№. 392 / 14.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
14.06.2018 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН С. - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети май през две хиляди И. осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И. И. в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 282 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищецът С.С.С. xxx твърди в исковата молба, че на 25.04.2012 година Районен с. - П. е издал Заповед №. 1293 от 25.04.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК И. на 18.06.2012 година, след като е констатирал, че заповедта подлежи на изпълнение, е издал И. изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 1801/2012 година по описа на Районен с. - П., с които е осъден да заплати на ,,С. О. с Е. 1. следните суми: 97,32 лева - главница; 32,41 лева - лихва за забава за периода 18.02.2009 година до 12.03.2012 година; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2012 година до изплащане на вземането; 145,00 лева - разноски по делото. Поддържа, че същите произтичат от договор за предоставяне на мобилни услуги от ,,К. Е. /търговска марка ,.”/ с №. М002З8047 от 18.01.2009 година. Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист на ,,С. О. с Е. 1. е образувал изпълнително дело xxxx по описа на ЧСИ А. В., рег.№. 747 с район на действие О. с. - Монтана. Заявява, че по това дело последното изпълнително действие, отразено на печат на гърба е извършено на 29.11.2012 година И. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е прекратено на 2..01.2015 година. Твърди И. това, че на 06.11.2017 година с вх.№. 17127 до ЧСИ Г. С. рег xxxx с район на действие О. с. П., като прилага същия изпълнителен лист, ,. И. П.” О. с Е. xxxx одава молба за образуване на изпълнително дело като прилага И. договор за цесия от 31.04.2014 година. Изрично в молбата си новият взискател е заявил, че го е уведомил на 18.08.2014 година. Твърди, че действителността на договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или поне определяемо. Заявява, че неопределяемостта, каквато е налице в настоящия договор, на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията. Твърди, че въз основа на Молба с вх.№. 17127/06.11.2017 година до ЧСИ Г. С. рег xxxx е образувано xxxx . По това дело първото изпълнително действие е издаването на постановление за налагане на запор върху банкови сметки №. З24/23.01.2018 година в размер на 969,66 лева. Твърди, че за него е налице правен интерес да заведе настоящия иск за установяване, че вземането в размер на 97,32 лева - главница, 32,41 лева - лихва за забава за периода 18.02.2009 год. до 12.03.2012 год., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2012 год. до изплащане на вземането И. 145,00 лева- разноски по делото, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги от ,,К. Е. /тьрговска марка ,."/ с №.М002З8047 от 18.01.2009 год., предмет на Заповед №. 129З от 25.04.2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК И. Изпълнителен лист от 05.10.2009 год. издадени по ч.гр.д.№. 29471/2009 год. по описа на Районен с. П., не се дължи на ,,С. О. с Е. 1., поради погасяването му с изтекла петгодишна давност, считано от деня на последното изпълнително действие, до предприемане на последващи действия по принудително изпълнение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че той не дължи на ответника ,." О. с Е. 1., със седалище И. адрес на управление гр.Монтана, ул.. Л. №. 2., представлявано от С. И. Ц., сумата в размер на 97,32 лева - главница, 32,41 лева - лихва за забава за периода 18.02.2009 год. до 12.03.2012 год., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2012 год. до изплащане на вземането И. 145,00 лева - разноски по делото, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги от ,,К. Е. /тьрговска марка ,."/ с №. М00238047 от 18.01.2009 год., предмет на Заповед №. 129З от 25.04.2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК И. Изпълнителен лист от 05.10.2009 год., издадени по ч.гр.д.№. 29471/2009 год. по описа на Районен с. - П., поради погасяването им по давност. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. О. – град Монтана е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище по иска. Твърди, че в конкретния случай всички факти И. обстоятелства, на които се позовава ищецът в исковата си молба, са преклудирани със силата на пресъдено нещо. По реда на ГПК заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК се прилага И. за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Исковият ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение, е приложим доколкото се касае за факти, които са новонастъпили. Поддържа, че в конкретния случай, доводите на ищеца в исковата молба не представляват такива факти, които по смисъла на чл. 439 от ГПК имат характер на новонастъпили. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Твърди И. това, че в конкретния случай ищцата не се позовава на факти, които са новонастъпили. На следващо място твърди, че погасителната давност е материалноправен институт И. изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено И. длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение по чл.118 ЗЗД. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като недопустим, в условията на евентуалност като неоснователен, както И. да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото И. доводите на страните по свое убеждение И. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото И. няма спор между страните, че на 25.04.2012 година Районен с. - П. е издал Заповед №. 1293 от 25.04.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК И. на 18.06.2012 година, след като е констатирал, че заповедта подлежи на изпълнение, е издал И. изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 1801/2012 година по описа на Районен с. – П.. По посоченото дело ищецът С.С.С. е осъден да заплати на ,,С. О. с Е. 1. следните суми: 97,32 лева - главница; 32,41 лева - лихва за забава за периода 18.02.2009 година до 12.03.2012 година; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2012 година до изплащане на вземането; 145,00 лева - разноски по делото. Установено е също така, че същите произтичат от договор за предоставяне на мобилни услуги от ,,К. Е. /търговска марка ,.”/ с №. М002З8047 от 18.01.2009 година. Въз основа на този изпълнителен лист ответното дружество ,,С. О. с Е. 1. е образувало изпълнително дело xxxx по описа на ЧСИ А. В., рег.№. 747 с район на действие О. с. – Монтана, по което изпълнително дело последното изпълнително действие, отразено на печат на гърба е извършено на 29.11.2012 година. Поради това на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е прекратено на 2..01.2015 година. На 06.11.2017 година с вх.№. 17127 до ЧСИ Г. С. рег xxxx с район на действие О. с. - П., ответното дружество като прилага същия изпълнителен лист, е подало молба за образуване на изпълнително дело като прилага И. договор за цесия от 31.04.2014 година. Изрично в молбата си новият взискател е заявил, че го е уведомил на 18.08.2014 година. Въз основа на молба с вх.№. 17127/06.11.2017 година до ЧСИ Г. С. рег xxxx е образувано xxxx . По това дело първото изпълнително действие е издаването на постановление за налагане на запор върху банкови сметки №. 324/23.01.2018 година в размер на 969,66 лева.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена И. се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Предявената искова претенция е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, по силата на който законов текст длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповедта за изпълнение на парично задължение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него.
Спорният по делото въпрос е дали е изтекла предвидената от закона давност за принудително събиране на гореописаните вземания, респективно дали ищецът дължи плащане на тези задължения по принудителен ред.
Преценката, която съдът дължи относно основателността на исковата претенция, е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен процес, в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността относно вземането.
Съгласно разясненията дадени в т.10 на ТР №. 2/2015 година на ВКС И. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни действия И. служебно следва да вдигне наложените запори И. възбрани.
От материалите по изпълнително дело xxxx по описа на ЧСИ А. В., рег.№. 747 с район на действие О. с. – Монтана, е видно, че последното изпълнително действие, отразено на печат на гърба, е извършено на 29.11.2012 година. Именно поради това на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е прекратено на 2..01.2015 година. На 06.11.2017 година с вх.№. 17127 до ЧСИ Г. С. рег xxxx с район на действие О. с. - П., ответното дружество като прилага същия изпълнителен лист, е подало молба за образуване на изпълнително дело като прилага И. договор за цесия от 31.04.2014 година. Въз основа на молба с вх.№. 17127/06.11.2017 година до ЧСИ Г. С. рег xxxx е образувано xxxx . По това дело първото изпълнително действие е издаването на постановление за налагане на запор върху банкови сметки №. 324/23.01.2018 година в размер на 969,66 лева. Подаването на молба за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността. Срокът от последното действие, което е извършено на 29.11.2012 година до последващото такова, което е на 23.01.2018 година безспорно е по-голям от пет години.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е изтекъл давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД И. по този начин правото да се търси вземането по изпълнителен ред, се явява погасено по давност. Взискателят - ответник, е лишен от правото да търси И. получи процесуална принуда за събиране на вземането си по издадения изпълнителен лист срещу ищеца, поради изтекла погасителна давност.
По горните съображения съдът намира предявения иск за основателен И. доказан И. като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в общ размер на 650,00 лева /50,00 лева – държавна такса И. 600 лева – адвокатско възнаграждение/.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,." О. с Е. 1., със седалище И. адрес на управление гр.Монтана, ул.. Л. №. 2., представлявано от С. И. Ц., че С.С.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx не му дължи следните суми: 97,32 /деветдесет И. седем лева И. тридесет И. две стотинки/ лева - главница, 32,41 /тридесет И. два лева И. четиридесет И. една стотинки/ лева - лихва за забава за периода 18.02.2009 година до 12.03.2012 година, законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.04.2012 година до изплащане на вземането И. 145,00 /сто четиридесет И. пет/ лева - разноски по делото, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги от ,,К. Е. /тьрговска марка ,."/ с №. М00238047 от 18.01.2009 година, предмет на Заповед №. 129З от 25.04.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК И. изпълнителен лист от 05.10.2009 година, издадени по ч.гр.д.№. 29471/2009 година по описа на Районен с. - П., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА ,." О. с Е. 1., със седалище И. адрес на управление гр.Монтана, ул.. Л. №. 2., представлявано от С. И. Ц. да заплати на С.С.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 650,00 /шестстотин И. петдесет/ лева - представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О. с. -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: