Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЗП Х. Х. Н. от [населено място], чрез адв.С. от АК-Ямбол против Решение № 4/18.01.2024 г. по гр.дело № 20232310100365/2023 г. на Районен съд-Елхово, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Протокол № 1/17.07.2023 г., постановен на основание чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на Заповед №РД-04-35/08.06.2023 г. на Директора на ОД “Земеделие“ и утвърден от същия, за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади от ДПФ по чл.37и, ал.10 във връзка с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г., осъден е ЗП Х. Х. Н. да заплати на ОД „Земеделие”-[населено място] разноски в размер на 100 лева и не е уважено искането на ЗП Х. Х. Н. за присъждане на направени разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. изводите на съда са неправилни, незаконосъобразни и противоречащи на събраните по делото доказателства, за което се излагат доводи, че чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ не дава право на Комисията, назначена от Директора на областните служби „Земеделие“ (държавната комисия) да променя определените от общинската комисия правоимаши лица, а единствено определя начина за разпределение на пасища от ДПФ към правоимащите, определени от общинската комисия. Касаторът претендира да се отмени Решение № 4/18.01.2024 г. постановено по гр.д. № 20232310100365/2023 г. по описа на PC- Елхово и да се постанови друго, с което да се отмени отказа, респ. да се обяви за нищожен, като се върне преписката на Областна дирекция .Земеделие“ [населено място] с указания за прилагане на Закона и съобразяване с решенията на компетентния орган - назначената от кмета на общ. Болярово комисия по чл.37и, т.5 и 6 ЗСПЗЗ, като съобрази, че жалбоподателят е заварен наемател, който до датата на разпределението е ползвал съответните имоти по договори с изтекъл срок, както и да се присъдят разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява, като в писмено становище подържа жалбата и направените в нея искания на посочените основания.

За ответника по касация Комисия по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед РД-0435/08.06.23 г. на директора на ОД „Земеделие“ Ямбол, се явява юрисконсулт Е. К., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения изложени в писмен отговор, т.к. по делото не се доказаха твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт и решението е постановено в съответствие с материалния закон, без да са допуснати процесуални нарушения. Прави искане да се отхвърли жалбата срещу решението на първоинстанционния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100 лв., като възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Заинтересованите страни редовно призовани не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание.

Участващият в процеса прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд-Елхово за правилно и обосновано, т.к. е постановено в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно и при разглеждане на делото и постановяване на решенето не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 4/18.01.2024 г. по гр.дело № 20232310100365/2023 г. Районен съд-Елхово е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЗП Х. Х. Н. против Протокол № 1/17.07.2023 г., постановен на основание чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на Заповед №РД-04-35/08.06.2023 г. на Директора на ОД “Земеделие“ и утвърден от същия, за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади от ДПФ по чл.37и, ал.10 във връзка с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г., осъдил е ЗП Х. Х. Н. да заплати на ОД „Земеделие”-[населено място] разноски в размер на 100 лева и не е уважил искането на ЗП Х. Х. Н. за присъждане на направени разноски по делото.

За да постанови решението си районния съд приема, че обжалвания протокол е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на правилата установени в ЗСПЗЗ и в изискуемата форма, с дължимите фактически и правни основания. Според съдът няма нарушение и на материално-правните разпоредби, което да го опорочава.

Настоящата инстанция споделя съображенията и изводите на районния съд, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон, поради което и наведените в касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни.

В допълнение и за яснота по отношение на основното възражение в жалбата относно правомощията на комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ в приложимата му редакция (изм.-ДВ, бр.102/2023 г.) следва да се посочи следното:

Съгласно чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.

Нормата на чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ предвижда, че кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и разпределя имотите за всяко землище.

По силата чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия, в състава на която се включват представители на общинските служби по земеделие и на областната дирекция "Земеделие", като комисията разпределя допълнително необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 в съответното и/или съседни землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите от държавния поземлен фонд в срок до 1 юли.

Видно от посочените норми двете комисии разполагат еднаквите правомощия посочени в чл.чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ и доводите на касатора, че комисията назначена от директора на областната дирекция "Земеделие" е обвързана от решенията на комисията назначена от кмета на общината са несъстоятелни и не намират нито законова, нито логическа опора, т.к. всеки от органите разполага с оперативна самостоятелност и е независим от другия, още повече че решенията им касаят земи от различен поземлен фонд.

Ето защо решението на комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, обективирано в оспорения протокол не е нищожно т.к. е действала в рамките на своята компетентност, а не са налице и основания за отмяната му като незаконосъобразно, в която насока по отношение определяне на необходимата площ за настаняване на заявителя районният съд е посочил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят.

В тази връзка наведените в касационната жалба доводи са неоснователни и не се приемат от настоящия състав за касационни основания за отмяна на оспореното решение.

При извършената касационна проверка не се установи наличие на отменителни основания, поради което решението на ИРС следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, като респективно се отхвърли искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/18.01.2024 г. постановено по по гр.дело № 20232310100365/2023 г. на Районен съд-Елхово.

ОСЪЖДА ЗП Х. Х. Н., [населено място], [улица], [адрес], да заплати на ОД „Земеделие”-[населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на ЗП Х. Х. Н., [населено място], [улица], [адрес] за присъждане на направени пред двете инстанции разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.