Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с.
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 8326
по описа на 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 307684/20.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 90360/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 151 състав, ЕТ „Д.А.С.“ е
осъден, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2
и предл. 3 ЗЗД, да заплати на „ДКЦ 17 С.“ ЕООД, сумата в размер на 786,60 лева
– дължима наемна цена за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. по договор за
наем от 03.09.2012 г. относно кабинет № 112, ет. първи на ДКЦ 17, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 4 921,21 лева – консумативни разходи
за такса битови отпадъци, цена на доставена до имота топлинна енергия, цена на
доставена до имота електрическа енергия и ВиК услуги, за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2017 г., по договор за наем от 03.09.2012 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане, като предявените
искове са отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените
от ищеца разноски в производството пред Софийски районен съд в размер на 699,10
лева съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски в производството
пред Софийски районен съд в размер на 261,92 лева съобразно отхвърлената част
от исковете.
Срещу първоинстанционното решение в
осъдителната част, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана
въззивна жалба от ответника ЕТ „Д.А.С.“, чрез адвокат М.М.. Счита, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните
правила и е необосновано. Твърди допуснати от експерта по изслушаната пред Софийски
районен съд съдебно – счетоводна експертиза редица неточности при прилагане на
Методиката за определяне и разпределение на консумативните разходи за всеки отделен
обект, собственост на общински лечебни заведения, приложение към Наредбата за
общински лечебни заведения, приета с Решение № 55 по протокол № 58 от
11.02.2010 г. на Столичен общински съвет, вкл. относно стойността на
коефициента „К“ за обекта, ползван от ответника, като твърди, че неговата
стойност е 2.11, а не както е приело вещото лице – 2.2, както и пропуснато
действие умножаване с к % и несъобразяване прибавянето на ДДС към „Ц лв.“ от
приложимата формула при определяне на дължимите консумативи от всеки
самостоятелен обект. При тези доводи прави доказателствено искане за изслушване
на повторна съдебно – счетоводна експертиза, която да приложи цитираната
Методика и методическите указания към Решение № 55 по протокол № 58 от
11.02.2010 г. на Столичен общински съвет. Сочи, че е оспорил представените с
исковата молба фактури, като същевременно е ангажирал писмени доказателства за
извършени плащания по договора за наем, като не е установено счетоводно как са
отразени същите. Твърди недоказаност на заявените парични претенции за
заплащане на консумативни разходи поради липса на доказателства за реално
сторени такива от дружеството – наемодател, както и липса на ангажирани по
делото фактури, издадени от доставчиците на предоставяните услуги. Твърди, че ищецът
не е водил редовно счетоводството си и не е прилагал правилно цитираната Методика,
от което прави извод, че предявените искове са неоснователни, евентуално –
основателни само до размера, изчислен при правилно приложение на Методиката.
Моли за произнасяне от въззивната инстанция в този смисъл.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ДКЦ 17 С.“ ЕООД, чрез
адвокат Д.Д.. Намира за неоснователни заявените с жалбата оплаквания. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски по делото.
С определение от 13.10.2020 г.,
постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е допуснал изслушването на
повторна съдебно – счетоводна експертиза със задачи, идентични с тези, които са
били поставени на вещото лице по приетата пред Софийски районен съд съдебно –
счетоводна експертиза, при съобразяване на новоназначения експерт с Методиката
към Решение № 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет и
приложимите към нея методически указания относно начина на определяне и
разпределение на консумативните разходи за всеки отделен обект.
Първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано в частта, в която предявените искове са отхвърлени.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем от
03.09.2012 г., сключен между „ДКЦ 17 С.“ ЕООД – в качеството на наемодател, и
ЕТ „Д.А.С.“ – в качеството на наемател, по силата на който наемателят ползва кабинет
№ 112, находящ се на първи етаж в сградата на „ДКЦ 17 С.“ ЕООД. Излагат се
твърдения, че наемателят има непогасени задължения към наемодателя на обща
стойност 7 880,52 лева – наем и консумативни разходи, за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., по индивидуализирани в исковата молба 35 броя фактури.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му
заплати претендираната сума.
С уточнителна молба от 12.02.2018 г.
ищецът е конкретизирал вземанията си по вид и период, като е посочил, че
претендираната сума по пера е както следва: 1./ 1 645,92 лева – наем, 2./
474,60 лева – такса битови отпадъци, 3./ 2 920,60 лева – разходи за ел.
енергия, 4./ 2 400,12 лева – разходи за топлоенергия, 5./ 322,70 лева –
ВиК услуги, 6./ 116,58 лева – почистване на общи части.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор на исковата молба от ЕТ „А.С.“, който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните по
делото е сключен договор за наем от 03.09.2012 г. Твърди, че претендираната наемна
цена не отговоря на уговореното в чл. 6 от договора, а определянето на
консумативните разходи е неправилно поради липса на разделителен протокол за
сградата. Сочи, че е погасил задълженията си по процесния договор, заплащайки
реалната им стойност, за което представя писмени доказателства – 8 броя
платежни нареждания. Позовава се на изтекла погасителна давност.
С протоколно определение от 03.04.2019
г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове по реда
на чл. 214 ГПК, чрез намаляване на размера им, като искът за заплащане на
наемната цена се счита предявен за сумата от 787,92 лева, а този за
консумативни разходи – за 5 164,60 лева. На основание чл. 233 ГПК
производството по делото е прекратено за горницата над тези суми до
първоначално предявените размери.
С доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: по силата на
договор за наем от 03.09.2012 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника
за временно възмездно ползване кабинет № 112 на първи етаж в сградата на ДКЦ 17
– гр. С., като в исковия период договорът е действащ; обектът е бил предаден на
наемателя; по силата на договора наемателят се е задължил да заплаща разноските
за ползване на вещта, вкл. и дължимите суми за такса битов отпадък, електроенергия,
топлинна енергия, ВиК услуги и почистване на общите части.
По делото е приет като писмено
доказателство Договор за наем на недвижим имот от 03.09.2012 г., двустранно
подписан и неоспорен от страните, по силата на който
„Диагностично-консултативен център XVII – С.“ ЕООД, в
качеството на наемодател, е предоставил на ЕТ „А.С.“, в качеството на наемател,
за временно и възмездно ползване кабинет 112 – 1-ви етаж, с разгърната
застроена площ /РЗП/ от 39,73 кв. м., включващ съответните части от общите
части на сградата, находяща се в гр. С., бул. *********, срещу насрещно
задължение на наемателя да заплаща месечен наем в размер на сумата от 38,10
лева без ДДС, в която сума не се включват консумативните разходи. Съгласно чл. 1.2.
кабинет 112 представлява 0,47 % от РЗП на сградата, в която се намира, а
съгласно чл. 1.3. обектът се отдава за осъществяване на първична извънболнична
медицинска помощ. В чл. 2.2. от договора е предвидено, че всички консумативни
разходи, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя и се
определят ежемесечно съобразно приложение № 1, което е неразделна част от
договора. В чл. 2.3. е определен размерът на дължимата такса смет – 0,47 % от
такса смет за съответната година, платима на дванадесет равни месечни вноски. В
чл. 6 е уговорено, че до подписване на разделителен протокол за сградата, в
която се намира кабинет 112, наемателят ще заплаща наемна цена в размер на
74,94 % от уговорения наем или 28,55 лева без ДДС. Съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора за наем, полезната площ на кабинет 112 възлиза на
20.70 кв. м., като тя представлява 0.54 % от общата полезна площ.
Ангажирани са по делото като писмени
доказателства са и посочените в исковата молба 35 броя фактури.
Към отговора на исковата молба са
приложени 8 бр. платежни нареждания, от които относими към процесния период са:
платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 286,44 лева, с
основание на превода „наем за к-т 112 за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.“;
платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на 360 лева, с
основание на превода „консумативи за к-т 112 за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на
286,44 лева, с основание на превода „наем за к-т 112 за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в размер на
360 лева, с основание на превода „консумативи за к-т 112 за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на сума в
размер на 286,44 лева, с основание на превода „наем за к-т 112 за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.“, платежно нареждане, удостоверяващо плащане на
сума в размер на 360 лева, с основание на превода „консумативи за к-т 112 за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.“. Представени са още 2 бр. платежни
нареждания, касаещи извършени плащания за наем и консумативи в периода
01.09.2012 г. – 31.12.2014 г., неотносим към процесния спор.
Пред СРС е изслушана съдебно –
счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещо лице В. П.. След запознаване със събраните по делото писмени
доказателства и допълнително извършена проверка в счетоводството на ищеца /вкл.
с фактурите, издадени от отделните доставчици на услуги, съобщения от Столична
община – район Оборище за дължимите данък сгради и такса смет за 2015 г., 2016
г. и 2017 г. и др./ вещото лице е установило, че дължимият месечен наем за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. е в размер на 38,10 лева без ДДС, при
съобразяване на чл. 6 от договора и изготвения разделителен протокол между
„ДКЦ-17-С.“ ЕООД и Район „Оборище“ от 12.11.2012 г. Изчислил е, че дължимият
наем за една година възлиза на 457,20 лева без ДДС или 548,64 лева с ДДС. Констатирал
е, че за процесния период наемателят е извършил плащания за наем в общ размер
на 859,32 лева или по 286,44 лева за всяка отделна година. При съпоставяне на дължимия
и реално заплатения наем е посочил, че дължимият неплатен наем възлиза на
786,60 лева или неплатен остатък от по 262,20 лева за всяка отделна година. Експертът
е изчислил общо заплатената от ищеца сума за ТБО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
и съобразявайки определения в чл. 3, ал. 3 размер на дължимата от ответника
ТБО, е посочил, че общото задължение на последния за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2017 г. възлиза на 395,52 лева без ДДС или 474,62 лева с ДДС. Дължимата
сума за консумативи възлиза на обща стойност 4 563,42 лева, изчислена
детайлно по пера в инкорпорирана в експертното заключение таблица. Посочил е,
че наемодателят извършва разпределение на разходите за консумативи – ел.
енергия, топлоенергия и вода, на база на данъчните основи по издадените фактури
от доставчиците, без начисления в тях ДДС. Начисленият ДДС от фактурите на ЧЕЗ,
Топлофикация и Софийска вода, се отразявал като данъчен кредит в дневниците за
покупките на ищеца. В издаваните от последния фактури данъчните основи,
формирани от наем и консумативи, не включват ДДС. Повторно начисляване на ДДС
не е извършвано. Вещото лице е уточнило, че в конкретния случай наемодателят е
възприел подхода да начислява еднакви суми за консумативи за отделните месеци
през годината на база осреднени разходи за консумативи от предходни години. В
края на отчетния период следвало да се извърши изравняване между начислените
осреднени суми и реално дължимите съобразно издадените от отделните доставчици
фактури, каквото обаче не било извършено. Вместо това с получените разлики било
възприето да се компенсират други общи разходи – за почистване на общи помещения,
за охрана и др. При направена съпоставка между начислените суми по фактури и реалните
разходи, експертът е установил, че за 2015 г. наемодателят е начислил на
наемателя задължения в по-нисък размер от дължимия – със 151,11 лева; за 2016
г. – в по-висок размер от дължимия – със 74,22 лева, а за 2017 г. – в по-висок
размер от дължимия – със 193,65 лева, или общото несъответствие за трите години
възлиза на 116,76 лева, начислени в повече на наемателя, които наемодателят е
приел за дължими на основание други разходи. След справка в счетоводството на
ищеца е установено, че общият размер на заплатените от „ДКЦ – 17 – С.“ ЕООД
разходи с вкл. ДДС е 359 289,18 лева, или по пера: 185 940,38 лева –
ел. енергия, 152 803,57 лева – топлинна енергия, 20 545,22 лева –
студена вода. Вещото лице е посочило, че извършеното от ищеца начисление на
консумативни разходи е съобразено с Методиката към Наредбата за общинските
лечебни заведения, като е уточнил, че при изчисление съобразно приложимата по Методиката
формула коефициентът К е 2.2. Изслушван в открито съдебно заседание, експертът
посочва, че при извършените от него изчисления не е взет предвид коефициент к /малко
к/, тъй като то е приложимо при наличие на повече сектори, а в разглеждания
случай секторът е само един. Поради това във формулата този коефициент е
посочен като единица.
По делото е приложен разделителен
протокол от 12.11.2012 г. между „Диагностично-консултативен център-17-С.“ ЕООД
и Район „Оборище“ при Столична община, съгласно който „Диагностично-консултативен
център-17-С.“ ЕООД ползва 74,94 % идеални части от сградата на бул. ********* и
78,45 % идеални части от 8 броя гаражни клетки, находящи се в двора на същата
сграда, като тяхното владение му е предадено от Район „Оборище“ въз основа на
приемо – предавателен протокол от 20.09.2012 г.
Пред въззивната инстанция е изслушана
повторна съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещо лице Р.С..
След
запознаване със събраните по делото писмени доказателства и допълнително
извършена проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е посочило, че
дължимият месечен наем, без включени консумативни разходи, за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2017 г., е в размер на 38,10 лева без ДДС или 45,72 лева с вкл. ДДС.
В този период ответникът е извършил 3 частични плащания в общ размер на 859,32
лева, като след тяхното приспадане се установява неплатен остатък за исковия
период в размер на 786,60 лева. Изчисленият разход за такса смет за същия
период възлиза на 474,69 лева с вкл. ДДС, като експертът констатира, че
наемодателят разпределя между ползвателите на самостоятелните обекти само 80 %
от платената такса смет, а останалите 20 % начислява като ДДС. При извършената
справка в счетоводството на ищеца се установяват извършени плащания за консумативни
разходи, в т.ч. електроенергия, отопление и студена вода, за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2017 г., в общ размер на 359 289,18 лева с вкл. ДДС, детайлно
посочени по пера и периоди в инкорпорирана в експертното заключение таблица. На
база тези разходи се извършва разпределение между отделните обекти, при
съответно прилагане на Методика към Решение № 288 по протокол № 67 от
10.06.2010 г. на Столичен общински съвет. От протокол за площоразделяне на
процесната сграда, изготвен от „С.“ ЕООД през м. април 2011 г., се установява,
че основаната сграда се състои от два блока – Блок 1 на ДКЦ Св. Лука – С. ЕООД,
и Блок 2 – ДКЦ 17 С. ЕООД, с обща РЗП 10 574,90 кв. м., от които РЗП на
Блок 1 – 2 170,63 кв.м., и РЗП на Блок 2 – 8 404,27 кв. м., и сграда
– гаражни клетки и работилница с обща РЗП от 156,25 кв. м, от които РЗП за Блок
1 – 34,24 кв. м., и РЗП за Блок 2 – 122,01 кв. м. При прилагане на предвидената
в Методиката формула за изчисление на разходите на всеки самостоятелен обект,
вещото лице е приело, че полезната площ на кабинет 112 възлиза на 20,70 кв.м. /в
т.ч. 19,32 кв.м. – площ на кабинета, 0,87 кв.м. – припадаща се част от кабинет
детска консултация, 0,51 кв.м. – припадаща се част от кабинет манипулационна/,
коефициент К /голямо/ се определя като Полезна площ Блок 2/Полезна площ
кабинети Блок 2 и възлиза на стойност 2.2., а коефициент к /малко/ – полезна
площ кабинет 112/полезна площ кабинети Блок 2 и възлиза на 0,54 %. При
съобразяване на тези елементи от приложимата формула, експертът е изчислил, че
общият размер на консумативните разходи, припадащи се на кабинет 112 за периода
2015 г. – 2017 г. е на стойност 2 317,18 лева с вкл. ДДС и 1 930,99
лева без ДДС, или по пера без ДДС: електроенергия – 999,33 лева, отопление –
821,24 лева, студена вода – 110,42 лева. Експертът е констатирал, че при
прилагане на същата формула от ищеца, са приети следните компоненти: РЗП ДКЦ 17
– 8 404,27 кв. м., к%, изчислено като площ кабинет 112/полезни площи без
неизползваеми помещения, на стойност 0,71 %, коефициент К – 2,2. Съгласно
отговора на въпрос № 3 от експертното заключение ищецът не е начислил повторно
ДДС върху консумативните разходи. Експертът е посочил, че наемодателят е
възприел подход да начислява равни месечни суми за консумативи с цел този
разход да е постоянен и предвидим с оглед на зимните месеци от годината, когато
разходите за топлинна енергия и електроенергия са по-високи от тези през
летните месеци.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Между страните на етапа на въззивното
производство не съществува спор, че между тях е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем от 03.09.2012 г., по силата на който „Диагностично-консултативен
център XVII – С.“ ЕООД – като наемодател, е предоставил на ЕТ „А.С.“ – като
наемател, за временно и възмездно ползване кабинет 112 – 1–ви етаж, с
разгърната застроена площ /РЗП/ от 39,73 кв. м., срещу насрещно задължение на
наемателя да заплаща месечен наем в размер на сумата от 38,10 лева без ДДС, в
която сума не се включват консумативните разходи. Съгласно чл. 6 от договора
дължимата наемна цена до подписване на разделителен протокол за сградата, в
която се намира кабинет 112, е в размер на 74,94 % от уговорения наем или 28,55
лева без ДДС. Съгласно чл. 2.3. дължимата такса смет за ползвания от наемателя
кабинет 112 възлиза на 0,47 % от такса смет за съответната година. В Приложение
1, неразделна част към договора за наем, е определена полезната площ на кабинет
112 – 20,70 кв. м., което се равнява на 0,54 % от общата полезна площ на
сградата.
