Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр.Плевен, 29.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №331 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от В.Х.П. ***, със съгласието на
нейния баща Х.П.П., чрез пълномощник адв.М.К. ***, против Заповед за прилагане
на ПАМ №22-3391-000005/8.04.2022 год., издадена от Началник Второ
РУ-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е постановена
при съществено опорочаване на процесуалните правила, същата е неправилна и
незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени и присъди на
жалбоподателя направените по делото разноски. Сочи, че автомобилът е
собственост на жалбоподателя, закупен на нейно име , от родителите й , които са
правоспособни водачи, притежаващи
свидетелства за правоуправление .Твърди, че към момента на връчване на
заповедта - 14.04.2022г. , документите- предмет на отнемане , отдавна вече са
били предадени от бащата на жалбоподателката на дата - 08.04.2022г. в 11 и 20
часа след извършване на рутинна проверка на пътя за Ясен до заведение „Цър Пър“. Сочи, че е била в автомобила с майка си и баща си. Полицията
проверила документите на баща й и взела проба за алкохол, която била отрицателна. След
извършената документална проверка полицаят извикал допълнителен патрул на КАТ. Вместо да продължат по пътя си, тъй като
всички документи били предоставени и нямало никакво нарушение, видели, че
полицаите нещо се съветват отстрани помежду си и помолили жалбоподателката и
родителите й да продължат да чакат. П. много се уплашила и разстроила.
След около час и половина, в който били държани на пътя, проверяващият дошъл отново и извикал бащата на жалбоподателката, за да му връчи акт № 016827 от 08.04.2022г. и
разпоредили да се свалят номерата на автомобила и бащата да предаде документите. Не
получили отговор защо, след като
проверката на бащата е изрядна и няма наличие на алкохол. Жалбоподателката получила
нервен срив, много се уплашила и впоследствие същия ден била заведена на лекар.
Изписали й успокоителни на билкова основа и не ходила на училище, вкл. до
подаване на жалбата. Едва след
посещението на баща й в КАТ след обедната почивка , разбрали , че междувременно
е издадена Заповед за ПАМ в 13.15 часа, която е предмет на отделно обжалване от
нейния баща и също е висяща и невлязла в сила. Поради факта, че до 8.04.2022г.
тази заповед не съществувала в правния мир, а номерата и документите били
иззети с АУАН, издаден на 8.04.2022г. неправомерно, без никой да е уведомявал
баща й, не следвало на жалбоподателката да се вменява нарушение , че е предоставила
автомобила си на един от своите родители, който до този момент е бил абсолютно
правоспособен. Твърди още, че семейството й търпи вреди , тъй като майка й също
не може да управлява автомобила, а тя е другият законен представител на жалбоподателката. Счита,
че е недопустимо да се налага такава
репресивна мярка , тъй като е непълнолетно лице . В заключение моли съда да
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
се представлява от адв.К. с пълномощно на л.6 от делото, която поддържа жалбата
на заявените в нея основания. Твърди, че когато Х.П. е управлявал автомобила,
собственост на жалбоподателката,на 8.04.2022 год., не е имал неправомерно
поведение, тъй като на него не му е била връчвана заповед за прилагане на ПАМ,
с която да се изземва СУМПС, нито последното фактически му е бил иззето със съставен
акт или по друг повод. Сочи, че заповедта за ПАМ от 29.03.2022 год., с която се
постановява изземване на СУМПС на П., му е била връчена в по-късен момент, след
извършената проверка на 8.04.2022 год. Моли за отмяна на заповедта. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът- Началник Второ РУ-Плевен в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище с
вх.№3539/16.06.2022 год., в което освен становище във връзка със събиране на
доказателствата, е посочил, че заповедта е законосъобразна и правилна, моли
съда да я потвърди. Алтернативно прави искане, в случай на уважаване на
жалбата, възнаграждението, заплатено от жалбоподателя за адвокат, да бъде
намалено поради прекомерност.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на адресата си на 14.04.2022
год., а жалбата против нея е подадена на 18.04.2022 год. и е заведена с вх.№
при органа 316000-14389. Следователно, тя е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С АУАН №016827/8.04.2022 год., съставен от мл.инспектор
във Второ РУ-Плевен, е ангажирана отговорността на Х.П.П. затова, че на
8.04.2022 год. около 8,25 часа на общински път ПВН №1151, км.5, до заведение
„Цър Пър“ с посока на движение към с.Ясен, управлява лек автомобил Ауди Ку 7 с
рег***, собственост на В.Х.П. и извършва следното: водачът управлява, след като
е лишен от това право със ЗППАМ №22-0938-000182/28.03.2022 год.-нарушение на
чл.150а от ЗДП. Със съставянето на АУАН
от водача са иззети СУМПС №*********, СРМПС №*********, к.т. №9645347 и 2 бр.
рег.табели с номера ***. П. е направил възражение в самия акт, че сутринта на
8.04.2022 год. е бил спрян около 8,30 часа за проверка, след което му казали,
че има заповед за отнемане на свидетелството за управление и номерата на автомобила, без да бъде
уведомен от съответните органи; предишния ден е бил извикан в КАТ и не са го
уведомили затова.
Видно от приложената на л.25 от делото Докладна
записка №339100-2958/14.04.2022 год., на 8.04.2022 год. П. е бил установен да
управлява лек автомобил Ауди Ку 7 с рег.№ЕН 3636КТ, собственост на В.Х.П., след
като е лишен от това право със ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., на
основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДП. Направено е предложение административното
производство по съставения АУАН №016827/8.04.2022 год. да бъде прекратено на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради наличието на данни за престъпление по
чл.343в, ал.3 от НК, като докладната записка, ведно с материалите към нея да бъдат изпратени на Районна
прокуратура-Плевен.
Издадена е и Мотивирана резолюция
№22-3391-М000004/15.04.2022 год. от
полицай във Второ РУ-Плевен, с която административнонаказателното производство
по съставения АУАН №016827/8.04.2022 год. е прекратено, на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление по чл.343в, ал.3
от НК. Мотивираната резолюция е връчена на П. на 29.04.2022 год.
С приложеното на л.8 от делото писмо
рег.№339100-2597/14.04.2022 год. горната докладна записка, ведно с оригинал на
съставения АУАН №016827/8.04.2022 год., справка за нарушител, копие на ЗППАМ №22-0938-000182/28.03.2022
год. и мотивираната резолюция, са изпратени по компетентност на Районна
прокуратура-Плевен.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед за прилагане на ПАМ №22-3391-000005/8.04.2022 год., издадена от
Началник Второ РУ-Плевен, с която
спрямо В.Х.П. е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката, органът е
приел, че на 8.04.2022 год. около 8,25 часа на общински път ПВН №1151, км.5, до
заведение „Цър Пър“ с посока на движение към с.Ясен, Х.П.П. управлява лек
автомобил Ауди Ку 7 с рег.№***, собственост на В.Х.П. и извършва следното:
водачът управлява, след като е лишен от това право със ЗППАМ №22-0938-000182/28.03.2022
год.-нарушение на чл.150а от ЗДП. По данните от приложеното на л.29 от делото
копие на ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., последната е връчена на П. на 14.04.2022 год., а по
данните от приложеното копие на същата заповед на л.24-55 от делото, ЗППАМ
№22-0938-000182/29.03.2022 год. е връчена на П. на 8.04.2022
По делото е приложена и постановената спрямо Х.П.
ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., издадена от Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо П. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена затова, че на
28.03.2022 год. около 22,30 часа в гр.Плевен, жк „Сторгозия“ с посока на
движение към бл.51, като водач на лек автомобил Ауди Ку 7 с рег.№ ***-не е
негова собственост, извършва следното нарушение: След многократно поканване на
бъде изпробван по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабр.№ARDM-0254 за употреба на алкохол, водачът категорично
отказва да бъде изпробван, вкл. след консултация с адвокат. На водача е издаден
талон за медицинско изследване с №097076/29.03.2022 год. и осем броя холограмни
стикери за сигурност и валидност с №А042277; Не представя /не носи/
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС или друг
заместващ го АУАН. Водачът заявява, че не е хванат на волана, а Аудито е спряно
пред хотела. Зад волана не е имало никой.
При проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на
чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началник на Второ РУ-Плевен, на когото са
делегирани правомощия със Заповед рег.№ 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на
ОД на МВР-Плевен, приложена на л.9-10 от делото, да прилага със заповеди принудителните
административни мерки по ЗДвП. Директорът на ОД на МВР-Плевен съставлява
ръководител на служба за контрол -областна дирекция на МВР по смисъла на чл.165 от ЗДП, определена от
Министъра на вътрешните работи с приложената на л.32 от делото Заповед
№8121з-1524/9.12.2016 год. да осъществява контрол по ЗДП.
Като фактическо основание за прилагане на мярката с
процесната заповед е посочено, че Х.П., който е управлявал собственото на
жалбоподателката МПС на 8.04.2022 год., е лишен от право да управлява МПС със ЗП №22-0938-000182/28.03.2022
год. във връзка с чл.171, т.1 от ЗДП, Посочено е още, че СУМПС №********* е
обявено за изземване със справка с РСОД
№727, АУАН №16827/8.04.2022 год.
Цитираната вярно като номер в мотивите на оспорената заповед ЗППАМ
№22-0938-000182, но погрешно като дата на издаване-посочена е дата на издаване
28.03.2022 год., вместо правилната дата на издаване на заповедта, видно от
същата-29.03.2022 год, приложена на л.54 от делото, е издадена затова, че на
28.03.2022 год. около 22,30 часа в гр.Плевен, жк „Сторгозия“ с посока на
движение към бл.51, като водач на лек автомобил Ауди Ку 7 с рег.№ ***-не е
негова собственост, извършва следното нарушение: След многократно поканване на
бъде изпробван по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабр.№ARDM-0254 за употреба на алкохол, водачът категорично
отказва да бъде изпробван, вкл. след консултация с адвокат. На водача е издаден
талон за медицинско изследване с №097076/29.03.2022 год. и осем броя холограмни
стикери за сигурност и валидност с №А042277; Не представя /не носи/
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС или друг
заместващ го АУАН. Водачът заявява, че не е хванат на волана, а Аудито е спряно
пред хотела. Зад волана не е имало никой. Дали фактите са се осъществили по
начина, описан в ЗППАМ №22-0938-000182, не е предмет на изследване в настоящото
производство. От значение за
законосъобразността на настоящата оспорена заповед за прекратяване на
регистрацията на ППС, собственост на жалбоподателката е, че с тази описана като
фактическо основание в оспорената заповед ЗППАМ №22-0938-000182, по повод
деянието, описано като нарушение в обстоятелствената й част, спрямо Х.П. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Т.е. с цитираната в мотивите на оспорената заповед
ЗППАМ №22-0938-000182, П. не е лишен от
право да управлява МПС, както е посочено в обстоятелствената част на оспорената
заповед, разпоредено е временно отнемане
на свидетелството му за управление на МПС, докато бъде решен въпросът с
отговорността на П.. Т.е. описаните фактически основания не кореспондират с
приложените по делото доказателства, сочещи на други факти, не на описаните в
оспорената заповед-временно отнемане на СУМПС, а не лишаване от право да
управлява МПС, и то със Заповед, която е издадена на 29.03.2022 год., а не
както е описано в оспорената заповед-на 28.03.2022 год.
Принудителната административна мярка по чл.171, т.2А,
б.А от ЗДП се прилага по отношение на собственик на моторно превозно средство, когато това моторно
превозно средство се управлява от лице, по отношение на което е налице едно от
следните обстоятелства: не е
правоспособен водач; не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред; свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
В конкретния случай, както беше установено от
доказателствата по делото, посочени като основание за прилагане на ПАМ, а
именно ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., издадена от Началник сектор ПП
при ОД на МВР-Плевен, с нея спрямо П. е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Такова отнемане обаче на практика не
е било осъществено по отношение Свидетелството за управление на МПС на Х.П.. На
първо място, видно е от мотивите на ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., че
та е издадена затова, че при извършена проверка на 28.03.2022 год. на Х.П., той
е отказал извършването на проверка по надлежния ред с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 за употреба на
алкохол. За вмененото на П. нарушение е бил съставен АУАН №GA609022/29.03.2022
год., приложен на л.48 от делото. Видно от съдържанието на този акт, освен за
отказ за проба за алкохол, П. е привлечен към отговорност и за това, че не
представя свидетелство за управление на МПС и не носи контролен талон от това свидетелство. Затова и със съставения
АУАН на П. не е било иззето фактически свидетелството за управление на МПС. На
второ място, ЗППАМ №22-0938-000182/29.03.2022 год., която има за предмет
отнемане на свидетелството за управление на МПС поради констатираното с АУАН №GA609022/29.03.2022
год. нарушение, е било връчено на П. на 8.04.2022 год. Доказателства в тази
насока са свидетелските показания на св.С.П., която при разпита си в съдебно
заседание е съобщила, че едва след спирането на П. на 8.04.2022 год. за
проверка, контролните органи са му показали в таблета, че има издадена заповед
за ПАМ, която не му е била връчена дори не по време или след приключване на
проверката на място, а семейството е отишло по-късно в КАТ, където тази заповед
му е била връчена. Т.е. до момента на проверката на 8.04.2022 год.П. нито е
знаел за издадената заповед за отнемане
на свидетелството, нито същото до този момент му е било фактически отнето въз
основа на тази заповед. Съдът кредитира с доверие показанията на св.П., макар
да е съпруга на Х.П., защото нейните
показания кореспондират с отразеното в докладната записка
рег.№316100-2958/14.04.2022 год. от ст.инспектор В.С., че при съставяне на АУАН
за констатираното на 8.04.2022 год.
/който се съставя след констатиране на нарушението/е установено чрез
справка в системата на КАТ, че СУМПС на П. е „обявено за изземване“, т.е. не е
било фактически иззето към момента на проверката на 8.04.2022 год.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: влезли
в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване
на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В случая не е налице хипотезата на
лишаване от правоуправление с влязло в сила НП, решение или присъда. Установи
се, че и заповедта за прилагане на ПАМ№22-0938-000182/29.03.2022 год., която
има за предмет отнемане на свидетелството за управление на МПС поради
констатираното с АУАН №GA609022/29.03.2022 год. нарушение, е била връчена едва
след констатиране на нарушението на 8.04.2022 год. и свидетелството за
управление на МПС на П. до този момент фактически не е било отнето въз основа
на тази заповед, то е било отнето едва със съставяне на акта за нарушение от
8.04.2022 год.- видно от същия, който е приложен по делото, в него е описано
фактическото изземване на СУМПС и к.т. към него на П.. СУМПС не е било иззето
фактически и с по-рано съставения АУАН №GA609022/29.03.2022 год. , с който са
констатирани нарушенията по чл.174, ал.3 и чл.100 от ЗДП, макар че разпоредбата
на чл.172, ал.3 от ЗДП предписва изрично в случаите по чл. 171, т.
1, букви "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача да се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение.
Ето защо, и при липса на фактически отнето от водача
свидетелство за управление на МПС, не са налице материалноправните предпоставки
на закона за прилагане на процесната ПАМ относно жалбоподателката –прекратяване
на регистрацията на собственото й МПС, защото не са налице предпоставките на
чл.171, т.2А, б.А от ЗДП-свидетелството за управление на МПС на Х.П., който на
8.04.2022 год. е управлявал собствения на жалбоподателката автомобил, не е било
фактически отнето не само по реда на чл. 171, т. 1,
както предписва приложимата разпоредба, но и въз основа на съставен акт за
нарушение, влязло в сила НП, съдебно решение или по какъвто и да е друг начин. Х.П.
е притежавал и фактически е имал в себе си Свидетелство за управление на МПС,
поради което и на общо основание е бил правоспособен водач до момента на
осъществяване на проверката на 8.04.2022 год. от контролните органи.
Ето защо оспорената заповед, с която е прекратена
регистрацията на МПС, собственост на жалбоподателката на основание
обстоятелството, че това МПС е било управлявано от лице с отнето СУМПС, се
явява незаконосъобразна, както поради несъобразяване с материалноправните
разпоредби на закона, така и поради липса на коректно посочени фактически
основания за нейното прилагане, приравняващи се по същество на липса на
посочени фактически основания. Същата следва на тези основания да бъде
отменена.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да
се присъдят разноски за платената държавна такса в размер на 10 лева,
удостоверена с квитанция на л.21 от делото, както и своевременно поискано,
договорено и платено в брой
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, което е минималното
такова, предвидено в чл.8, ал.3 Наредба
№1/2004 год.. Поради което и
възражението за прекомерност на адв.възнаграждение , направено от ответника, е
неоснователно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на В.Х.П. ***, подадена със
съгласието на нейния баща Х.П.П., чрез
пълномощник адв.М.К. ***, Заповед за прилагане на ПАМ
№22-3391-000005/8.04.2022 год., издадена от Началник Второ РУ-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на В.Х.П. с
ЕГН ********** *** разноски общо в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от
които държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и 500 /петстотин/ лева
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: