№ 2011
гр. С., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110116700 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „А... “ ЕАД, ЕИК ... със
седалище гр.С. и адрес на управление район И/адрес/ чрез адв. Г. против Б. Л.
Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С/адрес/, с искане за
постановяване на съдебно решение за установяване на следните суми в полза
на ищеца –
сборна сума от 257.22 лв. за периода 14.12.2020 г. до 28.04.2021 г. по
договор № ********* със системен партиден номер М4651210, от които 57.22
лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги,
200.00 лв. общ размер неустойки на основание чл. 54.12 от ОУ към
договора,
както и 69.39 лв. – общ размер на мораторна лихва за периода от
04.01.2021г. до 07.01.2024г., както и законната лихва върху сборната сума
257.22 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 5893/2024 г. на СРС, 144 с-в
до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет
на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5893/2024 г. от 07.02.2024г. на СРС,
144 с-в, оспорена от длъжника в законовия срок. Ангажират се доказателства
и се претендира решение в този смисъл като се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
1
назначения по делото особен представител, с който искът се оспорва като се
навежда, че клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна на
основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗПП във вр. с чл.143, т.5 и 9 и т.14 от ЗПП,
както и че начислената сума е в противоречие с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Навежда
се давност и като не се оспорват приложените към исковата молба
доказателства се желае решение в този смисъл.
Искът е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 5893/ 2024г. по
описа на СРС, че по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК от 03.11.2017г. за сумите по исковата молба.
В подкрепа твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, възниквало по договор за далекосъобщителни
услуги с № *********/ 23.07.2015г. с приложение към него от същата дата –
л.8 – 19 от делото, от които се установява, че за ответника са предоставени от
оператора електронни съобщителни услуги за номер 0887 750313. Ползваният
план, според договора и приложението, е „Мтел моб, интернет, сърф XS 50
%% отстъпка за 2 години“ със срок от две години с месечна абонаментна такса
за мобилен интернет от 2.87 лева и за пакет услуги за интернет от 9.95 лева. В
разпоредбите на чл. 5.3.1 от приложението страните са се договорили за
начисляване на неустойки при спиране по вина на потребителя достъпа до
мрежата; предсрочно прекратяване действието на договора, както и
обезщетение за връщане на предоставено от оператора на абоната оборудване
в неизправно състояние или невръщане.
Съгласно т.6 от ОУ, представени от ищеца, тези общи условия стават
задължителни за абоната с полагане на подпис от него по индивидуалните
договори за услуги, като съгласно т.26, 4 от тях заплащане стойността на
услугите става след издаване на месечна фактура на името на абоната.
Операторът е длъжен при сключване на всеки индивидуален договор да
уведоми абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактурата. Промяна на периода за таксуване може да се случи едностранно от
Мтел, но само след предварително уведомление до абоната. Посочено е, че
неполучаване на фактурата от абоната не го освобождава от задължението му
2
за плащане на таксите към оператора.
От приложена и неоспорена от ответника една фактура с приложение
към нея с № **********/ 12.03.2021г., както и от още три броя фактури с №
**********/ 14.12.2020г., с № **********/ 12.02.2021г. и с № **********/
13.01.2021г. се установява, че по договор за мобилен интернет и пакет услуги
за ТВ и домашен интернет за период на отчитане от 09.11.2020г. до
08.03.2021г. за трафик на мобилен нет за абонатен номер 088 7750313 са
начислявани по 16.76 лева, както и още 3.27 лева за такси за периода от
09.12.2020г. до 08.01.2021г. Не се спори, че по фактура с №
*********/12.03.2021г. е издадено кредитно известие за сумата от 16.76 лева
като останал остатък от 3.01 лева. Или няма спор, че за процесния отчетен
период са фактурирани задължения към ищеца в размер на 57.22 лева. Не се
доказа по делото да е извършено плащане на стойността на ползвания пакет
услуги.
От договора се установява, че страните са договорили възможността
операторът да начисли за абоната неустойка на основание чл.5.3.1 от
приложението в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, която е в размер на всички месечните абонаментни такси за услугата
до изтичане срока на договора – л.12 от делото.
Въз основа на така установените факти и от правна страна съдът намира
следното:
Безспорно се доказа от ищеца, че между страните е съществувала
облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилен и домашен
интернет за мобилен номер с титуляр ответника. Количеството и доставянето
на тези услуги се установи чрез представените фактури и приложение към
тях. Същите са издадени и са с настъпил падеж за плащане още към
01.04.2021г., но не се установи плащане на задължението по нея от страна на
ответника. С тези мотиви сумата за дължими и неплатени месечни
абонаменти и цена в размер на 57.22. лева следва да бъде присъдена на ищеца.
Досежно стореното възражение за давност същото е неоснователно.
Вземанията са за периодични плащания и спрямо тях давността е от три
години – чл. 111, б.в от ЗЗД като началният период за плащане е първия падеж
по първия отчетен период или това е падеж на 03.01.2021г. като заявлението за
заповед по чл. 410 от ГПК е подадено на 08.01.2024г. или е период, който е
3
извън покрития с давност и ето защо съдът приема, че исковете за неплатен
месечен абонамент и на това основание са основателни и сумата от 57.22 лева
следва да бъде присъдена в полза на доставчика.
Досежно претенцията за неустойка, която се търси като такава за
предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, съдът приема, че
тя не бе доказана по своето основание. В тежест на ищеца бе да установи, че
договорът е прекратил действието си предсрочно, не се установи и от кой
точно момент се е случило това. В този смисъл съдът не приема твърдението
на ищеца, че след като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
договорът е прекратен. При недоказаност упражняване правото на ищеца да
прекрати облигационната връзка с ответника вкл. чрез уведомяване на абоната
по някакъв начин договорът следва да се счита прекратен с изтичане на
уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка.
Вън от горното в представената по делото сметка, с която се твърди да е
прекратен договора с начисляване на неустойка отсъства посочване в каква
връзка е издаден, в нея дори не фигурира номера на потребителя. Тази сметка
няма характер на счетоводни документи /фактури/, и сама по себе си не е
годна да установи предсрочното прекратяване на контракта, както и
причината поради която същият е прекратен.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че получаването на абонаментите до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението
на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост /решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС,
I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, І т.о. и др./.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
4
С оглед изложеното претенцията чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Частично основателна на основание чл.86 от ЗЗД е претенцията на
ищеца за присъждане на обезщетение за забава върху главница от
абонаментни такси от 57.22 лева в размер на законовата лихва за периода от
04.01.2021г. до 07.01.2024г. , както и законовата след датата на образуване на
заповедното дело до окончателното плащане. На основание чл. 162 от ГПК и
като доказана по основание съдът определя нейния размер служебно чрез
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html като размерът на лихвата върху
главницата от 57.22 лева е от 18.89 лева за периода от 04.01.2021г. до
07.01.2024г., която следва да се присъди. За разликата до пълния размер от
69.39 лева искът е неоснователен.
С оглед изхода на делото, в съответствие с направеното искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да бъде
възложено заплащането на направените от ищеца разноски по делото,
съобразно представените доказателства за извършването им, в редуциран
размер от 544.50 лева – редуциран сбор от две държавни такси - в исковото и
заповедното производство, възнаграждение за особен представител от 400
лева, и 200 лева за възнаграждения на юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Б. Л. Х., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С/адрес/, с назначен по делото особен
представител на основание чл.415 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че в полза на ищеца „А... “ ЕАД, ЕИК ... със седалище
гр.С. и адрес на управление район И/адрес/ чрез адв.Ц., съществува вземане
по ч.гр.дело № 5893/ 2024г. по описа на СРС за 2024г., за което е издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 07.02.2024г. за сумата от 57.22 лева –главница за
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги
по Договор за далекосъобщителни услуги с № *********/ 23.07.2015г. за
отчетен период 14.12.2020г. до 28.04.2021г. с фактури с № **********/
12.03.2021г., с № **********/ 14.12.2020г., с № **********/ 12.02.2021г. и с
№ **********/ 13.01.2021г. ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.01.2024г.
5
до окончателното плащане, както и за обезщетение за забава в размер на 18.89
лева върху главницата от 57.22 лева за периода от 04.01.2021г. до 07.01.2024г.
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за главница до пълния размер от 257.22
лева или за сумата от 200 лева като вземане за неустойка и за разликата до
пълния размер на мораторната лихва от 69.39 лева и
ОСЪЖДА Б. Л. Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С/адрес/,
с назначен по делото особен представител на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на „А... “ ЕАД, ЕИК ... със седалище гр.С. и адрес на управление
район И/адрес/ чрез адв.Г. сумата от 554.40 лева - съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 16700/ 2024г. и ч.гр.д. № 5893/ 2024г. по описа на СРС,
144 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6