Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 06.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Мирослава Пенева..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора: …………………………………………………………….

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 318 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.С.И.                                                                   до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-003948 / 22.01.2020г. на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Русе  с което за нарушение на чл.178Д от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв., а за нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.  

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призована  се явява лично, като  поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2019г. около 16,40 часа по ул.“Петрохан“ – паркинг срещу вх.“Б“ на бл.78 жалбоподателят паркирал микробус „ Фолксваген Транспортер  “ с ДК № *** КВ негова собственост. Той паркирал автомобила на място, определено за превозни средства , обслужващи хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания, като заел частично това място. Това било възприето от св.П.А., който съставил фиш против жалбоподателя. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.186 ал.2 от ЗДвП и срещу него бил съставен АУАН, като освен за това нарушение бил обвинен и за това ,че не носи контролен талон. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя били наложени горепосочените административни наказания.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество е частично основателна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон. От направените фотоснимки от св.К., който е очевидец на нарушението действително се установява, че жалбоподателят е заел частично обособеното място за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания. От приложения по делото снимков материал се установява, че маркировката на това обособено място за паркиране до голяма степен е изтрит и трудно разпознаваем. Дори и да се приеме обаче ,  че такова липсва в случая е бил наличен пътен знак „Д 21“, който на основание чл.120 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. В случая е напълно ирелевантно възражението на жалбоподателя, че не е видял пътната маркировка и пътният знак, т.е. че липсва субективна страна. Още повече ,че на основание чл.6 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението е длъжен да съобразява поведението  си с пътните знаци, което във всички случаи означава и да ги възприема преди това, което произтича от неговата физическа годност ,в случая ,като водач на МПС. Дори и да се приеме ,че пътната маркировка до такава степен е изтрита, то същото не важи за пътния знак и който е изключително добре разпознаваем. В този смисъл и дори да се приема, че  пътен знак Д21 не е бил съчетан с пътна маркировка, нито е указвал изрично колко места включва, но това не означава, че районът му на действие не е бил обозначен. Когато върху платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или друго допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела и др.), съдържащи информация за местата, определени за хора с трайни увреждания, зоната на действие на знак Д21 обхваща местата или участъците от пътя непосредствено след знака, аргумент за което е и разпоредбата на чл.101 от Наредба № 18 . От приложения снимков материал е видно, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил паркиран на мястото, обозначено с пътен знак Д21 с предния си десен ъгъл точно срещу него, поради което е попадал в зоната на неговото действие. Същественото в случая , е че жалбоподателят с управлявания от него автомобил в значителна степен е ограничил възможността за паркиране, вкл. и предвид заемане на съседно паркомясто от друг автомобил това би довело  до пълна невъзможност, тъй като същият е заел около половината от обособеното паркомясто. В този смисъл и съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, за да се приеме, че е налице основание нарушението да бъде определено като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от ДР на НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Не са налични данни жалбоподателят да има такова качество, а и твърдения в тази насока не са наведени от негова  страна.

По отношение на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП съдът намира, че и то е доказано и установено по несъмнен начин, тъй като в хода на проверката жалбоподателят не е представил контролния си талон с което е нарушил разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Всъщност и той самият не възразява и не излага възражения срещу него.

 

В този смисъл наказателното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                             

 

 

                                              РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 19-1085-003948 / 22.01.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на М.С.И. с ЕГН *********** са му наложено административни наказания  „глоба „ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.178д  от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв.- за нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                              

                                                               Районен съдия: