Решение по дело №2298/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът М. Г. Г. от [населено място], [улица], чрез адвокат П. В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ат.3, офис 6, е оспорил решение №43/20.07.2023г., постановено по АНД № 140/2023г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-03/29.01.2021г. на главен инспектор РК в сектор „Рибарство и контрол – Бургас“ към отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер [рег. номер]. и за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА на основание чл.74, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер [рег. номер].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не е установено мястото и времето на извършеното нарушение. Твърди се, че касаторът по време на извършване на деянието е разполагал с валидно разрешително за стопански риболов, което е представено. По отношение на това удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море, в касационната жалба се твърди, че е издадено на касатора М. Г., а не на лицето К. Г.. Последният може да извършва риболов от името на титуляра, който е М. Г.. Затова се твърди, че касаторът не е извършил нарушението на чл.17, ал.1 от ЗРА, тъй като към момента на извършване на деянието е разполагал с разрешително, каквото се изисква в тази разпоредба. Твърди се още, че не са представени доказателства за това кой е извършил улова на бяла мида, като не се оспорва факта, че количество бяла мида е намерено уловено в риболовния кораб. На последно място според касатора няма категорични и неоспорими доказателства, че е налице и другото нарушение, а именно улов на бяла пясъчна мида чрез използване на дънно драгиращо средство. Затова счита, че това нарушение не е доказано. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът лично и чрез представител по пълномощие адвокат В. поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Твърди, че неговият доверител е притежавал валидно разрешение за извършване на стопански риболов към датата на процесното деяние. Затова счита, че не е изпълнен съставът на административното нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които по категоричен начин да се установява извършен улов на бяла пясъчна мида с драгиращо средство. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът по касация началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – редовно призован, не е изпратил представител.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

В обжалваното решение съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните правила. Двата акта съдържат изискуемите реквизити. Описани са извършените нарушения. Посочени са нарушените и санкционните норми. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Не е било нарушено правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Съдът е приел, че М. Г. е имал издадено разрешително № 02106315/25.03.2011г. за стопански риболов в Черно море и река Дунав за рибарска лодка с №ПР439, с наименование „Видра-А“, което е безсрочно. Същото е представено по приложеното АНД № 645/2021г. на Районен съд Царево (л.107-гръб), но в същото време е приел, че Г. не притежава удостоверение за право да извършва стопански риболов с процесната лодка за инкриминираната дата, въпреки представеното по делото (л.20 АНД № 140/2023г. на Районен съд Царево) удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №02106315-011/03.09.2020г. По отношение на това удостоверение съдът е направил извод, че то е издадено на лицето К. Г. Г., който единствено има право да извършва стопански риболов за периода 03.09.2020г.-31.12.2020г. от името и за сметка на собственика и капитана на лодката М. Г.. Така съдът е направил извод, че за да бъде упражнено правото на стопански риболов с процесната лодка в съответствие с изискването на чл.17, ал.1 от ЗРА на борда на лодката следва да бъдат едновременно М. Г. и К. Г. – първият като капитан на лодката, а вторият – К. Г., като лице, на което е издадено удостоверението за право да осъществи стопански риболов. Тъй като към момента на проверката К. Г. не е присъствал на борда на лодката, а стопанският риболов е бил осъществен лично от собственика и капитана на плавателния съд М. Г., според съда е осъществен съставът на чл.17, ал.1 от ЗРА, тъй като съдът е приел, че М. Г. не притежава удостоверение за право да извършва стопанския риболов, но въпреки това е извършил такъв на 103,70 кг бяла пясъчна мида.

По отношение на използваните забранени средства за улов, съдът е приел, че след като на борда е открита драга, която била мокра, наред със 103,70 кг бяла пясъчна мида, единственият извод е, че при улова е използвана именно тази драга и на борда на лодката не е намерен водолазен костюм с оглед поддържаното пред районния съд твърдение, че мидата е уловена по този начин.

С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 08.09.2020г., в 03:15 часа, на рибарското пристанище в [населено място], където е акостирала лодка „Видра-А“, след проверка е установено, че в нея има 103,70 кг бяла пясъчна мида и забранено за използване дънно драгиращо средство – драга. На лодката се намирал само касаторът М. Г.. Затова наказващият орган е приел, че са осъществени две нарушения. Едното нарушение е на чл.17, ал.1 от ЗРА, според който стопанският риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Другото нарушение, според наказващия орган, е на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА, според която норма се забранява стопански и любителски риболов в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления: 3). дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

По отношение нарушението, изразяващо се в извършване на стопански риболов без разрешително за такъв, съдът неправилно е анализирал представените доказателства и от там е достигнал до неправилни изводи. По дело № 140/2023г. на Районен съд Царево на л.20 е представено удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02106315-011/03.09.2020г., което е издадено на М. Г. Г. като титуляр, а не на К. Г. Г., както неправилно е приел районният съд. Удостоверението е със срок на действие до 31.12.2020г., а порцесното нарушение е извършено на 08.09.2020г., т.е. в рамките на действието на това удостоверение. Титуляр на удостоверението е именно касаторът, което означава, че той притежава правото да извършва стопански риболов. В удостоверението след следния текст „Лични данни на капитана или друго физическо лице, извършващи риболова от името и за сметка на титуляра“ е записано името на К. Г. Г.. По всички правила на тълкуването на текста, но най-вече според граматическото тълкуване, лицето К. Г. Г. е или капитан на плавателния съд, наречен „Видра-А“ с външна маркировка ПР439, или е друго физическо лице, което също наред с М. Г. може да извършва стопански риболов в Черно море и река Дунав за периода на удостоверението. Това обаче по никакъв начин не е пречка титулярът по всяко време сам или заедно с К. Г. също да извършва стопански риболов. Така установените факти, извлечени от цитираното удостоверение сочат, че не е осъществен съставът на чл.17, ал.1 от ЗРА.

По отношение на другото нарушение съдът счита, че събраните доказателства не са достатъчни, за да се установи по категоричен начин, че това нарушение е извършено. Наказващият орган от една страна не представя преки доказателства за извършването на улова посредством драгиращо средство, а от друга страна не е доказал, че намереното съоръжение на кораба е различно от бийм трал, с който е разрешено извършването на стопански и любителски риболов. Твърди се, че средството е драга, но това не е достатъчно, за да се обори възражението в касационната жалба, че не се касае за такова средство за улов на мида. В тази насока са противоречиви и свидетелските показания, тъй като единият от свидетелите – А. К., при разпита му в съдебно заседание на 11.07.2023г. (л.29 от АНД № 140/2023г.) е заявил, че „ … мога да кажа, че най-същественото и най-важното в случая е уредът, т.нар. трал.“, т.е. самите гласни доказателства не установяват еднозначно дали се касае за драга или за бийм трал.

Основателно е и възражението, според което наказващият орган не е изследвал дали със съоръжението, намерено на лодката, което е оприличено като драга, може да се извърши улов на конкретно установената мида на кораба с оглед размерите на съоръжението като цяло и размерите на мрежата.

По изложените съображения настоящият състав счита, че нарушението на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА е недоказано по несъмнен начин.

Като е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а по съществото на спора следва да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива се претендирани своевременно в хода на устните състезания. Представен е списък на разноските, в който е посочена сумата от 800 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение. Според представения на л.28 от КАНД № 1646/2023г. по описа на АСБ договор за правна защита и съдействие договорената и платена в брой сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. След като направените разходи са доказани, ответникът по касация следва да бъде осъден да ги възстанови.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №43/20.07.2023г., постановено по АНД № 140/2023г. на Районен съд Царево, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-03/29.01.2021г. на главен инспектор РК в сектор „Рибарство и контрол – Бургас“ към отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на М. Г. Г. от [населено място], [улица] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.