Определение по дело №2784/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2741
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20217050702784
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

                                                ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…………./………..2022 г.

 

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

          

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2784 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

С молба с. д. № 12293/11.08.2022 г. пълномощникът на жалбоподателката адвокат Я.С. е поискал от съда, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, да измени в частта за разноските постановеното по делото решение № 941/12.07.2022 г. като присъди на доверителката му пълния размер на договореното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото.

В указания от съда с разпореждане № 10439/12.08.2022 г. срок по чл. 248 ал. 2 ГПК, изтичащ в случая на 29.08.2022 г., община Аксаково, явяваща се насрещна по искането страна, не е изразила становище.  

Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е предявено от процесуално легитимирано лице в разписания в същата разпоредба преклузивен едномесечен срок и при наличието на подаден преди обявяване на делото за решаване списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустимо.  

По основателността му съдът намира следното:

С постановено по делото необжалваемо решение № 941/12.07.2022 г. съдът е уважил жалбата на Ж.К.Н., подадена чрез пълномощника й адвокат К.М., срещу решение по протокол № 1/03.12.2020 г. на назначената със заповед № 766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково комисия по чл. 210 ал. 1 ЗУТ в частта, в която е определено еднократно обезщетение за безсрочен сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ върху собствения на жалбоподателката ПИ 37099.60.58 по КККР на с. Кичево, община Аксаково, като е  увеличил определеното с решението обезщетение за имота от 1 949 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет/ на 2 367, 75 лв. /две хиляди триста шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/.

При този изход на спора съдът е осъдил ответната по делото страна община Аксаково да заплати на жалбоподателката направените по делото съдебни разноски в общ размер на 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/.

При определянето на размера на дължимите за овъзмездяване, на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, съдебни разноски съдът е приел за основателно направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателката възнаграждение за осъществената по делото адвокатска защита като го е редуцирал от 600 лв., на колкото според приложения на л. 54 договор за правна помощ и съдействие, имащ характер и на разписка, удостоверяваща извършеното плащане, възлиза действително договореното и заплатено от нея възнаграждение за един адвокат за ползваната защита и процесуално представителство по делото, на минимално предвидения размер от 300 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Произнасяйки се по този начин по въпроса за отговорността за разноски, съдът неправилно от една страна е приел, че делото е с материален интерес, тъй като дали едно дело е с материален интерес се определя от заявеното в жалбата искане, а видно от жалбата, по която е образувано производството по делото, в нея е изразено несъгласие с определеното от административния орган еднократно обезщетение за безсрочния сервитут върху собствения на жалбоподателката ПИ 37099.60.58, без да се сочи конкретно дължимият за него размер на обезщетението, който следва да се присъди с решението. От друга страна не е съобразен и фактът, че след като предмет на делото е решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, то относно заложените в наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение следва да се приложи хипотезата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство на територията без определен материален интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение е 900 лв.

При това положение, след като заплатеното от жалбоподателката възнаграждение от 600 лв. за адвокатската защита по делото е дори под минималния нормативно определен такъв, то не е имало основание за редуцирането му с решението на 300 лв. С разликата от 300 лв. следва да се увеличи присъденият с решението размер на дължимите за овъзмездяване на жалбоподателката разноски по делото.

Воден от изложеното, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

                               О П Р Е Д Е Л И

 

ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното по делото решение № 941/12.07.2022 г. като УВЕЛИЧАВА от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/ на 860 лв. /осемстотин и шестдесет лева/ размера на сумата, която община Аксаково е осъдена да заплати на Ж.К.Н., ЕГН **********, за направените от нея съдебни разноски по делото.   

 На основание чл. 248 ал. 3 изр. второ ГПК вр. чл. 144 АПК определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: