№ 94
гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20221500600115 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по ПРОТЕСТ вх.№ 1072/08.02.2022 г. на
Районна прокуратура – гр. Кюстендил срещу Определение № 10 от 03.02.2022 г. на КнРС ,
постановено по ЧНД № 20221520200072/2022 г. по описа на съда, с което на основание
чл.243 ал.6 т.3 НПК е отменено Постановлението на КнРП от 05.10.2021 г. за прекратяване
на наказателно производство по ДП № 241/2021г. по описа на КнРП, ДП № 144/2021г. по
описа на РУ Кюстендил, водено за престъпление оп чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 във вр. с
ал.1 от НК. В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
определението на КнРС по съображения, че не е възможно да бъде преодоляно
назначаването на ветеринарна експертиза по делото поради липса на трупа на убитото
гръбначно животно – куче, която да установи по категоричен начин причината за смъртта
му – което от своя страна води до непълнота на доказателствата по делото. Моли се за
отмяна на определението и потвърждаване на прекратителното постановление.
Протестът е допустим като подаден в 7-дневния срок по чл. 243 ал.7 НПК и от надлежна
страна и ще се разгледа по същество.
След запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките
законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК, Кюстендилският окръжен
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и
отмененото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано с Постановление на КнРП от 23.02.2021г. за
това, че в края на м. януари 2021г. в с. Средорек, обл. Кюстендил е проявена жестокост към
гръбначно животно – куче, като му е причинена смърт по особено мъчителен начин –
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 НК. Досъдебното
производство е прекратено с постановление на КнРП от 10.05.21г. То е обжалвано от
1
пострадалата – ****** посредством процесуалния представител. С определение от
13.07.21г. по ЧНД 20211520200614 по описа на КнРС за 2021г. съдът е отменил
постановлението и делото е върнато за изясняване на фактическата обстановка по него. След
тази отмяна са извършени процесуално-следствени действия по досъдебното производство -
разпит на свидетели, проведени очни ставки.
С процесното Постановление от 05.10.2021 г. на КнРП е прекратено наказателното
производство по посоченото досъдебно производство с цифрово посочено правно основание
- чл.243 ал.1, вр. 24, ал.1, т.2 от НПК.
В постановлението си прокурорът е приел следната фактическа обстановка: Свидетелят
******, заедно със своето семейство, заживял в с. Средорек, общ. Трекляно, идвайки от гр.
Кюстендил. Бил безработен, но впоследствие бил назначен като социален асистент на
свидетелката ****** от същото село. Междувременно помагал срещу заплащане в
извършването на физически труд на онези, които имали необходимост, включително на
свидетелката ******, която обитавала сама къща в края на селото. Тя отглеждала куче на
име „Мечо“, за което притежавала идентификационен здравен сертификат. Не го оставяла
невързано на двора.
Около 10:00ч. на 08.02.2021г. ****** нахранила кучето и тръгнала за работа. Прибрала
се около обяд. В двора на къщата забелязала разсипано по земята прахообразно вещество,
което приличало на вар. Малко по-късно установила, че кучето липсва. Нашийникът му бил
привързан на различно от обичайното място, на което го поставяла. Под прахообразното
вещество видяла следи от кръв. Решила, че тя е на кучето, а то е убито.
Свидетелят Тодор ****** в разпита си заявил, че на 05.02.2021г. отишъл в дома на
******, за да свърши някаква работа, за което тя му платила 10 лв. Дошла свидетелката
******, кметски наместник на селото, която му казала да махне кучето, защото я било
нападнало, а на другата жена от селото „изяло пет овце“. По телефона щяла да му каже кога
е удобно да го направи.
На 08.02.2021г. св.****** отишъл в дома на свиделката ****** и зачакал обаждането.
Свиделката ****** се обадила и му казала, че свиделката ****** е излязла и може да
действа.
По пътя към къщата на ****** намерил водопроводна тръба. С него била и свидетелката
******. Тя отворила дворната врата на къщата на св. ******. Свидетелят ****** влязъл в
двора на къщата, ударил кучето и то паднало на земята – било умъртвено. Отвързал го от
каишката, на която било вързано, след което отново я завързал, но по различен начин. С
помощта на свидетелката ****** го заровил извън селото, до пътека, направена от диви
прасета. Получил 30 лв. от свиделката ****** в дома за свършеното, като преди това
получил обаждане от свидетелката ****** с въпрос дали е убил кучето.
По-късно трупът бил преместен от свидетелката ****** на друго място, защото се
опасявала, че ще бъде открит от неустановен по делото мъж, който го търсел.
В мотивната част на постановлението прокурорът е посочил, че не е назначена
2
ветеринарно-медицинска експертиза, за да се установят причините за смъртта на кучето,
начинът, по който то е убито и т.н, защото не е открит неговият труп.
От правна страна прокурорът е приел, че несъмнено може да се мисли за извършено
деяние по чл.325б от НК, но не са събрани достатъчно доказателства, за да се изгради
убедителна теза, че от обективна страна е извършено посоченото престъпление. Това е така,
защото, от една страна, свидетелят ****** е направил самопризнание, подробно описвайки
как е умъртвил кучето. От друга страна, свидетелите ****** и ****** отричат каквато и да е
съпричастност към деянието, а проведените очни ставки между свидетелите не променят с
нищо направените до този момент изводи от анализа на доказателствената съвкупност.
Прокурорът отбелязва, че освен направеното самопризнание други доказателства относно
вината на извършителя не са събрани, а на основание чл.116, ал.1 НПК присъдата не може
да се основава единствено на самопризнанието на обвиняемия, пкакъвто по делото не е
привлечен.
Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.2 НПК прокурорът
е прекратил наказателното производство.
Това постановление е отменено с контролираното определение на КнРС. Определението
на КнРС съдържа правни изводи за несъгласие с прекратяването. Първоинстанционният съд
е посочил, че установената по делото фактическа обстановка красноречиво сочи към
извършване на престъпление по чл.325б, ал.1 НК, въпреки че тя е установена основно на
база самопризнанията на св. ******, тъй като те се подкрепят в достатъчна степен от
останалите доказателства по делото. Съдът още е счел, че при анализа на показанията,
дадени от свиделите ****** и ****** следва да се държи сметка на обстоятелството, че
отричането на съпричастността им към деянието може да е обусловено от това, че ако кажат
истината, биха уличили себе си в престъпление. Сочи се още, че липсата на трупа на
животното не води до абсолютна невъзможност да се повдигне и поддържа обвинението,
тъй като наличните данни категорично обосновават настъпилата смърт на кучето, причинена
след проявена жестокост, респективно и авторът на деянието.
В производството по чл.243 НПК съдът е длъжен да провери на първо място
обосноваността на постановлението за прекратяване и едва след това неговата
законосъобразност. Проверка на обосноваността означава, че съдът е длъжен да провери
дали установените от прокурора фактически положения съответстват на събраните по
делото доказателствени материали, оценени поотделно и в тяхната съвкупност. За да се
приеме постановлението за обосновано, е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки: 1.да са събрани всички необходими и възможни доказателства, т.е. да е
налице пълнота на доказателствата; 2.фактическите изводи, които прокурорът е направил, да
са логически издържани и да се извеждат от доказателствата по делото.
Според настоящия състав държавното обвинение е събрало необходимите и възможни
доказателства по делото. Доводите на първоинстанционния съд, че „наличните данни
категорично обосновават настъпилата смърт на кучето, причинена след проявена жестокост,
респективно и авторът на деянието“ не се споделят от настоящия състав, който споделя
3
правните изводи на прокуорра за прекратяване на наказателното прозиводство. От една
страна, липсва каквото и да е друго доказателство за твърдяното престъпление освен
самопризнанието на свидетеля ******. Останалите свидетели отричат напълно показанията
на св. ******, а трупът на животното не е открит, което прави невъзможно да се установи
какво се е случило с него, след като е изчезнало от дома на пострадалата. При това
положение е правилно позоваването от прокурора на разпоредбата на чл.116 ал.1 НПК,
който текст е относим не само към присъдата, но и към обвинението, респ. към
привличането на обвиняем. Освен това, по делото няма привлечен обвиняем, а дори това се
случи, няма гаранция дали той ще даде някакви обяснения. Спирането на наказателното
производство също не би довело до установяване на извършителя, тъй като възможните
доказателства са събрани в пълнота и към настоящия момент, както се посочи вече.
От друга страна, съдът е изразил становище по съставомерността на деянието, което
излиза извън правомощията му в производството по чл.243 НПК.
По така изложените съображения според настоящия състав определението на КнРС е
незаконосъобразно и след като се отмени, ще се потвърди постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Но за прецизност следва да се посочи, че в случая е налице
основанието за прекратяване на производството по чл. 24, ал.1, т.1 предл.І НПК – не се
установява деянието да е извършено.
В прекратителното постановление прокурорът е посочил цифрово като основание за
прекратяване на производството чл. 243, ал.1, вр. 24, ал.1, т.2 НПК – прекратяване поради
амнистия, но е безспорно, че наведениете доводи са свързани с приложение на т.1 от същия
член – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Затова съдът приема
погрешното цифрово посочване на законовия в мотивната част на постановлението като
техническа грешка, която не се отразява на неговата правилност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243 ал.8 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10 от 03.02.2022 г. на КнРС, постановено по ЧНД №
20221520200072/2022 г.по описа на съда И вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на КнРП от 05.10.2021 г. за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 241/2021г. по описа на КнРП, ДП № 144/2021г. по описа
на РУ Кюстендил, водено за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 от
НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5