Решение по дело №917/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 353
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120200917
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200917 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, представлявано от
* – управител, чрез пълномощник – адв. П. Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу
Наказателно постановление № 3388а-1288/28.09.2022 г. , издадено от Началник на 05 РУ към
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в
околната среда (ЗЗШОС) и на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на производствените правила. Конкретни
доводи в подкрепа на тези твърдения не се излагат.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, се представлява от управителя и от
пълномощник – адв. Н. – БАК, който поддържа жалбата. Пълномощникът допълва, че
нарушението е останало недоказано, като от една страна не е доказано, че въобще е имало
озвучаване, а от друга, че зоната където е било разположено заведението е такава, попадаща
под закрилата на закона. В заключение посочва, че допустителството се наказва само в
изрично посочени случаи, сред които не е процесният. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас -
надлежно призован, не се представлява и не взима становище по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването в разписката на л. 6 –
НП е връчено на представител на жалбоподателя на 24.02.2023 г., а жалбата е депозирана
директно в съда на 02.03.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено следното:
На 24.06.2022 г. в 00.10 часа патрул на 05 РУ-Бургас, в състава на който влизал и
полицейският служител – Г. *, извършил проверка на снек-бар „*“, находящ се на плажната
ивица в *, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било
констатирано, че в бара има озвучаване с музика. Полицейските служители издали
разпореждане за прекратяване на озвучаването, което било изпълнено и музиката била
спряна. За проверката Г. * изготвил докладна записка (л. 8), към която приложил и протокол
от полицейското разпореждане. Материалите от преписката били докладвани на св. Г. К. –
мл. ПИ към 05 РУ-Бургас, обслужващ въпросната територия, който преценил, че
дружеството е допуснало озвучаване на открити площи в рекреационна зона за времето от
23.00 до 08.00 часа, с което е извършило нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, поради което и
на 23.09.2022 г. съставил срещу него АУАН с бл. № 337751. На същата дата актът бил
връчен на управителя, който го подписал и получил препис от него. В графата за
възражения посочил, че има такива и ще ги представи в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН на 28.09.2022 г. било издадено и атакуваното НП, като
административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН,
поради което и наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът, в настоящия му състав, счита, че в рамките на административнонаказателното
производство са били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
водещи до опорочаване на санкционния акт. Това е така по следните причини:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
2
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН.
На първо място не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се
направи извод за материална и териториална компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя. Според чл. 36 и чл. 37, вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 19 от ЗЗШОС, при
констатирано нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, актовете, респективно наказателните
постановления, се съставят/издават от определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица. По делото не са представени относими доказателства от страна на АНО,
че е бил оправомощен да издава НП по този текст на закона, а актосъставителят - да състава
АУАН. Такива факти не са посочени и в самите АУАН и наказателно постановление.
Тежестта да докаже наличието на материална и териториална компетентност е на
наказващия орган, като в тази връзка и с оглед принципа на служебното начало - изрично с
разпореждането си за насрочване от 06.03.2023 г., съдът е указал на АНО да представи
доказателства относно материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
АНО. Разпореждането е получено на 08.03.2023 г. (л. 13), като на 13.03.2023 г. в съда е
получена писмо (л. 5) и материалите по АНП, но липсват доказателства за въпросната
компетентност. Това кара настоящият състав да приеме, че въпреки указанията на съда,
наличието на компетентност у АНО е останала недоказана, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на НП.
Наред с това съдът констатира и друг съществен порок. В случая АУАН е бил връчен
на представител на жалбоподателя на 23.09.2022 г., а НП е било издадено на 28.09.2022 г.,
т.е. НП е издадено преди изтичане на седемдневния срок за възражение, регламентиран в чл.
44, ал. 1 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).

Според чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в
седемдневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения
по него. Административнонаказващият орган следва да предостави на лицето възможност за
възражения, както при връчване на акта, така и в 7-дневния срок след това. Неспазването на
този срок, в който е предвидена възможност на наказаното лице да упражни правото си на
писмени възражения по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН води до нарушено право на защита
на това лице – съществено процесуално нарушение, което винаги обосновава порочност на
издаденото наказателно постановление, още повече че в АУАН жалбоподателят изрично е
посочил, че желае да се възползва от тази възможност.
На следващо място съдът следва да посочи и че с АУАН на жалбоподателя е вменена
форма на противоправна деятелност – „допуска озвучаване”, която в последствие е посочена
и в НП – т.е. актосъставителят и АНО са решили, че се касае за „допустителство”, което по
смисъла на чл. 10 ЗАНН е наказуемо само в предвидените в закон или указ случаи. . Тази
разпоредба императивно указва, че съответният закон (в случая ЗЗШОС), следва да
предвижда наказание/санкция за допустителство при извършване на нарушението. В
3
конкретния случай такава хипотеза не е налице нито в разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 нито в
санкционната на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, поради което и практиката на касационната
инстанция е категорична, че няма как да се ангажира отговорността на съответното лице за
допустителство, както е сторено с НП (Решение № 850 от 26.06.2022 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 699/2022 г., Решение № 841 от 24.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 698/2022 г. и др.).
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са допуснати
нарушения на закона, поради което НП следва да се отмени изцяло, без да се налага
обсъждането на останалите наведени доводи за незаконосъобразност и недоказаност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче, нито е поискал присъждането им, нито е ангажирал
доказателства за реално сторени такива, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по този въпрос.

Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3388а-1288/28.09.2022 г., издадено от
Началник на 05 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона
за защита от шума в околната среда и на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон, на „*“
ООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4