Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на РУ-Карлово при ОДВМР-Пловдив, чрез гл.юрисконсулт П., против решение №5/08.01.2024 г. на КРС.

Твърди се неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна с подробни доводи в насока на тезата, че на водача на автомобила е вменено задължение съответно на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП да управлява по пътищата на страната само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

За ответната страна, Е.М.Д., чрез адв.Р., се взема становище в писмен отговор по касационната жалба за неоснователност на касационната жалба. С молба вх.№ 2782 от 14.02.2024 г. се поддържа този писмен отговор.

Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 5 от 08.01.2024 г. по АНД № 20235320200181 по описа за 2023 г. на КРС, с което е отменено НП № 23-0281-000154 от 08.03.2023 г. на Началник РУ – Карлово към ОДМВР – Пловдив, с което на Е.М.Д. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1, от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № I з-2539 на МВР.

За да отмени процесното НП, КРС е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация или съответно да е проявил небрежност в този смисъл. Този извод на КРС, довел до отмяна на обжалваното НП е неправилен. Всички останали изложени мотиви по въззивното решение са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция като не следва да бъдат преповтаряни.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час Д. е управлявал товарен автомобил ***с рег.номер ***, чиято регистрация е била служебно прекратена на 25.01.2023 г.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с който се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Съобразно нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона (че трябва да се регистрира автомобила на приобретателя и в какъв срок) в случая не оправдава нито собственика на автомобила, нито санкционираното лице, което е бил водач на автомобила по време на констатиране на нарушението.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Съобразявайки изложеното, изведените в обратен смисъл изводи на КРС, са неправилни. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред. В случая касаторът е управлявал превозното средство без надлежна пререгистрация на МПС. В тази връзка, крайният извод е, че при правилно установени факти, КРС е приложил неправилно закона, което налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

В останалата част на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Наказателното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, включително относно определените наказания, които са в предвидените по закон минимални размери, под които нито наказващият орган, нито съдът могат да определят наказания, т. е., определените от законодателя минимални размери са преценени като пропорционални на преследваните от чл. 12 ЗАНН цели на административното наказване и в този смисъл не е налице противоречие с материалноправни норми от общностното право.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответникът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5 от 08.01.2024 г. по АНД № 20235320200181 по описа за 2023 г. на РС-Карлово, вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0281-000154 от 08.03.2023 г. на Началник РУ – Карлово към ОДМВР – Пловдив, с което на Е.М.Д. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1, от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № I з-2539 на МВР.

ОСЪЖДА Е.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: