Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.Плевен, 12 януари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Венелин Николаев
при
секретаря Д. Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело №704 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /по-долу
Наредба №7/.
Образувано е по жалба от С.А.Ф., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Х.Т. ***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, изх.№02-150-6500/2846
от 18.08.2021 г.
Твърди се, че
обжалваният акт е незаконосъобразен, постановен при неизяснена фактическа
обстановка и при липса на мотиви. Излага съображения, че е регистрирана с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 395139 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/.
Не оспорва, че по силата на поет агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014- 2020 година, одобрената площ за прилагане на
съответните агроекологични дейности не може да бъде намаляване с повече от 10
на сто. Посочва, че за откриване на производството по издаване на обжалвания
акт е била уведомена с писмо изх. № 01-6500/1533 от
15.03.2021 год. от ДФЗ, получено на 23.03.2021 г. В писмото е посочено, че административните
проверки по подаденото от нея заявление
за подпомагане за кампания 2020, с УИН 15/040620/07746 по поетия петгодишен
ангажимент от Мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление "Контрол на
почвената ерозия", включват сравнение на размера на одобрената /референтната
площ по направлението с размера на допустимата заявена площ през текущата
кампания в ИСАК. Процентът на заявената площ през процесната кампания /2020
година/ спрямо одобрената за участие по направлението е 66.32 %, като поради
неспазване на чл. 20, ал. 2 от Наредба №7/24.02.2015 г., ДФЗ е предприел
действия по прекратяване на агроекологичния й ангажимент. Посочва, че с Писмо
вх.№02-150-6500/2846 от 29.03.2021 година е депозирала възражения по
направените констатации, че намаленият
процент заявени площи се дължи на извършена разпоредителна сделка от страна на
собствениците на земята, с които имала сключен Договор за наем, като новите
собственици не валидизирали срока на договора с нея, като наемател. На следващо
място е посочила, че е освидетелствана от ТЕЛК, като лице с
трайно намалена работоспособност /ТНР/, без право на системни физически
натоварвания, като приложила и издадено Експертно решение на
ТЕЛК. Отправила e искане към административния
орган да приеме, че е налице хипотезата на чл.18 ал.5 от НАРЕДБА № 7 от 24
февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 "АГРОЕКОЛОГИЯ И КЛИМАТ" от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Сочи, че с Акт за прекратяване на ангажимента и по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020, за кампания 2020, с изх.№02-150-6500/2846 от 18.08.2021
год., Зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие” П.С.е преценил представените
от нея възражения и представените доказателства за неоснователни и не е намерил
основание за прекратяване на производството по издаване на процесния акт.
Счита, че и към настоящият момент, предвид трайно установената й неработоспособност,
констатирана от ТЕЛК е налице хипотезата на ал.5 от чл.18 на Наредба 7.
Твърди, че административния орган не е изложил мотиви, защо е приел
възраженията й за неоснователни, при условие, че касаят приложението на
материалния закон и рефлектират върху обективната й имуществената отговорност като страна по договора, съществено
накърняват правата й като страна по
агроекологичния ангажимент и водят до процесуалната и материалноправната
незаконосъобразност на обжалвания от нея административен акт.
Жалбата е била оставена без движение за внасяне да
държавна такса и уточняване на административния акт, който се обжалва, което е
извършено в срок – ДТ е внесена, видно от документа на л.152 и молба вх. рег.№5036/18.10.2021 г. /л.151/,
в която е посочено, че обжалва Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с изх.№02-150-6500/2846 от
18.08.2021 год.
Зам.изпълнителният директор на ДФЗ не е депозирал по
делото писмен отговор, въпреки дадената му възможност с определение
№1366/18.10.2021 г. /л.153/.
В съдебно заседание жалбоподателят, уведомен от предходно
съдебно заседание, се представлява от адв. Х.Т. с пълномощно по делото.
Моли да се постанови решение,
с което да се уважи подадената жалба и да се отмени обжалвания административен
акт като се присъдят направените в хода на делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, уведомен от предходно
съдебно заседание, се представлява от юрк. Д.П. с пълномощно по делото. Моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна. Навежда доводи, че административният акт е
правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, в съответствие с целта на закона и при спазване на
административно производствените правила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, седми
състав, като съобрази представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С.А.Ф. е регистриран земеделски производител с
УРН:395139 в интегралната система за администриране и контрол. Същата е
депозирала пред Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) Общо заявление за
подпомагане с УИН:15/040620/07446. Въз основа на заявлението, е постановено
уведомително писмо /УП/ за одобрение и неодобрение за участието по мярка 10 „Агреокология
и климат“ на селските райони за периода 2014-2020 г. от
7.12.2016 г. /л.л.33-37/, издадено от зам.изп.директор на ДФЗ. Част от същото е
таблица с одобрените и неодобрените площи /л.36/, видно от която са одобрени
парцели с размер 7,78 ха, общо 6 парцела.
За кампания 2020 г. С.Ф. е
подала Общо заявление за подпомагане с вх.№ 19266569/29.04.2020 г. /л.л.46-145/.
Част от същото е декларация /л.56/, в която се сочи, че намалява заявените за
отглеждане площи по мярка 10 „Екология и климат“ с 25,799 дка, тъй като
четирите имота с тази площ са продадени от собственичката, с която е имала
сключен договор за наем. Представя ЕР на ТЕЛК №1435/24.04.2019 г., по което е
без право на системни физически натоварвания.
С писмо с изх. № 01-6500/1533 от 15.03.2021 г. /л.л. 25-26/
ДФЗ - РА е уведомил кандидата за откриване на производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10
“Агроекология и климат“, по направление „Контрол на почвената ерозия“, съгласно
чл. 26, ал. 1 от АПК.
В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които се приема, че са налице основания за
издаване на бъдещ акт по прекратяване на многогодишен ангажимент, като на
кандидата е дадена възможност да предостави допълнителна информация, в случай
че не приеме фактическите констатации за основателни. Посочено е, че са заявени
за подпомагане парцели с площ спрямо одобрените /референтните/ в размер на
66,32 %, което е по-малко от необходимите поне 90%. С декларация вх.№02-150-6500/2846
от 29.03.2021 г. /л.24/ С.Ф. е възразила срещу писмо с изх. № 01-6500/1533 от 15.03.2021
г. на ДФЗ като е посочила, че площите са намалени с 26,7 декара земеделски земи,
намиращи се в с. Къртожабене, тъй като собственичката ги е продала без да я
уведоми. Посочила е, че прилага експертно решение №0685 от 10.03.2021 г. на
ТЕЛК, с което й е определена 50% трайна нетрудоспособност, поради което моли
досието й с намалените площи да се разгледа индивидуално и ако може да се
приеме високият процента на намалените площи като форсмажорни обстоятелства.
Постановен е процесният Акт
за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020, с изх.№ 02-150-6500/2846
от 18.08.2021 г., подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ П.С./л.л.7-9/.
Посочено е, че в резултат на административни проверки на основание чл.52, ал.1
от Наредба №7 е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане
на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/
парцели за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ е 66,32 %,
видно от Приложение 1. Направените възражения не са приети за основателни. Съгласно
чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 се прекратява поетия агроекологичен
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията
на чл. 20, ал. 2 от Наредба №7.
В Приложение № 1 като основание за
прекратяване е посочена референтната /одобрена/ площ – 7, 78 ха, и заявената
площ в текущата кампания – 5, 16 ха.
Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявлението през текущата
кампания парцели, спрямо заявлението за участие по направление „Контрол на
почвената ерозия“ е 66, 32%.
Посочено е, че на основание чл.63, т.1 във вр.
с чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013 и на основание чл.18, ал.3, т.3 и чл.52, ал.1 от Наредба № 7, ДФЗ-РА прекратява поетия от Ф. ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“.
Актът е получен от лично от
жалбоподателката на 25.08.2021 г., видно от саморъчния подпис на л.21. Жалбата
е подадена до Административен съд Плевен на 03.09.2021 г., видно от вх.№ на съда /л.2/.
Приобщена е заповед № 03-РД/2891
от 16.06.2021 г. /л.л.42-44/, съгласно която изп.директор на ДФЗ делегира на
зам.изп.директор П.С.правомощия, включително /т.7/ да издава и подписва актове
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“. Приобщен е и протокол на УС на ДФЗ, с който П.С.е избрана за зам.изп.директор на ДФЗ /л.л.38-41/, както и протокол
на УС, с който подписалият упълномощителната заповед Б.М.е избран за
изп.директор на ДФЗ /л.45/.
По делото е приобщено ЕР на
ТЕЛК №0685 от 10.03.2021 г. /л.13/, издадено по отношение на Ф.. Видно от ЕР,
същото е издадено при преосвидетелстване, до него ТНР е била 50%, направена е
същата оценка на ТНР, а именно 50%. Посочена е дата на инвалидизация /ДИ/
23.06.2009 г., срок до 01.03.2024 г., като противопоказни условия на труд са
посочени системни физически усилия. Това ЕР е било представено пред органа
/л.л.28,29/.
Налице е и предходно ЕР на
ТЕЛК №1435 от 24.04.2019 г. /л.14/, издадено по отношение на Ф.. Видно от това ЕР,
същото е издадено при преосвидетелстване, до него ТНР е била 58%, направена е
оценка на ТНР, като същата е намалена на 50%. Посочена е дата на инвалидизация
23.06.2009 г., срок до 01.04.2021 г., като противопоказни
условия на труд са посочени системни физически усилия. Това ЕР също е било
представено пред органа /л.л.57,58/.
Представен е договор за наем
на земеделска земя /л.л.58-59/, видно от който Ф. наема за срок от А.Ц.А. за
срок от три години, с начало 01.10.2016 г., четири овощни градини /индивидуализирани/
в землището на с.Къртожабене с обща площ 25,799 дка.
Така установеното от фактическа
страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен по материя и степен орган, а именно от заместник-изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие".
В изпълнение на правомощията
по чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" Директорът на ДФ
"Земеделие" е издал приложената по делото заповед № 03-РД/2891 от 16.06.2021
г., с която е делегирал на издателя на акта - заместник-изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва актове за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
/т. 7 от заповедта/, в чиито предметен обхват се вмества и процесният акт. Спазени
са изискванията за писмена форма и съдържание на акта, съгласно чл. 59 от АПК. Конкретните фактически и правни основания са посочени
в акта и Приложение № 1 към него в табличен вид и се съдържат в материалите по
приложената административна преписка. В този смисъл в акта се съдържат
фактическите и правни основания, които го мотивират, както в текстовата част,
така и от Приложение № 1, неразделна част от него. След съпоставка и анализ с
приложените по преписката материали изводите на административния орган се
доказват. При издаването му административният орган се е позовал на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г.,
според която агроекологичните дейности по чл. 3, т. т. 1, 3 и 4 се прилагат върху едни и същи площи от едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичния ангажимент. Позовал се е
и на чл. 20, ал. 2 от наредбата, според която разпоредба одобрената площ за прилагане
на агроекологични дейности по направленията по чл. 3, т. т. 1, 3 и 4 от същата, може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като
всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива
географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на
глава пета или в случаите по ал.6. От фактическа страна е прието, че процентът
на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания
(2020) парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие по
направление "Контрол на почвената ерозия" е 66. 32 %.
Административният орган е приложил чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18, ал.
3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., според която се прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията по ал. 4, когато не са спазили изискванията по чл. 20, ал. 2 от наредбата, като е издал оспорения административен акт.
Спазени са съществените административно
производствени правила. Жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за образуване на административното производство, като й е
предоставена възможност да възрази срещу констатациите от административните
проверки, послужили като основание за прекратяване на поетия от нея многогодишен
ангажимент по мярка 10 “Агроекоголия и климат“, по направление „Контрол на
почвената ерозия“.
Ангажиментът на
жалбоподателя по мярка 10 "Агроекология и климат" е прекратен с
обжалвания акт и при спазване на приложимите материалноправни разпоредби.
По делото не е спорно, а и
се установява от събраните доказателства, че одобрените площи за прилагане на
агроекологични дейности, за които жалбоподателката е поела агроекологичен
ангажимент са в размер на 7, 78 ха площ. В същото време процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания за 2020
г. парцели спрямо одобрените/референтни парцели за участие по направление
„Контрол на почвената ерозия“ е под 90%,
а именно 66.32 %, доколкото са заявени площи в размер на 5,16 ха.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014-2020 г., агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от
същата наредба, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на
одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година
на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща
година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават
"Заявление за плащане". От съществено значение е изискването,
регламентирано в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
7 от 24.02.2015 г. - агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичния ангажимент. Нормативното условие е одобрената площ за прилагане
на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като
всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по
реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7.
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.,
посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, Държавен фонд
"Земеделие"-Разплащателна агенция прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили
изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4 / в случая е посочена само ал.2/.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е в синхрон
с регламентацията в чл. 63, т. 1 във вр.чл. 77, т. 4, буква в) от Регламент №
1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 63, т. 1 от
регламента ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане
съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се
отменят. В чл. 77, т. 4, б.в) от регламента е предвидено, че административните
санкции могат да приемат форма на изключване от правото на участие в
съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.
Възражението на жалбоподателката пред ДФЗ е /л.24/, че е декларирала намаляване
на заявените за отглеждане площи през 2020 година с имоти, намиращи се в с. Къртожабене, Община
Плевен общо в размер на 26, 799 дка, тъй
като е поставена в обективна
невъзможност да изпълни поетите ангажименти за агроекологични дейности по
направление "Контрол на почвената ерозия", поради извършената продажба
от собственичката, с която имала сключен договор за наем без да я предупреди и
че на 10.03.2021 г. е освидетелствана от
ТЕЛК, като лице, с трайно намалена работоспособност, без право на системни
физически натоварвания, за което е представила първото
от двете посочени по-горе Експертни решения /второто е представено по-късно,
след уведомяването за започнало производство по издаване на акт за
прекратяване/.
Легалната дефиниция на понятията "форсмажорни" и
"изключителни" обстоятелства се съдържат в § 1, т. 8 от ДР на Наредба
№ 7, съгласно която това са: смърт на бенефициента; дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно
част или всички земеделски култури на бенефициента и отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
В случая, твърдените от жалбоподателя факти не се
вместват в хипотезата за форсмажор. В
оперативната самостоятелност на земеделския стопанин е преценката за най-добро
управление на стопанската дейност.
По делото е представен договор за наем на земеделска земя от 11.11.2016 г., по силата на който А.Ц.А. в качеството й на
наемодател предоставя на ЗП “С.А.Ф.“
овощни градини общо с площ 25, 799 дка за срок от 3 стопански
години, считано от 01.10.2016 г. При това фактическо положение не може да се приеме,
че отчуждаването на част от стопанството не е могло да бъде предвидено от жабоподателката към момента на подаване на
заявлението. Същата още към датата на подаване на заявлението е била наясно, че
няма гаранция, че след изтичане на срока на наем ще продължи да стопанисва
посочените земеделски земи.
Следва да се отбележи, че твърденията за влошено
здравословно състояние като причина за неизпълнение на поетия ангажимент са
неоснователни. Видно от приложените ЕР, Ф. е преосвидетелствана, като до 2019 г.
ТНР е била 58 %, а след това е 50 %. До 2019 г., същата е изпълнявала поетия
ангажимент въпреки по-високия процент ТНР, с оглед на което твърденията, че
поради влошено здравословно състояние не може да го изпълни през 2020 г., са
неоснователни. Здравословното й състояние не се е влошило през 2020 г., което е
видно и от факта, че с ЕР на ТЕЛК, постановено през 2021 г., ТНР остава 50%.
Причина за неизпълнението на ангажимента е фактът, че не е могла да наеме
отново земеделските земи в землището на с.Къртожабене, с обща площ 25,799 дка. Това
е било предвидимо, доколкото договорът й за наем по отношение на тези имоти е
бил за три години, а поетия от нея агроекологичен ангажимент е бил за срок от
пет години.
Твърденията за влошено здравословно състояние биха били
доказани, ако Ф. представи всички ЕР на ТЕЛК, още от датата на инвалидизиране,
и ако се установи, че след поемане на агроекологичния ангажимент, и то
конкретно през 2020 г. се е влошило здравословното й състояние, изразено в
увеличаване на процента ТНР. В случая такива доказателства не са налице,
напротив, видно от приобщените ЕР на ТЕЛК, здравословното и състояние през 2020
г. не се е влошило. Освен това съдът отбелязва, че няма законови пречки ЗП да
използва труда на наети лица, за да извършва земеделска дейност. Поради това
отбелязаните в ЕР на ТЕЛК противопоказни условия на труд – системни физически
усилия, не водят да друг извод. Още повече, че същите са били налице и през
2019 г., при издаване на предходното ЕР на ТЕЛК, когато Ф. без никакъв проблем
е изпълнявала ангажимента.
С оглед на изложеното, актът е постановен от
компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на съществено нарушение
на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва жалбата срещу него да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника
следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 200 лева /списък на
разноските на л.175/, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Ф., ЕГН ********** ***, срещу
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, изх.№02-150-6500/2846 от
18.08.2021 г.
ОСЪЖДА С.А.Ф., ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен
фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция – гр.София деловодни разноски общо в размер на 200,00 лв.
(двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/