Решение по дело №6603/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             17.09.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                        

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА  

 

     Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6603 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6603/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Е.“ ООД гр.София ЕИК *******срещу решение №62808 от 10.03.2020 г постановено по гр.д.№29089/19 г на СРС , 85 състав ; с което на основание чл.439 ГПК е признато за установено , че Е.И.Г. ЕГН ********** *** не дължи на въззивника  сумата от 258,84 лв – цедирана главница за периода 28.05.2006 г – 28.06.2006 г по договор №Г0668045 от 29.12.2005 г за далекосъобщителни услуги между Г. и  „Мобилтел“ АД , ведно със законната лихва от 25.11.2008 г до окончателното й плащане ; и сумата от 65 лв – съдебни разноски ; за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.03.2011 г по гр.д.№38666/08 г на СРС , 61 състав и е образувано изп.дело №20197810400181 на ЧСИ №781 Г.Д..

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като при действието на ППВС №3/80 г не тече погасителна давност докато трае изпълнителния процес . Погасителната давност е прекъсната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е започнала да тече едва след постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.05.2020 г и е обжалвано в срок на 26.05.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че от издаване на изпълнителния лист на 01.03.2011 г до образуване на изпълнителното дело през 2019 г са изминали 8 години и няма доказателства за спиране и прекъсване на давността . На 01.03.2014 г е изтекъл 3-годишен давностен срок за вземанията .

Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения . С аргумент от чл.117 ал.2 ЗЗД давността за процесното вземането за главница /макар и по принцип да е периодично вземане / в случая е 5-годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .

На следващо място датата на издаване на изпълнителния лист по принцип е ирелевантна по отношение на спиране и прекъсване на давността  . С аргумент от чл.115 ал.1 б.ж ЗЗД и чл.117 ал.2 ЗЗД давността – спряна по време на делото – започва да тече след влизане в сила на съдебното решение респ.влизане в сила на заповедта за изпълнение .  По делото не са представени доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение , но трябва да се приеме , че тази дата е най-късно 01.03.2011 г когато е издаден изпълнителния лист .

Без значение е дали ТР №2 от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС има обратна сила /в практиката на ВКС съществува спор по този въпрос/ . Няма данни преди 2019 г въззивникът да е образувал изпълнително производство срещу ищеца , за да има спиране на давността по него според ППВС №3/80 г . Както е приел и СРС погасителната давност безспорно е изтекла преди образуване на изпълнителното производство и евентуални изпълнителни действия по него не могат да прекъснат същата .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 250 лева адвокатско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №62808 от 10.03.2020 г постановено по гр.д.№29089/19 г на СРС , 85 състав .

 

ОСЪЖДА „Б.Е.“ ООД гр.София ЕИК *******да заплати на Е.И.Г. ЕГН ********** *** сумата от 250 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.