Определение по дело №166/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 176

 

   Пловдив, 30.04. 2020г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на  двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА   

 

                                             

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 166/20г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. К.К.- защитник на осъдения Б.С.Б. против Определение от 15.04.2020г. по чнд № 106/20г. на Окръжен съд *.

                                                 

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното определение състав на * окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б.С.Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му  по нохд №553/2019г. на Окръжен съд *.

 Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата си изложил доводи, свързани с липсата на наказания и трудовата си ангажираност. Претенцията е насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно данни, от които да се направи извод, че Б.  при досегашният си престой в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Изводите на съда са правилни.

За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне.

Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от страните.

Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка. 

В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.

От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в началото на своя заключителен етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на който етап заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати. Това, според администрацията на затвора предполага песимистични прогнози за успешна реинтеграция в условията на свобода.

В същата насока е заключението от експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, от което се установява, че независимо от регистрираните положителни тенденции в поведението, целите на наказанието все още не са постигнати в пълен обем.

При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с поправянето на лишения от свобода Б.С.Б., приложението на института на  УПО спрямо него е процесуално недопустим.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу него жалба без уважение.

           При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че подсъдимият с поведението си не е показал положително отношение към труда. Вярно е, че трудовата ангажираност на осъдения и положителното му отношение към трудовата дейност са обстоятелства, които сочат на започнал у него поправителен ефект. Но те не са единствените, които да обосноват извод, че същият се е поправил и необходимостта от продължаване на корекционното въздействие върху него вече е отпаднала. С преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над него, то тогава основания за УПО липсват.

Такъв е и настоящия казус. Изложените от жалбоподателя съображения, свързани с липсата на наказания и с поведението по време на  инцидентната и кратка трудова дейност не са от такъв характер, че до променят горния извод. Трудовата ангажираност на осъдения може да послужи като основание за УПО, но не сама по себе си, а в комплекса от останалите предпоставки, сочещи, че осъдения се е поправил, каквито в настоящият казус не са налице.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.04.2020г. по чнд № 106/20г. на Окръжен съд *.

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.