№ 154
гр. Стара Загора, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А.
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело №
20235500500104 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на С. М. Й., С. М. Б. и
А. М. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С. М. Й., всички действащи чрез адв. Т. А., срещу решение от
02.11.2022 по гр.д.№ 341/2019 г. г. по описа на Районен съд – Гълъбово в
частта му, в която е отхвърлен предявеният от С. М. Й. за разликата над
60 000 лв. до 120 000 лв. и са отхвърлени предявените от С. М. Б. и А. М. Б.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.
М. Й., искове за разликите над 49 290 лв. до 98 580 лв.
Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
съвкупност и задълбочено всички събрани доказателства, което е довело до
формирането на неправилни фактически изводи, а оттам и на неправилни
правни изводи. В тази връзка се сочи, че съдът изцяло е игнорирал
заключението на вещото лице Ч., установяващо механизмът на настъпване на
процесната трудова злополука, и наличните противоречия между него и
показанията на разпитаните по почин на ответната страна свидетели, на които
е дал вяра. Не е обсъдил поотделно и в съвкупност показанията на самите
1
свидетели, които от своя страна съдържали множество вътрешни
противоречия и противоречия между показанията на отделни свидетели, като
в тази връзка не е отчел възможната им заинтересованост от изхода на делото.
Не е било взето предвид и успешното оспорване на представени от ответника
документи, а именно книга за инструктажи, поради което същата е следвало
да бъде изключена от доказателствата по делото.
Излагат се оплаквания, че поради допуснатите съществени процесуални
нарушения първоинстанционният съд е изградил погрешни фактически
изводи относно релевантните обстоятелства, отнасящи се към начина на
настъпване на трудовата злополука и причините за настъпването й, което от
своя страна е обусловило неправилно приложение на материалния закон при
формиране на извода за допусната от пострадалия работник груба небрежност
при настъпване на трудовата злополука. В тази връзка не били отчетени и
установените по обстоятелства, че редица други работници на ответника с
ръководни функции по отношение на пострадалия, не са изпълнили свои
нормативни задължения за преустановяване на извършваната от последния
работа, което от своя страна обуславя неправилност на изводите за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
действията/бездействията на пострадалия работник.
Претендира се частична отмяна на решението в тази му обжалвана част
и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в
целите им размери, а на въззивниците бъдат присъдени сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - „Б.“ АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Страната излага доводи, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е правилно, т.к. е постановено при спазване на
процесуалните норми и е в съответствие с материалния закон, а фактическите
и правни изводи на съда са обосновани.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност
и пълнота всички събрани относими доказателства – свидетелските показания
и приетото заключение на комплексната съдебно-техническа експертизата, и
е направил обосновани и правилни фактически изводи относно механизма на
настъпване на трудовата злополука. Сочи се, че правилно не е кредитирано
заключението на вещото лице Ч., т.к. същото е било необосновано и
своевременно оспорено, поради което и съдът назначил и повторната
комплексна експертиза.
Въззиваемата страна счита, че при правилно установени релевантни
факти първоинстанционният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи за наличието на допусната от страна на
пострадалия работник груба небрежност, поради което е и намалил
2
отговорността на работодателя.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решене в
обжалваната му част.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците се представляват
от своят пълномощник – адвокат, чрез когото поддържат жалбата си и
пледират за частична отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявените искове бъдат уважени в пълните им размери.
Претендира се и присъждането на разноски.
Въззиваемото дружество „Б.“ ЕАД се представлява от пълномощник –
адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районният съд са предявени активно субективно съединени искове
по чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, с който ищците С. М. Й., С. М. Б. и
А. М. Б., в качеството си съответно на лице, живеещо във фактическо
съпружеско съжителство /конкубина/, и деца на М. Б. М., починал на *** г.
вследствие на трудова злополука, са заявили претенции работодателят „Б.“
ЕАД да им заплати обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лв. за
всеки, от които да бъдат приспаднати заплатените на С. М. Б. и А. М. Б.
застрахователни обезщетения от по 21420 лв. Изложили са твърдения, че в
следствие на смъртта на своя близък са изпитали значителни душевни болки
и страдания, т.к. С. М. Й. е живяла на семейни начала с М. Б. М. от 16 години
и от съжителството им са родени двете деца - С. М. Б. и А. М. Б., а покойният
партньор в живота и баща бил най-важният човек в живота им – тяхно
вдъхновение, опора и сигурност.
С отговора си на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредите от страна на работника поради
допусната от него груба небрежност, т.к. е пренебрегнал самонадеяно
елементарните житейски правила за самосъхранение.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че работникът е
допринесъл за настъпването на вредите на 50 % и е уважил частично
предявените искове, както следва : по иска на всяко от двете деца С. М. Б. и
А. М. Б. за суми от по 49290 лв., ведно със законната лихва, считано от *** г.
до окончателното им изплащане, след приспадане на изплатените им преди
предявяване на исковете застрахователни обезщетения от по 21420 лв.; а по
иска на С. М. Й. за сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от *** г. до окончателното им изплащане.
За останалите им части до пълните им предявени размери исковете са
3
били отхвърлени като неоснователни.
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвиденият срок за
обжалване, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Предметът на въззивно обжалване се отнася до размерите на
присъдените на ищците обезщетения, които са били редуцирани поради
уваженото от съда възражение на ответника за съпричиняване.
Въззивният съд счита, че правно-относимите факти са били правилно
установени от първоинстанционния съд, а направените въз основа на тях
фактически изводи са обосновани, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
По делото безспорно е установено, че М. Б. М. е бил работник в „Б.“
ЕАД и в резултат на трудова злополука е починал на *** г., както и че първата
ответница е живяла с него на съпружески начала в продължение на 16 години
и от това съжителство са родени децата им – втория и третия ответник.
Установено е, че между всички тях е имало изградени изключително близки
отношения и всеки от ищците е приел изключително тежко загубата
съответно на своя конкубин /съжител на съпружески начала/ и баща.
Установено е, че причината за настъпилата при трудовата злополука
смърт на М. Б. М. е падане от високо в газо-заборна шахта при почистването
й, т.к. е бил надвесен през люка й над вътрешността, като падането е станало
в самата шахта /във вътрешното й пространство/.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира, че
действително работникът е проявил груба небрежност, с която е допринесъл
за настъпването на вредите.
Събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ установяват, че
обичайният механизъм на почистване на газо-заборната шахта не включва
етап от извършваните от работника действия, които да изискват присъствие
на части от тялото му във вътрешността на шахтата, а провирането през люка
е било изрично забранено.
Предвид че, падането на М. Б. М. е във вътрешната част на газо-
заборната шахта, единственият възможен начин за настъпването му е
констатираният при разследването на трудовата злополука – надвесване през
люка на шахтата над нейната вътрешност, като следва да се има предвид, че
по свое усмотрение, т.е. без изрична заповед в тази насока от негов
висшестоящ, той е решил да провре тялото си до кръста в отвор, чийто
диаметър е едва 40 см., а височината му е от 90 см до 130 см. от нивото на
повърхността, на която e следвало да бъдат стъпалата му.
Това според съда представлява изключително лекомислено и
противоречащо на елементарната житейска логика поведение на М.,
4
пренебрегващо дори човешкият инстинкт за самосъхранение и
провокираният от него страх, предвид голямата височина от която
пострадалият се е надвесил над тъмна шахта с голяма дълбочина, без да е
подсигурен по никакъв начин срещу падане /напр. с обезопасително въже или
дори някой да го държи за краката/, а действията които е следвало да
извършва – да държи шланг, чиято водна струя да насочва в различни посоки
и да извършва възвратно-постъпателни движения с дълъг метален прът, не са
му позволявали да си осигури опора чрез захващане с ръце за различни
повърхности.
Ето защо въззивният съд също намира, че възражението за
съпричиняване е основателно и първоинстанционният съд правилно го е
определил на 50 %.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при
обсъждане на доказателствата по делото.
Събраните по делото доказателства са били обсъдени в съвкупност и
поотделно и направените въз основа на това обсъждане фактически изводи са
обосновани.
Заключението на изготвената от вещото лице Ч. експертиза не сочи на
различен механизъм на настъпване на трудовата злополука от възприетия от
съда, а показанията на разпитаните по почин на работодателя свидетели не
съдържат противоречиви твърдения относно този механизъм.
Анализът на всички доказателства сочи, че единственият възможен
вариант М. да падне във вътрешността на шахтата е в случай, че е надвесил
тялото си до кръста през люка по начин, че да няма стабилна опора,
предпазваща го от падане, а основната пряка причина за настъпването на
вредите е именно факта, че М. е паднал от голяма височина /14 м./, т.к. е
провесил тялото си до кръста във вътрешната част на газо-заборната шахта.
Обстоятелствата дали той е бил инструктиран в деня на злополуката,
дали е бил напълно оборудван изцяло с предпазни средства, дали
работодателят е извършил адекватна оценка на риска на дейността по
почистването на газо-заборната шахта, дали прекият му ръководител е
присъствал при извършване на почистването, не са от естество да изключат
приноса на пострадалия за настъпването на вредите, т.к. и при наличието им
поведението на работника не ще може да се окачестви като груба небрежност,
освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови
действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве.
Според съда и най-небрежният и самонадеян здравомислещ човек не би
постъпил така, както е постъпил М., защото би следвало да съобрази, че ще
извършва дейност, за която няма необходимата подготовка, без да е изрично
предупреден за всички възможни опасности, които могат да възникнат при
5
извършването й, а самата дейност се извършва на голяма височина и е
свързана с активни движения на ръцете, в които държи през цялото време
шланг или дълъг метален ръжен, а той решава да прави всичко това без да е
осигурена никаква сигурна опора на тялото му, предпазваща го да не падне.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалният закон
при определяне на справедливите обезщетения на ищците.
Първоинстанционният съд фактически е уважил исковите претенции в
пълен размер, но ги е редуцирал с 50 % предвид процента на приетото
съпричиняване.
Според настоящият въззивен съд приетият размер на съпричиняването
съответства на приноса на пострадалия за настъпването на вредите при
трудовата злополука.
По изложените съображения първоинстанционното решение се
преценява за правилно, което обуславя и потвърждаването му.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не се присъждат на правоимащата
въззиваема страна, т.к. липсва искане в тази насока.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2022 по гр.д.№ 341/2019 г. г. по
описа на Районен съд – Гълъбово в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от С. М. Й., ЕГН – **********, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Г., ***, представлявано от законния си
представител Я.П.П. - изпълнителен директор, иск по чл.200, ал.1 от КТ за
разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. и са отхвърлени предявените от С. М.
Б., ЕГН - *** и А. М. Б., ЕГН – ***, действаща чрез своята майка и законен
представител С. М. Й., срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Г., ***, представлявано от законния си представител Я.П.П. -
изпълнителен директор, искове по чл.200, ал.1 от КТ за разликите над 49 290
лв. до 98 580 лв.
В останалата му част решение от 02.11.2022 по гр.д.№ 341/2019 г. г. по
описа на Районен съд – Гълъбово като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7