№ 117
гр. Плевен, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
при участието на секретаря М.С.Й.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Търговско дело
№ 20224400900042 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от В. И. Х. чрез
адв. П. К. срещу ЗК Лев инс АД за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП и с оглед наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ .В исковата молба се твърди, че при
процесното ПТП на 4.09.2018 г по пътя от с. ******** до с. ********, което е
настъпило по вина на водача на МПС П.А.Р. , е загинал като пътник Л.Х.Л. .
Твърди се в ИМ, че ищцата е доведена майка на загиналия, отглеждала го е
като роден син и загубата на този млад мъж се е отразила изключително
тежко на здравословното и емоционално състояние на ищцата. Твърди се, че
по делото е образувано ДП №180/2018 г по описа на ОП – Плевен като
причина за настъпилото ПТП са допуснатите от водача на л.а ********
нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че починалият
е бил грижовен и отговорен син, загубата на дете е най – тежкото, което може
да се случи на един човек. Твърди се, че с оглед наличието на близки
отношения между ищцата и пострадалото лице същата е претърпяла
страдания и болки от загубата, които следва да се обезщетят с оглед
1
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна.С
трагичния инцидент ищцата е загубила моралната и физическа подкрепа на
Л., покрусата и мъката от внезапната загуба е предизвикала и предизвиква
неизмерима и непреходна скръб. Претърпените вреди от страна на ищцата са
в резултат на виновното поведение на водача на л. а ******** , поради което
се претендира заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв частичен иск
от 150 000 лв за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Л. Л.
заедно със законната лихва, считано от 11.09.2018 г до окончателното
изплащане.
В отговора на исковата молба се възразява, че исковата молба е
нередовна поради непосочване на банкова сметка, както и че искът е
неоснователен. Възразява се, че не са били налице особено близки връзки и
отношения между ищцата и загиналото лице.Оспорва се активната
легитимация на ищцата досежно качеството й на трето увредено лице.
Оспорва се твърдението за изключителна вина за ПТП на загиналия водач.
Възразява се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
загиналия , който е пътувал без обезопасителен колан и се е съгласил да качи
в МПС, управлявано от водач, който е употребил алкохол. Възразява се, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено.Оспорва се
акцесорния иск за лихва, както и началната му дата като се твърди, че същата
се дължи най – рано считано от 6.07.2021г.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писменото
доказателство на , представено в последното по делото съдебно заседание, че
е налице застрахователна полица № BG/22/******** с валидност за периода
20.08.2018 – 20.08.2019г за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите досежно лекия автомобил, участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ********.
2
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП при
участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице Л.Х.Л. , причина
за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия Л.Х.Л.
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищцата по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от доказателствата по делото налице е било образувано
досъдебно производство № Д180/2018 г по описа на ОП – Плевен, което
производство е прекратено с постановление от 16.05.2019 г поради смъртта
на водача на лекия автомобил.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица случилото се е било на 4.09.2018 г, около 0,10 ч по пътя от
с. ******** към с. ******** като л.а ********, управляван от П.А.Р. с
несъобразена скорост, на десен завой навлиза в насрещната лента за
движение,излиза в ляво от пътя и се удря челно в крайпътно дърво като в
резултат на удара са починали водачът на автомобила и пътникът Л.Х.Л..
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да
се обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза в своята
съвкупност изложените данни показват категорично, че произшествието се
състои във загуба на странична устойчивост на процесния автомобил
"********", излизане вляво извън очертанията на асфалтовата настилка и
удар в крайпътно дърво.
Преди произшествието същият автомобил се е движил на път ********, от с.
******** към с. ********, със скорост UM.2 = 33,19 м/сек = 119,5 км/час.
След навлизане в дъга на десен завой с радиус 178,7 м., изминавайки
определено разстояние, достигайки на разстояние 113,8 м. преди мястото на
удара в крайпътното дърво (позиция № 11 от Приложение № 1) процесния
автомобил загубва напречна устойчивост, изразяваща се в занасяне.
Със сложно движение - постъпателно напред и косо наляво, съчетано с
въртене спряло вертикална ос, автомобила "********" е преминал косо към
3
лявата пътна лента и левия банкет до удара в дървото. Този удар е станал в
предна лява част на автомобила. С нарастване на силата на удара е последвало
деформация на свързаните с първоначалния контакт части и възли. В процеса
на тези деформации е последвало въртене на купето на МПС в посока обратна
на часовниковата стрелка с последващо отделяне от ствола на дървото Със
съчетано движение от ротация и транслация, купето на МПС със скорост
UM.i = 9,86 м/сек = 31,9 км/час се е отделило от дървото и закъснително,
следствие на действието на силите на триене и се е установило на мястото, на
което е намерено (позиция № 6 от Приложение № 1). С установяване на
автомобила в покой, произшествието е приключило.
Скоростта на движение на автомобил "******** ********" с рег.
№ ******** преди загуба на напречна устойчивост, навлизане и преминаване
през лентата за насрещно движение, навлизане върху източния банкет и
последващ удар в крайпътното дърво е била UM>2 = 33,19 м/сек = 119,5
км/час.
Разрешената скорост за този пътен участък е 90 км/ час = 25 м/сек.
От техническа гледна точка причината за настъпване на пътно
транспортното произшествие е несъобразената скорост със пътните условия
към момента на произшествието (мокра асфалтова
настилка, предхождащо движение в дъга на десен завой, поддържана скорост
на движение по- висока от максимално разрешената за дадения пътен участък
по - висока от критичната скорост на занасяне).
При сравнение на реалната скорост на движение на процесния лек автомобил
"********" с рег.№ ******** към момента на загуба на напречна устойчивост
и последващо навлизане в лентата за насрещно движение с критичната
скорост при занасяне съобразно радиуса на завой се получава следното
неравенство:
Ujyi2 = 33,19 м/сек = 119,5 км/час > V3an = 29,14м/сек, равно на 104,9 км/час
От горното неравенство е технически възможно да се направи извода,според
ВЛ, че реалната скорост на процесния автомобил е по- голяма от критичната
на занасяне, при което МПС е загубило странична устойчивост. Загубата на
странична устойчивост е следствие действията на водача чрез използване на
скоростния лост, педала на газта и органите на управление.
4
Видно от огледният протокол и приложеня към него фотоалбум,
ударът е настъпил в предна лява част (деформирана предна лява част с
дълбочина 2,8 м). Получена е деформация с дълбочина 2,8 м., както и
поражения по други части на автомобила, както следва: изпочупени част -
предна броня, решетка, маска, двигател, радиатор, предни и задни врати,
предни фарове, въздушни възглавници.
Посоката на движение на тялото на Л.Х.Л. към момента на удара в
крайпътното дърво е напред и на дясно спрямо посоката на движение на
МПС, като в процеса на ротация след отделянето на автомобила от дървото,
преобладаващо на дясно спрямо надлъжната ос на МПС.
Процесният автомобил "******** ********" с рег.№ ******** е
оборудван с триточкови колани.
Поставен в нормалния си режим на заключване,според ВЛ,
триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода
на движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При
внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускорение или
забавяне, предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото.
Схемата на поставяне на триточковия колан, определя три точково
захващане на колана, като по този начин две зони от него фиксират тялото на
пътника (или водача) към седалка от автомобила . Диагоналната част от
предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния кош. Тази зона
на колана е над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не
позволява изместването на горната част на тялото напред. Долната зона на
колана е в областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя
осигурява избягване изместване на тялото напред и нагоре при процеса на
удара.
Водачът на автомобил "******** ********" с рег.№ ********,
според ВЛ, категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
При сравнение на отстоянието на процесния лек автомобил до
мястото на удара в крайпътното дърво към момента на загуба на странична
устойчивост с дължината на "опасната зона" при
реалната скорост на движение и при максимално разрешената за този пътен
участък се получава следното неравенство:
5
0с/'= 149,1 м > S0TC = Sm.2+Sm,3 = 91.8+22,0= 113,8 м > Ос„"ак' =94,15 м
От горните неравенства, може да се направи извода,според ВЛ, че от
техническа гледна точка водача на процесния автомобил "********" се е
движил със скорост значително по-голяма от максимално разрешената за
движение извън населени места и по- голяма от критичната на занасяне за
съответните геометрични размери на съответния десен завой, предхождащ
мястото на удара в крайпътното дърво. При тези обстоятелства, автомобила е
загубил напречна устойчивост при движение по дъга от десен завой,
съпътствано с въртене на кормилния кръг от водача не съответстващо на
направлението на пътната настилка. Водачът на лекия автомобил сам се е
поставил в това положение, като не е регулирал скоростта на движение
(намаляване чрез спирачния педал и превключване на по-ниска предавка) във
функция от осветеността на пътната настилка и изменението на
направлението на пътното платно след десен завой чрез уредите за
управление- педал на газта, педал на спирачката и кормилно управление.
Водачът на лекия автомобил преди завоя е имал техническа възможност да
възприеме радиус на завой за лентата на движение, по която следва да
продължи, както и вида на пътната настилка. Тези възприятия, които водача
на "********" е имал, времето и техническите средства са били достатъчни,
за да може да намали скоростта и да запази постъпателното си движение в
полагащата му се лента без да се получи странично занасяне на автомобила.
Всичко това дава основание за категоричен извод, че водача на лекия
автомобил "********" е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Съобразно механизма на ПТП и свързаните с него инерционни
сили, действащи върху телата в купето на автомобила поставянето на
обезопасителен колан би възпрепятствал изпадането от автомобила, би довел
до промяна в конкретната морфология на съчетаната травма, но най-вероятно
не би предотвратил смъртния изход.
При изслушването на ВЛ в съдебно заседание експертът е
заявил пред съда, че не отменя заключението си в частта относно мнението за
ролята на предпазния колан по отношение на леталния изход от
произшествието. Експертът твърди, че при този механизъм на ПТП и при
поставен колан е възможен летален изход, но това е субективно.Според ВЛ
при поставен триточков колан неговата роля е да предпазва тялото от
6
движение напред и нагоре.Дясна ръка и десен крак погат да контактуват с
части от купето.При липса на колан части на тялото могат да контактуват с
части от купето до изпадане навън. Едновременно с това ВЛ заявява в о.с.з.
пред съда при изслушването му, че контактният удар е настъпил в предна
лява ъглова част,има потъване и деформация на купето от 2,80 м, но
деформацията не достига до предна дясна седалка, на която е пътувал
загиналия пасажер Л. Л.. Експертът е отговорил и на поставени въпроси
относно деформациите на автомобила като е заявил, че при удара е възможна
ротация на автомобила, влизане навътре на предна броня, решетка, маска,
двигател, радиатор,предни фарове, предни и задни врати и нанасяне на
травмите на пътника на предна дясна седалка.
Видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
на 04.09.2018 година Л.Х.Л. на 42 години от село ********, като пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил „********", претърпял ПТП. Движейки
се с висока скорост, на десен завой, автомобила навлязъл косо в източното
платно и банкет и се ударил в дърво. В следствие на удара от автомобила
изпаднало тялото на Л.Х.Л. върху платното и той починал на място.
Видно от съдебномедицинската експертиза на труп по досъдебното
производство на Л.Х.Л. са били причинени следните травматични
увреждания:
- масивен двустранен излив на кръв в двете гръдни половини (хемоторакс);
- многофрагментно счупване на шест ребра в ляво, със засягане на
плевралните листове;
- тежки контузии на белите дробове;
- излив на кръв в околосърдечната торбичка (хемоперикард) с разкъсване на
предната стена на дясната камера на сърцето в близост до сърдечния връх;
- излив на кръв в коремната кухина (хемоперитонеум);
- разкъсване на далака и черния дроб;
- множество охлузвания по кожата на цялото тяло.
Причината за смъртта е тежка комбинирана гръдно-коремна травма, довела до
счупване на кости, масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешните
органи (сърце, бели дробове, черен дроб, далак).
7
Уврежданията са резултат от тъпи травми нанесени с голяма сила
(инерционна травма). Механизъма на тяхното получаване добре може да бъде
обяснен с обстановката на процесното ПТП, за която се съобщава в
писмените доказателства, вложени по делото (протокол за оглед на ПТП,
албум към него и други). Според ВЛ така описаните външни и вътрешни
травми по трупа на Л.Х.Л. не са характерни за „коланни травми" (т.н.
„контактни отпечатъци").
Статистическите изследвания показват, според ВЛ, че при поставянето на
предпазни колани, тежестта на травматичните увреждания и смъртността от
тях при ПТП е по-ниска. Употребата на предпазни колани води до
намаляване на травмите у водача и пътника до него до 50-60%. Наличието на
закопчани предпазни колани обаче не предотвратява травмите и смъртността
от тях. В конкретния случай, предвид обстановката на местопроизшествието,
ВЛ утвърждава в заключението, че ако Л.Х.Л. е бил със закопчан предпазен
колан, тялото му не би изпаднало от автомобила на платното, а получените
гръдна и коремна травма биха били значително по-леки и вероятно не
смъртоносни. От данните в делото е видно,според ВЛ, че концентрацията на
алкохол в кръвта на водача на автомобила П.А.Р., към момента на смъртта е
била 2,76 промили. Тази стойност е в границите на тежка степен на алкохолно
опиване (от 2,50 до 3,50 промили). При нея употребилите алкохол имат
значителни нарушения в равновесието, походката, координацията на
движенията, речта, съобразителността, мисленето, реакциите са силно
забавени, говора е забавен, фъфлещ, понякога неразбираем. Други прояви са
повишено слюноотделяне, усилена диуреза, гадене и/или повръщане,
учестена сърдечна дейност, цианотично (посиняло) лице, сънливост и
подтиснатост. Околните (трети) лица, особено неупотребилите алкохол лесно
могат да забележат такъв вид проявления, както и причината за тях. ВЛ
утвърждава в заключението си, че има и индивидуални особености при
алкохолно опиване, които могат да се установят при освидетелстване,
каквото в случая не е било възможно.
При изслушване на ВЛ пред съда същото заявява, че вероятността
да се получат травми и да се причини смърт при поставен предпазен колан е
по – ниска отколкото при липса на колан, но ВЛ заявява, че никой не може да
каже как е могло да бъде в конкретния случай и коланът не спасява живот във
всички случаи. ВЛ заявява също така пред съда, че в случая има и други
8
предпоставки за летален изход – механизъм на ПТП и скорост. ВЛ заявява
пред съда, че с оглед установеното от автотехническата експертиза относно
механизма на настъпване на ПТП, повредите на автомобила и деформациите,
високата скорост ВЛ приема, че починалият пътник Л. Л. е бил без предпазен
колан като леталният изход е бил възможен дори и с предпазен колан като
няма как да се определи с каква степен на категоричност е този извод. ВЛ е
заявило, че е възможно при наличието на колан нараняванията да са били по –
леки, коланът не може да причини счупвания, но не е изключен леталния
изход.
Видно от разпита на св. М.С.Л. същата е съпруга на загиналия Л.
Л., познава ищцата, която е втора съпруга на свекъра на свидетелката.
Свидетелката твърди, че до смъртта на Л. те с него са живеели в с. ********,
а свекърът й и ищцата – в ********. Свидетелката твърди, че знае от съпруга
си, че майка му и баща му са се разделили ,когато загиналият е бил на 7
години и ищцата го е гледала. Св. Л. твърди, че ищцата В. е приела тежко
смъртта на Л., много е плакала, била е тъжна, била е изпаднала в стрес. Св. Л.
твърди, че знае от съпруга си, че родителските права са били дадени на
биологичната му майка след развода, но тя е заминала в чужбина на работа,
баща му го е взел при себе си и са го гледали с втората му съпруга. Св. Л.
твърди, че отношенията между ищцата и загиналия Л. са били като между
майка и син, биологичната майка не се е прибирала за продължително време в
България. Свидетелката твърди, че ищцата им е помагала при отглеждането
на техните деца като баба на децата. Според свидетелката контактите между
ищцата и загиналия при живот в различни населени места е била веднъж
седмично, събирали са се и по празници. Св. Л. заявява, че познава
биологичната майка на загиналия си съпруг , тя се прибира по време на
отпуск един – два пъти годишно за по 10 дни в с. ********. Когато си е
идвала е отсядала при свидетелката и Л. или при бабата на Л. по майчина
линия.
Видно от разпита на св.Х.Л.Х. същият е баща на загиналия Л..
Свидетелят твърди, че ищцата се е запознала съ с загиналия Л., когато е бил
на около 7 години. Двете деца на свидетеля са били оставени при баба си и
дядо си по майчина линия, после братът на загиналия е заминал с майка си за
Либия, бабата и дядото са изпитвали трудности при отглеждането на Л. и
9
свидетелят го е взел при себе си като са го отглеждали заедно с ищцата.
Изкарал е училище и казарма и е живеел при тях в ********. Св. Х. твърди,
че ищцата е приема много тежко нещастието и от четири години всяка събота
и неделя са на гробището. Св. Х. твърди, че билогичната майка на Л. си е
идвала рядко, работила е в чужбина, а и той не е искал много да общува с нея.
Твърди, че ищцата В. се е грижела за него – пране, хранене, ходене по
училища.Свидетелят твърди, че е имало моменти, в които загиналият Л. е
наричал В. „мамо“, но свидетелят му е казвал, че той си има своя майка.
Свидетелят твърди, че за Л. ищцата е била като истинска майка, взела си е
отпуск при ражадането на децата му да помага. Твърди, че на всяко събиране
отделя чаша за Л.. Л. е заживял отделно от свидетеля и ищцата, когато е бил
на 21 – 22 години.
Видно от показанията на св. М. И. Б. същият работи на
бензиностанция в с. ******** и си спомня за ПТП на пътя от с. ******** към
с. ********. Бил е охранител на паркинга, видял е двамата мъже от
автомобила да влизат в заведението на бензиностанцията, но той е бил
настрани и не е разбрал какво са говорили с барманката. Не е видял кой е
шофирал, били са спрели на около 20 метра от него. Познавал е двамата по
физиономия , тъй като са от съседни села. Когато са влезли в заведението
свидетелят е гледал телевизия и само са си махнали. Не е разбрал защо са
влезли в заведението, бавили са се около 5 минути, не може да каже дали са
били употребили алкохол, не помни какво е казал пред полицията, било е
преди 4 години.
Съдът възприема по принцип събраните гласни доказателства
доколкото същите не са противоречиви относно установяваните
обстоятелства в отделните групи свидетели като съобразява и че показанията
са дадени от лица, които имат преки впечатления от обстоятелствата, за
които свидетелстват, както и че св. Л. и Х. са в близки отношения с ищцата.
Видно от представената по делото автотехническа експертиза и от
дадените отговори на поставените от съда и страните въпроси се установява,
че произшествието е настъпило след управление на автомобила с
несъобразена скорост и след употреба на алкохол, деформациите на
автомобила са много тежки и починалият Л. е бил без предпазен колан на
предна дясна седалка.
10
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза
смъртта на пострадалия е в причинна връзка с травмите, получени при
процесното ПТП и е налице възможност и вероятност леталният изход да е
бил неизбежен независимо от поставен предпазен колан.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като обективни и
аргументирани.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР от водача на автомобила , участник в ПТП. От автотехническата
експертиза са установява, че водачът на лекия автомобил, който е загинал
при процесното ПТП се е движил със скорост значително по-голяма от
максимално разрешената за движение извън населени места и по- голяма от
критичната на занасяне за съответните геометрични размери на съответния
десен завой, предхождащ мястото на удара в крайпътното дърво . Водачът на
автомобила е бил употребил алкохол при концентрация от 2,76 в кръвта му,
което при всички случаи е повлияло върху възможността за адекватно
възприемане на обстоятелствата на пътя и адекватна реакция при наличието
на опасност , съкратило е времето за такава реакция и е допринесло за
настъпването на ПТП.Съдът приема също така ,че смъртта на пътника в лекия
автомобил Л.Х.Л. е настъпила в резултат на получените травми при
описаното ПТП. С оглед установеното от двете експертизи съдът приема, че
починалият Л. е бил без поставен предпазен колан при пътуването в лекия
11
автомобил. Съдът приема също така, че починалият Л. Л. би следвало да е
бил наясно с употребеното количество алкохол от водача на автомобила, с
оглед установеното количество алкохол у водача и видимите външни
особености от това, но независимо от това и въпреки даденото обстоятелство
се качил в автомобил, управляван от лице в такова състояние. Предвид
гореизложеното съдът приема, че е налице съпричиняване на вредите от
починалия Л. Л., което следва да се определи като такова в размер на 50%.
Безспорен е рискът, който е поел Л., качвайки се в автомобил с водач, който е
употребил алкохол и който факт е бил известен на Л.. В този смисъл е и
разрешението, дадено в т.7 от ТР 1/2014 г от 23.12.2015 г на ОСТК на ВКС на
РБ. По делото експертите не дават абсолютно категорично становище по
отношение на последствията за живота на Л. в случаите при поставен и
непоставен предпазен колан. Съществува минимална вероятност
евентуалното поставяне на предпазния колан да би предотвратило леталния
изход. Тази, дори и минимална вероятност, следва да се съобрази от
решаващия съд при изводите относно наличието на съпричиняване на
вредите, но при обсъждане и на поетия риск от пътуване в автомобил с водач,
употребил алкохол, общият процент на съпричиняване следва да се определи
на 50%.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
12
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От
значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера
на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет. В конкретния случай се касае за внезапно настъпила
смърт при ПТП на мъж на 42 години, който е заварен син на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, според Пл ОС, че
ищцата и починалият са живели в едно домакинство до 22 годишната му
възраст. По делото на л. 41 е представено и удостоверение за сключен
граждански брак между ищцата и бащата на загиналия Х.Л.Х., който брак е
бил сключен на 3.09.1089г. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищцата възприела мъчително смъртта на Л., посещава често
гроба му, изпаднала е в стрес, на всяко семейно събиране поставя чаша за
починалия, плакала и тъжала за загубата му. Ищцата е живяла около 15
години заедно със загиналия, отгледала го като дете, независимо, че не е
негова биологична майка. Контактите между тях не са прекъсвали независимо
от местоживеенето в различни населени места. Отношенията им са били като
в едно семейство. Едновременно с това следва да се посочи, че през
последните двадесет години от живота на ищцата и загиналия те са живеели в
различни домакинства, загиналият е имал свое семейство и животът им е
продължил в по – тясната среда на собствените им домакинства без обаче да
се губи контакта между тях. Този контакт обаче не е бил ежедневен и
постоянен, което е довело до определена самостоятелност.
При настоящия правен спор и с оглед направеното възражение от
ответната страна следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС според което „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
освен лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
13
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , и по изключение всяко друго лице
,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговото смърт продължителни болки и страдания ,които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Според настоящия съд
въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема
че „ в традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите ,съответно бабите /дядовците и внуците ,са част от най-близкия
родствен и семеен кръг …“ ,което разбиране, ако се изтеглят логическите му
консеквенции , предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата
от този кръг поначало търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия
си родственик и вече е само въпрос на конкретно доказване какъв е размера
на тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък пък се приема ,че
такова обезщетение се дължи само по изключение –когато претендиращия
обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна
житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето. В случая се касае за втора
майка на загиналия, която обаче е живяла с него в едно домакинство
продължително време, грижела се е за него и го е отгледала, заедно с неговия
баща.
Въвеждането на критерий значителност на търпените от ищците
болки и страдания за да се обоснове правото на тази категория пострадали
лица на обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е
въпрос не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а
касае неговия размер.По тази причина критерият значителност на вредите не
би следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът
има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази
само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР критерий
продължителност на търпените болки и страдания,който би следвало да
рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не върху това
дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Тъй като ,обаче , въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС е задължително за настоящия съд ,то се налага и направеното по –
горе изследване на въпроса дали в конкретния случай между ищцата и
починалия й заварен син , е била изградена толкова близка и трайна житейска
връзка ,че поради загубата ищцата да търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ,
14
който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за
определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5 000 лева за периода
до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката. Съдът
намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди противоречи на основния принцип за определяне на
обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта.
Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката "гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в
случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000
евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната
норма е била възприета както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ.
Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица
директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от
ДР на КЗ.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" е значително по-нисък от
минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива
2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните
застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското
законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение
следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид
разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално
запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята
компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
15
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да
лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие".
Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".
Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на
ищците обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се
съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален
размер.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че справедлив размер
на обезщетението по отношение на ищцата е такъв от 50 000 лв. Този размер
обаче следва да се редуцира с 50% с оглед приетото от съда съпричиняване
на вредоносния резултат от починалия Л. Л. . В този смисъл следва да се
уважи предявения иск в размер на 25 000 лв като до размер от 26 000 лв
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
16
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните претенции
се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор
пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена
претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки
документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или
под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които
той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в
случай ,че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
По делото са представени на л. 42 и сл. писмени доказателства
за кореспонденцията между ищцата и ответното застрахователно дружество
като е отказано на определения етап изплащането на обезщетение поради
липсата на доказателства за трайна връзка между ищцата и загиналия Л. Л..
Не следва да се присъжда лихва от датата 11.09.2018 г с оглед отправената
претенция до застрахователя на 14.06.2021 г, което обстоятелство се и
признава от ответната страна в подадения отговор. Застрахователят дължи
лихва по чл. 497 ал.1 от КЗ. Съдът обаче приема, че следва да се присъди
лихва, считано от 14.09.2021 г, която дата е три месеца след предявяване на
претенцията до застрахователя, който срок е предвиден като краен такъв за
произнасяне от застрахователя по чл. 496 ал.1 от КЗ. Съгласно ал. 3 на същия
текст застрахователят не може да откаже произнасяне при представянето на
някой от изброените там документи. По делото няма доказателства кои точно
документи са представени пред застрахователя с претенцията до него, но
описаните в чл. 496 ал.3 от КЗ.
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да
17
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
1000 лв съобразно уважения размер за обезщетение.
При този изход на делото следва да се заплатят и разноски на
страните съобразно уважената и отхвърлена част на иска.
Следва на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. П. К. да се заплати
възнаграждение в размер на 1536 лв с ДДС съобразно чл. 7 ал.2 т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията на текста по ДВ бр. 68/2020г, а не съобразно последните
изменения в наредбата с оглед датата на исковата молба.Дължимият хонорар
е в размер на 1280 лв, върху който следва да се начисли и ДДС като по
делото са налице доказателства за регистрацията на адв. П. К. по ДДС.
При този изход на делото искът е уважен в размер на 96%. По
делото е представен списък на разноските на ответната страна. Съобразно
отхвърлената част на иска следва да се осъди ищцата да заплати на ответната
страна разноски по производството в размер на 24 лв и юрк. възнаграждение в
размер на 200 лв съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото. При този изход на делото и с оглед представения
списък на разноските от адв. П. К. ответната страна следва да се осъди да
заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 745,92 лв. Следва да се
извърши компенсация с дължимите на ответника 24 лв за разноски или
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер
на 721,92 лв.
След приключване на делото е постъпила молба от адв. П. К. за
отмяна на хода по същество на делото и отмяна на осн. Чл. 253 от делото на
протоколно определение от открито съдебно заседание на 1 декември 2022г, с
което е отказано приемането на увеличения на размера на предявения иск за
обезщетение. Съдът счита, че така подадената молба следва да се остави без
уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на постановеното
определение. Съдът е изложил мотиви в заседание, които не следва да се
преповтарят, а спор настоящия състав на съда постановеното определение не
подлежи на обжалване. Подадената молба от 7.12.2022г не може и да се
приеме за жалба с оглед изложеното в нея.
Водим от горното, съдът
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
със седалище и адрес на управление София, ******** ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА В. И. Х. ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а
от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на Л.Х.Л. в резултат на пътно транспортно произшествие на
4.09.2018 г по пътя от с. ******** към с. ******** , обл. П. с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 4.09.2018 г по
застрахователна полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД № BG/22/******** с валидност за периода 20.08.2018 – 20.08.2019г
В РАЗМЕР НА 25 000 ЛВ /двадесет и пет хиляди лева/ , частичен иск от
150 000 лв, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2021 г до
окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 26 000 ЛВ
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ЧАСТИЧЕН ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
със седалище и адрес на управление София, ******** ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П. К. от САК
възнаграждение в размер на 1536 лв
ОСЪЖДА В. И. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес
на управление София, ******** Д ЕИК ******** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със
седалище и адрес на управление София, ******** ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА В. И. Х. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на
721,92 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД със
седалище и адрес на управление София, ******** ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
1000 лв
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. Х. ЕГН ********** чрез
19
адв. П. К. за отмяна на хода по същество и на протоколно определение от
1.12.2022г по настоящето дело КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
20