Решение по дело №919/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260017
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450100919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

от

08.09.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Мездренски районен

съд

 

граждански

състав

 

В публично заседание на двадесет и шести септември 2018 г. в следния състав:

 

                                                          Председател:

ИВАН ВЪТКОВ

 

 

Секретар:

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

съдия ВЪТКОВ

 

гр.

дело №

919

по описа за

2017

година

 за да се произнесе, взе предвид следното:

Н.С.Р., ЕГН ********** *** и А.С.Л., ЕГН ********** ***, са предявили иск срещу М.П.С. с ЕГН **********, Д.Т.К. с ЕГН **********, М.Т.К. с ЕГН **********, С.Х.К. с ЕГН **********, Ц.Д.К. с ЕГН ********** и Б.Г.К. с ЕГН **********, с който молят съда да признае за установено спрямо ответницата М.П.С. с ЕГН **********, че ищците са собственици при равни права на двуетажна вилна сграда с площ от 53.78 кв. м., находяща се в землището на с. Оселна, общ. Мездра местността „Ковачева падина“ /бивша местност „Драгакин камък“/ при граници на вилната сграда: от три страни имот № 001098 и надземен гараж от 20 кв. м. построена в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка начин на трайно ползване : друга селищна територия, категория на земята : осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов, както и да се признае за установено по отношение на М.П.С. с ЕГН **********, че втората ищца А.С.Л., ЕГН ********** е собственик на Надземен гараж от 20 кв. м. при граници на гаража: от три страни имот № 001098 и двуетажна вилна сграда, построен в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка., начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята: осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов.

Срещу ответниците М.П.С. с ЕГН **********, Д.Т.К. с ЕГН **********, М.Т.К. с ЕГН **********, С.Х.К. с ЕГН **********, Ц.Д.К. с ЕГН ********** и Б.Г.К. с ЕГН ********** е предявен и иска за отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК на нотариален акт за констатиране на правото на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 124 том I, рег. № 950 дело № 110/03.05.2010 г. на нотариус Христина Ангелова, вписан в агенция по вписванията с № от дв. вх. Рег. 561 акт. № 106, том2 дело № 254/2010 г. имотна партида № 10332 в частта в която нотариусът е признал ответниците Д.Т.К. с ЕГН **********, М.Т.К. с ЕГН ********** са собственици на имотите описани в нотариалния акт, като къща с площ 79 кв. м. и гараж за автомобили – надземен с площ от 20 кв. м.