Въз основа приложения по делото
разделителен протокол от 02.11.2012 г., неоспорен по делото, се установява, че
на основание Решение № 285/12.05.2011 г. и Решение № 68/22.12.2011 г. на
Столичен общински съвет в капитала на „Диагностично-консултативен център XVII –
С.“ ЕООД са включени 74,94 % идеални части от сградата на бул. ********* и
78,45 % идеални части от 8 бр. гаражни клетки, находящи се в двора на същата
сграда, и с посочения разделителен протокол Район „Оборище“ при Столична община
е предала владението на „Диагностично-консултативен център XVII – С.“ ЕООД върху
посочените имоти. Не е спорно по делото, че сградата на бул. ********* се
състои от Блок 1, в което се намира ДКЦ Св. Лука, и Блок 2 – в което се намира процесното
ДКЦ-17, в което се намира и кабинет 112.
С доклада по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване и следните обстоятелства: в исковия
период договорът за наем от 03.09.2012 г. е действащ; кабинет 112 е бил
предаден на наемателя, респ. последният е ползвал кабинет 112; по силата на сключения
договор наемателят се е задължил да заплаща разноските за ползване на вещта,
вкл. и дължимите суми за такса битов отпадък, електроенергия, топлинна енергия,
ВиК услуги и почистване на общите части.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че с 6 бр. платежни нареждания ответникът е заплатил наемни
вноски по процесния договор в общ размер на 859,32 лева /три плащания по 286,44
лева/, както и консумативни разходи в общ размер на 1 080 лева /три
плащания по 360 лева/.
Спорните по същество въпроси пред
въззивната инстанция касаят размера на дължимите за процесния период наемни
вноски и консумативни разходи.
Относно задълженията за наем по договора
за наем от 03.09.2012 г. въззивният съд намира следното:
Видно от съдържанието на процесния
договор за наем е, че страните са уговорили месечна наемна вноска за ползването
на кабинет 112 в размер на 38,10 лева без ДДС, като в чл. 6 е постигната
договореност, че до подписване на разделителен протокол за сградата, в която се
намира кабинет 112, дължимата наемна вноска е в размер на 74,94 % от уговорения
наем или 28,55 лева без ДДС. По делото не е спорно, че на 02.12.2012 г. е
подписан разделителен протокол за сградата, от което следва извод, че считано
от тази дата и през процесния период /2015 г. – 2017 г./ месечната наемна
вноска е в размер на 38,10 лева без ДДС или при начисляване на ДДС – 45,72
лева. Следователно дължимият наем за целия процесен период от 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г. възлиза на 1 645,92 лева /36 месеца Х 45,72 лева/. При
съобразяване на безспорно извършените от наемателя плащания с посочено
основание наем в общ размер на 859,32 лева, следва че дължимият неплатен
остатък за наемни вноски е 786,60 лева с вкл. ДДС /1 645,92 лева – 859,32 лева/,
в какъвто смисъл са и двете изслушани по делото ССчЕ, в която част въззивният съд
кредитира експертните заключения по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвени. Въззивният съд намира за неотносими към правния спор
релевираните в жалбата доводи за недоказаност на разходите за наем,
допълнително начислявани на всяко тримесечие, доколкото претенции за тяхното
присъждане не са били заявени пред първоинстанционния съд, респ. същите са
извън предмета на делото. Ирелевантни са и оплакванията, касаещи счетоводното
отразяване на извършените три плащания за наем, доколкото ищецът е признал
тяхното извършване и в този смисъл е сезирал районния съд с искане по чл. 214 ГПК за намаляване размера на първоначално заявената претенция. Предвид така изложеното
и при липса на други конкретни оплаквания досежно размера на дължимия наем,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна в тази ѝ част.
Относно задълженията за консумативни
разходи по договора за наем от 03.09.2012 г. въззивният съд намира следното:
За установяване точния размер на
задълженията на ответника за консумативни разходи са изслушани две съдебно –
счетоводни експертизи – пред районната и въззивната инстанции. Вещите лица по
двете експертиза сочат, че консумативните разходи са фактурирани месечно по
прогнозни данни – осреднени данни от предходни години, като в разглеждания
случай наемодателят не е извършвал изравняване на начислените осреднени суми с
реално извършените разходи. След проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице
В. П. по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза е констатирало, че
за трите процесни години се установява разлика между начислените и реално дължимите
консумативни разходи за кабинет 112 на стойност от 116,76 лева. В тази част експертното
заключение не е оспорено по делото, поради което съдът го кредитира, като
изготвено от лице със специални знания в съответната област. Видно от
уточнителна молба от 12.02.2018 г. установената разлика в размер на 116,76 лева
се претендира от ищеца като „други разходи“ във връзка с ползването на наетия кабинет,
вкл. за почистване на общи части, разходи за охрана и други. Тази претенция е
счетена за недоказана и отхвърлена от СРС, като в тази част решението е влязло
в сила като необжалвано, поради което извън пределите на въззивния контрол
следва да останат доводите във връзка с нейната недоказаност.
Във въззивната жалба липсват конкретни
оплаквания относно размера на начислената такса за битови отпадъци /ТБО/, изчислена
от двете ССчЕ в размер на 474,62 лева с вкл. ДДС, поради което и на основание
чл. 269 ГПК този въпрос не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция.
Основните
спорни между страните въпроси са дали процесната сграда е разделена на сектори,
респективно дали самостоятелните обекти в нея представляват отделен сектор по
смисъла на Методиката и следва ли да се прилага коефициент к % /малко к/ при
изчисляване на консумативните разходи, дължими от всеки отделен обект.
Във връзка с установяване размера на
консумативните разходи, дължими за кабинет 112, при съобразяване на приложимата
Методика към Решение № 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен
общински съвет и приложимите към нея методически указания относно начина на
определяне и разпределение на консумативните разходи за всеки отделен обект, са
изслушани две експертни заключения по ССчЕ. Принципната разлика между
експертните заключения касае единствено спорните пред въззивната инстанция
въпроси и конкретно взема ли се предвид коефициент к % /малко к/ при изчисление
на консумативните разходи съобразно приложимата Методика и как се определя
неговата стойност – като 1 /според първото експертно заключение, приело, че
коефициентът к % е неприложим поради липса на сектори в сградата/ или като 0,54
% /според второто експертно заключение, приело, че коефициентът к % е приложим
и се изчислява по формула като полезната площ на отделния обект се раздели на
полезната площ на всички помещения в сградата и се умножи по 100/.
За да прецени основателността на
доводите, изложени в жалбата, досежно размера на дължимите за кабинет 112
консумативни разходи, въззивният съд съобрази приложимата Методика към Решение
№ 55 по протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет и методически
указания към нея, както и изслушаните по делото две експертни заключения по
допуснатите ССчЕ, като достигна до следните изводи. Съгласно предвидената в
Методиката формула за изчисление на сумата, дължима от наемателите на всеки
един кабинет, означен в самата Методиката като „обект“, за консумираните през
месеца ток, вода и отопление, се вземат предвид следните компоненти: C – обща сума с ДДС, определена на показанията на
съответния измервателен уред за ток, вода и отопление; П – полезна площ на всички кабинети (обекти) на съответния сектор; к % – коефициент за разпределение на
съответния сектор; n – полезна площ на
кабинета (обекта), като получената стойност се завишава с коефициент К /голямо
К/, изчислен по формулата П общо
/сума от полезните и общи площи, ползвани от сектора/, разделено на П кабинети /обща полезна площ на кабинетите,
представляващи обекти от сектора. Първият спорен компонент, по отношение на
който се констатира разминаване и в двете ССчЕ, е коефициентът к % /малко к/ и
начинът на неговото определяне, респ. следва ли той да бъде прилаган при
изчисление на консумативните разходи. Изводи в тази насока се извличат от
приложимите методически указания за начина на определяне и разпределение на
консумативните разходи за всеки отделен обект, приложение към Решение № 288 по
Протокол № 67/10.06.2010 г. на Столичен общински съвет. Съгласно цитираните
указания к % се изчислява по следната формула: полезна площ/сума от полезните
площи на консуматорите, умножено по 100. Видно от тази формула е, че при
изчисляване на спорния компонент к % Методиката несъмнено държи сметка за
съотношението между полезната площ на отделния обект и общата полезна площ на
консуматорите в целия сектор. В този смисъл съдът счита, че ирелевантно при
преценката на спорния компонент е дали самостоятелните обекти представляват и
се означават като отделен сектор или същите са част от един сектор /сградата, в
която са разположени/. Във всички случаи този компонент се включва във
формулата за изчислението на консумативните разходи както изисква Методиката,
като стойността му се определя при отчитане на процентното съотношение на
полезната площ на конкретния обект от общата полезна площ, което в максимална
степен съответства и на заложения в методическите указания принцип за точно
процентно отчитане на консумираните ел. енергия, топлоенергия и студена вода,
което не би било постижимо при прилагане на същия като единица за всички
кабинети. За пълнота следва да отбележи, че при съобразяване на Методиката и на
изричните формулировки на компонентните, включени в процесната формула, се
установява, че отделният кабинет представлява „обект“, част от сектора, т.е. той
е отделна структурна единица в сектора, но не е самостоятелен сектор /така
напр. компонентът П кабинети е дефиниран като обща полезна площ на кабинетите,
представляващи обекти от сектора/. Предвид така формирания извод
досежно начина на определяне на коефициент к %, кореспондиращ с посоченото от
вещото лице по изслушаната пред настоящата инстанция съдебно – счетоводна
експертиза, съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещото лице Р.С.
по въпроса за начина на начисляване на дължимите консумативни разходи от всеки
самостоятелен обект при отчитане на Методиката към Наредбата за общинските
лечебни заведения, а именно като в приложимата формула коефициент к % се ползва
като стойност от 0,54 % /съответстваща и на посочената в Приложение 1 към
договора за наем от 03.09.2012 г. процентна стойност на полезната площ на
кабинет 112 от общата полезна площ на ДКЦ 17/. Съгласно методическите указания
при определяне на к % не следва да се вземат предвид площите и обемите на
неизползваемите помещения, поради което доводите досежно тяхното съобразяване
при изчисление на консумативите на отделните обекти са неоснователни.
Вторият спорен компонент е коефициентът
К /голямо/. Въззивният съд счита, че правилно и в пълно съответствие с Методиката
експертите по двете експертни заключения по ССчЕ са изчислили посочения коефициент,
съобразявайки стойностите на РЗП на Блок 2, в който се помещава ДКЦ 17,
съдържащи се в протокол за площоразделяне на сградата, находяща се в гр. С.,
район „Оборище“, бул. „*************съставен от „С.“ ЕООД, и прилагайки
регламентираната в същата Методика формула за неговото изчисление, като
съотношение между полезна площ на ДКЦ 17, вкл. помещения и общи части, и полезна
площ на кабинетите. При правилна математическа операция са определили
стойността от 2.2.
Третият спорен компонент е компонентът C – обща сума с ДДС, определена на
показанията на съответния измервателен уред за ток, вода и отопление, и
релевираните по повод този компонент доводи за двойно начисляване на ДДС. Въззивният
съд изцяло кредитира изслушаните ССчЕ, които установяват, че в случая не са
налице основания за двойно начисляване на ДДС и такова начисляване не е
извършено. В случая ДДС е веднъж начислено. Съобразявайки изявленията на вещите
лица като експерти със специални знания в областта на счетоводство, съдът
приема за ирелевантно в процесната хипотеза дали това начисляване ще бъде
извършено при прилагане на формулата по Методиката /като разходът, посочен от
съответния експлоатационен доставчик, се вземе предвид с вкл. ДДС/ или ДДС – то
ще бъде начислено след определяне стойността на задължението /в който случай се
взема предвид само данъчната основа на разходите, посочени от съответния експлоатационен
доставчик/. Поради неоснователни са оплакванията и във връзка с този компонент.
На следващо място, неоснователни са
възраженията за недоказаност на извършените от дружеството – наемодател
плащания към доставчиците на комунални услуги. За установяване извършването на
последните са допуснати и приети две съдебно – счетоводни експертизи, които
след проверка в счетоводството на ищцовото дружество и запознаване с относимите
счетоводни документи, вкл. издадени от експлоатационните доставчици фактури за
процесните вземания за консумативни разходи, са установили, че за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2017 г. ищецът е извършил плащания в общ размер на 359 289,18 лева
с вкл. ДДС, детайлно посочени по пера и периоди.
Предвид всичко изложено и като съобрази
заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната пред въззивната инстанция
съдебно – счетоводна експертиза, което кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
компетентно, обективно и задълбочено изготвено, въззивният съд приема, че
размерът на задълженията за консумативни разходи на кабинет 112, изчислен
съобразно приложимите Методика и методически указания към Решение № 55 по
протокол № 58 от 11.02.2010 г. на Столичен общински съвет, възлиза на 2 317,18
лева с вкл. ДДС и 1 930,99 лева без ДДС, или по пера без ДДС: електроенергия –
999,33 лева, отопление – 821,24 лева, студена вода – 110,42 лева. При
съобразяване на безспорно установените доброволни плащания от страна на
наемателя в размер на 1 080 лева, съдът приема, че неплатеният остатък
възлиза на сумата от 1 237,18 лева с вкл. ДДС, до който размер претенцията
за консумативни разходи, включваща ел. енергия, топлинна енергия и ВиК услуги,
е основателна. Към този размер следва да се добави и неплатеният размер на ТБО
от 474,62 лева с вкл. ДДС и като краен резултат следва, че наемателят дължи
заплащане на 1 711,80 лева с вкл. ДДС – общ размер на всички неплатени
консумативни разходи.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат частично, поради което първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, в която претенцията за консумативни разходи е уважена за
разликата над 1 711,80 лева до 4 921,21 лева, а в останалата част се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца
разноски пред СРС за горницата над сумата от 405,80 лева.
По разноските във въззивното
производство
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят още 288,67 лева – разноски
в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
За въззивното производство право на
разноски имат и двете страни. Въззивникът претендира разноски за платена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 157 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер
на 350 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Пред въззивната
инстанция не са ангажирани доказателства за заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство. Съобразно уважената част от въззивната жалба и с
оглед ангажираните доказателства за действително сторени разноски, въззивникът
има право на разноски в размер на 285,07 лева – за държавна такса и депозит за
възнаграждение на вещо лице.
С оглед отхвърлената част на въззивната
жалба, ответникът по въззивната жалба има право на разноски в размер на 65,66
лева.
По отношение обжалваемостта на
въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящето решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски районен
съд,
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
307684/20.12.2019 г. по гр. д. № 90360/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 151 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която ЕТ „Д.А.С.“, ЕИК*****, е осъден, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, да заплати на „ДКЦ 17 С.“
ЕООД, ЕИК *****с адрес на управление ***, разликата над сумата от 1 711,80 /хиляда
седемстотин и единадесет лева и осемдесет стотинки/ лева до уважения размер от
4 921,21 /четири хиляди деветстотин двадесет и един лева и двадесет и една
стотинки/ лева – консумативни разходи за такса битови отпадъци, цена на
доставена до имота топлинна енергия, цена на доставена до имота електрическа
енергия и ВиК услуги, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., по договор за
наем от 03.09.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 28.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която ЕТ „Д.А.С.“ , ЕИК*****, е осъден, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на „ДКЦ 17 С.“ ЕООД, ЕИК *****с адрес на управление ***, разликата
над сумата от 405,80 лева до 699,10 лева – разноски в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
307684/20.12.2019 г. по гр. д. № 90360/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 151 състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
„ДКЦ
17 С.“ ЕООД, ЕИК *****с адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЕТ „Д.А.С.“,
ЕИК*****, сумата от 285,07 лева – разноски във въззивното производство за
платена държавна такса и депозит за възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от въззивната жалба, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 288,67 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.А.С.“,
ЕИК*****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ДКЦ 17 С.“
ЕООД, ЕИК *****с адрес на управление ***, сумата от 65,66 лева – разноски във
въззивното производство за заплатен адвокатски хонорар съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано в частта, с която предявените искове са отхвърлени.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: