№ 627
гр. Перник, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105260 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 23455/10.11.2023г.,
предявена от С. П. М. – П.а против Н. П. П.. Ищцата твърди, че с ответникът са
сключили граждански брак на 18.06.1988 г. в гр. София, първи по ред и за двамата.
Сочи, че към момента на подаване на исковата молба от брака нямат ненавършили
пълнолетие деца. Твърди, че са във фактическа раздяла, като отношенията между тях
са приключили окончателно. Искането към съда е да прекрати сключения граждански
брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне по въпроса за вината.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
които изразява становище за несъгласие с изложеното в исковата молба.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата С. П. М. – П.а и ответникът Н. П. П. са сключили граждански брак на
18.06.1988г. в гр.София, за което бил съставен Акт за граждански брак
№464/18.06.1988 год. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент
са пълнолетни. По време на съвместния си живот живели в семейно жилище,
1
находящо се в гр. *****, ап.44, придобит придобит по време на брака им. Бракът им
претърпял много възходи и падения, но децата пораснали и поели своя път, с което се
поставило и началото на дълбоките им семейни проблеми, изпълнени с ежедневни
битови разплавии. В тази връзка ищцата желае бракът има да бъде прекратен, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство.
Ответникът, Н. П. П. адв. Г. в хода на устните състезания моли съда да уважи
иска, като бъде допуснато прекратяването на сключения между страните брак, без
произнасяне по въпроса за вината, като моли да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между
ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо разстроен. Към настоящия момент
двамата се намират във фактическа раздяла, макар, че все още съжителстват под един
покрив. Това обстоятелство се потвърждава от разпита в съдебно заседание на
свидетелката П. Н. П.а.
От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между
съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов,
доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да
съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,
съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко
разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.
Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на
страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на
основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото страните изрично заявяват, че не желаят съдът да се произнесе по
въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
В съдебно заседание в хода на устните състезания от процесуалния представител
на ответника е направено искане да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище. Касае за небрачен иск по чл.56 ал.1 от СК. При брачните искове първото по
делото заседание не преклудира възможността за заявяване на нови факти като брачно
провинение и съответно основание, довели до изчерпване на брачната връзка. Когато
от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е настоящият случай, процесът
2
относно небрачния иск по чл.56 ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното
жилище се подчинява на правилата на общия исков процес. За него важат правилата
на ранна преклузия по чл.133 от ГПК, чл.147 от ГПК. Искането на ответника следва да
бъде направено в срока за отговор на исковата молба. Доколкото в настоящият случай
ответникът не е релевирал с отговора на исковата молба, а е направил искането в хода
на устните състезания, то е преклудирано и доколкото няма ненавършили пълнолетие
деца, за съда не съществува задължение за произнасяне и по въпроса за семейното
жилище.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при
сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име П.а, а в настоящото
производство е направено искане да бъде възстановено предбрачното й фамилно име.
При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК,
съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено
единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака.
За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова
страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на
ищцата, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име М., без добавката
П.а, то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.
Доколкото страните нямат претенции за изплащане на издръжка, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Съдът определя окончателна държавна такса от 50,00 лева, като взе в предвид,
че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то
същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе
държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът
съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма
произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в
тежест на двамата съпрузи, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С. П. М. – П.А с ЕГН **********,
със съд.адрес: гр.**** и Н. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ап.44, сключен
с Акт за граждански брак №464/18.06.1988 год. като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака С. П. М. – П.А с ЕГН
********** възстановява предбрачното си фамилно име С. П. М. с ЕГН **********.
3
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/
лева.
ОСЪЖДА Н. П. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
Перник сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4