№ 7294
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110134066 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу К. Н. В. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 2180,32 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до
окончателното изплащане, 133,24 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
10.03.2023 г. и 1,36 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ... за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 18034/2023 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че част от сумите са погасени по давност с изтичане на 3-годишната такава.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 175 от 17.09.1997 г., по силата на който М.К.С. и
Н.В.С. продават на дъщеря си К. Н. В. недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „В.И.“,
бл. .. С Декларация от 29.12.2010 г. М.К.С. и Н.В.С. се отказват от вещно право на ползване,
запазено с нотариален акт № 175 върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„С.Т.“, бл. .. От Удостоверение от Столична община, район „Илинден“ се установява, че ж.
к. „В.И.“ е с нов административен адрес - ж. к. „С.Т.“. С оглед на това съдът намира, че по
силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение обект с абонатен № 239457, без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
2
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 3251,71 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Вещото лице е констатирало нормативно нарушение при
измерване на ТЕ, постъпила в АС с ултразвуков топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка и с неясна годност за периода 29.09.2019 г. – 12.07.2020 г., като в случай на
зачитането му от съда абонатът би дължал 2671,83 лева. Експертизата е установила, че
абонатът е заплатил сумата за дялово разпределение. ТЕ за БГВ за процесния период се
начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. Според главните отчети
и изравнителните сметки в процесния имот за процесния период има и 4 броя радиатори с
ИРРО с дистанционно отчитане и щранг-лира без ИРРО, за която се начислява служебна ТЕ
по МСРС. При дистанционното отчитане няма данни в главния отчет няма данни за
актуалните показания на ИРРО, а само за предходния отоплителен сезон.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.04.2023 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 04.04.2020 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 04.04.2020 г. –
30.04.2022 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2019 г. – 03.04.2020 г. Доколкото предявената претенция е за
сумата 2180,32 лева, която е по-малка от констатираната дължима сума от вещото лице,
погасената по давност сума следва да се определи при съобразяване на размера на
претенцията, посочена в исковата молба. Така размерът на уважения главен иск, определен
на основание чл. 162 ГПК, е 1514,12 лева.
3
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 92,54 лева. Доколкото главницата за дялово
разпределение е била платена, то предявената претенция за мораторната лихва върху тази
главницата следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
272,48 лева от общо направени разноски в размер на 92,60 лева - държавна такса в исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 163,68 лева от претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, което следва да бъде намалено
до 535 лева с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна
сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Определени по компенсация разноски се
дължат на ищеца в размер на 108,80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... срещу К.
Н. В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че К. Н. В. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1514,12 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода
04.04.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на
вземането и 92,54 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 10.03.2023 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ... за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 18034/2023 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 1514,12 лева до пълния претендиран размер от
2180,32 лева и за периода 01.05.2019 г. – 03.04.2020 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 92,54 лева до пълния претендиран размер от 133,24 лева, както и за сумата 1,36 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. –
4
31.12.2022 г.
ОСЪЖДА К. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 108,80 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5