МОТИВИ към решение № 568/27.11.2019г. по АНД № 815/2019г. на РРС.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 30.10.2019г., с което по
реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д.Х.Д. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
Нарушителят се явява в с.з. като не оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в постановлението. Не е бил наясно, че извършва
престъпление и някои от случаите са били случайни, поради което моли за
минимално наказание. Защитникът му адв.К. изразява становище, че са налице
предпоставките на закона- чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подзащитния му с налагане на административно наказание глоба,
която счита, че следва да бъде определена към минимума.
Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа
постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното
от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложена глоба към средния размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Х.Д.- на 51 год. и св.Т. Г. З.- на 38 год.,
се познавали от повече от десет години, били семейни приятели. Междувременно в един
момент отношенията между двамата били станали по-близки- интимни, като връзката
им продължила около 6 години. Т.к. съпругата на Д. забелязала това, срещите им били
тайни.
През м.януари 2019г. те решили да прекратят всякакви отношения
помежду си. Престанали да се чуват и виждат, като в следващите три месеца двамата
се срещнали по веднъж месечно единствено, за да даде Захариева на Д. сумата от
50 лева, за изплащане на старо свое парично задължение към него. Това се случвало
пред училището на дъщерята на Захариева, а именно до Професионална гимназия по облекло
„Станка Николица Спасо- Еленина“- Разград /ПГО/, където Захариева ежедневно придружавала
дъщеря си като личен асистент.
Именно пред ПГО една сутрин в средата на м.април 2019г. се
намирала св.Захариева и пиела кафе с неин познат- св.П. Н. Н.. Датата била 17 или
18 април. Нарушителят Д. преминал покрай З. с автомобила си “Киа“ с рег.№ ***, видял
я, след което веднага й се обадил по телефона - на тел. № ****. Заповядал й да не
се вижда с този мъж, започнал да я обижда, наричайки я „курва“ и да я заплашва,
че ако пак я види с него, ще й „стъжни“ живота. Д. ползвал тел. № ***. Случилото
се разстроило Захариева.
От този ден нататък до 08.05.2019г. /когато З. депозирала
писмена жалба в РУ МВР-Разград/ всяка сутрин в делничните дни подс.Д. я причаквал
пред училището, звънял й по телефона, обиждал я и я заплашвал, че ще й съсипе живота,
че ще разкаже на мъжа й каква „долна курва“ е и други подобни. Ако Захариева не
отговорела на повикванията Д. продължавал настоятелно да звъни, докато тя вдигне
и успее да осъществи разговор с нея, в който основно той говорел и повтарял едно
и също. Обяснявал й, че я обича, че няма да я остави, че ще разкаже на близките
й и целия град, че е неморална, че в резултат на това мъжът й ще я изостави и ще
й вземе децата, настоявал да имат сексуални контакти. В почивните дни, когато Захариева
не водела дъщеря си на училище я причаквал около жилищния блок, в който живеела-
бл.** в ж.к.“***“, гр.Разград и я следвал с автомобила си, където и да отидела.
В един от тези случаи - на неустановена дата в края на м.април/
началото на м.май 2019г. св.Ненов, придружавайки Захариева до негов познат автомонтьор
в Западна промишлена зона, където тя оставила за ремонт семейния лек автомобил
„Рено Лагуна“, също станал свидетел как нар.Д. чака св.Захариева пред дома й, стоейки
в л.а. „Киа“, и я следва с него през целия път. Видял и колко притеснена е от това
следене Захариева.
Така и на 07.05.2019г. сутринта, позвъняванията и съобщенията
във „Вайбър“ от нар.Д. към св.З. започнали от рано. Последната вече не издържала
и след като споделила с приятелката си- св.Ц. И. С., за упражнявания постоянен тормоз
от страна на Д.,*** и Захариева подала сигнал, приет от св.М. И. М.- служител в
РУ МВР- Разград. Св.М. поел ангажимент да разговаря с Д. на предоставения му от
З. мобилен телефон и да го предупреди да преустанови тормоза, преследването и заяждането,
за които Захариева се жалвала. Веднага след като св.З. и св.С. напуснали сградата
на РУ, св.М. се обадил на нарушителя, с който се разбрали да отиде в РУ.
Д. ядосан отишъл направо до ПГО, където знаел, че се намира
Захариева и пред св.Стойкова й заявил, че е направила грешка и я заплашил, че нещата
тепърва ще „стават интересни“, допълнил, че най- голямата грешка в живота й била,
че намесила и свидетели. Отивайки при полицейския служител в РУ, Д. изложил негова
версия за случващото се, а именно че Захариева му дължи пари и затова й звъни. Обещал
да престане да я тормози.
Тръгнал си от РУ около 11:00 часа и веднага започнал настойчиво
да звъни на мобилния телефон на Захариева и да й пише съобщения във „Вайбър“. Дал
й ясно да разбере, че е бил в полицията, но това не само няма да го спре да й звъни
и да настоява да се видят, а напротив. Причакал я пред бл.** в ж.к.“***“ и когато
З. слязла от автомобила си нар. Д. се нахвърлил срещу нея с викове, обиди и псувни.
Заплашвал я, че ще я срине психически и полицията не може да го спре, казвал й,
че ще разкаже всичко за нея на съпруга й.
Притеснена З.а се прибрала в дома си и веднага звъннала на
полицейския служител М., за да съобщи за случилото се. Разбрали се да отиде на следващия
ден в РУ и подаде писмена жалба.
Когато малко по- късно, около 12.30 часа З. тръгнала с автомобила
си към училище „Никола Икономов“, за да вземе сина си, видяла, че нар.Д. я следва
с неговия автомобил. Когато тя спряла пред училището, той също спрял, слязъл от
автомобила си и се приближил към нея. Без да слиза от колата Захариева му казала
да се маха, че сина й всеки момент ще дойде, но Д. се развикал пред множеството
изчакващи децата си родители, че няма да се махне и нека сина й да разберял каква
„долнопробна курва“ е майка му. Когато детето излязло З. в стрес потеглила към дома
им в „***“, а Д. карал след нея като я следвал през целия път.
На следващия ден- 08.05.2019г., сутринта около 08.00часа З.
закарала на училище дъщеря си. Подсъдимият Д. бил там- чакал я до ПГО, с автомобила
си. Захариева отишла в социалния патронаж, за да завери документи и когато излязла
от сградата и се насочила към автомобила си, нарушителят я чакал прав до него. Започнал
да й говори неприлични неща. Тя се качила в колата си и се опитала да се заключи
от вътре, но Д. хванал дръжките на левите врати, като по този начин блокирал заключването.
Отворил шофьорската врата и с лявата си ръка ударил шамар от дясната страна на лицето
на З., който попаднал в областта на челюстта й. След това избягал, псувайки я на
майка и обиждайки я с думата „курва“. З. останала зашеметена и изненадана от агресията
на Д.. Уплашена тя говорила по телефона със св.Н., а след това и със съпруга си
- св.И. З., които дошли на място, за да я успокоят. З. подала същия ден жалба в
РУ, посетила и съдебен лекар, който й издал съдебномедицинско удостоверение за причинените
й телесни увреждания.
След този случай З. избягвала да излиза сама, били придружена
или от съпруга си или от някой приятел или познат. Периодично тя виждала, че подс.Д.
продължава да я следи: виждала го да стои пред блока й, да я следва с автомобила
си като кара след този в който е тя.
На 13.05.2019г. той я последвал до дневния център, където
носела дъщеря си и тръгнал към нея, но виждайки св.З., се отдалечил. На
29.05.2019г., когато отишла да вземе автомобила си от автосервиз в с.Гецово, го
видяла да я следва и да стои в началото на улицата до автомобила си.
На 31.05.2019г., когато оставила сина си в училище „Н.Икономов“
около 08.30часа подс.Д. дошъл до автомобила й и т.к. З. успяла да се заключи вътре,
той започнал да чука по стъклото, а пострадалата да звъни в полицията, което и накарало
Д. да си тръгне.
Всичко това- преследването, заплахите, оскърбленията при всяко
излизане извън дома, довело до безпокойство, напрежение, подтиснато настроение,
безсъние, постоянни страхове за нея и семейството й у Захариева.
Заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза
е, че гореописаните действия на нар.Д. са отключили в пострадалата Захариева силни
отрицателни емоции на притеснение, тревога и безпокойство, предизвикали са основателен
страх за физическото и психическото й здраве. Същата е получила „Протрахирана адаптационна
тревожна реакция“ като неадаптивен отговор на преживения стрес. З. не страда от
психично заболяване, поради което е способна да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Тя към момента на извършване
на деянието спрямо нея е била в „остра стресова ситуация“ със страх, ужас, паника,
вегетативни симптоми и т.н. Не се установява у нея склонност да прикрива и преиначава
истината.
Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- медицинска
експертиза установява, че при нанесения от подс.Д. удар на 08.05.2019г. на пострадалата
Захариева са причинени оток, червеникаво кръвонасядане, спонтанна и палапторна болка
върху тялото на долна челюст от дясната страна, която травма по своята медико-биологична
характеристика обуславя болка и страдание.
За описаното деяние, на 11.09.2019г. към наказателна отговорност
за осъществен състав на престъпление по чл.144а, ал.1 НК е привлечено лицето Д.Х.Д..
В проведения разпит в качеството на обвиняем в присъствието на защитник, той не
дава обяснения по случая.
От приложената справка за съдимост е видно, че Д. е неосъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от всички събрани на ДП и приети от съда писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите, заключенията на съдебно- медицинската, съдебно-
психологическата и съдебно- техническата експертизи, справка за съдимост,
характеристика и др. писмени и веществени доказателства, които са единни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Предвид изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието
си, при пряк умисъл, нарушителят Д.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението като в инкриминирания период и на инкриминираното място
системно /три и повече пъти/ е следил пострадалата Захариева и това е могло да възбуди
основателен страх за здравето й /психическо и физическо/.
„Следене“ по смисъла на чл.144а, ал.1 от НК съгласно дадената
легална дефиниция в ал.2 на същата разпоредба е всяко поведение със заплашителен
характер, което може да се изразява в преследване, показване на пострадалия, че
е наблюдаван, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства
за комуникация.
В конкретния случай нарушителят многократно в периода от
17.04.2019г. до 31.05.2019г. влизал в нежелана комуникация с пострадалата
Захариева като звънял по мобилния й телефон, заплашвал я, обиждал я и т.н.
Освен това я преследвал като я причаквал с автомобила си на местата, където тя
обичайно посещавала, последвал нейния автомобил. Упражнил физическа
саморазправа с нея като я ударил и й причинил описаните телесни увреждания.
Всичко това говори, че от обективна страна е налице
системност в действията му по следене, което не само е могло да възбуди
основателен страх за здравето й, а и реално е възбудило такъв с оглед
получената „Протрахирана адаптационна тревожна реакция“, както и телесните
увреждания.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или “пробация”,
чистото съдебно минало на Д., както и че с деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди и, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
административната му такава, а именно глоба.
При определяне и индивидуализиране на наказанието- 1200
лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен
целите на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: