Мотиви
към присъда по НОХД № 2071/2013 г.
по
описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Н.Г. И Н.С.Г. и същите са предадени
на съд за това, че в периода август 2009 г. – август 2011 г. в село Р. К.,
обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си,
противозаконно са присвоили чужди движими вещи, собственост на М.Т.Т. ***,
както следва – десет броя парфюми в разфасовки по 100 мл. – на обща стойност –
450,00 лв., десет броя парфюми в разфасовки по 50 мл- на обща стойност – 350,00
лв., бензинова резачка „Партнер Р 351 ХТ”- на стойност 403,00 лева, четири броя
врати на л.а. „Фолксваген Голф 3”
– на обща стойност – 232,00 лв., задна /багажна/ врата на л.а. „Фолксваген Голф
3” – на
стойност- 32,00 лева, предно обзорно стъкло за ла. „Фолксваген Голф 3” – на стойност 55,00 лева,
преден капак на л.а. „Фолксваген Голф 3” – на стойност – 40,00 лева, неработещ двигател
на л.а. „Фолксваген Голф 3”- на стойност – 35,00 лева, хладилник – на стойност
– 36,00 лв., ъглошлайф – на стойност 141,00 лева, електрическа скара – на
стойност 35,00 лева, газов котлон с бутилка- на обща стойност- 35,00 лева, три
броя комплекти гаечни ключове – на обща стойност- 60,00 лева, комплект отвертки
на стойност – 13,00 лева, кухненски комплект- три броя тенджери и тиган – на
обща стойност 28,00 лева, порцеланов сервиз за хранене за шест души – на
стойност 41,00 лева, комплект прибори за хранене – за шест души – на обща
стойност – 22,00 лева, ДВД плеър „Томсън” – на стойност – 52,00 лева,
четиридесет и два броя порцеланови кукли – на обща стойност – 546,00 лева, два
броя олекотени юргани- на обща стойност – 66,00 лева, два броя дикубитални дюшеци
с помпи – на обща стойност- 110,00 лева, десет броя видеокасети – на обща
стойност – 40,00 лева, десет комплекта цветно спално бельо – на обща стойност –
480,00 лева, един броя гипсово пано за стена – на стойност – 9,00 лева, два
броя чинии за стена- на обща стойност- 12,00 лева, сребърен комплект прибори – лопатка и четка- на обща
стойност- 33,00 лева, сребърен салфетник – на стойност 19,00 лева, сребърен
поднос – на стойност – 71,00 лева, порцеланов комплект за овкусяване – на
стойност- 38,00 лева, десет броя лакове
за нокти – на обща стойност – 20,00 лева, десет броя кутии кабари – на обща
стойност – 4,80 лева, или всичко на обща стойност – 3508,80 лева, които владеели и пазили, като обсебването е в
големи размери - престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Производството
по делото протече по реда на глава 27 от НПК, като в първото по делото съдебно
заседание от страна на подсъдимите и техните защитници бе направено искане
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 от НПК, като подсъдимите признаха вината си по повдигнатото им
обвинение, направиха признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се
съгласиха да не бъдат събирани доказателства по тези факти. Доколкото съдът
намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4
от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение
реализирането на наказателната отговорност се предлага на всеки един от подсъдимите
да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Излага становище за доказаност на предявения граждански иск, като моли да бъде
уважен.
ГИ Т. поддържа предявения граждански иск, като предоставя
на преценката на съда.
Защитникът на подс. С.Г. – адв. Б.И. пледира към съда при
определяне на наказание за неговия подзащитен да вземе предвид наличието на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, поради което наказанието, наложено
на подзащитния му да бъде в минимален размер. Досежно гражданския иск излага
становище, че същият следва да бъде определен до размера на посочената в
обвинителния акт сума.
Подсъдимият С.Г. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, възползва се от правото да не дава обяснения. В последната си дума
същият не изразява отношение към обвинението, нито излага конкретно искане към
съда.
Защитникът на подс. Н.Г. – адв. В.К. пледира към съда да
му наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, ориентирано към
неговия минимум, което да бъде отложено за минималния изпитателен срок по реда
на чл. 66, ал.1 от НК. Досежно гражданския иск, предоставя на преценката на
съда.
Подсъдимият Н.Г. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, възползва се от правото да не дава обяснения. В последната си дума не
изразява отношение към обвинението и не излага конкретно искане към съда.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
С.Н.Г. е роден на *** год. в гр. П.,
живее в с.О. обл.П., той е българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, женен е, не е осъждан, със средно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Н.С.Г. е роден на *** ***, също живее
в с.О., обл.П., той е българин, български гражданин, с начално образование,
работещ, неженен, не е осъждан, с ЕГН **********.
Свидетелката
М.Т. закупила през м. август 2009
г. недвижим имот в с.Р. К., обл.П., ул.” ” № , който представлявал къща с двор. В имота
си тя оставила на съхранение нейни собствени вещи, част от които същата
пакетирала в кашони и чували. Тези вещи представлявали: десет броя парфюми в
разфасовки по 100 мл., десет броя парфюми в разфасовки по 50 мл., бензинова
резачка „Партнер Р 351 ХТ”, четири броя врати на л.а. „Фолксваген Голф 3”, задна /багажна/ врата на
л.а. „Фолксваген Голф 3”,
предно обзорно стъкло за л.а. „Фолксваген Голф 3”, преден капак на л.а.
„Фолксваген Голф 3”,
неработещ двигател на л.а. „Фолксваген Голф 3, хладилник, ъглошлайф, електрическа
скара, газов котлон с бутилка, три броя комплекти гаечни ключове, комплект
отвертки, кухненски комплект- три броя тенджери и тиган, порцеланов сервиз за
хранене за шест души, комплект прибори за хранене – за шест души, ДВД плеър
„Томсън”, четиридесет и два броя порцеланови кукли, два броя олекотени юргани,
два броя дикубитални дюшеци с помпи, десет броя видеокасети, десет комплекта
цветно спално бельо, един броя гипсово пано за стена, два броя чинии за стена,
сребърен комплект прибори – лопатка и
четка, сребърен салфетник, сребърен поднос, порцеланов комплект за овкусяване,
десет броя лакове за нокти и десет броя
кутии кабари.
Същевременно свид. Т. решила да започне ремонт
на къщата, като наела за целта подс. С.Г., а неговият син – подс. Н.Г. също
участвал в ремонтните дейности. Освен извършването на ремонтните дейности,
свид. Т. разрешила на подс. С.Г. да живее в имота й, поради съчувствието, което
проявила към недоброто му материално положение. Същият имал достъп до всички
помещения в къщата на Т., както с оглед извършване на ремонтни дейности, така и
в последствие поради уговорка със свид. Т. да охранява имота и вещите й.
Първоначално подс. С.Г. приемал гостувания от сина си – подс. Н.Г. в къщата на
свидетелката, но впоследствие и с нейно разрешение го приел да живее и той в
имота и да му помага. Във връзка с договореното свид. Т. заплащала
възнаграждение на подс. С.Г. и осигурявала на двамата подсъдими ползването на
жилището, без те да й заплащат наем. Те живеели в имота на свидетелката за
времето от м.август 2009 г.
до м.август 2011 г.
През това време организирали в къщата на Т. игри на карти със залагания, при
които двамата залагали вещите, оставени от пострадалата в къщата й, част от
които били пакетирани в кашони. Отделно от това, за да се снабдят с
допълнителни парични средства, които да разходват за покриване на собствените
си нужди, те започнали да разпродават от същите нейни вещи, без свидетелката Т.
да е разрешавала това. Така на неустановена дата в посочения период подс. С.Г.
предоставил на св. Н. Т. моторна резачка „Партнер” в залог на свой собствен
дълг към него, въпреки че знаел, че резачката е собственост на свид. Т.. От
своя страна свид. Т. продал моторната резачка на свид. П.Й. със съгласието на подс.
С.Г.. По-късно пострадалата откупила от свид. Й. собствената си моторна
резачка. Части от лекия автомобил на пострадалата свидетелка „Фолксваген Голф
3” подс. С.Г. продал на свид. Б..
Подсъдимият Н.Г. пък по описания начин на неустановени дати
в инкриминирания период продал на свид. Е. Д. и на свид. Б. оставените на
съхранение от Т. в къщата й парфюми, лакове, както и сребърни предмети и бижутата.
Освен описаните по-горе движими вещи, които продали на посочените свидетели,
двамата подсъдими се разпоредили и с друга част от намиращите се в къщата вещи
на Т., като ги продали на лица с неустановена в хода на разследването
самоличност. Т.е. чрез съвместните си действия те се разпоредили по описаните начини
със следните вещи собственост на пострадалата свидетелка Т.: десет броя парфюми
в разфасовки по 100 мл., десет броя парфюми в разфасовки по 50 мл., бензинова
резачка „Партнер Р 351 ХТ”, четири броя врати на л.а. „Фолксваген Голф 3”, задна /багажна/ врата на
л.а. „Фолксваген Голф 3”,
предно обзорно стъкло за ла. „Фолксваген Голф 3”, преден капак на л.а.
„Фолксваген Голф 3”,
неработещ двигател на л.а. „Фолксваген Голф 3, хладилник, ъглошлайф,
електрическа скара, газов котлон с бутилка, три броя комплекти гаечни ключове,
комплект отвертки, кухненски комплект- три броя тенджери и тиган, порцеланов
сервиз за хранене за шест души, комплект прибори за хранене – за шест души, ДВД
плеър „Томсън”, четиридесет и два броя порцеланови кукли, два броя олекотени
юргани, два броя дикубитални дюшеци с помпи, десет броя видеокасети, десет комплекта
цветно спално бельо, един броя гипсово пано за стена, два броя чинии за стена,
сребърен комплект прибори – лопатка и
четка, сребърен салфетник, сребърен поднос, порцеланов комплект за овкусяване,
десет броя лакове за нокти и десет броя
кутии кабари.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза, според чието заключение към инкриминирания период стойността
на вещите е както следва: десет броя парфюми в разфасовки по 100 мл. – на обща
стойност – 450,00 лв., десет броя парфюми в разфасовки по 50 мл - на обща
стойност – 350,00 лв., бензинова резачка „Партнер Р 351 ХТ”- на стойност 403,00
лева, четири броя врати на л.а. „Фолксваген Голф 3” – на обща стойност – 232,00
лв., задна /багажна/ врата на л.а. „Фолксваген Голф 3” – на стойност- 32,00 лева,
предно обзорно стъкло за ла. „Фолксваген Голф 3” – на стойност 55,00 лева,
преден капак на л.а. „Фолксваген Голф 3” – на стойност – 40,00 лева, неработещ
двигател на л.а. „Фолксваген Голф 3”- на стойност – 35,00 лева, хладилник – на
стойност – 36,00 лв., ъглошлайф – на стойност 141,00 лева, електрическа скара –
на стойност 35,00 лева, газов котлон с бутилка- на обща стойност- 35,00 лева,
три броя комплекти гаечни ключове – на обща стойност- 60,00 лева, комплект
отвертки на стойност – 13,00 лева, кухненски комплект- три броя тенджери и
тиган – на обща стойност 28,00 лева, порцеланов сервиз за хранене за шест души
– на стойност 41,00 лева, комплект прибори за хранене – за шест души – на обща
стойност – 22,00 лева, ДВД плеър „Томсън” – на стойност – 52,00 лева,
четиридесет и два броя порцеланови кукли – на обща стойност – 546,00 лева, два
броя олекотени юргани- на обща стойност – 66,00 лева, два броя дикубитални
дюшеци с помпи – на обща стойност- 110,00 лева, десет броя видеокасети – на
обща стойност – 40,00 лева, десет комплекта цветно спално бельо – на обща стойност
– 480,00 лева, един брой гипсово пано за стена – на стойност – 9,00 лева, два
броя чинии за стена- на обща стойност- 12,00 лева, сребърен комплект прибори – лопатка и четка- на обща
стойност- 33,00 лева, сребърен салфетник – на стойност 19,00 лева, сребърен
поднос – на стойност – 71,00 лева, порцеланов комплект за овкусяване – на
стойност- 38,00 лева, десет броя лакове
за нокти – на обща стойност – 20,00 лева, десет броя кутии кабари – на обща
стойност – 4,80 лева, или всичко на обща стойност – 3508,80 лева. Съдът
кредитира представеното експертно заключение като обективно и компетентно
изготвено, с необходимите професионален опит и познания, неоспорено от
страните.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на показанията на свидетелите Т., Д., С., Т., Й., Б., Д.,
както и от показанията на свид. Т., всички те приобщени по реда на чл. 373, ал.2
вр. с чл. 283 от НПК. Възприетата от съда фактология се установява и от
писмените доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.
Всички събрани доказателства подкрепят направеното от подсъдимите самопризнание
в съдебната зала.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето и мястото на извършването му, както и авторството.
Спор относно мястото и инкриминирания период, през който
подсъдимите са обитавали имота на свид. Т. няма, като времето и мястото се установяват
от показанията на самата пострадала, както и от тези на свид. Д. и С..
Откъслечни твърдения в същата насока се съдържат в показанията на свидетелите Д.,
Б. и Т., които потвърждават твърденията на Т., че същата е позволила на подс. С.Г.,
а в последствие е приела и синът му да живее в имота й, като престоят им е
продължил до август 2011г. От показанията на свид. Т., както и изключително
подробните такива на нейната дъщеря – свид. Д. се установява, че първоначално С.Г.
е обитавал имота й във връзка с извършваните в него ремонтни дейности, в които
участие вземал и синът му – подс. Н.Г., а в последствие – подс. С.Г. останал в
имота като пазач на същия и на оставените там за съхранение вещи от
пострадалата. Що се касае до подс. Н.Г., според показанията и на двете
свидетелки, пострадалата Т. установила впоследствие трайното му присъствие в
имота си, но не възразила на това. Според показанията на Т., същата заплащала
заплата на подс. С.Г. в размер на 300 лв. месечно за изпълняваната въз основа
на устна договорка дейност по опазване на имота, като също така заплащала и
кабелната му телевизия. В същата насока са и показанията на свид. Д., като тези
обстоятелства не се и оспорват от страна на подсъдимия С.Г.. Установява се от
показанията на посочените две жени конкретните договорки между подс. С.Г. и
свид. Т. – че същият ще ползва отредената му стая и ще пази имота – къщата с
помещенията и дворното място срещу уговореното месечно възнаграждение. От изключително
подробните показания на същите свидетелки се установява и какви точно вещи като
вид и количество са били оставени на съхранение от свид. Т. в къщата и двора в
с. Р. К., които в последствие същата установила да са били изчезнали. В
показанията си на л. 69, както и на л.75 същата дава подробно описание, като
показанията на свид. Д. ги подкрепят изцяло. Освен това досежно отделни вещи, които
са видели в дома на Т., показания дават и свидетелите Т. /за моторната
резачка/, свид.Б. /описва струпаните под стрехата на къщата части за лек
автомобил „Фолксваген 3” -врати, капаци, двигател и др. части/, свид. Д. – за
кашоните с парфюми, със сребърни вещи /в частност бижута/ лакове за нокти и
кутии с кабари. Описание на част от покъщнината, дават и свид. С., която посочва какво е
видяла при посещението си в къщата.
Тук е мястото съдът да посочи, че кредитира изцяло
показанията на свид. Т. и на свид. Д. като изключително подробни, логични,
подкрепени и от показанията на свид. С., Д. и останалите, които излагат
твърдения за отделните вещи, обсъдени от съда по-горе. Показанията на посочените
две свидетелки подкрепят напълно направеното от подсъдимите самопризнание
досежно обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, включително и за вида и
броя на вещите, които същите твърдят да са били обсебени от страна на
подсъдимите. Не внася съмнение в показанията на свид. Т. и обстоятелството, че
същата е пострадала от деянието, тъй като както се посочи вече по-горе,
показанията й не остават изолирани. Следва да се прецизира, че според показанията
на тази свидетелка тя се съгласила С.Г. да остане да живее в имота й след
спиране на ремонтните дейности, като същият бъде и пазач на имуществото й, за
което му отделила една от стаите в къщата. От показаният й се установява и че същият
ползвал част от вещите – „хладилника и готварските уреди”/л.69-гръб/.
Изложените обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия С. Г..
Що се касае до основанието за пребиваването на подс. Н.Г. в
къщата на свид. Т., обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и признанията
на двамата подсъдими в тази връзка отново се потвърждават от показанията на
свид. Т. и на свид. Д.. Мълчаливото съгласие на пострадалата подс. Н.Г. да
живее в имота й, както и да ползва описаните по-горе вещи остава доказано и от
показанията на свид. Е.Д., който сочи, че пред него подс. Н.Г. заявил, че
двамата с баща му са пазачи в имота. Че и Н.Г. е знаел, че инкриминираните вещи
са на свид. Т., свидетелства именно този свидетел, пред когото Н. Г. посочил,
че „започнал да продава някакви нейни вещи” /л.92-гръб – в протокола за разпит
пред съдия/, както и се установява от показанията на свид. Д. и Т., които
посочват, че част от разговорите със С.Г. по повод пазенето на имота и
съхраняваните в него вещи са ставали в присъствието на неговия син.
Разпореждането
с част от вещите, а именно – с моторната резачка, парфюмите, лакове, част от
сребърните предмети /описани от свид. Д./, кутии с кабари, части от лекия
автомобил, както и хладилника, се установяват пряко от показанията на
свидетелите Т., Й., Д. и Т., доколкото с изключение на последния посочен
свидетел, останалите свидетелстват да са придобили от подсъдимите вещи, за
които се установява, че са били собствени на свид. Т.. Така от показанията на
свид.Т. се доказва, че подс. С.Г. му предоставил моторната резачка в залог на
заем, който в последствие не върнал , но го уведомил, че може да продаде вещта.
Свидетелят се възползвал от това, за което показания дава и свид. Й.- новият
приобретател на резачката, от когото по-късно същата била обратно закупена от
пострадалата за сумата от 180 лв. Показанията на свид. Д. / от разпита му на л.
96/ установяват, че в негово присъствие подс. Н.Г. е залагал на карти и губел кашон
с парфюми, както и сребърни предмети и бижута, поставени в друг кашон.
Свидетелят сочи, че сред предметите са били лакове и кутии с кабари. В
показанията на същия свидетел, както и на свид. Т. също се посочва, че са
чували, че двамата подсъдими започнали да разпродават вещи на „гъркинята”, като
свид. Д. посочва, че това му е било заявено от самия Н.Г.. В показанията на
свид. Д. /л.78/ се посочва, че при среща с подс. Н.Г. след инкриминирания
период, последният заявил, че парите от продажбите на вещите им разходвали двамата
с баща му, като обяснил, че частите от колата били продадени на съседа И.
/свид. Б./, а парфюмите - на Е. /свид. Д./. Идентични досежно изложените
обстоятелства са и показанията на свид. Т./л.76/, като тези гласни
доказателства също подкрепят направеното от подсъдимите признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Що
се отнася до показанията на свид. Т. – последният като полицейски служител е
провел извънпроцесуална беседа с подс. С.Г., който пред него признал за
отчуждаването на резачката, части от колата и хладилника, както и свидетелят
допълва „други вещи”, без да конкретизира същите. Тук следва да се отбележи, че
показанията на този свидетел също са логически изложени, подредени, същите са в
унисон с твърденията на останалите свидетели и подкрепят направеното от
подсъдимите самопризнание. Съгласно трайната практика на ВКС полицейските
служители също може да установяват при разпита им като свидетели
извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми,
стига да са ги възприели. В случая показанията на полицейския служител Т. не
остават изолирани, поради което и не може да се постави под съмнение
достоверността на установеното от тях /в този смисъл Решение 1114/14.02.-2006г.
на ВКС по н.д.№506/2005г., ІІ н.о./
От
показанията на свидетелите не може да се установят конкретните дати, на които е
ставало обсебването на отделните вещи, като както се посочи по-горе - безспорно
е, че това е станало в рамките на инкриминирания период и от двамата подсъдими.
Видно е от показанията на свид. Т., че същата през месец август 2011г. е
посетила имота си, за да изнесе оттам някои по-дребни вещи, както сама посочва,
като е оставила по-големите в имота с намерение да изнесе и тях в последствие.
При последващото й посещение в имота вече през месец септември 2011г. по повод
на това, че подс. С.Г. не си вдигал телефона, същата установила липсата и на
другите вещи, както и че имотът й бил заключен и необитаем.
Изготвената на дознанието експертиза дава стойност на
вещите към инкриминирания период, както се посочи по-горе, като експертът при
изготвяне на заключението си е направил проучване на пазара на отделните вещи,
отчел е и факта, че част от същите са употребявани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си всеки
един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна основния състав
на престъплението „обсебване” при условията на продължавано престъпление и в
съучастие помежду си – престъпление с правна квалификация по чл. 206, ал.1 вр.
с чл. 26, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, с действията си подсъдимите са присвоили
описаните по-горе вещи, като през инкриминирания период са се разпоредили с тях
чрез отчуждаването им на трети лица. Установява се също така, че подсъдимите са
владеели част от вещите на конкретно правно основание, както и са пазели вещите
на свид. Т. – същите са били предадени от пострадалата конкретно на подс. С.Г. въз
основа на устна договорка помежду им, че същият ще живее в имота й в с. Р. К. и
ще пази оставените там на съхранение предмети, както и ще ползва някои от тях
по време на престоя си – хладилник и готварски уреди /по показания на свид. Т./.
Що се касае до подс. Н.Г., неговият престой, респективно – възможността да
ползва уредите в дома на пострадалата и пазенето на останалите вещи е станало с
мълчаливото съгласие на свид. Т.. Т.е. и двамата подсъдими са имали регламентиран достъп до вещите в дома на пострадалата. Като свид. Т. изрично
посочва в показанията си, че била оставила ключ, т.е. упражнявали са фактическа
власт върху вещите на конкретно правно основание – устна договорка с
пострадалата. Установи се по делото, че не е бил съставян приемо-предавателен
протокол при предаването на вещите на подсъдимите за пазене, но доколкото за
тяхното предаване свидетелстват Т., Д., откъслечни показания за вещите и
местонахождението им в имота на пострадалата, дават и останалите разпитани по
делото свидетели, а и не се оспорва от страна на подсъдимите, съдът намира за
безспорно доказано това обстоятелство. Според Постановление № 3/70 г.
на Пленума на ВС на РБ, т. 5 /същото касае длъжностно присвояване, но важи и
досежно престъплението по чл. 206, ал.1 от НК/, не е необходимо връчването или
поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт, като това може
да стане и по друг начин и е достатъчно лицето да е встъпило в изпълнение на
функциите си по пазене или управление на имуществото. Реално на подс. С.Г. дори
е било заплащано месечно възнаграждение за пазене вещите на Т. в имота в с. Р. К..
Собствеността върху вещите /т.е. че същите са чужди по
отношение на подсъдимите/ остава доказана от показанията на всички разпитани
свидетели, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите. И двамата
подсъдими са съзнавали чуждата собственост върху вещите, както и основанието,
поради което са им предоставени тези вещи – да
ползват част от тях, докато живеят там, както и да ги пазят.
Безспорно също така от гласните доказателства се
установява, че подсъдимите не са имали
право на разпореждане с вещите.
Престъплението е довършено, доколкото подсъдимите са
препятствали въобще възможността на собственика на вещите – свид. Т. - да се
разпорежда с тях, както намери за добре.
В случая се установява, че част от вещите са били отчуждени от
подсъдимите на трети лица – продадени или дадени в залог на техен дълг, като изпълнителното
деяние е осъществено чрез юридическо разпореждане. Липсата на останалите вещи,
за които не се доказаха конкретни разпоредителни действия, сочи на отказ същите
да се върнат, което също е една от изпълнителните форми на престъплението „обсебване”.
Отказът да се върне вещите е противозаконно – липсва правно основание за
задържането им. В този смисъл и решение № 608 от 12.07.1991г. на ВС и решение №
330/5.10.2000г. на ВКС по н.д.№283/00г., ІІІ н.о.
Мястото и времето на извършване на престъплението остават
доказани от коментираните по-горе свидетелски показания. Стойността на
присвоените вещи остава доказана от изготвената по делото стоково- оценъчна
експертиза, която съдът кредитира изцяло.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от двамата подсъдими
умишлено, като са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са
настъпването на общественоопасните му последици и са желаели настъпването им. Като съизвършители всеки един от тях е
действал със съзнанието за участието на другия и преследване на общата цел. Особено
показателни са твърденията на свид. Д., който посочва, че при игрите на карти
са участвали и двамата подсъдими и всеки един от тях е залагал различни вещи на
Т..
Престъплението е извършено като продължавано такова, тъй
като за целия инкриминиран период от две години подсъдимите перманентно са обсебвали различните
вещи на пострадалата. Не може нито от показанията на разпитаните свидетели,
нито от други доказателства с категоричност да се посочат точните дати, когато
е бил реализирано всяко едно от деянията, включени в общата престъпна дейност
на двамата, но безспорно е, че всяко едно от посегателствата е било извършено
именно в инкриминирания период, когато същите са живеели в имота на Т.. Извършени
са множество деяния, които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и
също по вид престъпление – обсебване. Същите са извършени при една и съща
обстановка, при използването на еднакъв маниер, при аналогична последователност
на действията на подсъдимите. Последното според съда говори за наличието на
трайно отношение на подсъдимите както към предмета на престъпленията, така и
към обекта на престъпно посегателство – обществените отношения, свързани с упражняване
правото на собственост. Следва да се отбележи, че всяко едно от деянията са
извършени при еднородност на вината и за двамата подсъдими – при условията на
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. При така
установените по отношение на престъпленията белези, съдът намира, че те се
намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от обективна и
субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на продължавана
престъпна дейност.
Съдът не намира, че се доказва обсебването да е в големи
размери, каквото обвинение е било повдигнато на двамата подсъдими. Предвид
общия размер на причинената вреда – 3508,80 лв., съобразно предвидения критерии
в ТР № 1/1998г. на ВКС, ОСНК и
постановление № 1/10.01.2009г. на МС и ПМС №326/30.12.2009г./21.01.2001г. на
МС, обсебването би било в големи размери, ако размерът на щетата е над 16 800лв.
Ето защо, ще следва двамата подсъдими да бъдат оправдани в това обсебването да
е в големи размери по квалифицирания състав на чл. 206, ал.3 от НК.
За да наложи на подсъдимите справедливо наказание и
съобразно процедурата, по която протече настоящото производство съдът
съобрази текстовите редакции на нормите
на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, като отчита, че престъплението е
довършено след последната редакция както на чл. 58а от НК, така и на нормата на
чл. 206, ал.1 от НК. Защитниците на подсъдимите изтъкнаха като смекчаващо
обстоятелство признанието на вината от двамата в хода на съкратеното съдебно
следствие, но това обстоятелство законодателят е взел предвид в нормата на чл.
373, ал.2 от НПК. Не може да бъде споделено и становището на защитниците за
съдействие в хода на досъдебното производство от двамата подсъдими, тъй като
видно е от приложените множество докладни, справки и призовки, че лицата
неколкократно са били призовавани, но не са се явявали на посочените или
допълнително уговаряни с полицейските служители дати, което наложило и
принудителното им довеждане. Признанието на вината пред служители на сектор ПКП
при ОД на МВР Пловдив /виж показанията на свид. Т./ е станало едва след като
вече са били събрани достатъчно и надлежни гласни доказателства за авторството
на престъплението, при това при първоначално отричане на авторството.
Съдът съобрази високата стойност на инкриминираните вещи към
този период, тяхното невъзстановяване, обстоятелството, че подсъдимите са се
възползвали от желанието на Т. да им помогне предвид материалното им
затруднение, като ги е приела да живеят в имота й. Както и че деянието е
извършено при условията на продължавано престъпление, което неминуемо оказва
влияние при определяне на наказанието съобразно нормата на чл. 26, ал.2 от НК. Извън
така посочените отегчаващи обстоятелства като смекчаващи отговорността им
следва да се отчете чистото съдебно минало на двамата подсъдими, нелошите
характеристични данни, трудовата ангажираност на подс. Н.Г., както и недоброто здравословно
състояние на подс. С.Г., макар за последното да се събраха само гласни
твърдения. Освен това изминал е продължителен период от извършване на
престъплението до налагане на наказанията на двамата подсъдими. При така
изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК при лек превес на
смекчаващите, като наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
всеки един от двамата подсъдими, съдът намира за справедлив и съответен на
обществената опасност на дееца и конкретното престъпление. Така определеното
наказание ще следва да бъде редуцирано с една трета, съобразно императивната
разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК, т.е. наказанието, което следва да бъде
наложено на всеки един от двамата подсъдими, следва да е в размер на по ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице
са предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК по
отношение и на двамата подсъдими – към момента на извършване на престъплението
не са осъждани на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намира, че за поправянето на дейците и постигане целите на наказанието не е
наложително двамата да изтърпят наложеното наказание реално. Ето защо, така
наложеното на всеки един от двамата подсъдими наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, който срок е съобразен с размера на наложеното наказание и с целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Всеки
един от двамата подсъдими е бил задържан по реда на ЗМВР и по чл. 64, ал.2 от НПК от 07.01.2013г. до 11.01.2013г., вкл., който срок на основание чл. 59, ал.2
от НК ще следва да се приспадне от наложеното им наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 45 и сл. от ЗЗД по делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от М.Т. против двамата подсъдими в размер
на 3508,80 лв., представляващ обезщетение за причинените й от престъплението
имуществени вреди. С оглед изложените от съда по-горе мотиви за извършването на престъплението, за
неговото авторство от двамата подсъдими като съучастници и формата на вината,
съдът намира, че така предявеният от пострадалата иск е и основателен.
Причинените на постарадалата имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимите и е налице причинна
връзка между престъплението, за което се признават за виновни и настъпилия
вредоносен резултат. Досежно размера на претенцията, приета от съда, съдът
счита същата за доказана по размер, което се установява и от изготвената и
приетата по делото стоково-оценъчна експертиза.
Доколкото съдът намира иска за доказан по основание и размер, същият ще
следва да бъдат уважен изцяло, а подсъдимите – осъдени да заплатят солидарно на
гражданския ищец претедираната сума. Не се претендира законна лихва и такава не
следва да се присъжда.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК разноските по делото в
размер на 30 лв. следва да бъдат заплатени от подсъдимите по сметка на ВСС или
всеки един от тях осъден да заплати по 15 лв. разноски.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.