№ 11533
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20221110119334 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за заплащане на сумата от 680,52 лева, представляваща
остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане на ищеца
за възстановяване на платено по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„Хюндай”, модел „ИХ35“, с рег. № ************, щета №
44012132006554, причинени при ПТП на 05.03.2020 г. в
/АДРЕС/ ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането
В исковата молба се твърди, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на лек автомобил „Дачия”, модел
„Докер“, с рег. № *************, който при излизане от
паркинг не пропуска преминаващия и дясно стоящ л.а.
1
„Хюндай”, модел „ИХ35“, с рег. № ************, като за
целта бил съставен Двустранен протокол за ПТП от
05.03.2020 г. Посочва, че между водача на л.а. „Хюндай“
била сключена застраховка „Каско+“ с ищцовото
дружество – застрахователна полица №
440220213003015/24.01.2020 г. За репариране на вредите по
ППС било определено обезщетение в размер на 1019,88
лева, както и ликвидационни разноски за ликвидиране на
щетата в размер на 15,00 лева. Ответното дружеството
погасило само част от сумата, а именно сумата в размер на
354,36 лева. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
към датата на процесното ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Дачия”,
модел „Докер“, с рег. № *************. Поддържа, че
обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от
354,36 лева, която е заплатил на ищеца по регресната му
претенция, като по този начин е изпълнил задълженията
си, произтичащи от сключения договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Оспорва, че вина за настъпване на ПТП
има само водача на л.а. „Дачия”. Оспорва причинно
следствената връзка между вредите и механизма на ПТП.
2
Твърди, че заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение не отговаря на действителната стойност на
причинените щети. Не оспорва твърдяната дата и място на
ПТП. Прави искане да му се присъдят деловодните
разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Б., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК
и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл.
411 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
1/сключен договор за имуществена застраховка за
увредения автомобил с валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП; 2/плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност
на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по
чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да бъдат
3
установени: деяние, противоправност, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите; 4/ размера на
причинените вреди; 5/ сключен договор по задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, валиден към
датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач. По релевираното в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за съпричиняване в доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че ПТП е настъпило и
поради противоправно поведение на пострадалия, което
наред с противоправното поведение на делинквента е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
В производството и с оглед подадения в срока по чл.
131 от ГПК отговор на исковата молба не е спорно между
страните осъществяването на следните релевантните за
спора факти и обстоятелства, а именно наличието на
валидно сключена за лек автомобил „Хюндай”, модел
„ИХ35“ ДК № ******* имуществена застраховка „Каско +“
с ищеца, застрахователна полица №
440220213003015/24.01.2020г., валидно сключена за л.а.
„Дачия“, модел „Докер“ с ДК № ************* с ответника
застраховка „Гражданска отговорност”, с валидност към
датата на ПТП, както и заплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение в размер на 1019,88 лева в
изпълнение на задълженията му по сключената
застраховка с платежно нареждане за групово плащане от
07.10.2021г.
4
Страните спорят по причинно следствената връзка
между ПТП и вредите, вида на вредите, както и по размера
на обезщетението.
По делото от приетия на л.10 двустранен констативен
протокол от 05.03.2020г., от събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля В. Г., като водач на л.а. „Дачия”, модел „Докер“,
както и от изслушаната първоначална САТЕ, оспорена от
ответника, в частта за щетите по л.а. „Хюндай“, се
установява следния механизъм на ПТП: на 05.03.2020г., в
09:25 часа л.а. „Дачия Докер“ при излизане от паркинг
„крайпътна територия“ не пропуска движещото се от дясно
на кръстовището на ул. *********** ППС, марка
„Хюндай“, модел „ИХ 35“, като в резултат на това
траекториите на двата автомобила се срещат и настъпва
ПТП, като л.а. „Дачия“ удря с предна част предна лява
част на л.а. „Хюндай“, в резултат на което са нанесени
щети по предна лява броня и предна лява джанта на
последния. Вещото лице е посочило, че по делото не е
приложен снимков материал за онагледяване на щетите,
като е дало крайно заключение, че те могат да настъпят
при удар, като процесния /повредите по предната броня на
л.а. „Хюндай“ могат да настъпят вследствие на удар от
централната част на л.а. „Дачия“ в областта на
регистрационния номер на л.а. „Хюндай“, като с оглед
поставения от ответника въпрос, не е изключило и
възможността уврежданията на предната броня да
5
настъпят и вследствие на удар в бордюр/.
Водачът на л.а. „Дачия“, разпитан в качеството му на
свидетел, посочва, че на процесната дата е излязъл по
нанагорнище с около 20 км.ч., като водач на служебния си
автомобил и е ударил движещия се отдясно л.а. „Хюндай“ в
предна лява джанта. Посочва, че удара е в самата джантата
и че било невъзможно по л.а. „Хюндай“ да са констатирани
и други щети.
Разпитан на страната на ищеца свидетелят С. С.,
собственик на л.а. „Хюндай“, управляван в деня на ПТП от
съпругата му, посочва, че в двустранния протокол е
отбелязал всички видими щети по автомобила, а именно:
одрана и ударена предна лява джанта и огънат калник,
като в тази част показанията му кореспондират на
отразеното в двустранния констативен протокол.
По делото е допуснато изслушване и на повторна
автотехническа експертиза. Второто вещо лице
потвърждава извода на вещо лице Х. И., изготвил
първоначалната експертиза, че от техническа гледна точка
щетите по л.а. „Хюндай“ са в зоната на удара и вследствие
от реализираното ПТП. Посочил е, че след анализ на
снимковия материал и техническите характеристики на
автомобилите, височината на преден номер на л.а. „Дачия“
е от 0,44 м до 0,58 м. Височината на увреждане на предна
лява джанта на л.а. „Хюндай“ е около 0,5 м, височината на
6
увреждане по предна броня и спойлер – 0,48 м. Вещото лице
пояснява, че се касае за приплъзващ удар, като
увреждането по предна броня е с направление към
външния габарит на автомобила и уврежданията по
джантата, които са на една височина, показват, че към
момента на удара л.а. „Хюндай“ е бил в движение, като
първоначалният контакт е бил в предна броня и спойлер,
след което от транслационното движение на автомобилите
е увредена и предна лява джанта. С оглед възраженията на
ответника вещото лице е уточнило, че при удар в бордюр
или съприкосновение с пътното покритие, следите по
спойлер и предна броня биха били с направление отпред
назад, с концентрация на следите в контактното петно,
като крайното експертно мнение на вещото лице е, че
щетите по л.а. „Хюндай“ са изцяло в причинно следствена
връзка с реализираното ПТП.
Съдът съотнасяйки експертното мнение на и на двете
вещи лица с двустранния протокол за ПТП, в частта
относно уврежданията на предна лява джанта и преден ляв
калник, относно механизма на ПТП, за достоверността на
който и двамата водачи на ППС, участвали в ПТП са се
подписали, както и като взе в предвид припокриване на
извода и на двете вещи лица за щетите и по предна лява
броня, както и като анализира свидетелските показания,
намира, че вината за ПТП е изцяло на водача, застрахован
при ответника – на л.а „Дачия”, модел „Докер“, който като
не пропуска движещия се отдясно автомобил „Хюндай“
7
реализира ПТП, с което виновно е нарушил чл. 48 от ЗДвП.
По своята правна същност приложеният двустранен
протокол представлява подписан частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява
доказателство, че обективираните в него изявления
изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ
формално носи подписа на делинквента – водача на л.а.
„Дачия Докер”, и в случай, че удостоверява неизгодни за
него факти, то документът има и материална
доказателствена сила, че тези факти са се осъществили,
така както са посочени в протокола. Такива факти са
посочени – в протокола собственоръчно от делинквента –
свидетелят В. Г.. Последното от своя страна означава, че в
конкретния случай водачите на двете ППС са постигнали
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, при
което са причинени материални щети на едно от тях. По
изложеното и доколкото коректно са изпълнени
задълженията по чл. 123, ал.1,т.3, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 2,
ал.1,т.3 от Наредба № Iз-41/2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР,
КФН и ГФ, то приетия по делото двустранен констативен
протокол свидетелства за механизма на ПТП и
обстоятелствата по възникване на ПТП, което
обстоятелство, както бе посочено по-горе изцяло
кореспондира на събраните в хода на производството
гласни доказателствени средства и на изслушаните САТЕ.
8
Съдът намира, че ПТП е реализирано изцяло по вина и
поради противоправното поведение на водача на л.а.
„Дачия“, с което той е нарушил чл. 48 от ЗДвП, поради
което не е налице съпричиняване. Съдът намира и че
увредите по предна броня на л.а. „Хюндай“ са в причинна
връзка и вследствие на ПТП. Вещото лице В. Д. поясни, че
дори първоначалният контакт е в предната част на
автомобила по предна броня на л.а. „Хюндай“, и доколкото
двата автомобила са продължили движението след удара, в
резултат на приплъзване са увредени и преден ляв калник
и предна лява джанта, които именно са били видимите
щети, за които свидетелства свидетелят С., констатирани
от него след като е пристигнал на мястото на ПТП. В тази
връзка съдът кредитира показанията му в цялост и им дава
вяра, доколкото те са съотносими на изслушаните две
съдебно автотехнически експертизи и заключенията на
експертите.
По делото е установено по безспорен начин, че към
датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на процесния
лек автомобил „Дачия Докер”, по силата на което ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение. С изплащане на
обезщетението застрахователното дружество е встъпило в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите,
застрахован при ответното дружество до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне, които се претендират в размер на
9
15,00 лева от ищеца, следователно има право да претендира
този размер от ответника.
Не се установи в производството да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а.
„Хюндай“. По правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника бе да докаже, че е налице такова. По делото не
се ангажираха такива доказателства. Не се установи
противоправно поведение от водача на л.а. „Хюндай” по
нарушаване на правилата за движение.
По гореизложеното и от събрания и проверен по делото
доказателствен материал обаче, съдът намира, че се
установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от
фактическия състав на непозволеното вреждане;
установиха се фактът на настъпване на твърдяното от
ищеца пътнотранспортно произшествие, настъпилите
вследствие на произшествието имуществени вреди по
увреденото ППС и техния размер, както и причинността на
така описания механизъм на ПТП с вредите по л.а.
„Хюндай”.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ
стойността на щетите по средни пазарни цени на /ФИРМА/
към датата на ПТП по л.а с ДК № ************** е на
стойност от 1019,88 лева с ДДС, а по средни пазарни цени
към датата на настъпване на ПТП в размер на 668,52 лева.
Втората експертиза дава заключение за стойността за
10
възстановяване на щетите по средни пазарни цени в размер
на 856,48 лева.
Съдът намира, че щетите следва да бъдат оценени по
стойност на средни пазарни цени на /ФИРМА/ към датата
на ПТП, който автомобил е бил и лизингов, както се
установи от показанията на свидетеля С.. Отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
е функционална - той отговаря за причинените вреди в
обем и размер, до който отговаря делинквента, т. е. дължи
обезщетение в размер на действителната стойност на
вредата, определена по средни пазарни цени към датата на
увреждането.
Гореизложеното означава, че исковата претенция е
доказана в пълен размер, както по основание, така и по
размер, поради което следва да бъде уважена изцяло. След
като от сумата в размер на 1019,88 лева се приспадне
заплатената от ответника сума в размер на 354,36 лева,
остава дължима сумата от 665,52 лева, като към нея следва
да се добави и сумата за ликвидиране на щетата от 15,00
лева, като сбора възлиза на процесната сума от 680,52 лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 50,00 лева, 200,00 лева – депозит за изслушване на САТЕ,
11
30,00 лева – депозит за свидетел, като на ищеца следва да се
присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева, за което реално заплащане съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.3 по делото. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени общо разноски в размер на 640,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 680,52
лева, представляваща остатъчна, неизплатена сума по
регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено
по имуществена застраховка застрахователно обезщетение
за щети по лек автомобил „Хюндай”, модел „ИХ35“, с рег.
№ ************, щета № 44012132006554, причинени при
ПТП на 05.03.2020 г. в /АДРЕС/ ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба –
11.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 640,00
лева, деловодни разноски в производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13