Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317 27.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 1108 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по повод постъпила жалба от Д.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от пълномощника Д.Д.С. с ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000056, издадена от
началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ Поморие.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната
заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради некомпетентност
на нейния издател и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи,
че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е иззето от контролните
органи, преди издаване на заповедта. Изложено е също, че заповедта не е връчена
своевременно на последния. По същество се иска обявяване на нейната нищожност.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства. Счита, че заповедта е нищожна, тъй като
жалбоподателят не е бил уведомен и не е могъл да участва в производството по
издаването и́. Наред с това сочи, че заповедта е връчена на последния
повече от година след издаването и́ и „не действа“, поради което е
нищожна.
За ответната страна не се явява представител в
съдебното заседание, редовно уведомена. Не е заявено становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално
допустима, макар и подадена след изтичане на законоустановения срок за
обжалване, доколкото административният акт се атакува с доводи за нищожност. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 17-0320-000056, издадена от началник на
група към ОДМВР- Бургас, РУ Поморие, с която е приложена на основание чл.171,
т.1, б. „д“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до заплащане на
дължимата глоба. Като фактическо основание за налагане на мярката се сочи неизпълнение
от страна на жалбоподателя на задължението да заплати наложена глоба в
законоустановения срок. Административният орган е възприел изцяло констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения
акт за установяване на административно нарушение № Г698952 от 02.04.2017 г.
Тези констатации по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
За да се приеме, че оспорената заповед е нищожна, е
необходимо да се установят особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК. Според настоящия съдебен състав в случая
такива не са налице.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от компетентен орган- началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ
Поморие, оправомощен с т. 1.6 на Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на ВПД директор
на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на процедурата, засягащи обжалваната заповед до степен да е невъзможно тя да породи
целените последици. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност
на заповедта, поради несвоевременно връчване на същата. Действията по
връчването се осъществяват след издаване на административния акт и не са от
естество да се отразят на неговата валидност и законосъобразност, които се
преценяват към момента на издаването му на основание чл. 142, ал.1 от АПК. Неоснователни
са и доводите за изземване на СУМПС с акта за установяване на административно
нарушение. Изземването на доказателства с акта се осъществява в рамките на административнонаказателното
производство и няма отношение към издаването на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка- касае се за две самостоятелни, независими
едно от друго производства. Не обуславя нищожност на издадената заповед и
обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен за образуваното
административно производство и не му е предоставена възможност да участва в това
производство, доколкото не съставлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила.
В заповедта се съдържат констатации относно
обстоятелствата, относими към предвидените в закона материалноправни
предпоставки и подлежащи на установяване в производството. В нея се сочи, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № А 73 57 и към
момента на проверката не е било изпълнено от същия задължението да заплати
наложена глоба в законоустановения срок. Не е конкретизиран актът, с който тази
глоба е наложена, но този пропуск не обуславя правна нетърпимост на последиците
от заповедта, а срокът за предявяване на нейната унищожаемост е изтекъл.
Нарушенията на материалния закон поначало не засягат
валидността на акта, а нищожен на това основание е само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора, издаден е при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи или правните последици от акта са нетърпими
от правовия ред- разпоредено е извършване на престъпление, нарушени са
свръхповелителни норми на закона или конституционни права и др. Само пълната
липса на условията, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата
на каквото и да е основание и на възможност за който и да е орган да издаде акт
с такова съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Обжалваната
заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007
г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.). С цитираната норма е
предвидено прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане- до заплащане на дължимата глоба. Следователно, не
е налице несъответствие на заповедта с материалноправни разпоредби, водещо до
правна нетърпимост на последиците от нея. Ето защо, жалбата следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от пълномощника Д.Д.С. с ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000056, издадена от
началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ Поморие.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата.
СЪДИЯ: