Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 10610 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищцата
К.И.М. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със
застрахована от ответното дружество гражданска отговорност - тя претърпяла
значителни неимуществени вреди, произтичащи от болките и страданията поради
телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП. Пътно- транспортното
произшествие било реализирано на 28.04.2017г. на пътен участък от ул. „Акад.
Стефан Младенов“ в гр. София, в
района на кръстовището с ул.„Осми декември“. При описаните в исковата молба
време място и обстановка, в качеството на пешеходка, пострадалата била ударена
от движещ се лек автомобил „Рено
Клио“ с
peг. № ********,
управляван от Б.В.В.. Споменатите обстоятелства били установени в хода на
досъдебно производство– дознание ЗМ № 11137/2017г. по описа СРТП- ОР при СДВР, което приключило с влязла в сила Присъда от 06.02.2019г. постановена по
НОХД № 10038/2018г. по описа на 16 с-в при НО на СРС. На 16.05.2017г. ищцата отправила до ответното
дружество извънсъдебна претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във
връзка с която била образувана преписка по щета. До изтичане на нормативно
установения от КЗ тримесечен срок застрахователят – ответник
не се произнесъл по искането и не изплатил търсеното застрахователно
обезщетение,
а така изпаднал
в забава да заплати застрахователно обезщетение още на
17.08.2017г. т.е. след изтичане тримесечен срок от предявяване на
доброволно заявената претенция и с която били представени необходимите
доказателства за определяне на размера на обезщетението. Едва на
02.10.2017г. т.е. след предявяването на иска, по който е
образувано настоящото дело – ответникът бил изплатил
на ищцата сумата от 20 000 лева на предявеното основание. При изложените фактически твърдения и
съобразно направеното (с допълнителната искова молба, както
и с молба от 18.06.2018г.) допълнително уточнение
на предявената искова претенция: ищцата моли
за осъждане на ответника, да й заплати сумата от 100 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за понесени от нея
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 17.08.2017г., до деня на
окончателното плащане. При условията на евентуалност - в случай, че съдът намери за
основателна претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение - ищцата
претендира да бъде осъден ответника, да й заплати
също и сумата от 261, 63 лева, представляваща мораторна
лихва, върху изплатената след предявяването на иска част от общо дължимото
застрахователно обезщетение, изчислена за периода от
17.08.2017г. т.е. от момента на изпадането в забава за плащане на тази част от дължимото застрахователно
обезщетение
– на 17.08.2017г. до датата на фактически извършеното плащане – на 02.10.2017г. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати и
сумата на направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД. В становището
си пред съда, ответникъто не оспорва твърдението, че е предоставил валидно
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, нито че на 02.10.2017г. е изплатил на ищцата,
на претендираното правно основание, застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 20 000 лева. Оспорва
твърденията за характера и обема на вредите и релевира доводи за прекомерност
на претендирания размер на обезщетението. Сочи, че в официални удостоверителни
документи изготвени в досъдебното производство,
било отразено участието в процесното ПТП и на друг
лек автомобил, с марка „Рено Меган“ и с рег.
№ ********, чиято гражданска отговорност била застрахована от З. „Б.и.“ АД. Като твърди
че поведението на водача на този автомобил създало
предпоставка за настъпване на инцидента - ответникът привлича З. „Б.и.“
АД в качеството на трето лице- подпомагаща страна.
Моли за отхвърляне на иска и с оглед очаквания благоприятен
изход от процеса, претендира за осъждане на ищцата,
да му заплати направените съдебни разноски.
Третото лице- подпомагаща страна - З. „Б.и.“
АД не изразява изрично становще по основателността на
предявените претенции срещу ответника, комуто е привлечено да помага.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетата като доказателство Присъда от 06.02.2019г.,
постановена по НОХД № 10038/2018г. по описа на 16 с-в при НО на СРС, обвързва при
условията на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд за следните
релевантни за спора факти: На 28.04.2017г. около 16 часа, в гр. София, на пътен участък от
ул. „Акад. Стефан Младенов“, в района на кръстовището с ул. „Осми декември” е реализирано пътно- транспортно произшествие, предизвикано в резултат на
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено
Клио“ с
peг. № ********. Поради допуснатото от водача нарушение на правилата за движение – чл.6,
ал.1 от ЗДвП, чл. 12, ал.1 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП, бил осъществен
сблъсък на автомобила с пресичащата пътното платно пешеходка К.И.М., която
понесла средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на лявата
раменна кост с разместване на костните фрагменти, което е довело до трайно
нарушение на движенията на левия горен крайник.
Приобщените към
делото преписи от документи, изготвени в хода на дознание
ЗМ № 11137/2017г. по описа СРТП- ОР при СДВР установяват установените
в хода на разследването на инцидента факти, които са относими към конкретния
механизъм на настъпване на инцидента. Споменатите документи не се обсъждат
подробно като доказателства, тъй като обективираните в тях данни за факта на настъпване на ПТП, механизма на настъпване на инцидента и
поведението на участниците в него са обект на анализ от допуснатата съдебна
авто- техническа експертиза.
Заключението на съдебната авто- техническа експертиза, което е изготвено от
вещо лице Х.И. /със специалност технология и безопасност в автомобилния
транспорт/ мотиивира следните изводи относно правно значимите юридически факти:
Процесното ПТП е настъпило на 28.04.2017г.
около 16 часа, когато лекия автомобил
„Рено Клио" с per. № ******, управляван от Б.Н.,
се по ул. „Академик Стефан Младенов" като има посока
на движение от ул. „Йордан Йосифов" към ул. „Проф. А.
Иширков". Времето е ясно,
пътната настилка суха и действието се развива при дневна
светлина. На кръстовището на ул. „Академик С.
Младенов" с ул. „8-ми декември", което е регулирано с функционираща трисекционна светофарна уредба, автомобилът продължава
движението си направо, но в същото време пешеходката К.И.М. предприема на зелен
сигнал на светофара, пресичане на ул.
„8-ми декември", като се движи от ул. „Йордан
Йосифов" към ул. „Проф. А. Иширков",
върху пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ЗДвП. Разположението на пешеходната е вдясно,
считано по посоката на движение на лекия автомобил
„Рено Клио“. В същото време, по ул. „Академик Стефан Младенов", но с
посока на движение от ул. „Проф. Атанас Иширков" към ул. „Йордан
Йосифов" се движи друг лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********. В района на кръстовището с
ул. „8-ми декември", водачът на „Рено
Меган“ започва маневра за завиване наляво и така траекториите
на двата автомобила се пресичат, поради което водачът
на лекия автомобил „Рено Клио“ възприема действията на движещия срещу него лек
автомобил „Рено Меган“ като опасност за движението. В
опит да избегне настъпването на пътно-транспортно произшествие между двата
автомобила, водачът на лекия автомобил „Рено
Клио“ предприема опит да заобиколи отдясно лекия
автомобил „Рено Меган“, навлизайки по този начин в района
на кръстовището, но на забранителен червен сигнал на
светофарната уредба. По този начин се стига до удар на лекия автомобил
„Рено Клио“ и пресичащата на пешеходната пътека на ул.
„8-ми декември" М.. В резултат на удара и на инерционните
сили, действащи върху лекия автомобил и пешеходката - тялото й
се повдига върху предния капак, удряйки се също в
челното (панорамно) стъкло на лекия автомобил „Рено Клио“ и бива отхвърлено
върху тротоарната площ на ул. „8-ми декември", считано по посоката на
движение на автомобил „Рено Клио“. Автомобилът
продължава движението си, поваляйки две заградителни метални колчета и в крайна
сметка се установява с предна и задна леви гуми, стъпили върху тротоарната
площ, а десните гуми върху платното за движение, в положение описано в
протокола за оглед на местопроизшествие. Тъй като при огледа на
местопроизшествието се изяснява, че светлинните сигнали за посоките на движение
на двата автомобила „Рено Клио“ и „Рено
Меган“ са еднакви, то се налага извода, че от
техническа гледна точка, непосредствените причини, довели до настъпването на
процесното ПТП, са субективните действия на водача на лекия автомобил „Рено
Клио" който не се съобразява със сигналите на
действащата светофарна уредба в района на кръстовището (навлиза на червен
сигнал на светофара). Именно в следствие на това нарушение е била създадена опасната ситуация
между двата леки автомобила, която на свой ред е мотивирала водача на автомобил „Рено
Клио", да опита да избегне удара с намиращия се в
района на кръстовището лек автомобил „Рено Меган", без обаче да се
съобрази с пресичащата пътното платно пешеходка, която е пострадала от
инцидента. Следователно, от техническа гледна точка, първопричината за настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие е несъобразяването на водача на лекия автомобил „Рено Клио",
със сигналите на действащата светофарна уредба в района на кръстовището и
взетите по- късно решения и действия за предприемане на рязко отклоняване на
автомобила вдясно и навлизане на пешеходната пътека, на която в този момент се
е намирала пресичащата пешеходка М..
Като доказателство по делото са приети медицински документи и резултати от
отделни клинични изследвания, чието съдържание не се обсъжда подробно в
мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в тях данни са обект на
аналитично изследване от допуснатата специализирана комплексна съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на
комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията и неврохирургията,
изготвена от вещо лице д-р Б.Б. мотивира следното становище по правнозначимите
и относими към предмета на спора факти:
В
следствие на настъпването на пътния инцидент, ищцата е получила счупване на
лявата раменна кост в горния й край, а счупването се дължи на директен удар от твърд, тъп предмет върху раменната става. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила след инцидента в УМБАЛ „Св.Анна“ АД София, където е постъпила с болки в
областта на лявото рамо и без възможност за извършване на пасивни и
активни движения с ръката. Освен установеното счупване на лявата
раменна кост в областта на рамото, други увреждания при ищцата не са били
констатирани. Левият счупен крайник е бил временно обездвижен и след проведена
предоперативна подготовка - пострадалата е била оперирана на 28.06.2017г.
за открито наместсване на счупената
раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти чрез
метална плака и винтове. Пострадалата е била изписана от болницата на
03.05.2017г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, при осъществяването на които е установена лошо зараснала фрактура. По
тази причина, ищцата е провела ново болнично и оперативно лечение но в УМБАЛСМ
„ Н.И. Пирогов“ в периода от 31.07.2017г. до 03.08.2017г.
След извършени нови изследвания ищцата е била оперирана на 01.08.2017г. с цел
оперативно отстраняване на старата остеосинтезна плака, ново открито
наместване, костна автопластика и поставяне на друга метална плака със
заключващи винтове. След изписването от болницата,
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и антикоагулантни и обезболяващи лекарства. Общо лечебният период на
счупената раменна кост е продължил по-дълго от нормалния срок: около 5
месеца, а общо оздравителният период (с проведената рехабилитация) е продължил около 7
месеца. Травмата е предизвикала болки и страдания за пострадалата в срок за около 5 месеца,
като през първите 2 месеца считано от деня на злополуката и около 30 дни - през
време на проведената рехабилитация - болките при ищцата са били с интензивен
характер. Извън посочените периоди, болките са били спорадични, при обща
преумора и при рязка промяна на времето. В продължение на 5 месеца,
пострадалата не е можела да си служи с лявата ръка, което е влошавало условията
и на живот. Поради нестабилността на металната остеосинтеза и порочното
зарастване, наложило извършване на нова операция, възстановителният срок е бил
по- дълъг т.е. траял е около 7 месеца, вместо обичайните 4 месеца. Счупената
раменна кост е зараснала окончателно, но без да е била извадена металната
остеоснитеза. Според вещото лице, това може са се осъществи най- рано 1 година след извършената последна
операция, но в конкретния случай не се препоръчва от вещото лице.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелкатаВ.Г.М.заявява,
че е майка на ищцата, поради което и като се има предвид социалните контакти
между двете - възприела физическото и психологическото състояние на ищцата след
настъпването на пътния инцидент. Според свидетелката, контузиите от инцидента
не се свеждали само до счупване на левия горен крайник, но тя получила и
множество хематоми по главата и тялото. В първите дни след инцидента, ищцата изпитвала
болки и силно се притеснявала, от
състоянието си. В този момент тя не могла да се грижи сама за себе си, защото
имала затруднения в движението на контузения крайник, поради фрактурата. Този
факт, както и обстоятелството, че понесла две оперативни интервенции - създавало
психологически дискомфорт на ищцата. Според впечатленията на свидетелката,
ищцата все още не била възстановена.
Заключението на съдебно- психологическата експертиза,
изготвена от вещо лице А.П.А. мотивира следното становище по правнозначимите и
относими към предмета на спора факти:
В резултат от настъпването на пътния инцидент, ищцата е
преживяла остра стресова реакция, което е преминала в състояние на хроничен
стрес. Вещото лице не установява влияние върху психичното здраве на ищцата, но
счита, че от психологическа гледна точка, състоянието на ищцата преди и след
инцидента са различни, поради неизвестността, в която живее пострадалата по
отношение на прогнозата за нейното пълно възстановяване.
Съдържанието на приетото като доказателства /стр. 18-20 от делото/ молба с
вх. № 94-Н-108/16.05.2017г., установява отношенията между страните в процеса и
осъществените от тях действия по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ - преди образуване
на настоящото дело. С оглед съдържанието на този документ, съдът приема, че ищцата
е поискала изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 70 000 лева и за имуществени вреди, каквито не са
предмет на настоящото дело. Молбата съдържа изрично посочване на банкова
сметка. ***на преписка и с писмо от 25.05.2017г. ответното дружество е
уведомило ищцата, че ще се произнесе по претенцията след като пред него бъдат
представени документи от образуваното досъдебно производство.
Страните не спорят, че с приетото като доказателство /на стр. 90 от делото/
преводно нареждане от 02.10.2017г., ответното дружество е изплатило на ищцата
сумата от 20 000 лева, на претендираното основание т.е. като
застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, вкл. в
хипотезата на чл. 300 от ГПК, при наличие на постановен и влязъл в сила съдебен
акт на наказателния съд, настоящият състав на съда намира за установени всички, предвидени в
закона, предпоставки за пораждане на задължението на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на лекия автомобил „Рено
Клио“ с
peг.
№
********.
В конкретния случай, процесуалната позиция на страните към момента на
приключване на съдебното дирене обосновава мотивиран извод, че първият основен
спорен въпрос помежду им засяга размера на застрахователното обезщетение, което
справедливо да компенсира понесените от ищцата неимуществени вреди, доколкото ищцата
поддържа, че вече полученото от нея застрахователно обезщетение в размер на 20 000
лева било обективно недостатъчно да компенсира тези вреди, докато ответникът
оспорва нейната процесуална теза и поддържа, че размерът на заплатеното застрахователното
обезщетение е справедлив и достатъчен. Вторият основен спорен въпрос между
страните е относим към изпадането на застрахователя в забава за изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение.
Същевременно, между ответника и третото лице- помагач е налице спор относно
значението на участието на лекия автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ******** в механизма на настъпване на пътния инцидент и по този въпрос съдът дължи
произнасяне в мотивите на настоящото решение.
По механизма на
настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците;
Основавайки изводите си на изводите на неоспоредото
експертно заключение от авто- техническата експертиза - съдът приема, че непосредствените
причини, които са довели до настъпването на пътния инцидент, са субективните действия на водача на лекия автомобил
„Рено Клио".
Този водач не се е съобразил със сигналите на
светофарната уредба в района на кръстовището и е навлязъл в него на червен сигнал на светофара, а именно в
следствие на това нарушение, е била създадена опасната ситуация между двата
леки автомобила, която на свой ред е мотивирала водача на автомобил
„Рено Клио" -
да опита да избегне удара с намиращия се в района на
кръстовището лек автомобил „Рено Меган", насочвайки се към пресичащата пътното платно пешеходка,
която е пострадала от инцидента. Следователно, първопричината за настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие е поведението на водача на лекия автомобил „Рено
Клио",
а релевираните от
ответника доводи - за съпричиняване на процесното ПТП, както и на вредоносния
резултат, поради противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Рено Меган" са неоснователни.
По отношение на
естеството и размера на неимуществените вреди;
Приетите като доказателства медицински документи и заключението на приетата
без оспорване съдебно- медицинска експертиза, способстват за установяване на действителния
характер на претърпените от ищцата телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди. При това е необходимо да се отбележи, че съдът кредитира
преимуществено изводите на комплексната съдебно- медицинска експертиза пред
показанията на свидетеляВ.Младенова, тъй като експертизата се основава на
обективни медицински данни и на специални знания, а показанията на свидетелката
са повлияни емоционално и не притежават същата степен на обективност, особено
като се отчита факта, че свидетелката е майка на ищцата.
Както
беше посочено в експертното заключение, травматични увреждания реализират
медико-биологичния критерий за средна телесна повреда, която е
засегнала здравето на пострадалата в сравнително по продължителен период
от време. Болките и страданията на ищцата са били най-
интензивни непосредствено след злополуката и след претърпените две операции.
След двете оперативни интервенции, фрактурата
на левия горен крайник е зараснала
окончателно за срок около 7 месеца, но
възстановяването не може да се счита за пълно, предвид неотстранената
остеосинтеза. Както стана известно, към настоящият момент,
състоянието на пострадалата вече е стабилизирано - счупените
кости са зараснали напълно но в резултат от операциите в
областта на травмата са останали козметични белези.
По отношение
справедливия размер на застрахователното обезщетение;
Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди съобразно установения
от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Този принцип не е абстрактно понятие,
защото за да бъде постигнат - следва да бъдат отчетени не само субективните
преживявания на пострадалото лице т.е. неговите собствени усещания за болка и
страдание, за които бе изслушано заключението на съдебно- психологическата
експертиза, но и социално икономическите условия към момента на настъпването на
вредите, защото именно те отразяват социалното измерение на понятието за
справедливост.
В конкретния
случай, за отправен критерий следва да се вземе предвид жизненият стандарт към периода
на 2017г., размерът на минималната и на средната работна заплата за страната към
2017г. и нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2017г. - именно
защото в този период вредоносните последици са настъпили и са се проявили най-
интензивно.
Няма съмнение, че ищцата е понесла болки и страдания, но не може да
бъде пренебрегнат и факта, че понесените вреди са по- скоро с умерена степен на
тежест, че последиците от тях са били преодолени за седем - осем месеца и че
според заключението на съдебно- медицинската експертиза, която бе приета без
оспорване от страна на ищцата – не са налице никакви обективни медицински данни
за настъпили усложнения в общото здравословно състояние на ищцата, извън
контузения крайник.
Разгледаните от
съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със здравословното състояние
на ищцата, които бяха подробно обсъдени в настоящото решение, определят извода,
че справедливо и адекватно на размера на действително понесените вреди, с оглед
установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта би било застрахователно
обезщетение в размер на 45 000 лева. Този размер на обезщетението не е
никак незначителен, защото възлиза на около 100 минимални работни заплати в
страната, към момента на настъпване на пътния инцидент. Основателен е обаче, релевирания
от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното от ищцата обезщетение,
в частта за разликата над 45 000 лева и до общия претендиран размер за 100 000
лева.
Уместно е в
тази насока да се отбележи, че в хода на
процедурата по чл. 380 от КЗ, ищцата е претендирала пряко от застрахователя значително
по- малък размер на застрахователно обезщетение в сравнение със съдебната
претенция.
С оглед
изложените аргументи и доколкото в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК съдът отчита,
че след предявяването на иска, ответникът е изплатил на ищцата сумата от
20 000 лева- с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата допълнително сумата от 25 000 лева, представляваща
разликата между общо дължимото и вече изплатеното застрахователно обезщетение.
По предявения иск за присъждане на лихва;
Ищцата
претендира за осъждане на ответника, да заплати законна лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение, изчислена за периода, считано от изтичането на
тримесечен срок, от предявяване на писмената претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ
пред застрахователя т.е. от 17.08.2017г., докато ответникът, както става ясно
от позицията му, оспорва изцяло тезата, че е изпадал в забава.
В конкретния
случай, представените в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод,
че ищцата е изпълнила надлежно и добросъвестно собственото си задължение по чл.
380, ал.1 от КЗ, включително посочвайки своя банкова сметка ***, с които
обективно е могла да се снабди.
Съгласно вече
споменатата разпоредба на чл. 106, ал.5 от КЗ, обективната невъзможност на
ползващото се от застраховката лице, да се снабди с повече документи не следва
да произвежда правни последици във вреда на това лице.
Следователно, предявената
от ищцата претенция за осъждане на ответника, да заплати дължимата законна
лихва е изцяло основателна, по аргумент от разпоредбата на чл. 409 от КЗ, във
вр. с чл. 405 от КЗ и чл. 108 от КЗ, както и във вр. с чл. 106, ал. 5 от КЗ. Понеже
съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, което е в размер от 45 000 лева- на
17.08.2017г. – то считано от тази дата, той дължи на ищцата, в
качеството й на пострадало лице, заплащането на законна лихва. До доколкото част
от дължимото застрахователно обезщетение е било заплатено на 02.10.2017г. - ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищцата мораторна
лихва, върху изплатената след предявяването на иска сума от 20 000 лева, изчислена за
периода: от изпадането в
забава на 17.08.2017г. до
датата на фактически извършеното
плащане – на 02.10.2017г. Тази сума възлиза на 261, 63 лева.
При това, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху все още
изплатената част от дължимото застрахователно обезщетение в размер на
25 000 лева, изчислена за периода:
от изпадането в забава на 17.08.2017г. до датата на окончателното
плащане.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
от нея съдебни разноски, съразмерно с дължимото застрахователно обезщетение което възлиза на 45 000 лева. Разноските се
дължат на общо основание, в хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, въпреки че част
от задължението бе изплатено от ответника
в хода на процеса. Дори да се приеме, че с плащането на част от
претенцията, ответникът е извършил частично признание на иска - разпоредбата на
чл. 78, ал.2 от ГПК не може да намери приложение, понеже ответникът очевидно е
дал повод за предявяване на претенцията пред съд. В случая, размерът на разноските,
които е направила ищцата за държавна такса и за събиране на доказателства, тъй
като не е била освободена от внасянето им, възлиза общо на 1000 лева и тази
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
Освен
изложеното по- горе, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. П.Б.Д. – на основание чл. 38 от ЗА, сумата
от 1880 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство
пред Софийски градски съд.
При това, ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - да заплати на
Софийски градски съд разноските за дължимата, съобразно с уважената част от
иска държавна такса, от чието внасяне ищцата не е освободена и което възлиза на
1400 лева.
С оглед изхода
на спора, ответното дружество има право да получи претендираните съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника за
процесуално представителство възлиза общо на 300 лева.
На третото
лице- подпомагаща страна не се дължат разноски и то не е легитимирано да
претендира такива. Направеното от това трето лице възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, по отношение разноските на насрещната страна, няма как да бъда уважено,
тъй като присъдените разноски за процесуално представителство се пресмятат по
реда на НМРАВ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на К.И.М. с ЕГН ********** и и съдебен
адресат – адв. П.Б.Д.,***, на основание
чл. чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,
представляващи незаплатена част от общата сума на дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лева, които са причинени от
водача на лек автомобил „Рено Клио“ с peг. №
******** в следствие на ПТП от 28.04.2017г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 17.08.2017г., до
деня на окончателното плащане и отхвърля иска в частта за горницата над
присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 100 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“
ЕАД да заплати на К.И.М., на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД – сумата от 261, 63 (двеста
шестдесет и един лева и шестдесет и три ) лева, представляваща законна лихва върху платената след предявяването на иска
сума от 20 000 лева, изчислена за периода от изпадането в забава на
17.08.2017г. до деня на извършването на плащането на 02.10.2017г.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“
ЕАД да заплати на К.И.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата
от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“
ЕАД да заплати на адвокат П.Б.Д.,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.
38 от ЗА - сумата от 1880 (хиляда
осемстотин и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на К.И.М. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К.И.М. да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД на основание на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8
от ГПК – сумата от 300 лева (триста лева), представляваща съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметката на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева),
представляваща държавна такса, съразмерна на уважената част от исковете, от
заплащането на която ищцата не е била освободена.
Решението е
постановено при участието на З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******и със седалище ***, в
качеството на трето лице- помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: