Р Е Ш Е Н И Е № 188
гр. Сливен, 14.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в открито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова и с
участието на прокурор Красимир Маринов разгледа докладваното от съдия Динчева
КАНД № 177/2022 год. по описа на Административен съд Сливен за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
подадена от Л.И.Й. *** срещу решение № 199/09.05.2022 год. постановено по АНД №
1499 по описа на Районен съд Сливен за 2021 год., с което е потвърдено НП №
СЛ-10/30.11.2021 год. издадено от Началник РДНСК – Сливен, с което на Л.И.Й. на
основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С
решението касационният жалбоподател е осъден да заплати на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Сливен разноски за възнаграждение за вещо лице в размер
на 328 лева.
В касационната жалба се сочи, че
решението на районния съд е необосновано и се
прави искане съдът да го отмени и да отмени обжалваното НП като
неправилно. Процесното разрешение за строеж било
отменени със заповед № ДК-11-Сл-4 от 20.07.2021 год. на Началника на РДНСК
Сливен, която не била оспорена от възложителя. Същата се основава на спорно
тълкуване на ЗУТ от страна на МРРБ. Съгласно това указание чл.147, ал.1, т.14
от ЗУТ бил приложим при монтаж на инсталации за производство на ел.енергия до 1
MW от възобновяеми
източници върху съществуващи сгради в урбанизираните територии следвало да
се прилага само за съществуващи сгради
от основното застрояване. Касаторът счита, че такъв
текст не съществува нито в ЗУТ, нито в ЗЕВИ. Счита, че законът не прави
разграничение между вида сгради стига същите да са присъединени към
електроразпределителната мрежа.
В съдебно заседание касаторът редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата. Прави искане съдът да уважи жалбата и да отмени издаденото НП.
В съдебно заседание ответникът по
касация редовно призован не явява. Представено е писмено становище от
процесуален представител юрк. М., в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на Районен съд Сливен като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция като се
съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
за обжалване, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателно постановление № Сл–10/30.11.2021
год. издадено от началник на РДНСК Сливен на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закон за
устройство на територията на Л.И.Й. в качеството и на г. а. на община Сливен е наложена глоба в
размер на 1000 лева. С процесното решение НП е
потвърдено. При постановяване на своето решение районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка.
От служител на РДНСК Сливен е извършенаслужебна проверка на законосъобразността на РС № 275/07.07.2021 год. издадено от г.а. на Община Сливен Л.Й.. РС е
издадено при условията на чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за строеж: "Фотоволтаична
централа до 30 kWp", находящ
се в УПИ 1Х-142, кв. 24 по плана на с. Малко Чочовени, община Сливен. При
проверката било установено, че е разрешено изграждане на фотоволтаична
система за производство на електроенергия с обща инсталирана мощност 29. 815 kWp, като се монтира 67 бр. PV модули по 445 Wp всеки на терена върху статични метални конструкции
свързани към трифазен инвертор с единична мощност 30 kW и присъедини съоръжението към главно разпределително
табло, монтирани на носеща конструкция на панелите и строежът е шеста
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Видно от издадената виза за проектиране от
11.06.2021 г., ситуацията към част "Електро" на строежа,
кадастралните данни на извадката от действащия ПУП и представения нотариален
акт за собственост № 10, том V. per. № 4360, дело №
1048/1999 г. в УПИ IX-142, кв. 24 били отразени само постройки от допълващото
застрояване обозначени като "ПМС" и "МСбС"
и тези постройки в нотариалния акт са посочени като масивен гараж и стопанска
сграда, разположени в северния ъгъл на УПИ. Проверяващият направил извод, че е
налице за нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, тъй като в имота нямало сграда от основното
застрояване. На а. Й. бил съставен АУАН № СЛ-9 от 28.09.2021 год., въз основа
на който било издадено наказателно постановление. В НП административнонаказващият
орган приел, че съгласно чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ е необходимо в поземления
имот да има сграда от основното застрояване, а видно от приложените документи в
поземления имот имало постройки само от допълващо застояване.
Районният съд е изслушал
назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно която в поземления имот съществуват две сгради. Едната
представлява полумасивна стопанска сграда с
предназначение за отглеждане на домашни животни като същата не се използва по
предназначение от години. Сградата е със застроена площ от 41 кв.м. и е шеста
категория. Другата сграда представлява гараж. Вещото лице не може да каже за
какво се използва. Сградата е пета категория. Според вещото лице и двете сгради
са от допълващо застрояване.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е обсъдил приетата по делото експертиза, както съдебната практика
във връзка с изграждането на енергийни обекти за производство електрическа енергия
от възобновяеми източници и присъединяването им към еректроразпределителната мрежа. Съгласно тази практика и
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ съдът е приел, че не се съдържа дефиниция на
понятието „сграда“, но са определени видовете строежи в зависимост от вида на
застрояването-основно или допълващо. Съгласно заключението на вещото лице
съществуващото застрояване в имота се определя на допълващо такова. Съдът е
възприел изцяло експертното становище на вещото лице в смисъл, че в имота има
сгради от допълващо застрояване. Посочена е и съдебна практика на ВАС.
Районният съд е приел, че при
съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, санкцията е определена в
минимален размер, поради което НП е правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав намира
обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Не са налице наведените в жалбата
касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло
се споделя от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда като
същите не следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила
районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При
анализа на събраните доказателства от правна страна решаващият състав е изложил
подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз
основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на
обжалваното пред него наказателно постановление.
Наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни. В голямата си част те са идентични с оплакванията
изложени пред районния съд и обсъдени в обжалваното решение. Касационната
инстанция намира за изцяло правилен извода на районния съд, че при установяване
на нарушението и провеждане на производството по издаване на наказателното
постановление няма допуснати съществени нарушения. Действително в ЗУТ не се
съдържа легална дефиниция на понятието „сграда“, но има разграничение във вида
застрояване като съгласно чл.20, ал.1 от ЗУТ застрояването в УПИ е основно и
допълващо. Основното застрояване трябва да съответства на конкретното
предназначение на имотите. Имотът, за който е издадено разрешението за строеж
съгласно ПУП на с.Малко Чочовени е с предназначение „за ниско жилищно
строителство“. Видно от доказателствата по делото обаче в имота има само гараж
и стопанска сграда, т.е. наличните в имота сгради не съответстват на
предназначението на имота. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗУТ застрояване
по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки,
мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Законът използва две различни понятия
„сграда“ и „постройка“, следователно същите са с различно съдържание. Сгради са
тези строежи на основното застрояване, които се изграждат съобразно
предназначението на УПИ, а постройки са строежи на допълващо застрояване, които
имат спомагателен, обслужващ характер. Изводът, който може да се направи е, че
при прилагането на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ в имота следва да има сграда от
основното застрояване, каквато в процесния случай
няма.
Изложените от районния съд мотиви за
оставяне в сила на процесното наказателно
постановление изцяло се споделят от настоящия състав. Оспорваното решение се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/09.05.2022
год. постановено по АНД № 20212230201499/2021 год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: