Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255/18.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2648 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Г.И.Ж., чрез пълномощника му мл. адвокат И. С. С. от АК ***, с правно основание чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ против Земеделски производител И. Ю.
Х.
Ищецът твърди, че на 15.04.2013 г. „Агвикон" ЕООД сключило с ответника консултантски договор за изготвяне на бизнес
план по мярка 121 от ПРСР и технически проект, част технологична, за проект: „Модернизация на кравеферма за 80 дойни крави в с. К. в съответствие с
изискванията на националното и европейско законодателство", като стойността на
договора била
„4.8 % от стойността на
проекта". В последствие с
анекс от 02.07.2013 г. към същия договор възнаграждението
на изпълнителя-консултант било променено на
24 992,50 лв. без начислен ДДС. „Агвикон" ЕООД изпълнило своето задължение по
договора добросъвестно и в срок, като предало на ответника изготвеното съгласно
договора, като за целта между страните бил съставен и писмен
Приемо-предавателен протокол от 03.07.2013 г., и
то било
прието без възражения. Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от консултантски
договор от 15.04.2013 г. сумата от 2 400 лв. с начислено ДДС следвала да се заплати при предаването на проекта, а останалата сума - след сключването на
договор между ответника и Държавен фонд „Земеделие", за който следвало да
послужи изработеното от изпълнителя по консултантския договор, но и до настоящия момент
това не било сторено. Върху вземането била натрупана законна лихва за забава за периода от 11.08.2014 г. до момента на подаване
на настоящата искова молба в размер на 10 775.65 лв. Сочи се и по силата на
договор за цесия, сключен на 17.01.2018 г. между „Агвикон" ЕООД и Г.И.Ж.,
вземането по
договора от
15.04.2013 г. с всички уговорени и изтекли лихви и неустойки, както и с всички
изискуеми след прехвърлянето лихви
били прехвърлени на ищеца. За
извършената цесия ответникът бил уведомен с получаването на исковата молба по гр. д. № 480/2018 г. по
описа на PC -
Хасково и приложенията към нея. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 8 945,52 лв., представляваща част от дължимата законна
лихва за забава в общ размер от 10 755,65 лв. върху сумата от
24 992,50 лв., за периода от 11.08.2014 г. до 21.02.2018 г., както и направените по делото
разноски.
Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Твърди се, че не можело да се
търсят лихви за период, през който към него не била предявена претенция за плащане на главното задължение, поради което преди този момент претендираното
вземане не било ликвидно и изискуемо.
Именно с получаването на исковата молба в производството по гр. д. № 480/2018 г. по описа на PC - Хасково ответникът бил уведомен за
изразената от ищеца претенция и от тогава изпаднал в забава. Сочи се
и не се представяли доказателства за наличие на претенция за
главното вземане в по - раншен период, а и в анекс
към консултантския договор от 15.04.2013 г. определеното възнаграждение било в размер на 24 922.50 лв. Освен това не била издадена фактура от „Агвикон“ ЕООД, въпреки че
дружество било регистрирано по ДДС. На
следващо място се прави възражение за изтекла давност по чл. 111, б. "в"
ЗЗД за период от три години назад,
счита от датата на завеждане на исковата молба - 07.11.2018 г., като на основание чл.
114 ЗЗД не се дължала лихва за периода преди датата 21.02.2018 г. Предвид изложеното се иска да бъде прекратено
производството по делото, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлен
предявеният иск и да се присъдят разноски за адвокатски
хонорар на адв. Т. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
С консултантски договор от 15.04.2013 г.
ответникът е възложил на „Агвикон" ЕООД да даде консултации и
информация, както и да изготви бизнес план по мярка 121
от ПРСР и технически проект, част технологична, за проект: Модернизация на кравеферма за 80 дойни крави в с. К. в съответствие с
изискванията на националното и европейско законодателство", срещу възнаграждение в размер на 4.8 % от стойността на проекта, като плащането на 2 400 лв. е следвало да се извърши след предаване на технологичния проект, а останалата сума - след подписването на договор между ответника и Държавен фонд „Земеделие“.
С анекс от 02.07.2013 г. към консултантския договор
страните по него са постигнали съгласие за извършване на дейността по неговия
предмет възложителят да заплати възнаграждение в размер на 24 922,50 лв. без
ДДС.
С приемо-предавателен протокол от 03.07.2013 г.
горепосочените бизнес план и технологичен проект
са предадени на ответника от „Агвикон" ЕООД.
На 11.08.2014 г. ответникът е сключил с Държавен фонд
„Земеделие“ договор № 26/121/06622 за отпускане на финансова
помощ по мярка 121, във връзка с който са били изготвени гореописаните бизнес план и технологичен проект.
С договор за цесия от 17.07.2018 г. „Агвикон" ЕООД е
прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния консултантски договор от 15.04.2013 г. с всички уговорени и изтекли лихви и неустойки, като и с всички
изискуеми след прехвърлянето лихви.
С писмо „Телепоща"
изх. № 11/18.01.2018
г. на „Български пощи" ЕАД,
което е били непотърсено от ответника, „Агвикон" ЕООД му е
съобщило за извършената цесия. Същото, обаче е получено в рамките на производство по гр. д. № 480/2018 г. по описа на Хасковския районен съд.
С влязло в сила Решение № 641/13.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 480/2018 г. по описа на Хасковския районен съд, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 24 992,50 лв., представляваща
дължимо и неизплатено възнаграждение по консултантски договор от 15.04.2013 г.
между „Агвикон" ЕООД и И. Ю. Х., прехвърлена с договор за цесия от 17.01.2018
г. между „Агвикон" ЕООД и Г.И.Ж., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 24 992,50 лв. за
периода от 11.08.2014 г. до 21.02.2018 г., същата възлиза на 8 945,52
лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, като направените в тази връзка възражения от ответника не могат да бъдат споделени. В закона не е предвидено като процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, наличието на отправена от ищеца към ответника покана за доброволно плащане, а останалите доводи всъщност касаят съществото на спора.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен поради следните съображения:
Не се спори по делото, а и от влязлото в сила Решение № 641/13.11.2018 г. по гр. д. № 480/2018 г. по описа
на РС – Хасково, което е задължително за съда и за страните съгласно чл. 297 и
чл. 298, ал. 2 ГПК, се установява съществуването на основно /главно/ парично задължение
на ответника
в размер на 24 992,50 лв., представляваща
дължимо и неизплатено възнаграждение по консултантски договор от 15.04.2013 г.
между него „Агвикон"
ЕООД, прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 17.01.2018 г., ведно с всички изтекли и с всички изискуеми след прехвърлянето лихви, настъпилата му
изискуемост, както и неговото неизпълнение на падежа. Тук е уместно да се
отбележи, че всички направени от
ответника възражения за тези обстоятелства не са основани на нови факти, поради
което са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на това съдебно решение
и не следва да бъдат обсъждани. Противното би означавало
подновяване на вече разрешения спор, а това е недопустимо. Както е прието в
същото решение, пораждането и
изискуемостта на главното вземане е било поставено под условие – сключване на
договор с ДФЗ, което се е сбъднало на 11.08.2014 г., поради което именно на
тази дата е настъпил неговият падеж. При това положение и с оглед разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
/доколкото е налице относително определен срок за изпълнение/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът действително дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от датата, следваща горепосочения падеж, т.е.
от 12.08.2014 г. до датата,
предшестваща подаването на исковата
молба, въз основа на която е било образувано производството по гр. д. № 480/2018
г. по описа на РС – Хасково – 19.02.2018 г. /доколкото от 20.02.2018 г. е присъдена поисканата
законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения
иск за главницата от 24 992,50 лв./. За пълнота следва да се
посочи и че консултантският договор от 15.04.2013 г. по своята правна същност е
търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, поради което намира приложение и разпоредбата на
чл. 309а, ал. 1 ТЗ, даваща право на кредитор, който е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго,
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение
за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лв., без да е необходима
покана. Своевременно
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, обаче се явява частично основателно. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи,
че в случая е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което становище се възприема и от трайната и
задължителна съдебна практика – вж. напр. Решение № 230
от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1425/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение
№ 74 от 01.07.2015
г. по гр. д. № 4695/2014 г. на ВКС, II г. о., Решение № 195 от 29.06.2016 г. по
гр. д. № 665/2016 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо процесното
вземане е погасено по давност за периода от 12.08.2014 г. до 06.11.2015 г.,
респ. същото се дължи за период от три години преди завеждане на исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, т.е. от
07.11.2015 г. до 19.02.2018 г. Размерът му, определен от
съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна
програма за изчисляване на законна лихва, с посочения начален и краен момент върху главницата
от 24 992,50 лв. възлиза на сумата от 5 805,83
лв. По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства относно заплащането й.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 5 805,83 лв., а в останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 8 945,52 лв. и за периодите
от 12.08.2014 г. до 06.11.2015 г. и 20.02.2018 г. - 21.02.2018 г. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат претендираните от него такива в размер общо на 1 096,85 лв., съразмерно на уважената част от иска и представения списък по чл. 80 ГПК, и предвид основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното му адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдена сумата от 273,76 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Земеделски
производител И. Ю. Х., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, кантора № 10 - чрез адв. Т. Т., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на Г.И.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - чрез мл. адвокат И. С., сумата 5 805,83 лева, представляваща дължима
законна лихва за забава върху сумата 24 992,50
лева - възнаграждение
по консултантски договор от 15.04.2013 г. между „Агвикон" ЕООД и И. Ю. Х.,
прехвърлено с
договор за цесия от 17.01.2018 г. между „Агвикон" ЕООД и Г.И.Ж. и присъдено му с Решение № 641/13.11.2018 г. по
гр. д. № 480/2018 г. на Хасковския
районен съд, за периода от 07.11.2015 г. до 19.02.2018 г., като иска, предявен като частичен от
сумата 10 755,65 лева, в
останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 8 945,52 лева и за периодите от 12.08.2014
г. до 06.11.2015 г. и 20.02.2018 г. - 21.02.2018 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Земеделски
производител И. Ю. Х., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, кантора № 10 - чрез адв. Т. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.И.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - чрез мл. адвокат И. С., сумата
от 1 096,85 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.И.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - чрез мл. адвокат И. С., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на адв. Т. Х.Т.
от Адвокатска колегия ****** с адрес на
кантората:***********, сумата от 273,76 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.