№ 21745
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110125113 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. В. В. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е
собственик на апартамент №159, находящ се адрес ***, като за посочения имот имал
сключен договор за доставка на топлинна енергия с ответника за абонатен №******.
Твърди, че от около пет години регулярно заплаща възникналите задължения към
дружеството, като при плащането им се ползва от разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и
посочвал кое задължение погасява, като ответника посочвал в издадения от него
платежен документ кое задължение приема за платено. Твърди, че ответникът отказва
да приложи правилата за погасителната давност и да отпише като дължими
задълженията за периода м.05.2008 г. – м.07.2012 г. като погасени по давност, като
продължавал да му начислява за този период сумата в размер на 2588,07 лева за
главница и сумата в размер на 2382,86 лева за лихва. Ищецът също така твърди, че в
периода м.01.2021 г. – м.03.2024 г. заплатил по издадените му фактури сумата от
1692,07 лева, като ответникът отказвал да я признае за платена.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 2588,07 лева за
главница и сумата в размер на 2382,86 лева за лихва за периода м.05.2008 г.-м.07.2012
г. поради погасяването им по давност, както и да признае, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1692,07 лева за периода м.01.2021 г. – м.04.2024 г.
поради заплащането им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се признава, че задълженията за периода м.01.2021 г. – м.04.2024 г. в размер на
1
1692,07 лева са погасени изцяло. Относно иска за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника суми за периода м.05.2008 г. – м.07.2012 г. поради
погасяването им по давност, сочи, че не оспорва, че вземанията са погасени по
давност, но погасяването по давност не означавало, че се погасява самото задължение,
а само възможността за принудителното му изпълнение. Сочи, че ищецът не е
отправял искане до „Топлофикация София“ ЕАД за погасяване по давност на сумите,
каквато възможност имало след приемането на решение №331 от 27.06.2013 г., прието
от Столичния общински съвет. Намира, че с поведението си не е станал повод за
завеждане на делото, като и предвид извършеното признание на исковете, моли съда
да уважи исковете и да разпредели отговорността за разноски по правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 3 ГПК.
По така предявените искове в тежест на ответника е да докаже възникването на
процесните вземания в своя полза, размер на същите; че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла давност.
Предвид извършените и двете страни в исковата молба и отговора на исковата
молба признания на правнорелевантни факти с доклада по делото съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните
по делото за исковите периоди е бил налице валиден договор за доставка на топлинна
енергия за имот апартамент №159, находящ се адрес ***, че за периода м.05.2008 г. –
м.07.2012 г. ответникът доставил на ищеца топлинна енергия в размер на сумата от
2588,07 лева за главница, че е начислил лихва върху тази сума в размер на 2382,86
лева, че не са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността,
или до отказ от изтекла давност за задълженията за периода м.05.2008 г. – м.07.2012 г.,
поради което се е погасила възможността за принудителното им изпълнение; че
ищецът е погасил чрез плащане задълженията за периода м.01.2021 г. – м.04.2024 г. в
размер на 1692,07 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира за основателни предявените искове за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
2588,07 лева за главница за топлинна енергия за периода м.05.2008 г.-м.07.2012 г. и
сумата в размер на 2382,86 лева за лихва за периода м.05.2008 г.-м.07.2012 г. поради
погасяването им по давност, както и за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 1692,07 лева за периода м.01.2021 г. – м.04.2024 г.
поради погасяването им чрез плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ответникът е релевирал
твърдение за недължимост на претенцията за разноски на ищеца, доколкото сочи, че
не е станал повод за завеждане на делото. Съдът намира така направеното възражение
за основателно, тъй като е признал иска, а също така е налице и втората предпоставка -
2
не е станал повод за завеждане на делото, доколкото не се установява същият да е
предприел съдебни мерки или да е оспорил основателността на исковете за
несъществуване на вземанията, покрити с периода на изтеклата погасителна давност
В случая не се твърди и не се установява да е издаден изпълнителен титул в
полза на кредитора на вземанията. В определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.
№ 3063/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. се приема, че ако кредиторът не се е снабдил и не
разполага с изпълнителен титул или с възможност за друга извънпроцесуална принуда
и не е дал друг повод за предявяване на иска, той не е станал причина за завеждане на
делото и не дължи разноски в производството. Приема се също, че дори
извънсъдебната покана до длъжника да плати със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане срока за отговор на
исковата молба. Освен това, по делото няма представени никакви доказателства, че
преди предявяване на иска ищецът е направил пред ответното дружество
извънсъдебно изявление, че вземането е погасено по давност, което ответникът да е
отказал да вземе предвид.
Предвид изложеното, съдът приема, че на ищеца П. В. В. не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. В. В., ЕГН: **********
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******** искове с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1) сумата в
размер на 2588,07 лева за главница за топлинна енергия за периода м.05.2008 г.-
м.07.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се адрес ***, ап. 159 и сумата в размер на
2382,86 лева за лихва за периода м.05.2008 г.-м.07.2012 г. поради погасяването на
вземанията по давност, както и 3) сумата в размер на 1692,07 лева за топлинна енергия
за същия имот за периода м.01.2021 г. – м.04.2024 г. поради погасяването й чрез
плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3