Спорен въпрос по делото е кой е построил недвижимите имоти, предмет на исковата молба, както и кой ги е владял от 1985 г. до настоящия момент.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 108 ЗС вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства, се установява, че на ищцата Н.Р. е учредено право на строеж в собствената и парцела в м. „Драгакин камък“ с протокол №3/28.08.1981 год. /стр. 195 от делото. По делото е представен работен проект за вилна сграда в село Оселна, окръг Врачански на Н.Р., изготвен от Комплексен институт за проучване и проектиране Благоевград. В обяснителната записка е посочено, че проектът е за жилищна сграда на Н.Р. ***. Представена е и количествена сметка за отделни видове работа и спецификация на строителните материали за сградата на Н.Р.. По делото са представени фактури и пръчки за закупуване на строителни материали от Стойчо Д. Липчев, приложени на л.23-л.37. Представен е също констативен нотариален акт за собственост върху постройка, строена върху държавна земя с №72, нотариално дело № 542/1985 година, с който Н.С.Р. и Стойчо Д. Липчев са признати за собственици на основание отстъпено право на строеж на следния недвижим имот: вилна сграда от 35 кв. метра на два етажа по предварително изготвен план върху държавна земя в местността „Драгакин камък“ в землището на село Оселна, окръг Врачански. По делото е представено удостоверение за наследници на Стойчо Д. Липчев, починал на 07.04.2001 година и оставил за наследник ищцата А.Л.. Представено е и заявление от Д.Т.К. от 25.05.1992 година за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на село Оселна, от което се установява, че от заявените 12 броя имоти няма заявен имот в местността „Драгакин камък“. Не са представени решения на Общинска служба „Земеделие“ Мездра за възстановяване на имоти на някои от ответниците по делото в посочената по - горе местност. Видно от представения нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №124 том 1, нотариално дело 110 от 2010 година, Д.Т.  К. и М.Т.К. са признати за собственици на основание давностно владение върху къща с площ 79 км. м., гараж за автомобили – надземен с площ 20 км. м., къща с площ 55 кв. м., къща с плащ 70 км. м., гараж за автомобили – надземен с площ 91 кв.м., жилищна сграда с площ 50 км. м., сграда с особено предназначение с площ 4 кв. м., находящи се в имот №001098 в землището на село Оселна, целия с площ 2.207 декара, находящ се в местността „Ковачева падина“. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №123, нотариално дело № 294/30.09.2010 година, Д.Т.К., М.Т.К. и С.Х.К. са продали на ответника Ц.Д.К. описаните по-горе недвижими имоти. С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 122 том 2 нотариално дело № 113 от 2014 година, на 19.05.2014 година Ц.Д.К. и Б.Г.К. са продали на ответницата М.П.С. горните недвижими имоти, сред които процесните вилна сграда и гараж, описани като сграда с площ 79 кв. м. и гараж за автомобили – надземен със застроена площ от 20 км. м. По делото са разпитани две групи свидетели, доведени от страните. Свидетелят Й. Георгиев, втори братовчед на Д.К., твърди, че е бил кмет на село Оселна от 1979 год. до 1989 година и като такъв знае, че Н. Р. ***, идвала е там със съпруга си Стойчо и дъщеря им А.. Като кмет, свидетелят е издал удостоверение, че имотът е извън регулация, в него не е имало сгради и се е намирал в местността „Драгакин камък“. В построената вила са прокарани ток и вода, и свидетелят твърди, че не е имало оплаквания за неплатени ток и вода в този имот. Свидетелят твърди също, че строежът е извършван от Стойчо с помощта на хора от селото и всички са знаели, че това е на Н.Р..***, свидетелят е живял в с. Зверино и няма спомен братовчед му Дим. К. да е ходил на това място и да има там имот. Твърди, че Дим. К. има имот в местността „Ковачева падина“, където имот притежава и самия свидетел, но тази местност е различна от местността „Драгакин камък“, разделя ги реката и са на разстояние 1 км. една от друга. Свид. Б. Николов твърди, че е от село Оселна и е роден през 1976 година. В момента той е кмет на село Оселна. От дете същият знае, че Н.Р. ***, познава мъжа й Стойчо. Двамата са идвали с дъщеря си, с която свидетелят си е играл като малък. Николов знае, че вилата на Н. Р. е в местността „Драгакин камък“, че местността, „Ковачева падина“ е друга местност, намираща се нагоре по реката, от другата страна. Същият заявява, че познава ответниците по делото, но не знае те да са строили в местността „Драгакин камък“. Преди 2-3 години /разпит от м.12.2017 год./, Венелин К. му показал новите собственици на вилата на Н.Р., представил му ги като М. и Къци. От тогава свидетелят знае, че вилата е продадена. През 2014 година Венелин К. отишъл при свидетеля Николов  и му казал, че желае да заплати данъците на Н.Р. и дъщеря й А., като поискал да се напише на вносната бележка, че сумите са заплатени от „М. и Къци“. Свидетелят отказал и се осъмнил, че има нещо нередно. Той издал документите на името на Н.Р. и А.Л.. През лятото на 2017 година ищцата Р. се обадила на свидетеля и го попитала дали знае, че имотът й е продаден. На следващия ден тя пристигнала и поискала свидетеля да я заведе при Ц.Д.. Двамата отишли при него и той казал, че някой е взел 40 000 лева за имота и казал на Р. „дай да вземете вие 40 000 и да не се занимавате с глупости“. Р. отговорила, че и за 400 000 лева няма да продаде имота си. Тогава свидетелят разбрал, че името на местността е сменено и вече се води „Ковачева падина“. В показанията си същият твърди още, че през 2008 година Н. Р. е ремонтирала покрива на вилата и е изградила подпорна стена. Свидетелят В. Георгиев твърди, че е бил кмет на с. Игнатица от 1988 г. до 1999 година и след това от 2011 година до 2015 година. Същият познава съпруга на Н. Р. и двамата са били приятели. Докато е строил вилага, мъжът на ищцата Р. в периода 1986-1988 година е преспивал в дома му в село Игнатица. Свидетелят е категоричен, че именно в този период се е строяла вилата на ищцата. Свидетелката Л. Воденичарска заявява, че има имот – вила в село Оселна, строена от родителите й, понастоящем покойници. Същата помни, че нейният имот е построен през 1979-1980 година. Нейната майка и Н. Р. са били приятелки и когато последната й гостувала, харесала мястото и поискала да си построи вила в тази местност. Строежът бил разрешен и Р. построила вилата си в периода 1980-1985 година. Едва през лятото на 2017 година свидетелката разбрала от ищцата Р., че и нейният имот е продаден и заграден. Свидетелката казала на Р., че никога не е продавала имота си. След 2011 година Воденичарска не е посещавала имота си редовно, идвала е през лятото еднократно. Същата знае, че след смъртта на съпруга си ищцата Р. е изпращала хора да наглеждат, както нейния, така и имота на свидетелката. Свидетелят Св. Робов, племенник на ищцата Р., знае, че неговата леля има имот в село Оселна, тъй като е помагал на чичо си за строежите. Последният се е занимавал със строителството, обзавеждането и поддръжката на сградите. След смъртта му през 2002 година в имота са ходили само братовчедка му А. и майка й. Понякога Р. го е изпращала да нагледа имота, когато е имал път наблизо. Свидетелят е ходил около три пъти годишно, уредил е ремонт на покрива през 2008 година. Миналата 2016 година Робов разбрал, че има проблем с вилата на леля му. Същият и ищцата Р. посетили имота и видели, че има ограда и порта, заключени с катинар, които преди това не са съществували. С помощта на кмета на селото, двамата намерили лице на име Ц., който казал на Р. „или ще спечелите едни 30-40 000 лева, или ще се видим в съда“. Свидетелят Стоянов твърди, че работи в трупата на Н. Р. от 2007 година като организатор на спектаклите й и знае, че Р. ***, която иска да подготви като база за спортни лагери. Същият е посещавал многократно имота. Първоначално той не е бил в добро състояние. Последното му отиване е било през 2017 година, когато по поръчение на Р. минал да нагледа имота и видял, че там е извършен сериозен ремонт отвътре и отвън. Той се обадил на Р. и я запитал дали е правила ремонта. Последната била доста учудена и заявила, че не е правила ремонт в имота си.

По делото са разпитани и доведени от ответниците свидетели. Свид. Коцев твърди, че знае местността „Ковачева падина“, не знае кой и от кога владее имотите, твърди, че там има някакви бараки, като в момента всичко е разграбено. Местността „Драгакин камък“ е далеч. Коцев заявява, че не познава Н. Р.. Свид. К. е в роднински връзки с ответниците, знае, че в имота им има нещо като къща, не знае Н. Р. да има имот там, чул е от други хора, че ответниците там нещо са правили. Свидетелят твърди, че местностите „Драгакин камък“ и „Ковачева падина“ са далече една от друга. Свидетелката Дамянова е в близки роднински връзки с ответниците. Твърди, че в имота на Ц. има триетажна къща, но не знае как е придобита. Свидетелката К., близка роднина на ответниците, твърди, че не е чувала Н. Р. да има вила, нито я е виждала. Чувала е, че има някаква постройка. Свидетелят Василев също заявява, че не познава Р., не знае тя да е поддържала някакъв имот. От хора в селото същият знае, че в местността „Ковачева падина“ наследниците на Д. имат някаква постройка. Свидетелят В. Вълчанов твърди, че познава Ц. от 2000 година и е ходил на вилата няколко пъти. Заявява, че вилата не е обитаема, като сериозни ремонти са правени пред последните две години. Същият не познава Н. Р. и не знае тя да има имоти там. Свидетелят И. Величков твърди, че работи във „ВиК“, ходил е в село Оселна във връзка с аварии. Същият познава Ц. и знае от него, че вилата е тяхна, виждал го е да работи там преди 2-3 години.

По делото са назначени и изслушани съдебно-техническа експертиза и повторна допълнителна техническа експертиза. В първата експертиза, чието заключение е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че при огледа на място е констатирал наличие на вилна сграда на три етажа с площ на отделните етажи, както следва: първия – 48,30 кв. м., втория  - 78,70 кв. м., третия – 78,70 км. м. Сградата не е идентична с тази, описана в нотариален акт №72/85 година, където е описана вилна сграда от 35 км. м. на два етажа. Вилната сграда и гараж да построени в поземлен имот № 001098 в местността „Ковачева падина“ в землището на село Оселна извън регулацията на селото. Липсват документи за промяна на името на местността „Драгакин камък“ в „Ковачева падина“. Вещото лице не е открило в Община Мездра строителни книжа и документи за строежите. Възстановеният имот № 001098 е бил земя на АПК Мездра. Имотите, предмет на делото, са търпими строежи. В повторната допълнителна техническа експертиза, чието заключение съдът е приел като вярно и обективно, вещо лице е посочило, че вилната сграда е изградена в стръмен терен, като се състои от полуподземен етаж, етаж с нормална височина и тавански етаж, като височината на всеки от етажите е различна и всеки е изпълнен на няколко нива. Полуподземният етаж е на две нива, вторият е на три нива и третият – на две нива, като той е ситуиран в подпокривното пространство на сградата. Вещото лице твърди, че на представената по делото скица процесната сграда е нанесена с площ 79 км. м., което е некоректно, тъй като застроената площ е 53,78 км.м.. При извършеният оглед, измервания и сравнения с архитектурния проект, приложен по делото, вещото лице приема за безспорно установено, че процесната вила е изпълнена по приложения проект, изготвен от „Електропроект“ Благоевград през месец юли 1985 година и по време на строителството са извършени изменения, които вещото лице счита, че са допустими. Констатирано е също, че строителството на сградата е извършено след 1985 година. Находящите се в поземления имот други сгради, освен процесните, не са изпълнени по приложения по делото проект. Констатирано е още от вещото лице, че вилната сграда отговаря на изискванията за допустима височина. Освен това, е посочено, че полуподземният етаж не отговаря на изискванията за жилищен етаж, като в него могат да бъдат разположени само обслужващи и складови помещения, както е в действителност на място.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от прана страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“.

            Според константната съдебна практика, за да се уважи искът по чл. 108 от ЗС, следва да се установи в условията на кумулативност, че вещта, предмет на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.

Предявената претенция с правно основание  чл.108 ЗС включва в себе си и установяване на правото на собственост, както и предаване на владението на процесния имот. Ревандикацията включва две свързани помежду си искания - да се установи съществуването на правото на собственост или друго вещно право на ищеца, и да се осъди ответникът да прекрати по-нататъшното упражнение на фактическото владение върху спорния обект, като го предаде във владение на собственика или носителя на вещното право, ако се касае за последното.

Съгласно т. 2а от ТР №4/2014 год. На ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства може да се направи безспорен и категоричен извод, че ищците са собственици при равни права на двуетажна вилна сграда с площ от 53.78 кв. м., находяща се в землището на с. Оселна, общ. Мездра местността „Ковачева падина“ /бивша местност „Драгакин камък“/ при граници на вилната сграда: от три страни имот № 001098 и надземен гараж от 20 кв. м. построена в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка начин на трайно ползване : друга селищна територия, категория на земята : осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов. Правото им на собственост произтича на основание отстъпено право на строеж на първата ищца и покойният Стойчо Липчев, чиято наследница е втората ищца. След реализиране на строежа е издаден констативен нотариален акт за собственост върху постройка, строена върху държавна земя с №72, нотариално дело № 542/1985 година, с който Н.С.Р. и Стойчо Д. Липчев са признати за собственици на основание отстъпено право на строеж на следния недвижим имот: вилна сграда от 35 кв. метра на два етажа по предварително изготвен план върху държавна земя в местността „Драгакин камък“ в землището на село Оселна, окръг Врачански.

В тази насока съдът, освен представените писмени доказателства и заключенията на двете експертизи, цени и показанията на свидетелите Й. Георгиев, Р. Николов, В. Георгиев, Л. Воденичарска, С. Робов, Д. Стоянов. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, логични, основани на лични впечатления, и кореспондират напълно с останалите писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че не следва да цени показанията на втората група свидетели, доведени от ответната страна. Почти всички са в близки роднински връзки с ответниците, описват имоти, които се различават коренно от описаните в заключението на експертизите и в проекта, намиращи се в друга местност. Видно е, че тези свидетели не пресъздават лични впечатления, а това, което са чули от ответниците и от други хора в селото, без да установяват кои.  

Следва да се приеме, че ищците са собственици на имотите и на основание изтекла давност. Видно от показанията на първата група свидетели, вилната сграда е построена от Р. и съпругът и през 80-те години на миналия век, и това е факт, известен на жителите на селото, свидетелите установяват още, че Стойчо Липчев е посещавал вилата до смъртта си през 2001 год., придружаван от дъщеря си, а след неговата смърт ищците са посещавали вилата, изпращали са хора да я наглеждат, през 2008 год. Р. е наела строители за ремонт на покрив, липсват безспорни доказателства до 2014 год. някой друг да е владял вилата.  

Следва предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

Следва да се уважи и иска, предявен против М.П.С. с ЕГН **********, че ищцата А.С.Л. е собственик на Надземен гараж от 20 кв. м. при граници на гаража: от три страни имот № 001098 и двуетажна вилна сграда, построен в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка., начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята: осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов. Събраха се безспорни и категорични доказателства от показанията на свидетелите Воденичарски и Робов, че надземният гараж с площ от 20 кв. м. е построен от Стойчо Липчев след развода им с Р. през 1988 година. След неговата смърт този имот е посещаван редовно от ищцата Л., и за него важат горните изводи за придобивна давност.

От тук следва извода, че така предявеният иск следва да бъде уважен.

При наличието на извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС, основателен се явява и иска за отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот №124, том първи, регистрационен номер 950, нотариално дело № 110/2010 година, издаден от нотариус Христина Ангелова в частта му, с която е признато, че ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. са собственици на къща с площ от 79 кв. м. и гараж за автомобили  - надземен с площ 20 км. м., находящи се в имот № 001098 в землището на село Оселна, общ. Мездра ЕКАТТЕ57047, целия с площ 2,207 декара, при граници на поземлен имот: имот №000741-полски път на Община Мездра и имот №123002-горско трайно насаждение на наследници на Тодор К. Павлов.

И този иск следва д бъде уважен.

По разноските: На ищците се следват и направените деловодни разноски в размер на 1400 лв., от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лв. заплатена държавна такса, и 700 лв. внесени суми за възнаграждение на вещи лица. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.С. с ЕГН **********, че Н.С.Р., ЕГН ********** и А.С.Л., ЕГН **********, са собственици с равни права на: Двуетажна вилна сграда с площ от 53.78 кв. м., находяща се в землището на с. Оселна, общ. Мездра местността „Ковачева падина“ /бивша местност „Драгакин камък“/ при граници на вилната сграда: от три страни имот № 001098 и надземен гараж от 20 кв. м. построен в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка, начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята: осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов, и ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на описаните по-горе недвижими имоти на Н.С.Р., ЕГН ********** и А.С.Л., ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.С. с ЕГН **********, че А.С.Л., ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот: Надземен гараж от 20 кв. м. при граници на гаража: от три страни имот № 001098 и двуетажна вилна сграда, построен в имот с номер 001098, целия с площ от 2.207 дка., начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята: осма, при граници на поземления имот: имот № 000741 – полски път на община Мездра и имот № 123002 – горско тр. насаждение на наследниците на Тодор К. Павлов, и ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на описаният по-горе недвижим имот на А.С.Л., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот №124, том първи, регистрационен номер 950, нотариално дело № 110/2010 година, издаден от нотариус Христина Ангелова, в частта му, в която е признато, че ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. са собственици на къща с площ от 79 кв. м. и гараж за автомобили  - надземен с площ 20 км. м., находящи се в имот № 001098 в землището на село Оселна, общ. Мездра ЕКАТТЕ57047, целия с площ 2,207 декара, при граници на поземлен имот: имот №000741-полски път на Община Мездра и имот №123002-горско трайно насаждение на наследници на Тодор К. Павлов.

ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, да заплати на Н.С.Р., ЕГН ********** и А.С.Л., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 1400 лв.

На основание чл. 115 ЗС, съдът дава на ищците Н.С.Р., ЕГН ********** и А.С.Л., ЕГН **********, шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележи същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                               

                                                                                           Районен съдия: