Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 04.12.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4318/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Иска се установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3023/2019г. по описа на РС - Пазарджик до размера на сумата 467,54лв. /при издадена заповед за изпълнение в размер на 526,58лв./, представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода 20.12.2016г. – 20.06.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 25.07.2019г. до плащането, както и до размера на сумата 47,92лв. /при издадена заповед за изпълнение в размер на 58,54лв./, представляваща обезщетение за забава за периода 31.01.2017г. - 30.06.2019г. 

Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6 в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Е.А.Н. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за водоснабдяване и канализационни услуги, сключен при общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 20.09.2016г. – 20.06.2019г. в изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност 526,58лв. до водоснабден имот на ответника, находящ се гр.Пазарджик, бул. „ХР.Б.“ №57, ет.2, ап.7 с абонатен №****, а ответникът не е заплатил дължимата цена на услугите. Твърди, че количествата на изразходваната вода през процесния период са начислени служебно на основание чл.34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като ответникът не е представил монтираните в имота два индивидуални водомера за периодична метрологична проверка, съгласно изискването на чл.34а, ал.1 и ал.2 от същата наредба.

Ищецът твърди, че поради допуснатото от ответника неизпълнение на задължението да заплати цената на ВиК услугите за него е възникнало и задължение да плати мораторно обезщетение в размер на 58,54лв., представляващо законната лихва за забава върху просрочените главници за периода 31.10.2016г. – 30.06.2019г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Поддържа, че в срока по чл.412, т.8 ГПК длъжникът доброволно е погасил част от вземането по заповедта за изпълнение. Иска от съда да установи съществуването на останалата част от него до размера на 467,54лв. дължима главница за периода 20.12.2016г. – 20.06.2019г. и 47,92лв. дължимо обезщетение за забава за периода 31.01.2017г. - 30.06.2019г. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът, чрез адв. К.Р. ***, назначена от съда за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва количеството на ВиК услугите, чето заплащане се претендира, тъй като не е било налице основание за служебно начисляване на изразходваната вода в имота.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок, поради което са допустими.

За основателността на главния иск ищецът следва да докаже, че през посочения период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., както и че е доставил до имота на ответника ВиК услуги на посочената стойност.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за частично основателен.

ВиК услугите, чието заплащане се претендира, са предоставени в периода 20.12.2016г. – 20.06.2019г. при действието на Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наредбата/. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от оператора „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и решение №ОУ-09/11.06.2014г.  на ДКЕВР, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В чл.43, ал.2, т.1 от наредбата и чл.33, ал.2 от ОУ на оператора именно потребителите са посочени като лицата, задължени да заплащат тези услуги.

От цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение между доставчика на услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на задължението за заплащане водоснабдителните и канализационни услуги е достатъчно придобиването на собственост, респ. ограничено вещно право на собственост върху водоснабден обект и потребяването на услугата.

Особения представител на ответника не оспорва сключването на договора, по който се претендира вземането. Договорното правоотношение се установява и от представената от ищеца справка от имотния регистър, от която е видно, че ответникът е собственик на процесния имот, считано от 03.05.1994г., като не е губил собствеността в периода, през който са доставени ВиК услугите, чието заплащане се претендира. Също така е представен и договор за ВиК услуги, сключен на 17.09.1998г. между „ВиК“ ЕООД, гр.Пазарджик, чийто правоприемник се явява ищеца, и ответника Е.А.Н..

Установява се от представеното от ищеца предписание /на л.37 по делото/, че на 09.03.2015г. експлоатационното дружество е указало на ответника за необходимостта в 3-месечен срок да представи монтираните в имота индивидуални водомери с №Б-01 и №Т-02  за периодична проверка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или да ги замени с нови, каквото е изискването на чл.34а, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Липсват доказателства това предписание да е изпълнено от потребителя в указания срок. При това положение и на основание чл.34а, ал.5 вр. чл.39, ал.6 от наредбата, считано от 09.06.2015г. за експлоатационното дружество е възникнало задължението да начислява служебно количеството на изразходваната в имота питейна вода, което на основание чл.39, ал.5, т.1 от наредбата и чл.25, ал.8 от приложимите ОУ е фикисирано на 5 куб. м. месечно за всеки обитател. На основание чл.39, ал.6 от наредбата и чл.25, ал.8 от ОУ, това количество се завишава на всяко тримесечие с 0.1 куб.м. за всеки обитател, което завишение се начислява до поставянето на изправен индивидуален водомер в имота.

Установява се от представения от ищеца акт за пломбиране №00002640 от 21.08.2019г., че на тази дата са били подменени двата индивидуални водомера в имота на ответника. При това положение, основанието по чл.34а, ал.5 от наредбата за служебно начисляване на изразходваната вода е било налице през периода от 09.06.2015г. до 21.08.2019г., в който изцяло попада времето, за което ищецът претендира заплащане на цената за предоставените ВиК услуги.

От показанията на свидетеля Н.И.П. – отчетник в експлоатационното дружество, се установява, че количествата на изразходваната вода в имота на ответника през периода  20.12.2016г. – 20.06.2019г. са били начислявани служебно съобразно броя на обитателите и действащата нормативна уредба.

Видно от заключението на приетата СИЕ, цената на служебно начислените ВиК услуги, определена в съответствие с приложимото за процесния период Решение №Ц-38/28.10.2016г. на КЕВР, възлиза общо на 467.05лв. През същия период експлоатационното дружество е издавало на името на потребителя Е.Н. ежемесечни фактури, които са общо 30 на брой. Последната от тях е съставена на 24.06.2019г.

Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ в сила от 2006г. и чл.33,ал.2 от ОУ в сила от 2014г., потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-дневен срок от издаването на съответната фактура. Следователно, като се има предвид датата на последната фактура, то към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.10.2019г., падежът на задълженията по всичките 30 бр. фактури е настъпил.

Въз основа на тези обстоятелства съдът формира извод, че за ответника Е.Н. е възникнало задължение за заплащане на цена за доставени от ищеца ВиК услуги през периода 20.12.2016г. до 20.06.2019г. в размер на 467,05лв., което е изискуемо. Ответникът не е представил доказателства за изпълнението. Ищецът претендира заплащането на цена в по-голям размер - 467.54лв., поради което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи до размера на 467.05лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 465.54лв.

Тъй като за частта от главницата на вземането по издадената заповед за изпълнение над 456.54лв. до 526,58лв. ищецът не е предявил установителен иск, то в тази част заповедта за изпълнение следва да се обезсили на основание чл.415, ал.5 ГПК.

Относно акцесорния иск по чл.86 ЗЗД:

За неговата основателност ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и моментът, от който ответникът е изпаднал в забава.

Съдът формира извод за наличието на главен дълг в общ размер на 467,05лв., който не е заплатен на падежа. Според заключението на СИЕ, размерът на законната лихва за забава върху всяка просрочена фактура за периода от нейната изискуемост до 30.06.2019г. /както се претендира от ищеца/ е в общ размер на 47,92лв. При това положение акцесорният иск е основателен и следва да се уважи в предявения размер. Тъй като за частта от обезщетението за забава по издадената заповед за изпълнение над 47.92лв. до 58.54лв. ищецът не е предявил установителен иск, то в тази част заповедта за изпълнение следва да се обезсили на основание чл.415, ал.5 ГПК.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи възстановяване на съдебните разноски, направени от ищеца пред настоящата инстанция. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на 795лв., от които 360лв. платено възнаграждение за един адвокат, 25лв. внесена държавна такса за производството, 200лв. възнаграждение за особен представител на ответника и 210лв. за възнаграждение на ВЛ. Разноските следва да се присъдят в пълен размер, поради незначителната отхвърлителна част на решението по отношение на главния иск, която е в размер на 49ст.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 175лв.  

 

 

 

             

По изложените съображения съдът 

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Е.А.Н. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6, сумата от 467.05лв. – цена на ВиК услуги за водоснабден имот в гр.Пазарджик, бул. „ХР.Б.“ №**, ет.*, ап.*, с абонатен №****, предоставени за периода 20.12.2016г. - 20.06.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2019г. до плащането, както и сумата от 47,92лв. - обезщетение за забава за периода 31.01.2017г. - 30.06.2019г., за което вземане е издадена заповед №1711/29.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена ч.гр.д. №3023/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за разликата над 467.05лв. – цена на ВиК услуги, до предявения размер от 467.54лв.  

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед №1711/29.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена ч.гр.д. №3023/2019г., по описа на РС-Пазарджик за разликата над 467,54лв. - главница, както и за разликата над 47.92лв. – обезщетение за забава.

ОСЪЖДА ответника Е.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6 съдебни разноски  в исковото производство в размер 795лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3023/2019г. на РС – Пазарджик в размер на 175лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                           

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: