Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VІ-то ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в публичното заседание на
шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1201
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 92
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Община В. твърди на 07.06.2018 г. да е сключен
договор с ответника „В.“ АД за извършване на строително-монтажни работи по
проект „Основна реконструкция на централна пешеходна зона“. Сочи се да е
договорен срок за изпълнение на възложената работа от 10 месеца, считано от 17.07.2018
г. – датата на откриване на строителната площадка. Изпълнението било обезпечено
с неустоечна клауза – чл. 9 ал. 1 от договора. Ответникът не спазил договорения
срок като вместо на 17.05.2019 г., предал обекта на 14.11.2019 г. Наведен е
довод, че установените неблагоприятни атмосферни условия за периода 17.11.2018
г. – 28.02.2019 г. не са непредвидими, поради което ищецът смята, че полагайки
дължимата грижа ответникът е могъл и дължи да предвиди подходящ технически и
времеви ресурс за изпълнение в рамките на предложения срок. Ищецът твърди, че
за дните 04-06 май, 12-15 май и 28 май – 11 юни температурите са били
положителни, а климатичните условия не са неблагоприятни, поради което
поддържа, че забавеното изпълнение не се дължи на договорените между страните
основания за продължаване на срока, като страните изрично са предвидили като
съществен негов белег непредвидимост на събитието, произтичаща от
невъзможността при сключване на договора да бъде допуснато, че то ще настъпи. Ищецът
претендира сумата от 550 000 лв. както и законна лихва върху нея.
Претендират се и разноски.
В указания на ответника срок по делото е постъпил
отговор, с който се твърди, че причина за закъснението са неблагоприятни
климатични условия – ниски температури през посочените от ищеца зимни месеци и
обилни валежи, компрометиращи изпълнението на строително-монтажните дейности
през месеците май и юни 2019 г., препятствали извършване на определените работи
и обвързваща изпълнителя технологична последователност на дейностите. Твърди, че
процедурата по ЗОП е открита на 29.12.2017 г., което смята да изключва
възможността да предвиди дали ще завърши успешно и кога това ще стане,
съответно кога ще бъде сключен договор със спечелилия кандидат. Твърди също
така да е било непредвидимо и откриването на строителната площадка, който
момент изцяло зависи от възложителя, а в случая сочи да е станало 40 дни след
сключване на договора. Ответникът оспорва влошените климатични условия да са
били предвидими предвид неяснотата за датата, на която ще бъде сключен
договорът в процедура по обществена поръчка, съответно ще бъде открита
строителната площадка, с който момент се свързва началото на срока. Сочи и в
процедурата за възлагане на обществената поръчка да е предписан максимален срок
за изпълнение на строителсвтото и конкретна дата за извършването му. Претендират
се разноски.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че
ответникът не е предвидил план, позволяващ му да избегне работа в неподходящи
условия, които смята за неизбежни през зимния и пролетния сезон при предложен
от ответника 10 месечен период на изпълнение. Сочи и че ответникът е могъл в
периода на неблагоприятни метеорологични условия да извършва други планирани
СМР, които не са свързани с полагане на специфични материали. Ответникът обаче
не положил дължимата грижа като не е предвидил план за работа при такива
условия, които ответникът смята за неизбежни включително и при откриване на
строителната площадка в началото на календарната година. С това обосновава и
предвидимостта на необходимост от работа и в такива условия.
В съдебно заседание досежно механизма за формиране на
процесната сума ищецът конкретизира, че с оглед стеклите се неблагоприятни
климатични условия е определена крайна дата за завършване на строителството –
15.09.2019 г. Към 17.09.2019 г. са установени неизпълнени дейности в подписан и
от строителя документ, в който е указано, че неизпълнените СМР възлизат на
240054 лв. без ДДС. Поради достигнат впоследствие извод, че макар и
неблагоприятни, климатичните условия не обосновават пречка за изпълнение на
работата, е определено, че неизпълнените работи към 17.05.2019 г. възлизат на
4429632,06 лв. без ДДС или 5315558,48 лв. с ДДС. При обсъждане заключението на
вещото лице съдебно-техническа експертиза адв. С. сочи в процеса на изпълнение
да са възлагани допълнителни бетонови дейности извън предмета на обществената
поръчка, които именно не били отразени в линейния график и довело до
констатираното от вещото лице разминаване между графика и изъплението. В хода
на устните състезания процесуалният представител на ищеца – юрк Р., поддържа
иска. Застъпва теза за доказано значително забавяне от представения от
изпълнителя график за изпършване на СМР при подписване на договора. Представен
е списък за претендираните разноски. Наведени са доводи в писмени бележки.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника – адв. С. от …
оспорва иска. Застъпва теза, че по делото не е доказана вина на изпълнителя при
забавата в изпълнението на дейностите. Сочи причина за това да са независещи от
него обстоятелства, които не могат да бъдат предвидени. Претендира разноски
като представя списък.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед
събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от
доказателствата по делото, че в процедура по обществена поръчка ищецът е избран
за изпълнител с предмет „ИЗБОР на изпълнител за дейностите по
строително-монтажни работи по проект „Основна реконструкция на централна
пешеходна зона“, BG16RFOP001-1.010 – „Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-В.“, открита
с решение № ПО-01-10-3740/29.12.2017 г.. В документацията възложителят е
определил общият срок за изпълнение на поръчката да започва да тече от подписване
на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа като максималният е 15 месеца, но не по-късно от
31.05.2019 г.
Страните не спорят, че на 07.06.2020 г. е подписан договор
№ BG16RFOP001-1.010 0002-С01-S-04 въз
основа на техническо предложение на ответника. Видно от приложения към исковата
молба и неоспорен документ, наречен „Предложение
за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и
изискванията на Възложителя“ представител на „В.**“ АД (предходно
наименование на ответното дружество) е посочил, че при определяне за изпълнител
дружеството е в състояние да изпълни поръчката в 10-месечен срок от подписване
на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа до подписването на Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (част, етап от него) – Приложение № 15 към чл.
7 ал. 3 т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 година, но не по.късно от
31.05.2019 г. С клаузата на чл. 5 (1) срокът за изпълнение на възложените
дейности е възпроизведен посоченият срок, като съответствието с техническото
предложение изрично е указано и в договора. Съгласно чл. 6 (15) ответникът се е
задължил стриктно да спазва линейните графици, които по силата на чл. 6 (12)
следва да бъдат изготвени от него с оглед разработен от него подробен
технологичен план за изпълнение на отделните видове СМР, предвидени в проекта,
както и тяхната етапност. По силата на чл. 7 (4) ищецът е поел задължение да предостави
на изпълнителя строителната площадта с Протокол обр. № 2 (и/или обр. 2а, когато
е приложимо) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа и да осигури свободен достъп до обекта
съгласно одобрения … график. Клаузата на чл. 9 (1) предвижда, че при
неспазване на срока за изпълнение по вина на изпълнителя (ответника) той дължи
на възложителя (ищеца) неустойка в размер на 1 % от стойността на неизпълнените видове работи по обекта, за
всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от тази стойност.
Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа е подписан на 17.07.2018 г.
От одитния доклад се установява, че процедурата е
открита с Решение № ПО-01-10-3740 от 29.12.2017 г. при срок за подаване на
оферти – 12.02.2018 г. По делото не се спори, че ищецът е подал предложението
си на 29.12.2017 г. Отразено е и че към
27.09.2009 г. изпълнението не е приключило поради несъставен Констативен
протокол за установяване годността за приемане на строежа. Верифицирани са
разходи към 30.06.2019 г. по разграничени общо 5 дейности, които са одитирани в
общ размер от 3 112 296,86 лв. В решението си управляващият орган
сочи, че третира забавата като изменение на договора досежно неговия срок, в
случай че не установи обективна причина за това. Прието е, че отбелязаните
основания за спиране на строителството не сочат на непредвидимо основание, а
през месец май и юни „температурите са
положителни и климатичните условия не са неблагоприятни“.
Констативен акт – Приложение обр. 15, е подписан на
14.11.2019 г.
Страните не спорят и досежно закъснението при
изпълнение на работата, но спорът касае причината за това забавяне предвид
твърдяното от ищеца неадекватно създадена организация на работа при неизбежен
период от неблагоприятни климатични условия в рамките на предложения срок,
препятстващи изпълнение на част от необходимите работи.
Свидетелят А.сочи, че при изпълнението се водели от актуализиран
график на работата. Подновили работа през месец февруари като счели графика за
продължен с периода, на който на обекта не се работело. През месец май било
много дъждовно, което препятствало изграждането на нова настилка.
Необходимостта от спиране на работата била обсъждана с участие на представител
на възложителя – ръководителя на проекта – архитект Ангел Недялков и
представители на строителния надзор. Обектът не бил завършен и в продължения срок,
за което била начислена неустойка и заплатена от ответника.
От заключението на вещото лице инж. Ц. се установява,
че работата, предмет на процесния договор е планирана за осъществяване на три
етапа, разграничени на териториален признак с площ съответно първи етап –
12 363 кв.м., втори етап 15804 кв.м. и трети етап 13 627 кв.м.
Проектът включва цялостна подмяна на настилките с нови цветови и структурни
решения, стоманобетонови фундаменти и анкериране на колоните на четири каменни
колони, маркиращи простраството пред емблематични за града обекти, изпълнение
на градски часовник в това число бетонов
фундамент и анкериране, окрупняване на съществуващи цветарници, обособени
посредством армирани стоманобетонови стени с височина 1,15 м., фундирани в терена.
В площадното пространство пред Съдебната
палата е предвидено изграждане на кръгов елемент с места за сядане (решени като
стеманобетонови пейки, армирани като стени и фундирани в терена, както и декоративни водни ефекти. Предвидено е да
се осъществи на втори етап. Вещото лице
сочи, че при определяне времетраенето на строителството и по етапи отчита
последователността и възможността за едновременно изпълнение на някои от
видовете работа, а предложеният към техническото предложение предвижда продължителност
на СМР – 300 дни.
Към датата на спиране на строителството са били
изпълнени 59 % от стоманобетоновите работи по фундаментите и не са изпълнени
стоманобетонови работи по стени. Заключението е изготвено въз основа на данните
от актове обр. 12 поради непредставен от страна на ответника бетонов дневник
въпреки изричното му изискване от вещото лице. Според графика бетонирането е
следвало да започне след 22-рия ден (08.08.2018 г.). Установено е изпълнение на
част от работи, предвидени за I-ви етап до месец
август 2018 г. са изпълнени на 04.10.2018 г., а на част от стоманобетоновите
стени едва през месец март 2019 г.
Вещото лице установява, че значителна част от СМР, касаещи
възстановяване на бетонови настилки, не са били отразени в индикативния график
или пък е предвидено по-малко време от нормалното за тяхното изпълнение, а
реалното им отразяване в графика автоматично би довело до значително
увеличаване на необходимото време за извършване на предвидените по договора
СМР.. От друга страна вещото лице като необходимо при
планиране на работата да бъдат отчетени и достатъчно дни за спиране на
строителството през зимните месеци, което би следвало да се очаква. Заключава,
че при съблюдаване на технологичните правила и норми за изпълнение на
необходимите СМР за постигане на очаквания резултат в рамките на подходящите за
работа дни е било напрактика невъзможно или поне изключително трудно постижимо
дори и при много добра организация.
Установеното разминаване от вещото лице между линейния
график и отразяваните като изпълнени работи до 17.11.2018 г. опровергава показанията
на свид. Андонов, че до голямото прекъсване графикът е бил спазван.
При установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 92 ЗЗД допуска страните по договор да
обезпечат надлежното изпълнение с клауза за заплащане на определена или
определяема сума при допуснато неизпълнение без да е необходимо доказване на
конкретни вреди. И досежно тази форма на отговорност приложима е нормата на чл.
81 ЗЗД и в частност първата му алинея – длъжникът не отговаря , ако
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени
във вина. Ето защо ищецът дължи да докаже 1) постигнато съгласие, че при 2) неизпълнение
на индивидуализирано задължение неизправната страна 3) ще дължи обезщетение в
предварително определен или определяем размер като 4) клаузата не противоречи
на добрите нрави, 5) ищецът е изправна страна по договора, а 6) неизпълнението
се дължи на причина, за която ответникът отговаря.
Клаузата на чл. 9 (1) от договора прогласява
допуснатата забава като основание за дължимост на обезщетение при договорен
механизъм за остойностяването му. В процеса не се твърди, а и при служебната
проверка съдът не намира основание да третира клаузата за противоречаща на
добрите нрави.
Абстрактният характер на отговорността за неустойка
придава самостойно значение и на надлежното изпълнение на задълженията от
страна на ищеца (така изрично решение № 105 от 02.07.2014 г. по т. д. №
2617/2013 г. на ВКС, ТК., ІІ ТО, решение
№ 55 от 11.09.2015 г. по т. д. № 58/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). С оглед
принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение договорът утвърждава основание за обезвреда в абстрактно определен
размер доколкото ищецът с поведението си не е допринесъл за неизпълнението. В
случая не се установява неизпълнението да произтича от причина, под контрола на
представител на ищеца. Ответникът се позовава на закъснение при предаване на
строителната площадка. При все, че този момент е съществен – определя началото
на срока за изпълнение на работите, договорът не предписва срок за изпълнение
на това изрично дефинирано задължение за възложителя. Не се установява
възложителят да е обвързан с конкретен момент и със съставения от ответника
график – чл. 7 (4) от договора. Липсата на изрично указан от изпълнителя момент
за надлежно изпълнение на задълженията включително и с оглед негативното
влияние на климатичните условия върху възможностите за изпълнение, лишава от
правно значение закъснението на ищеца при предаване на строителната площадка. С
други думи, след като ответникът не е обвързал ищеца с конкретен момент за
предаване на строителната площадка, за което е разполагал с възможност и по
силата на сключения договор, не е налице неизпълнение, обуславящо и
установеното в случая закъснение.
Закъснението е форма на неизпълнение. Значимостта на
обещания срок е заявена еднозначно от възложителя както при очертаване рамките
на обществената поръчка, така и с изрично предвидената неустойка при очертаната
форма на неизпълнение. По делото не се спори, а и доказателствата еднозначно
сочат, че обещаният срок – 10 месеца от датата на откриване на строителната
площадка, не е спазен.
Понеже основание за неустоечна отговорност е
съгласуваната воля, меродавни са и очертаните в клаузата като подлежащи на
отчитане обстоятелства в контекста на нормативно утвърдената рамка на
договорното правоотношение. В случая и клаузата на чл. 9 (1) отчита правилото
инкорпорирано в чл. 81 ал. 1 ЗЗД – длъжникът не отговаря, когато причината за
неизпълнението не може да му се вмени във вина. Спорно между страните е дали
документираните периоди на спиране на работата обективно са препятствали
ответника да работи на обекта.
Страните не спорят, че за периода от 17.11.2018 г. до
28.02.2019 г. строителството е било спряно. Според изготвения от от ответника
график очертаният период покрива 100 дни от предвидените за изпълнение етап 2
от графика общо от 114 дни. Вещото лице отбелязва, че при правилата предполагат
изрично предписание за изпъбнение на бетонови работи при температура на въздука
по-ниска от +5°С, каквито предписания от доказателсвтата по делото не се
установяват. Това правило произтича от естествено протичащи процеси в периода
на втвърдяване на бетонната смес като при замръзване на водата намаляват
якостните показатели на бетона. Процесът по втвърдяване предполага време
бетонът да достигне „критична възраст“. В процеса не се установява подобряване
на климатичните условия, позволяващо изпълнение на бетонови работи през посочения
период.
Вещото лице отбелязва също така, че естеството на
задачата предполага последователно изпълнение на различни по естеството си
работи като довършителните работи и монтажът на различни съоръжения и елементи
предполагат изпълнени бетонови работи. При анализа на техническата документация
вещото лице не установява потенциал за реорганизация на дейността и
оползотворяване на времето с изпълнение на други работи. В процеса не се
установяват обстоятелства, подлагащи на съмнение този извод.
Вярно е, че през месец май няма отрицателни
температури. Вещото лице обаче приема за налични неблагоприятни условия с оглед
изводимите данни от приложените метеорологични справки. Изрично са набелязани
необходими мерки при изпълнение на бетонови работи при дъждовно време. Вещото
лице не установява техническа възможност за осигуряване на тези мерки, поради
което съдът приема, че метеорологичните условия не са били благоприятни за
качествено изпълнение на възложената работа и за останалите периоди на спиране
на строителството и за периода от 12.05.2019 г. до 14.05.2019 г., включително. Отразеният
дъжд макар и краткотраен за 12 и 13 май предвид разразилата се гръмотевична
буря на 14.05.2019 г. обосновава трайно състояние на валеж.
По делото не е представен акт за спиране, съставен на
04.05.2019 г. От представената метеорологична справка (л. 169) се налага извод,
че на този ден средната температура е по-висока от температурата на 06.05.2019
г., към която дата са констатирани оптимални условия за изпълнение на
предстоящите строително-монтажни работи (л. 121) и наличие единствено на роса.
За следващия ден от периода на спиране – 05.05.2019 г., е отбелязан краткотраен
дъжд, какъвто обаче е отразен и за
06.05.2019 г. При тези обстоятелства не е доказано в процеса наличието на атмосферни
условия за дните 4 и 5 май, препятстващи качественото изпълнение на строителни
работи. Актът за спиране на строителството е призван да удостовери настъпила
пречка в процеса на строителство, а не обективира волеизявление от значение за
гражданско правоотношение. Ето защо дори да се приеме, че актът е подписан и от
представител на възложителя, повдигнатият спор ангажира ответника, който се
ползва от препятстващо го да изпълнява задълженията си по договора
обстоятелство, да го докаже и то по категоричен начин. Пречка за изпълнение не
може да се предполага.
Метеорологичните условия са извън човешкия контрол,
поради което влошаването им не може да се вмени във вина на ответника.
Предвидимостта на неблагоприятните условия не изключва вината само при наличие
на обективна възможност за предотвратяване на нежелания резултат. Вещото лице
сочи, че добрата практика предполага отчитане на статистически предвидимя
неблагоприятен период при определяне на обещания срок за изпълнение. Този
процес обаче предхожда правната връзка, а не касае поведение в процеса на
изпълнение на обещаното. Понеже в основата на неустоечната отговорност стои
неизпълнението според настоящия състав неположената грижа при отчитане на очертаната
вероятност не е в състояние да обоснове задължение за неустойка.
Ответникът дължи да осигури качество, което го
ангажира да съобрази поведението си с подходящите метеорологични условия за
изпълнение на строително-монтажни работи. Вещото лице констатира закъснение в
графика (планирано от ответника изпълнение) още на етап 1 като към 17.11.2018
г. (при предвидено приключване на етапа на 03.11.2018 г.) неизпълнени са
останали 41 % от стоманобетоновите работи по фундаментите, а работи по стените
въобще не са изпълнявани. Тези работи са отчетени като извършени едва към
04.05.2019 г. Към 02.05.2019 г. – при
изминали 63 дни след възстановяване на работата по обекта на 28.02.2019 г., е
отразено изпълнение на 1,20 куб.м. от 15,60 куб.м., какъвто е планираният обем
за изпълнение на фундаменти. Общото необходимо време за тези работи е
предвидено на За етап 2 са предвидени общо 66.60 куб.м. бетонови работи по
конструкции, 2 куб.м. за изграждане на шахта за питейна фонтанка и 6 куб.м. за
опорни блокове и възстановяване на настилки – 119 кв.м. според графика. Общото
предвидено време само за тези работи е 18 дни. Вещото лице определя като
необходимо за изпълнението, но непредвидено в графика възстановяване на
бетонова настилка – уличен водопровод – 572 кв.м., Към 17.11.2018 г. са изтекли
123 дни от откриване на строителната площадка, а до 02.05.2019 г. при отчитане
периода на спиране през зимния период – общо 186 дни. Макар и планираното
изпълнение на бетоновите работи да попада изцяло в периода на неблагоприятни
атмосферни условия, изминалият период до 02.05.2019 г. от 63 дни включва планираното време за
изпълнение на бетоновите работи за етап 2 – до 141 ден от графика или до 34-я
ден от графика за етап 2.
В последното заседание по делото адв. С. въвежда ново
обстоятелство – изпълнение на допълнително възложени задачи. Освен, че по
аргумент от чл. 147 ГПК не съществува процесуална възможност за това,
твърдението е необосновано предвид
експертното мнение, че макар и неотразени в графика допълнителните бетонови
работи са необходими за надлежно изпълнение на проекта, какъвто е и обещаният
резултат с договора.
Вещото лице определя като практически невъзможно изпълнението
на работите в рамките на подходящите за строително-монтажни работи дни (199
дни). Допускането, че би могло да бъде постигнато изключително трудно дори и
при много добра организация не сочи на гарантиран резултат, а на хипотеза,
която обаче съдът не може да основе извода си. Ето защо съдът приема, По
изложените съображения съдът приема, че през 106 дни от обещаните 305 дни за
изпълнение, според чл. 5 ал. 1 от
договора, определени съгласноправилото на чл. 72 ал. 1 ЗЗД изпълнение са
препятствали изпълнение на задълженията.
Нормата на чл. 85 ЗЗД обаче предвижда отговорност за
длъжника и тогава, когато невъзможността за изпълнение е обективна, но тя е
настъпила след като длъжникът е изпаднал в забава. Ответникът се позовава на
неподвластна нему пречка да изпълнява бетонови работи. Доказаната в
производството пречка за изпълнение на тези основополагащи дейности препятства
предприемането и на следващите от технологична гледна точка.
Освен това, в контекста на дължимата от ответника
грижа предвид и предполагаемото затруднение да усвои в пълнота зимния период в
изпълнение на дейностите по актуализирания график, той е могъл и бил длъжен да
ангажира ищеца със своевременно предаване на строителната площадка. Твърдяното
от ответника закъснение с предаване на строителната площадка – 40 дни след
сключване на договора, отнесено към предвидените дни за изпълнение на
бетоновите работи от етап 2 навежда на извод, че ответникът е могъл да си
осигури допълнително време за приключване и на бетоновите работи за втория
етап.
По изложените съображения съдът приема, че обективната
невъзможност ответникът да изпълнява строително-монтажни работи в продължение
на 106 дни от договорения срок не може да оправдае пропуснатия срок по договора
– 17.05.2019 г. предвид факта, че бетоновите работи не са били своевременно изпълнени
за първите два етапа, за които са били налице предпоставки за приключването им
преди 17.11.2018 г.. По делото обаче не се твърди неблагоприятните условия през
зимния период да препятстват и изпълнението довършителните работи и монтиране
на съоръжения за тези етапи и то до степен, затрудняваща приключване на обекта
в договорения срок. Ето защо съдът приема, че ответникът отговаря за вредите,
произтекли от закъснението.
Както бе посочено вече неустойката е предвиден от
закона ред страните по договор да предпишат правила за реализация на
отговорността за обезвреда. В случая съгласуваният механизъм за формиране
размера на неустойката придава значение на дните забава по вина на ответника. Неустойката
изпълнява три функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като
единствено кумулативното им наличие оправдава неустоечната отговорност.
Обезпечителната функция предполага и обективна възможност за изпълнение, а
липсата й лишава от оправдание съществуването на неустоечно вземане. Ето защо
настоящият състав приема, че в случая меродавен е не броят на дните закъснение,
а периодът, обективно позволяващ ,изпълнение на строително-монтажни работи.
Освен посочения период от 106 дни съдът приема за доказани
неблагоприятни метеорологични условия и за времето от 28.05.2019 г. до
10.06.2019 г. Представените справки (л. 171 и л. 223) позволяват непосредствен
анализ от вещото лице. Отразените данни за повтарящи се гръмотевични бури през
този период при отбелязаните от вещото лице условия за изпълнение на бетонови
работи сочат на обективна пречка за осъществяването им. Следователно, от 181
дни закъснение след договорения срок – 17.05.2019 г., 14 не са по вина на
ответника. За времето на изпълнение на проекта общо 486 дни, 305 са договорени.
По независещи от ответника причини не е усвоил 120 дни от този период и
следователно забава при изпълнението, която може да бъде свързана с вина у
ответника, е налице за останалата част от периода – 61 дни.
Страните са определили като основа за остойностяване
на обезщетението стойността на неизпълнените строително-монтажни работи.
Доколкото фактът на забавата настъпва с изтичане на договорения срок съдът
приема за меродавна стойността на неизпълнените работи към този момент. Становището
на кмета, приложено към молба по л. 407 от делото във връзка с указана на ищеца
нужда от конкретизация на твърденията в процеса не е в предписаната от закона
форма, което препятства да бъде зачетено като самостоятелно процесуално
действие. В протоколът обаче изрично е отразен резултатът от осъщественото в
съдебното заседание обследване на позицията на ищеца при участието на
процесуалния му представител – юрк. Р. и е дадена възможност на процесуалния
представител на ответника да изрази становище по това твърдение. По делото не е
оспорено, че неизпълнените СМР към 17.05.2019 г. са на стойност 4 395 899,26
лв. при договорения механизъм за остойностяване определената сума при съблюдаване
структурата на платежната единица български лев възлиза на 2 681 498,55
лв. Предвид възприетият предел на тази отговорност – 10 % от стойността на
неизпълнените работи, следващата се неустойка възлиза на 439589,93 лв., до
която сума искът се явява основателен. За разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва, предявена при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата
на чл. 214 ал. 2 ГПК предписва изключение от правилото, че съдът дължи да
признае предявено за защита право, определяйки го по основание и съдържание. По
силата на тази норма парично вземане може да бъде претендирано и съответно присъдено
ведно с лихва, формирана за период след предявяване на исковата молба. Съдът
дължи да утвърди това вземане по основание, а доколкото размерът му зависи от
момента на погасяване на главницата, подлежи на определяне към този момент.
Понеже процесуалният закон не предписва нито основанието за възникване на
вземането за лихва, нито правила за формиране на неговия размер приложение
следва да намери материалният закон.
Ищецът
претендира неустойка за забава ведно със законната лихва. Настоящият състав
приема, че макар и установеното вземане да е парично, то не е лихвоносно.
Нормата на чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълнението
на парично задължение поражда вреда, а посредством нормативна делегация е
определен и механизъм за нейното остойностяване. Систематичното място на текста
е в раздел „Неизпълнение“. Според чл. 79 ЗЗД, очертаващ обхвата на отговорността
при неизпълнение, изрично е предвидена възможност да бъде търсено както 1) дължимото
така и 2) обезщетение за забавата. Оттук логично следва лихвоносност на
главното задължение, когато е парично, а нормата на чл. 86 ЗЗД регламентира
последиците от неизпълнение на определен вид задължение – паричното.
Текстът
на чл. 86 ЗЗД еднозначно определя регулираното от него вземане като акцесорно –
възниква поради неизпълнение. Систематичното място на чл. 79 ЗЗД налага
да се приеме, че то касае неизпълнение на пряко произтичащото от всеки от
предходно дефинираните източници на облигационно задължение. Затова и логично е
да се приеме, че неизпълнението е ограничено до задължение, прако
произтичащо от съответното облигационно правоотношение и предназначено да
удовлетвори типичния за правоотношението интерес на кредитора. Затова и
законната лихва е присъща вреда на плавно парично задължение, пряко произтичащо
от съответното облигационно правоотношение.
Както
бе посочено вече неустойката също е предвиден от закона способ за репариране
вредите от неизпълнение. С факта на неизпълнение настъпва реализация на
обезщетителната и санкционната функции на неустойката. Следователно неустойката
не е средство за реализация на произтичащ от правоотношението интерес, за да
породи и присъщото му акцесорно вземане за репарация на вреди от закъснението.
Неустойката има акцесорен характер. Тя не реализира пряко регулирания с
правоотношението интерес, а аналогично на чл. 86 ЗЗД е призвана да уреди
последиците от неудовлетворяването му.
Нормата
на чл. 86 ЗЗД еднозначно определя и естеството на това вземане – то
представлява обезщетение. Съгласно чл. 82 ЗЗД отговорността за обезвреда
е ограничена до вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Макар и вредите от забавата да не произтичат пряко от неизпълнението връзката
между главницата и обезщетението за забава еднозначно е утвърдена в нормата на
чл. 79 ал 1 ЗЗД. Това правило именно ангажира ответника при неточно изпълнение
във времево отношение освен дължимото, пряко произтичащо от основното
правоотношение, да заплати и обезщетение за вредите от забавата. Настоящият
състав приема, че при еднозначно утвърдената граница на отговорност възстановяване
на вреда, която не произтича пряко и непосредствено от конкретното неизпълнение,
предполага изрично предписана възможност. Липсва предписано от закона
основание обезщетение за забава на собствено основание да формира обезщетение
за забава.
При
все че установеното в случая вземане не обезщетява неизпълнение на парично
задължение, то е основано на необоримо предположение, че допуснатото
неизпълнение е причинило вреди. Нормата на чл. 92 ЗЗД освобождава кредитора от
задължение да доказва тези вреди, но кумулативното наличие на трите функции,
обосноваващи вземането за неустойка предпоставя вредоносност на неизпълнението.
Съответно на изрично предписаното облекчение с указанието, че вредите не
подлежат на доказване, нормата на чл. 92 ал. 1 изр. второ ЗЗД изрично обуславя
обезщетяването на вреди над размера на неустойката от факта на доказването им.
Макар и това да е относимо към главницата, според настоящия състав, еднозначно
утвърдажва лимит на отговорността при неустойката – предположението е
оправдано, доколкото съответства на изрично договорен механизъм. Всяка друга
вреда подлежи на доказване. Това само по себе си изключва меродавността на
фингирания размер на вредата, произтичащ от чл. 86 ЗЗД.
След
като законът предписва основание за кумулиране на обезщетение за вреди от
забава, за ответника не е възникнало задължение да заплаща законна лихва върху
дължимата неустойка. Макар и при облекчени условия нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК
утвърждава ред за защита на самостоятелно от правна гледна точка вземане. Ето
защо формираната воля, че не е възникнало предполага огласяването й в диспозитива
на съдебния акт.
По разноските
Законът ангажира страната в съдебен процес, която необосновано
от правна гледна точка стане причина да бъдат направени разноски, да възмезди
правоимащата. При установения изход от спора ищецът е в правото си да получи част
от направените и доказани в процеса разноски – заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от предявения иск.
Ищецът е защитаван в процеса от юрисконсулт като
претендираното възнаграждение се включва в определения лимит с чл. 25 ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ и е изводим от фактическата и правна
сложност на делото. Доколкото обаче и по отношение на отговорност меродавен е
установеният в чл. 78 ал. 1 ГПК механизъм (алинея 8 предписва допълнителна
последица при уважен иск при защита от юрисконсулт), на заплащане подлежи само
част, съответна на уважената част от иска.
От името на ответника се претендират разноски –
12 000 лв. заплатено възнаграждение за адвокат, но сред книжата по делото,
приобщени към приключване на устните състезания, не се установява да е било
договорено и съответно заплатено. Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК, съответно
приложима и в хипотезата на третата алинея, извежда отговорността за разноски
от заплатено адвокатско
възнаграждение. Понеже това не се установява, няма основание да бъде ангажирана
отговорността на ищеца, което от своя страна обезсмисля обсъждането на
противопоставеното възражение за прекомерност. Предвид нормата на чл. 81 ГПК
тази воля следва да бъде изрично изразена в диспозитива на съдебния акт.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВДХ“ ЕАД, ЕИК *******с адрес по
делото: гр. София, ул. „*******да заплати на Община В. с адрес по
делото: гр. В., пл. „*******както следва:
1. на основание чл.
92 ЗЗД сумата 439 589,93 лв.
– неустойка по чл. 9 (1) от договор № BG16RFOP001-1.010 0002-С01-S-04 за неспазен срок за
изпълнение на договора по вина на изпълнителя като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер;
2. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 18362,87 лв.
– разноски пред Софийски градски съд;
3. на основание чл.
78 ал. 8 ГПК сумата 399,63 лв. –
възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството пред Софийски градски
съд;
ОТХВЪРЛЯ предявената от Община
В. по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК петенция за законна лихва върху вземане за
неустойка.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВДХ“ ЕАД
за присъждане на разноски в производството пред Софийски градски съд
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото,
а в частта за разноските пред този съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: