Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 27.12.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети ноември две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
896 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
ИЩЕЦЪТ И.И.Б.
с ЕГН ********** лично и в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете Д.О.С. с ЕГН **********,*** твърди, че с ответника О.И.С.
нямали сключен граждански брак, двамата живеели на семейни начала в дома му в
с. Р., ул. В.Л. №.. От съжителството си имали родено едно дете Д.О.С. с ЕГН **********,
видно от Удостоверение за раждане № . от .. издадено от община К…. Родителите
били разделени от месец май 2015г. и причината за раздялата им била, че
ответникът не полага никакви грижи за
сина си от както се е родил. Нямал чувство за отговорност и гледал само себе
си. Оттогава ищцата живеела при майка си на ул. „В.Л. №., с.Р., която много й
помагала. Ищцата била по-спокойна за сина си, който често боледувал и се
налагал престой в болници в гр. К.. и гр. П…. От както били разделени с
ответника, той не се интересувал от детето си, не ходел да го вижда, нито давал
парични средства или дрешки, обувки, памперси, лекарства и други вещи
необходими за отглеждането на детето. Единствено родителите на ищцата й
помагали в отглеждането на Д., който бил на възраст една година и десет месеца
към подаване на исковата молба. Независимо от възможностите на ищцата да се
грижи за сина си, ответникът като родител също следвало да поеме част от
разходите за това. Бащата работел във фирма „А., в гр. К., получавал доходи и
имал възможност да плаща издръжка на сина си. Същият можел да отдели сумата от
125 лева месечно за издръжката на детето без това да му създава финансови
затруднения. Предвид обстоятелството, че от май 2015г. ответникът не се
интересувал от състоянието но сина ни, не е полагал грижи за отглеждането му, и
не давал парични средства за отглеждане и издръжка на сина им, следвало да
заплати издръжка и за минало време за период от една година назад от датата на
подаването на исковата молба 09.08.2016г. в размер на 125 лева месечно.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да предостави
на И.И.Б. с ЕГН ********** упражняването на родителските права върху
малолетното дете Д.О.С. с ЕГН **********, родено от съвместното съжителство на
страните;
да определи
бащата О.И.С. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето Д.О.С. с
ЕГН ********** при режим: всяка трета неделя от месеца от 10.00ч. в неделя
сутринта до 17.00 часа вечерта, без преспиване и 15 дни през лятото, които да
не съвпадат с годишния отпуск на майката;
да осъди
ответника О.И.С. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното дете Д.О.С. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.И.Б. с ЕГН **********,***
месечна издръжка в размер на 125 лева, считано от подаване на исковата молба –
09.08.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;
да осъди
ответника О.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното дете Д.О.С. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.И.Б. с ЕГН **********,***
издръжка за минало време в размер на по 125 лева месечно, считано от
09.08.2015г. до подаване на исковата молба – 09.08.2016г., ведно със законната
лихва за забава считано от първо число на следващия месец до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Претендира за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ О.И.С.
с ЕГН ********** *** не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание прави искане упражняването на родителските права да бъде предоставено
на него.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се
от представеното удостоверение за раждане, че И.Б. и О.С. са родители на
малолетното дете Д.О.С. с ЕГН **********. Установява се от представените 10
броя епикризи, че детето Д. от раждането си на ***г. в бебешка възраст е
лекуван многократно в лечебно заведение от заболявания на дихателните пътища и
чревни инфекции. Не се спори, че родителите са разделени и детето се отглежда
от майката след раздялата. От социалния доклад се установява, че за детето се
полагат адекватни грижи, задоволяват се базовите му потребности. Родителите не
си сътрудничат помежду си по въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на
детето. Жилищните условия и при двамата родители са подходящи за отглеждане на
дете.
От показанията
на св. Б…, баща на ищцата се установява, че страните са разделени от 2015г.
Това било второто им дете. Разделили се, защото ответникът си продал къщата, а
ищцата не била съгласна. О. отишъл да живее при баща си, а И. се върнала при свидетеля.
Свидетелят построил на страните къща, но мястото било държавно, ответникът
продал къщата и с парите си купил кола. След време катастрофирал с автомобила и
тогава се разделили. От момента на раздялата бащата не е ходил да види детето,
купил му само един спортен екип и нищо друго не давал за него, не отделял
никакви средства. Майката разрешавала на бащата да вижда детето когато пожелае,
жилищата на родителите били едно до друго, били съседи, но ответникът не спирал
да види детето, дори когато го видел на улицата. Никой не му пречел да го
вижда. Детето излизало и си играело, и ако бащата пожелаел, можел да го види по
всяко време. О. имал друго дете от друга жена, сега се женел за четвърти път.
От показанията
на св. Т…, б..на ответника, се установява, че страните заживели заедно след
като се оженили. Първо живели при бащата на ответника, след това си купили
къща, но след като заживели в нея, отишли при родителите на ищцата. Двамата не
се разбирали, карали се по различни причини. След това разбрал, че бащата на
ищцата я прибрал в дома си, но не знаела причините за това. Разделили се близо
година след раждането на детето. Д. живеел при майката. Жилищата на родителите
ги деляла една мрежа, толкова близко живеели. Ответникът й казал, че майката
няма да му дава детето, защото не искал нея. Свидетелката много пъти виждала майката
да пречи на бащата и да не му дава детето. Детето било на пътя и като тръгне
към него баба му по бащина линия, майката или сестра й припкали да го приберат
за да няма контакт с баба си. Не можела
да каже дали О. е правил опити да види детето. Други доказателства от значение
по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Относно иска по
чл. 127, ал.2 от СК:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се налага изводът, че детето трябва да живее с майка си, съответно родителските права по отношение на Д. да се предоставят на нея. За да достигне до този извод
съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска: детето живее при майка
си от 2015г. която полага през цялото време грижи за него. За времето на
раздялата свидетелите и на двете страни дават непротиворечиви показания, поради
което останаха недоказани твърденията на ответника, че раздялата между
родителите датира от м. март т.г. За бащата е установено, че не проявява
интерес към детето си, включително доведената от него свидетелка не можа да
установи същият да е правил дори опит да види детето си. Показанията й се
свеждат до неговите изявления в тази посока, но факти не са заявени. Установено
е по несъмнен начин, че майката полага адекватни грижи за Д. от раздялата с
бащата. Доказано е, че майката може и разчита на помощ от своите родители за
отглеждането и възпитанието на детето, осигурила му е необходимите минимални условия
в бита и необходимата емоционална среда. Не са ангажирани доказателства от
окончателната раздяла на детето с баща му, последният да е положила някаква
грижа за него – да е осигурил издръжка или да е положил достатъчно грижи в
натура. Изявленията му пред социалните работници, че е препятстван да вижда
детето си не са годно доказателство за проявен интерес, а такива за положени
грижи липсват. По изложените съображения, съдът изхождайки от изключителния
интерес на детето намира, че майката е родителят, който от гледна точка на
характер и поемане на отговорности, притежава по-добри качества да полага
ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на Д., поради което
родителските права по отношение следва да се предоставят на нея. На ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето
си, за да има налична емоционалната връзка между родител и дете. Контактите с
родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. На бащата следва
да се определи режим на свиждане всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, до с преспиване, както и 20 дни през лятото
несъвпадащи с годишния отпуск на майката. Искането на майката за силно
ограничен режим на лични отношения е неоснователно. Целта на личните отношения
между детето и неотглеждащия родител е да се съхрани и запази връзката с него,
а в случая доказателства за липса на родителски качества у бащата не са
ангажирани.
Относно иска по чл. 143, ал.1 от СК:
Родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Безспорно е, че двамата родители не живеят заедно, като всеки от тях следва да
поеме своя дял от издръжката на Д.. С оглед предоставянето на родителските
права на ищцата, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплаща на детето
месечна издръжка. За да определи размера й, съдът отчита, че не са ангажирани
преки доказателства за доходите на родителите, при доказатлествена тежест на
ищцата, не са ангажирани доказателства, че ответникът работи и получава доходи
от трудово възнаграждение. Не е направено и признание на ответника в тази
насока. Майката е безработна и се подпомага от Дирекция „Социално подпомагане“.
Няма преки доказателства някой от родителите да е задължен да издържа друго
малолетно дете. Не се събраха данни ответника да е в обективна невъзможност да полага
труд, да си осигурява доходи и да дава издръжка, поради заболяване или други
причини. Ето
защо с оглед възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите
да осигуряват издръжка съдът намира, че за детето Д. е необходима сума в размер
на 210 лева месечно, от които 125 лева следва да се плащат от бащата, а
разликата от 85 лева да се поеме от майката. Нейният дял от издръжката се
определя в по-малък размер, тъй като тя полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на Д..
Относно иска
по член 149 от СК:
Издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска,
а в случая се търси за периода от 09.08.2015г. до 09.08.2016г. в размер на 125
лева месечно.
По делото се
събраха категорични доказателства, от които се установи, че ответникът не е
осигурявал издръжка на детето през процесния период. Същият не ангажира
доказателства да е плащал издръжка на детето си. В тази връзка са и приетите
свидетелски показания. Това обстоятелство навежда до извода, че бащата не е
полагал грижи за детето и не е осигурявал необходимото с оглед нуждите му.
Издръжката на детето не се изразява само в парично стойност, а същата може да
бъде под формата на храна, дрехи, обувки и други, за които не се ангажираха
доказателства, същият да е осигурявал. Предвид изложеното, съдът приема, че
през исковия период ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка. В
този смисъл, съдът счита за основателно искането на ищеца за издръжка за
периода от една година назад, преди предявяване на исковата молба. Ето защо,
съдът счита предявения иск за периода от 09.08.2015г. до 09.08.2016г. за
основателен и доказан в претендирания размер
от 125 лева месечно.
ОТНОСНО разноските:
Разноски в производството се претендират само от ищцата и на основание член
78, ал. 1 от ГПК, такива следва да й се присъдят в пълен размер. Следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 280 лева, представляваща платена
държавна такса в размер на 30 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лева. На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, държавна такса по сметка на КРС върху определената издръжка
в размер на 240.00 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.О.С. с ЕГН **********,
родено от съвместното съжителство на И.И.Б. с ЕГН ********** *** и О.И.С. с ЕГН
********** ***, на майката И.И.Б. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между бащата О.И.С. с ЕГН ********** *** и
детето Д.О.С. с ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с
преспиване, както и 20 дни през лятото несъвпадащи с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, О.И.С. с ЕГН ********** *** да заплаща на
малолетното си дете Д.О.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.И.Б. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 125.00
(сто двадесет и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2016г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на
основание член 149 от СК, О.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното
си дете Д.О.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.И.Б.
с ЕГН **********,***, месечна издръжка за минало време в размер на 125.00 сто
двадесет и пет) лева месечно за периода от 09.08.2015г. до 09.08.2016г.
ОСЪЖДА О.И.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на И.И.Б. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА О.И.С.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на КрлРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 240.00 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.