Р     Е     Ш   Е     Н     И     Е

 

 град София, 28.10.2020 година

 

       В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                   

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7421 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

    С решение №45087 от 19.02.2019г., постановено по гр.дело №20330/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 44-ти състав, е осъдена З. „Л.И.” АД да заплати на Г.Б.И. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 2860 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми, както и преживян стрес, претърпени от ищцата при ПТП, настъпило на 06.06.2011г. в град София, на ул.“*****, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.06.2011г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата част за разликата над 2860 лв. до пълния претендиран размер от 7000 лв.. С решение е  осъдена З. „Л.И.” АД да заплати на Г.Б.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 702.80 лв., направени по делото разноски. С решение е осъдена Г.Б.И. да заплати З. „Л.И.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 112.40 лв., направени по делото разноски. 

         Постъпила е въззивна жалба от Г.Б.И., чрез адв.Й.В., с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2860 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2011г. до окончателното й заплащане, както и в частта на присъдените в тежест на ищцата разноски. Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е намален и несъответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният съд не се е съобразил с вида и степента на причинените телесни увреждания на ищцата, претърпените от нея болки и страдания и продължителността на възстановителния период, както и не е отчетено състоянието на ищцата вследствие на настъпилото ПТП, което е довело до изживяване на психически стрес, емоционална нестабилност, изпитване на безпокойство и страх при пътуване с автомобил. В тази връзка се поддържа, че справедливият размер на обезщетението за репариране на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 7000 лв., каквато е цената на заявената искова претенция. Поддържа се, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е определил процент съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 20%, вследствие на което е намалил размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Излага се, че в хода на производството ответното застрахователно дружество не доказва при условията на пълно и главно доказване противоправни и виновни действия или бездействия на ищцата, които да са допринесли за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява факта, че ищцата се е намирала на пътното платно, за да провери регистрационните номера на паркирани в „синя зона“ МПС в изпълнение на служебните й задължения, предвид на което не може да се обоснове извод за нейно противоправно поведение, в резултат на което да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че реализирането на процесното ПТП е изцяло в резултат на противоправното поведение на водача на лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, който при предприемане на маневра движение на заден ход за паркиране на автомобила с оглед факта, че ищцата се е намирала зад автомобила, в т.нар. „мъртва точка“ на полезрение на водача, не я е видял и я е ударил при предприетото потегляне на заден ход. Твърди се, че конкретното поведение на ищцата не се явява пряка и непосредствена причина за причинените й вреди, поради което е недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие - 06.06.2011г. до окончателното й заплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.     

Въззиваемата страна - З. „Л.И.” АД, в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Излага се, че по делото е установено съпричиняване от страна на пострадалата, като правилно първостепенният съд след преценка на събраните по делото доказателства е определил процент за съпричиняване от 20 % за ищцата, като е приел, че нейното поведение е допринесло за настъпилото ПТП. Поддържа се, че определеният размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е съобразен с критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, както и трайно установената съдебна практика. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

      Предявен е от Г.Б.И. срещу З. „Л.И.” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.06.2011г. около 11:45 часа, в град София, на ул.“*****, по вина на водач на лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие - 06.06.2011г. до окончателното й заплащане. 

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, решаващият съд приема, че в настоящото въззивно производство се осъществява контрол досежно законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт само в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 2860 лв. до пълния претендиран размер от 7000 лв.. Съдебният акт в частта, в която са уважен предявения иск, като необжалван е влязъл в сила.         

         Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени и преценени съобразно релевантните за спора факти и обстоятелства.

        В процесната хипотеза не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че на 06.06.2011г. около 11:45 часа, в град София, на ул.“*****, е реализирано ПТП между лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, с водач Ц.Б.П., и пешеходката Г.Б.И., като последната в резултат на удара е получила телесни увреждания, изразяващи се в контузия на теменно-тилната област на главата, контузия на шията и контузия на поясната област на тялото. 

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважил частично предявения иск, първостепенният съд е приел, че по делото са установени кумулативните елементи на сложния фактически състав на нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., но действащ към датата на настъпилото ПТП/: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, тоест при условията на пълно и главно доказване е установено виновно противоправно поведение на водача на лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, който е причинил процесното ПТП, станало на 06.06.2011г. около 11:45 часа, в град София, на ул.“*****, следствие на което на ищцата са причинени травматични увреждания. С оглед характера на претърпените болки и страдания, включително съпътстващите затруднения по отношение на ежедневни дейности и емоционален дискомфорт, изпитвани от ищцата, и като е отчетен и възстановителния период, СРС е приел, че в случая справедлив размер на обезщетението следва да се определи на сумата от 4700 лева.. СРС като е кредитирал приетото по делото заключение на САТЕ е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило както от виновното и противоправно поведение на водача на лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, чиято вина в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2  ЗЗД, така и в резултат на поведението на ищцата, която с извършените от нея действия – намирала се е на пътното платно, където е била застанала, за да провери регистрационните номера на паркирани в „синя зона“ МПС в изпълнение на служебните си задължения по контрол на паркирането в зоната, е нарушила разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП. Обоснован е краен извод, че противоправното поведение на пострадалата е създало предпоставки за реализиране на вредоносния резултат и е определен процент на съпричиняване от 20%, предвид на което определеният размер на обезщетението е намален с приетия процент съпричиняване – 20 %, както и е приспадната сумата, която е платена на ищцата от ответното застрахователно дружество от 900 лв., предвид на което предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата е уважен за сумата от 2860  лв. (20% от 4700 лв. – 900 лв.). Настоящият въззивен състав счита за правилен и законосъобразен крайният извод на СРС досежно частичната основателност на исковата претенция, като с оглед доказаните травматични увреждания, претърпени от ищцата, определеният размер за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди кореспондира на трайно установената съдебна практика. Досежно изложените аргументи от първостепенния съд относно приетия процент съпричиняване, съдът счита за правилни, обосновани в съответствие на материалния закон и събраните по делото доказателства.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

          С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма. От съвкупния анализ на събраните доказателства е установено по категоричен начин по делото, че в резултат на виновното и противоправно поведение на Ц.Б.П., водач на лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, който поради нарушаване на правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, която норма установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди/ е реализирал ПТП, станало на 06.06.2011г. около 11:45 часа, в град София, на ул.“*****, следствие на което на ищцата са причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на теменно-тилната област на главата, контузия на шията и контузия на поясната област на тялото. В тази насока са изричните констатациите на вещото лице-д-р Н.С., в приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство. Следователно по делото е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и причинените на ищцата вреди. На следващо място безспорно е още, че към датата на процесното ПТП – 06.06.2011г. ответното дружество - З. „Л.И.” АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” относно лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 308, с ДК№*****, по отношение на който факт по делото няма спор. Следователно при така наличните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция, като в тази част настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК, без да излага собствени такива.

В конкретния случай правният спор между страните е досежно определеният размер на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищцата от процесното ПТП неимуществени вреди, по отношение на който въззивният съд приема следното:

Наведените оплаквания във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е определил процент съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 20%,  решаващият състав намира за неоснователни.

В настоящия случай ответното дружество е направило своевременно възражение за съпричиняване на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, което въззивният съд намира за доказано. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Следователно следва да се приеме, че не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като  съпричиняване на вреда по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е посочено в Постановление №17/1963г..

В конкретния случай не може да бъде споделен доводът на ищцата, че с поведението си не е допринесла за настъпването на вредоностия резулат. Напротив - от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - заключение на САТЕ, така и показанията на свидетеля Цв.П., се установява, че ищцата като пешеходка се е намирала на пътното платно зад автомобила, в т.нар. „мъртва точка“ на полезрение на водача, поради което не я видял и я ударил при предприетото потегляне на заден ход. Следователно се налага извода, че пострадалата е допринесла за настъпването на процесното ПТП като е нарушила разпоредбата на чл.108, ал.2 от . Въззивният съд счита, че категорично в конкретния случай се установява, че ако ищцата би имало поведение в съответствие със законовите норми, а именно да се е намирала на тротоара, то това би довело до избягване настъпването на вредоносния резултат. При така възприетото съдът приема, че причината за настъпването на процесното ПТП се дължи и на поведението на ищцата, която с извършените от нея нарушения на правилата по Закона за движение по пътищата  е създала предпоставка за настъпването на процесното ПТП, като размера на съпричиняване се определя както го е определил СРС на 20% /доколкото в настоящото производство не би могло да се влоши положението на жалбоподателя по аргумент на чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК/.

На следващо място наведените оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на присъденото застрахователно обезщетение не съответства на принципа на справедливост, уреден в нормата на чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания в резултат на процесното ПТП. Относно установяване на претърпяните от ищцата болки и страдания следва да се вземат предвид и показанията на разпитания по делото свидетел И.И.– съпруг на ищцата, които макар и преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът намира, че следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата непосредствено след настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият въззивен състав счита, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва да се вземат предвид вида и характера на уврежданията в личностната сфера на ищцата, нейната възраст – 56г., към датата на процесното ПТП, както и продължителността на възстановителния период, който е бил сравнително дълъг период от време, надхвърлящ с месеци медицинските прогнози, през което време ищцата е търпяла болки и страдания и е имала нужда от постоянната помощ на своя съпруг в ежедневните си дейности. Наред с това, съдът взема под внимание характера и последиците от лечението – същото е проведено изцяло консервативно /без оперативни интервенции/ и в извънболнични условия. Отделно от горното в случая при определя на размера на дължимото обезщетение следва да се отчете факта, че ищцата напълно се е възстановила, няма получени трайни увреждания доколкото не се установява същите да са довели до усложнения на съпътстващи заболявания или да имат други остатъчни последици за здравето й. Следва да се вземе предвид и негативният ефект, който е оказал настъпилото ПТП върху психическото състояние на ищцата - изживяла е силен постравматичен стрес и емоционален дискомфорт, свързани със спомена за инцидента, които от показанията на свидетеля И.И.се установява, че са повлияли сериозно и продължително време психиката й. При съобразяване с изброените по-горе фактори и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, настоящият състав счита, че сумата от 4700.00 лв. представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищцата неимуществени вреди.

В процесната хипотеза и по изложените по-горе мотиви е доказан приноса от страна на пострадалата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпването на вредоносния резултат като наличието на съпричиняване е определено на 20 %. Следователно определеният размер на обезщетението за причинени на ищцата неимуществени вреди следва да се редуцира с 20 %, от която сума да се приспадне и сумата, която е платена на ищцата от ответното застрахователно дружество от 900 лв. за репариране на причинените неимуществени вреди, т.е. присъденият с обжалваното решение размер на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 2860 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.06.2011г. до окончателното й изплащане се явява правилен и законосъобразен. В същия смисъл са изложени мотиви и от първоинстанционния съд, които са правилни и съответстват на събраните по делото доказателства. Причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП са тези, които са подробно описани в обжалваното решение и които са взети предвид от съда при определяне на размера на присъденото обезщетение.

По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебният акт в обжалваната част, в която предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2860 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв., като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Настоящият състав счита, че в полза на въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., който е съобразен с извършените процесуални действия от юрисконсулт - подадено е писмен отговор, не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) въззивника-ищца следва да бъде осъдена да заплати въззиваемия-ответник сумата от 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №45087 от 19.02.2019г., постановено по гр.дело №20330/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 44-ти състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г.Б.И., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на правно основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ :  1./               

 

 

                                                  2./