№ 533
гр. Русе, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20234520200900 по описа за 2023 година
Образувано е по повод постъпила жалба от С. Л. И., ЕГН:
**********, чрез адв. П. Х. – АК-Велико Търново против НП № 38-
0004597/30.03.2023г. на Директора на РД „АА“ гр.Русе, с което на
жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено наказание Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се явява
упълномощения адв. П. Х. – АК-Велико Търново, като е подадена молба, с
която уведомява съда, че не може да се яви и желае да се даде ход на делото,
да се разпитат свидетелите и да се приключи съдебното следствие. Моли съда
да отмени наказателното постановление относно наложеното наказание на
осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на
3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3,
бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и алтернативно моли за изменение на
наказателното постановление в тази част,като се намали наложената глоба.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален
1
представител. В придружителното писмо изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Прави възражение за
прекомерност на разноските.
РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2023г. свидетелите М. Н. и Й. П. и двамата служители на
РД „АА“ гр.Русе на КПП „хижа Приста“ спрели за контрол товарен
автомобил Скания Р 560 ЛА МНА с рег.№ ВТ 2282 КН от категория №3, с
прикачено полуремарке ВИЛТОН НВ с рег.№ ВТ 9456 ЕВ от категория О4.
При проверката установили, че автомобила е оборудван с дигитален
тахограф марка CONTINENTAL тип 1381 и сериен № 2909224. Установили,
че извършва обществен превоз на товар на територията на република
България по маршрут от с.Медникарово, обл.Стара Загора до гр.Русе, за което
било представена товарителница № 0003503 от 29.01.2023г. и кантарна
бележка с № 10995-2 от 29.01.2023г. Констатирали, че тахографа, с който е
оборудван товарния автомобил при управлението до спирането му за
проверка, записвал в картата на водача период „почива“, вместо период
„управление“. Не бил представен попълнен пътен лист по образец. А от
представената товарителница установили, че масата на ППС – то с това е 55
400 кг., като максимално разрешената вида съчленено ППС е 40 000 кг., т.е.
установили са претоварване с 15 400 кг.Не им била представена платена
такса за претоварването. За така установените нарушения бил съставен
АУАН № 147/30.01.2023г. , въз основа на който е издадено и обжалваното
НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по
административно-наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати
2
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в
развилото се съдебно производство.
По нарушенията по т.1 и т.2 не е подадена жалба, а такава е подаде
само по отношение на нарушението по т.3, предвид това съдът счита, че по
отношение на нарушенията по т.1 и т.2 наказателното постановление е влязло
в сила и не подлежи на съдебен контрол.
По нарушението по т.3
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл.
6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна
и субективна страна от е осъществен от обективна страна от „С. Л. И., ЕГН:
**********.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11
от 3.07.2001 г., допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното - моторно превозно средство с две оси, с полуремарке с три оси за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.
3
От събраните по делото доказателства – представените на
проверяващите от жалп.И. товарителница и кантарна бележка, безспорно се
установява, че в момента на проверката общата маса на състава от пътни
превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси и товара-
въглища, възлиза на 55 400кг. При това положение, очевидно е налице
превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното с 15 400кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от
РД"АА"-Русе, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие
жалбоподателя не е представил доказателство за платена такса и
разрешително издадени от МРРБ.
От изложеното следва, че водача на товарния автомобила – жалп. С.
Л. И. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а
именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно
превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че
общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и обстоятелството, че
липсва издадено надлежно разрешително и документ установяващ плащането
на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния
автомобил и товара за 30.01.2023г., и въпреки наличните представи
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три
оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-
горе.
Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към
момента на проверката каква е била действителната обща маса на процесният
товарен автомобил. Тази маса, както се установява от показанията на
свидетелите Н. и П., и от приобщените от Съда товарителница и кантарна
бележка, в случая била установена въз основа на документи, издадени при
натоварването на автомобила. Не се оспорва, че кантарната бележка е
подписан от жалбоподателя, в качеството му на водача на ППС, с което той
очевидно приел данните от измерването без възражения. Истинността на
представените документи за товара не били оспорени от жалбоподателя нито
в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.
Следва да се отбележи също така, че сочената в жалбата разпоредба на чл. 35,
4
ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. въвежда задължение на контролните
органи да извършат собствено измерване с електронна везна, но само в
случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и
габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните
данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата и в документа за
платена такса по чл. 14, ал. 3, но доколкото такова разрешително за превоза,
извършван от жалп. И. не е издавано, разглежданият случай явно не е такъв и
тази норма е неотносима.
При тези обстоятелства правилно АНО ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалп.И. за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът намира, че определената на С. Л. И. глоба за това нарушение,
в максималния размер, се явява несправедлива и не съответства на
обществената опасност на дееца. Безспорно, всяко наказание следва да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на
нарушението. В конкретния случай наказващия орган не отчел налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходни
нарушения налагани на С. Л. И..
Предвид изложеното и отчитайки от друга страна същественото
надвишаване на допустимата максимална маса – с повече от 38%, размера на
санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален към
минимума на предвиденото в санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
от ЗДвП, а именно в размер на 800. 00 лв.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
изменено в частта на наложеното наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук.
„а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 38-0004597/30.03.2023г. на Директора на РД „АА“
гр.Русе, с което на С. Л. И., ЕГН: ********** от гр.Велико Търново е
наложено наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ.НАЛАГА имуществена санкция в размер на 800 лева.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6