В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Жалбоподателят в законния срок, на основание чл. 59 А.1 от ЗАНН обжалва Наказателно постановление № 348 от 10.12.2010 г. на РУП гр. З., с което му е наложено наказание „глоба” в размер 400.00 лева, за извършено нарушение на чл. 259 ал.1 от Кодекса на застраховането и на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ. Сочи, че наказателното постановление е незаконосъсобразно, необосновано, неправилно и издадено в нарушение на материалните и процесуални норми. Твърди, че актът за установяване на нарушението № 636703 от 29.10.2010 г. е съставен за допуснато нарушение на чл. 259 ал.1 от Кодекса на застраховането, поради това че притежавайки л.а., марка „*”, с ДК №*, не е сключил договор „Гражданска застраховка”. С издаденото Наказателно постановление №348 от 10.12.2010 г. Началникът на РУ „Полиция” гр. З. е издал наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. Видно от изложеното, при издаването на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 42, т.5 и чл. 57 , т.6 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е следвало точно да посочи, кои законни разпоредби са нарушени и за какво се привлича едно лице към административно-наказателна отговорност. В АУАН, издаден срещу него е посочено, че на 29.10.2010 г. е извършил административно нарушение по чл. 259, ал.1 т.1 от КЗ. Следователно в АУАН и наказателното постановление са посочени два различни текста от КЗ, за които се твърди, че виновно са нарушени от него. С това е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като едва с Наказателното постановление му се вменява вина по чл. 315, А.1 т.1 от Кодекса за застраховане, с което административно-наказващия орган е ограничил правото му на защита. С оглед изложеното счита, че актовете за административно наказание са издадени в нарушение на процесуалните правила и на това основание моли, да се отменят. Освен изтъкнатите нарушения, твърди, че актът и наказателното постановление са издадени незаконосъобразно, тъй като моторното превозно средства не е в движение поради техническа неизправност. След като автомобилът не е в движение през цялата 2010 г., и че не го е управлявал, същият неоснователно се санкционира за допуснато нарушение на чл. 259, ал.1 от Кодекса за застраховането. С оглед изложеното, моли да се отмени Наказателно постановление № 348 от 10.12.2010 г. издадено от Н. на РУ „Полиция” гр. З., като издадено в нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост - липса на извършено административно нарушение. Въззиваемият, поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Р. П. гр. З., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и събраните доказателства, прие следното: С АУАН №636703/29.10.2010 год. е констатирано, на 29.12.2010 г. в около 17:25 часа в гр. Н., че жалбоподателят, като собственик на лек автомобил с рег. № * не е сключил Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на извършената проверка, като МПС е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, с което виновно е нарушил нормата на чл.259,ал.1,т.1 от Кодекса на застраховането. АУАН е връчен лично на жалбоподателя, който на 01.11.2010 г. е подал писмено възражение. В своето възражение, жалбоподателят изразява становище, че автомобилът няма нужда от застраховка, т.к. не се движи и няма как да причини вреда или щета. С обжалваното НП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315, А.1,т.1 от КЗ, за допуснатото нарушение на чл.259, А.1 КЗ, на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 400.00 лева. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието в АУАН. Със Заповед №ЯЗ-237 от 29.10.2010 г. на Н. на РУП – З., на осн. чл. 171, т.2, б.”в” ЗДвП, превозното средство е спряно временно от движение - „до сключване на застраховката”, а не поради техническа неизправност на автомобила, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя. Тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя. Св. В. М. установява, че е съставил акта за констатираното нарушение, тъй като при извършена проверка на автомобила, последният е бил без задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Проверката е извършена по повод сигнал за паркиране на автомобила на място, където пречел на движението, поради което на въпросната дата нарушителят е поканен в районното управление и се установява, че собственият автомобил на нарушителя не е в движение, не е спрян от и е без задължителната застраховка. В този смисъл са и показанията на св. М. Х. - свидетел по акта, както и на свидетеля Б. Х.. В същата насока са и показанията на свидетеля С. П., ангажиран от нарушителя, който установява, че автомобилът не е в движение от около пет години. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното съдържание. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Факт е, че при цифровото изписване на описаното нарушение, в АУАН е посочено „чл.259, ал.1, т.1 КЗ”, а в НП –„чл.259,А.1 КЗ”. Непосочването на първата хипотеза на чл. 259, А.1 КЗ, под формата на т.1, не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като извършеното нарушение е описано подробно в текстовата част на АУАН и НП и не е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той е разбрал за какво го санкционират и е организирал адекватно и ефективно защитата си, за което сочат доказателствата по делото. От анализа на разпоредбата на чл.259, ал.1 КЗ следва изводът, че при всички случаи собственикът на МПС ще носи отговорност по първата хипотеза – т.1, независимо дали управлява МПС или не. Правната норма на чл. 259, ал.1, т.1 КЗ еднозначно и императивно задължава всички правни субекти притежаващи МПС, да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като без значение е дали реално ги ползват. Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че автомобилът не е използван през 2010 г., е ирелевантно в случая, тъй като няма спор, че към момента на установяване на нарушението автомобилът не е бил спрян от движение по съответния законов ред (чл.40 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г.), в каквато хипотеза собственикът на моторното превозно средство не дължи застраховка „Гражданска отговорност”. По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, регистрирано на територията на РБългария, водещо се на отчет и не е спряно от движение. Следователно, жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл.259, ал.1,т.1 КЗ. Неизпълнението на законово установеното задължение релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.315, А.1,т.1 КЗ, като основание за налагане на административно наказание „глоба” в установения минимален размер. В този смисъл наказателното постановление е правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено, поради което на основание чл. 63 ЗАНН, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 348 от 10.12.2010 г., издадено от Н. на РУ "П" гр.З., срещу С.М.Ч. от гр. Н., ул. С.Р. № *, с което за допуснато нарушение на чл. за нарушение на чл. 259, ал.1, т.1 от Кодекса за Застраховането, на осн. чл. 315, ал.1, т. 1 КЗ му е наложена "Глоба" в размер на 400.00 лева, като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред административен съд гр.С.. СЪДИЯ:И.К. |