РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. ХАСКОВО, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Частно наказателно
дело № 20235600200345 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпили молба от осъденото лице и Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008год. за прилагане на
принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за
целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, както и приложено към него Решение от
22.10.2020год. по дело № 417/2020год. на Тричленен апелативен съд за тежки престъпления
Тракия, Република Гърция, ведно с Решение № 957 30.06.2022год. на Върховния съд
Ареопага. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Република Гърция
наказание "лишаване от свобода" относно българския гражданин Ф. К. Ф. и изпълнението
на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице Ф. К. Ф., редовно призовано по настоящото производство чрез
компетентния орган на издаващата държава – Апелативната прокуратура - Тракия
/Комотини/, Република Гърция лично и чрез упълномощения си защитник адв. В.Г. не
изразява различно от формулираното в първоначалната молба становище по повод
признаването и изпълнението на наложеното му в Република Гърция.
Адв. Г. пледира за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт,
по силата на който изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да
1
продължи на територията на Република България, тъй като именно такава била и
депозираното пред българския съд искане, посочено в удостоверението. Защитникът счита,
че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното решение, а са налице
условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото за същото
престъпление в националния ни закон.
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП
Хасково е същото. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за
същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание "лишаване от
свобода за срок до шест години". Не са налице пречки за признаването на постановената в
друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й, а
възможността за подобряване на ресоциализация на лицето в РБългария била налице.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:
В Окръжен съд - Хасково и след молба от осъдения Ф. е постъпило Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 08.05.2023год. от
Заместник апелативен прокурор. Според същото на 22.10.2022год. Тричленен Апелативен
съд за тежки престъпления – Тракия 2- ра степен е постановил съдебен акт – Решение № №
417/2020год. Посочено е, че този съдебен акт е влязъл в сила на 30.06.2022 г., потвърден с
Решение № 937/30.06.2022год. на Съда Ареопаг и според него българският гражданин Ф. Ф.
К., роден на *** г. е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република
Гърция. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като
съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на
приложените законови разпоредби, по които Ф. е бил признат за виновен. Така, съгласно
съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против
Ф. Ф. наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната
дейност:
На 13.05.2018 г., в район на област Еврос получава от пункт за влизане в страната
37 граждани на трети страни, които нямали право на влизане на територията на Република
Гърция и ги задвижва вътре в страната. Описаното престъпление представлява получаване
от вътрешните граници с цел задвижване в страната на чужденци без право на влизане на
гръцк територия от спекулация по множество и е квалифицирано по чл. 1, 5 пар. 1, 14, 18, 26
пар. 1а, 27, 94, пар. 1 от НК и 30 пар.1 т. б-а от закон 4251/2014год. Отбелязано е, че
престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква
– подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната. Декларирано е, че осъденият
се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното престъпление Ф. е осъден на лишаване от свобода
за срок от 41 години, от които "лишаване от свобода за срок от 20 години". Началото на
наказанието е 21.06.2019год., от който срок следвало да се приспадне времето на задържане,
считано от 13.05.2018год. до 21.06.2019год. включително 3 години, 8 месеца и 20 дни от
работа, изчислени към 02.03.2023 г. Видно от представената от съдебните власти на
2
Република Гърция справка за изчисление на наказание по Решение № 417/22.10.2022 г. (л.
127 от с. д.) изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 20
години е започнало на 18.05.2018 г. – деня на задържане на лицето, изтича на 13.05.2038 г.,
като съгласно отбелязаното били изтърпени 4 години, 9 месеца и 19 дни към 02.03.2023 г. (
действително изтърпяно наказание и изтърпени с изчислени надници в полза на осъдения –
3 години, 8 месеца и 20 дни, към 02.03.2023 г.) В последното е посочена и частта от
наказанието, която съгласно закона за осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно
изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част
се равнява на 3/5 от размера на наложеното наказание, което изцяло ще бъде изтърпяно на
23.08.2026 г.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на територията на
Република Гърция, където в затвор *** изтърпява наказанието "лишаване от свобода".
Последното потвърждават и останалите събрани по делото доказателства, включително
молбата, въз основа на която е предприето настоящото производство. Наред с това,
издаващият орган е потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на
осъдения в държавата по произход, като се е позовал на проведените предварителни
консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, т. е. с настоящия съд.
В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с
изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд - Тракия № 417/2020год., влязло в
сила на 30.06.2022год. с решение то същата дата, постановено след обжалване на
горецитираното Решение; удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение
2008/909/ПВР; уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор
решение за отправяне на искане за признаване на наложените наказания в Република
България; справка - таблица относно срока на наложеното наказание "лишаване от свобода"
и определената от него част за ефективно изтърпяване.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт,
въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и
необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация
на описаното престъпление според националното ни право, изисква анализ на
съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в
удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа
картина сочи, че Ф. на неустановен от СП район на обл. Еврос , на 13.05.2018год. е поел от
място за влизане в страната граждани на трети страни , които нямат право на влизане на
гръцка територия , факт, който му е бил известен, за да ги задвижи към вътрешността на
страната, множество лица- 37 граждани на трети страни, с цел имотна облага, поел ги е ,
като ги е качил на шофиран от него автомобил за частна употреба, марка *** , *** на цвят с
български рег. № ***, собственост на фирма ***. Данните за самоличност на
3
транспортираните чужденци са подробно описани в присъдата на гръцкия съд, като сред
чужденците е имало и малолетно лице. Или иначе казано Ф. е подпомогнал общо 37
граждани на Република ***, ***, *** да пребивават в територията на Република Гърция,
като е съдействал за превозването на същите вътре в територията й, управлявайки
описаното моторно превозно средство.
Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е "пряко
подпомагане на приемане на нелегални имигранти от границата, с цел транспортирането им
в гръцка територия, съвместно, от спекулация и по множество". Така изложените в
удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между
съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно съществените за
престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни
уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност между
съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е
изпълнено.
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в чл.
13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното
наказание "лишаване от свобода". Решаването му е предопределено от правната
квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на
съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален
закон от значение е т. н. "фактическо обвинение" доколкото обуславящите по-тежка или
полека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За
квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато за виновно и
осъдено, а в случая според тях престъплението, за което Г. е осъден от гръцката държава е
изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1,
т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието,
изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на
имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал. 2 на чл.
281 от НК, като част от тях включват използването на моторно превозно средство и
подпомагане на повече от едно лице и ненавършило 16 год. възраст лице. Последните три
обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо основния състав са
относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност, т. е. за извършеното
от осъдения са налице всички обективни и субективни признаци, визирани както в
разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко квалифицираните състави на чл. 281,
ал. 2, т. 1, т. 2,4 и т. 5 от НК. Ето защо, съдът прие, че приложимият национален закон са
именно горепосочените текстове от българския Наказателен кодекс.
За престъплението по чл. 281, ал. 2вр.ал.1 НК на Република България предвижда
наказание "лишаване от свобода за срок до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет
хиляди лева". Наложеното от осъждащата държава наказание е "лишаване за срок от 20
4
години", т. е. то е по-тежко от максималното, което може да бъде наложено за
престъплението съгласно българското законодателство. Затова и на основание чл. 13, ал. 1
от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава наказание следва да бъде
намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на РБ максимален
размер, а именно "лишаване от свобода за срок от шест години". На основание чл. 12, ал. 9
от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в
Република Гърция част ,считано от 13.05.2018год., включително и от работа -3години, 8
месеца и 20 дни към 02.03.2023 съгл. Разпоредбата на чл. 12, ал.9 от Закона.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са налице. Не се
констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице
и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното
в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република България
беше предмет на коментар при проведените между Окръжен съд-Хасково и компетентния
гръцки орган предварителни консултации, в резултат на които беше формирано
становището, че изтърпяването на наказанието в Република България прогнозира по-високо
ниво на реинтеграция, предвид социалната, семейна, културна и езикова обвързаност с
държавата по произход и отсъствието на такива кореспонденции с обществените условия на
държавата, постановила осъждането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 417/2020, постановено на
22.10.2020 г. от Тричленен апелативен наказателен съд за тежки престъпления - Тракия,
Република Гърция, влязло в сила на 30.06.2022 г. (по издадено на 08.05.2023 г. от Заместник
апелативен прокурор – Тракия удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета), с което на българския гражданин Ф. К. Ф., ЕГН *** от ***, ул. ***№ *** за
престъпление по чл. 1, 5 пар. 1, 14, 18, 26, пар. 1а, 27, 94, пар. 1 от НК и пар. и 30 пар.1т.б-а
от Закон 4251/2014 г. е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от двадесет
години", като квалифицира престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република България и на основание чл. 13, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯ размера на наложеното наказание на "лишаване от
свобода за срок от шест години", което да се изтърпи при първоначален "строг" режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от определеното
наказание "лишаване от свобода за срок от шест години" изтърпяваната в осъждащата
държава част, считано от 13.05.2018 година, както и 3 години , 8 месеца и 20 дни от работа.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен
5
срок от днес.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати незабавно на
Окръжна прокуратура - Хасково за предприемане на необходимите действия за изпълнение
на наказанието по реда на българското законодателство и реализиране на трансфера.
За постановеното решение, включително за мотивите относно приспособяване на
наказанието, да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6