№ 22119
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110140617 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗК „Л..” АД е предявил срещу ответника ЗАД „О..“ АД установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането за сумата от
478, 45 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2024 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане, представляваща 1/2 от
изплат..то от ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за настъпило ПТП на 29.08.2016 г. във В С, ул. „К..“, Р. Г..,
причин.. от товарен автомобил, марка „Р..“, модел „П..“, с рег. номер ... с прикреп.. към него
ремарке с рег. номер .., с водач Д Х, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1380/2024 г. по описа на
СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 29.08.2016 г., във В С, ул. „К..“, Р. Г.. при управление на товарен
автомобил, марка „Р..“, модел „П..“, с рег. номер ... с прикреп.. към него ремарке с рег. номер
.., водачът Д Х увредил метална врата, като за настъпилото произшествие са били изготвени
съответните документи от компетентните органи в Р. Г... Щетата била определена на база
представени фактури и калкулация и била предявена претенция, като ищецът заплатил сума
в размер на 959, 89 лв. с две преводни нареждания от 03.04.2019 г. и от 30.04.2019 г.
Поддържа, че към датата на произшествието за товарния автомобил имало сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищеца, а по
отношение на ремаркето – с ответника, поради което с изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на собственика на увредената вещ срещу
ответника за ½ от изплат..то обезщетение. Излага доводи за приложимост на немското право,
съгласно което двете застрахователни дружества следва да поделят щетите поравно.
Посочва, че е поканил ответника да заплати процесната сума, но дружеството е отказало.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Излага доводи за приложимост на българското право към процесния казус и
се позовава на разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ. Моли за отхвърлянето на иска и
присъждане на разноски в полза на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установ..
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключени договори за
„Гражданска отговорност“ по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в
срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил и прикреп..то към него ремарке е настъпило
събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е изплатил на увред..то лице процесното
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
към датата на процесното произшествие – 29.08.2016 г., по отношение на товарния
автомобил марка „Р..“, модел „П..“, с рег. номер ... е имало сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищеца, а по отношение на
прикреп..то към него ремарке с рег. номер .. – с ответника; че на процесната дата е
настъпило произшествие по вина на водача на товарния автомобил, при което са били
причинени щети на стойност 959, 89 лв.
Спорен по делото е единств.. въпросът дали ответното дружество в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение
процесното ремарке следва да отговаря за половината от стойността на нанесените щети,
наред с ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение процесния товарен автомобил. За да се отговори на този
въпрос, следва да се реши, на първо място, кое е приложимото право по спора – немското,
съгласно което отговорността се поделя между двамата застрахователи, или българското. На
този въпрос е даден еднозначен отговор с решение от 21.01.2016 г. на Съда на Европейския
съюз по съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно
произшествие, причин.. от теглещо превозно средство с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно
средство, срещу застрахователя на тегл..то при произшествието ремарке, се определя
съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 (Регламент "Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство за възстановяване на вредите, но към пострадалото лице. Обоснован е извод, че
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да обезщети
причинената на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда, а от
договора, който го обвързва със собственика на увреждащото МПС, по силата на който
отговаря за вреди от деликт, причинени при управлението му. Ето защо, отношенията
пострадал – застраховател за увреждащото МПС по договор ГО се уреждат по правилата на
Регламент "Рим II" (Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11
юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения), и с оглед
приоретизиране правата на пострадалия, последният може да заяви претенция както към
застрахователя на влекача, така и към застрахователя на ремаркето по приложимия закон по
местонастъпване на събитието – германското право.
Вътрешните отношения между двамата застрахователи – на влекача и на ремаркето,
обаче, се уреждат от правилата на Регламент "Рим І" (Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към
договорни задължения). Съгласно чл. 7, пар. 4, б. а) от Регламент "Рим I", когато правото на
държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на държавата-членка, налагаща
задължението за сключване на застраховка, си противоречат взаимно, предимство има
последното право. В случая, има колизия между немското право (правото по настъпване на
2
риска) и българското право (правото на държава-членка, налагаща задължението за
сключване на застраховка) относно разпределянето на отговорността между
застрахователите при вреди, произтичащи от теглещия автомобил и прикач..то към него
ремарке, поради което приложимо е българското материално право.
Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ
и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от
това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство, т.е. в разглеждания случай вредите се покриват
единств.. от ищцовото дружество и то няма основание да получи половината от заплат..то
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Ответникът би отговарял изцяло
единств.. в хипотезата на чл. 479, ал. 2 КЗ, която не е налице. Ето защо, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „С..“ № .. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за
установ.., че “ЗАД „О..““ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..“ № .., ет. 5, дължи на ЗК „Л..“ АД, ЕИК .. на основание чл. 411 КЗ сумата от 478, 45 лв.,
ведно със законната лихва от 05.01.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното изплащане, представляваща 1/2 от изплат..то от
ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за настъпило ПТП на 29.08.2016 г. във В С, ул. „К..“, Р. Г.., причин.. от
товарен автомобил, марка „Р..“, модел „П..“, с рег. номер ... с прикреп.. към него ремарке с
рег. номер .., с водач Д Х, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1380/2024 г. по описа на СРС, 151
състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л..“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С..“ № .. да заплати на “ЗАД „О..““ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С..“ № .., ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3