ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. Пловдив , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501163 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 419 от ГПК
Съдът е сезиран с две частни жалби с общ вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Депозирана е частна жалба вх. № 288596/18.12.2020 г. по описа на РС – Пловдив
от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № ..., ет. .., ап. ..., против
разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII
гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на заповедта и в полза
на „Глобекс Финанс“ АД, ЕИК ********* (с нова фирма „Кредисимо“ ЕАД), за сумата
от 1 036,34 лв. – част от главница по вземане от запис на заповед от дата 17.01.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 21.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни
разноски – 25 лв. за държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. По
изложените в жалбата съображения за погасяване на задължението по давност след
издаването на заповедта се иска отмяна на същата и обезсилване на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. С оглед доказване депозирането на частната жалба в
срок са представени писмени доказателства.
Депозирана е и аналогична частна жалба вх. № 264351/29.01.2021 г. по описа на
РС – Пловдив от Ц. Г. Г., ЕГН **********, против същите заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с искане за отмяна на заповедта и обезсилване на
изпълнителния лист, издаден въз основа на нея, поради погасяване на вземането по
давност. Отново се представят писмени доказателства за спазването на едномесечния
срок за депозиране на жалбата.
В законен срок не е постъпил отговор на частните жалби от ответната страна
„Глобекс Финанс“ АД, ЕИК ********* (с нова фирма „Кредисимо“ ЕАД).
1
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д.№ 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII
гр. с., като материалите по него, депозирани в съда преди 2020 г., са унищожени,
поради изтичане на 5-годишния срок за съхранение.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди
доводите в жалбата и като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени от легитимирано лице – длъжник по заповедта, и в
законоустановения срок, поради което се явяват процесуално допустими. Видно от
съобщение от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, изпратено до районния съд на
основание чл. 418, ал. 5 ГПК, процесната заповед за незабавно изпълнение е връчена
на длъжника Ц.Г. на дата 25.01.2021 г. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането за
незабавно изпълнение може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на
заповедта, т.е. и двете частни жалби са подадени преди изтичането на този срок.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, като изложените по-
долу мотиви се отнасят едновременно и за двете жалби, доколкото съображенията на
жалбоподателя за уважаване на всяка от тях са напълно еднакви.
В производството по чл. 419 ГПК на проверка подлежи дейността на
заповедният съд по правилното и законосъобразно издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, като в случай че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение
първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, разпореждането за незабавно изпълнение се отменя, а
изпълнителният лист се обезсилва. Следователно проверява се дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, както и дали изискуемостта на вземането е настъпила. Въззивният съд не
може да разглежда въпроса дали вземането е погасено по давност след издаването на
заповедта. Подобни твърдения биха подлежали на установяване в едно евентуално
исково производство, образувано по предявен от длъжника иск по чл. 439 ГПК. В тази
насока, доколкото с въззивните жалби не са въведени конкретни оплаквания, които
могат да се проверят в настоящото производство, а единствено аргументи за изтичане
на давностния срок, с което било погасено настоящото вземане, то жалбите следва да
се оставят без уважение, без изложените съображения за погасителна давност да се
разглеждат по същество. Отделно от това е за отбелязване и че поради унищожаването
на ч.гр.д.№ 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., след изтичането на 5-годишния
срок за съхранение, въззивния съд е поставен в обективна невъзможност да извърши
проверка по реда на чл. 419 ГПК. Още повече, че по делото не е представен записът на
заповед от 17.01.2012 г., въз основа на който е издадена процесната заповед за
незабавно изпълнение.
За пълнота следва да се посочи и че настоящите частни жалби не биха могли да
се квалифицират като възражение по чл. 423 ГПК, тъй като липсват оплаквания
длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането. Напротив, Ц. Г. Г. е
депозирал възражения по чл. 414 ГПК против заповедта, съответно от дати 18.12.2020
г. и 29.01.2021 г. Още първото възражение е прието и с разпореждане от 15.01.2021 г.
на районния съд е спряно изпълнително дело № 20188240101047 по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег.№ 824, образувано за събиране на процесното вземане, и са
дадени указания по чл. 415 ГПК на кредитора за предявяване на иск относно вземането
в едномесечен срок от съобщението, с посочване на последиците от неспазването на
указанията. Съобщението е връчено на „Кредисимо“ ЕАД на дата 26.02.2021 г.
Изложеното е видно от приложените материални по ч.гр.д.№ 16770/2013 г.
2
Следователно длъжникът е упражнил редовно правото си на защита срещу процесната
заповед за незабавно изпълнение.
По горните съображения частните жалба се явява неоснователни и ще бъдат
оставени без уважение.
Разноски в настоящото производство няма да се присъждат.
Съгласно задължителните указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, въззивните определения,
постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив и с вх. № 288596/18.12.2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, депозирана от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № ..., ет.
.., ап. .., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на
ПРС, XIII гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на
посочената заповед.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив и с вх. № 264351/29.01.2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, депозирана от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № .., ет. ..,
ап. .., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на
ПРС, XIII гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на
посочената заповед.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3