№ 1578
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110111288 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от СО, чрез кмета на
район „Н.И.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.И., ул. ....,
представлявано от Д Р – кмет на район „Н.И.“, чрез П Е-Д – гл. юрисконсулт към СО, район
„Н.И.“ срещу Ж. К. В. с ЕГН **********, К. Д. В. с ЕГН ********** и М. К. В. с ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. Н.И., ул. ..., с която е предявен иск с правно основание чл.
108 от ЗС, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено правото на
собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр. Н.И.,
квартал „К“ и за осъждане на ответниците да предадат на СО владението на този недвижим
имот. Иска се на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт № ... на
нотариус Р Р, с който К. Д. В. и съпругата му М. К. В. са признати за собственици по
давностно владение на поземлен имот с идентификатор ....
В исковата молба се твърди, че СО е собственик на новообразуван имот с идентификатор
..., находящ се в гр. Н.И., кв. „К“, който е идентичен с имот пл. № ... от кадастрален лист №
... от неодобрен кадастрален план, за което бил издаден АЧОС № 2866/14.04.2011 г., но в
същия била допусната явна техническа грешка, изразяваща се в посочване на друга
местност – на м. „Л“, вместо м. „Б“. Твърди се, че за поземлен имот с пл. № ..., с площ от
1933 кв.м. в м. „Б“ има влязло в сила съдебно решение от 27.05.2015г. по гр.д. № 5910/2013г.
на СГС, което легитимирало СО като собственик на имота. Твърди се, че ответниците се
снабдили от СО с удостоверение, съгласно което процесният имот не е общинска
собственост, но това се дължало на обстоятелството, че в АЧОС № 2866/14.04.2011 г.
местността, в която се намира процесният имот, погрешно била записана с наименованието
„Л“ вместо с действителното име „Б“, което била причина актът за частна общинска
1
собственост да бъде вписан в актовите книги за м. „Л“, вместо за м. „Б“. Именно затова
ответниците К. и М. В.и са се снабдили с констативен нотариален акт № ... на нотариус Р Р, с
който били признати за собственици на основание давностно владение на процесния
поземлен имот с идентификатор ..., който впоследстиве дарили на дъщеря си Ж. В. с
нотариален акт № ... г. на нотариус Р Р. Излагат се доводи, че СО е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ето защо, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците Ж. К. В., К. Д. В. и М. К. В., чрез адв. Б. твърдят, че надлежна страна по
делото е единствено Ж. К. В., която е придобила собствеността на процесния имот от
родителите си по силата на договор за дарение. Оспорват АОС от 14.04.2011г. като годен
титул за собственост. Считат същия за нищожен като издаден при липса на предпоставките
за това по чл. 25 от ЗСПЗЗ, защото имотът не е бил безстопанствен, а е имал собственици,
които са заплащали данъци за него. Освен това, имотът, предмет на актуване, следвало да
бъде земеделска земя, а в случая нямало данни процесният имот да е бил земеделска земя.
Позовават се на удостоверение от 15.04.2022г. и на скица на ПИ № ...., издадени от ищеца,
според които имотът не е общинска собственост и се намира в урбанизирана територия,
предназначена за ниско застрояване. Твърдят, че имотът е наследствен и го владеят от 1978г.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото Акт за частна общинска собственост № 2866/14.04.2011 г. се
установява, че със същия е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ новообразуван имот № ..., кадастрален район .. по плана на новообразуваните
имоти на м. „Л“, землище на гр. Н.И., кв. „К“, утвърден със Заповед № РД-15-
007/20.01.2010г. на областния управител на област София-град, с площ от 1932,89 кв.м. В
акта като местонахождение на имота е посочено СО, район „Н.И.“, гр. Н.И., м. „Л“, а като
граници на имота – ..... от кадастрален район ...
От представената по делото актуална скица на поземлен имот № ... г., издадена от СГКК-
гр. София, се установява, че поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 27.07.2022
г., е с адрес: гр. Н.И., район „Н.И.“, кв. „К“, площ: 1932 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ..., при съседи: ..., ...., ..., ..., ...., ....
и .....
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № .... по описа
на нотариус Р Р, рег. № ... в НК се установява, че въз основа на извършена обстоятелствена
проверка Б С Л и К. Д. В. са признати за собственици по наследство и давностно владение
2
на следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Н.И.,
СО, район „Н.И.“, в.з. „Р“, състояща се от първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., с
кухня, хол и тераса и втори етаж с площ от 23 кв.м. със стая и тераса, без дворното място, в
което е построена, представляващо поземлен имот с планоснимачен № ..., нанесен в
кадастрален лист № ..., планоснимачен район в.з. „Р“, местност „Г“, съгласно скица на
Дирекция „Софийски кадастър“ с площ от 1933 кв. м., при граници: .... и имот без пл.
номер.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., по
описа на нотариус Р Р, рег. № ... в НК, Б С Л и К. Д. В. са дарили на Ж. К. В. (внучка на
първата и дъщеря на втория дарител) гореописания недвижим имот - двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. Н.И., СО, район „Н.И.“, в.з. „Р“, без дворното място, в което е
построена, представляващо поземлен имот с планоснимачен № ..., нанесен в кадастрален
лист № ..., планоснимачен район в.з. „Р“, местност „Г“, съгласно скица на Дирекция
„Софийски кадастър“ с площ от 1933 кв.м., при граници: .... и имот без пл. номер.
По делото е представено удостоверение с изх. № 9400-Б-179/28.11.2006 г., издадено от СО,
район „Н.И.“, съгласно което изградената в ПИ № ..., кадастрален лист № ..., м. „Б“, гр. Н.И.,
двуетажна сграда със застроена площ от 54 кв. м., е построена през 1974 г. от Д В. Л и е била
допустима по реда на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.) и е търпима по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване и може
да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № .... по описа на нотариус Р Р, рег. № ... в НК се установява, че въз основа на
извършена обстоятелствена проверка К. Д. В. и съпругата му М. К. В. са признати за
собственици на следния недвижим имот, придобит по давностно владение, а именно:
поземлен имот, находящ се в гр. Н.И., СО – район „Н.И.“, квартал „К“, местност „Б“,
представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-3 от 11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение,
засягащо имота със Заповед КД-14-22-826/30.08.2012 г. на началника на СГКК-София и
съгласно скица № 15-560071/21.01.2022 г. на СГКК-София, поземлен имот с идентификатор
..., целият с площ от 1932 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: ..., при съседи: ..., ...., ..., ..., ...., .... и .....
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., по
описа на нотариус Р Р, рег. № ... в НК, К. Д. В. и М. К. В. са дарили на дъщеря си Ж. К. В.,
гореописания поземлен имот, придобит по давност по време на брака и представляващ
съпружеска имуществена общност, заедно с всички подобрения в имота.
По делото е представено удостоверение с изх. № ВС-25-23/20.01.2010 г., издадено от
Общинска служба по земеделие – Н.И., съгласно което имот пл. № ..., нанесен на
кадастрален лист № ..., с площ 1,933 дка, се намира в местност „Б“ („Г“), във вилна зона на
3
кв. „К“, гр. Н.И.. Посочено е, че местността, в която се намира имотът, попада в
разпоредбата на чл. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че до изготвяне на комбиниран кадастър
ОСЗ- Н.И. няма данни за липса или наличие на реституционни претенции по ЗСПЗЗ от трети
лица.
По делото е представено удостоверение към РНИ22-ГР94-152-[1], от 20.04.2022 г.,
издадено от СО, район „И“, съгласно което ПИ с идентификатор ... по КККР за землището на
гр. Н.И., кв. „К“, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор
на АГКК, е идентичен с поземлен имот с пл. ..., кадастрален лист № ... по неодобрения
кадастрален план на в.з. „Б“. От същото се установява, че ПИ с идентификатор ... по КККР
за землището на гр. Н.И., кв. „К“, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с поземлен имот с пл. ..., кадастрален лист
№ ... по неодобрения кадастрален план на в.з. „Б“, идентичен с ПИ с идентификатор ... по
плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност „Б“ в землището на гр. Н.И., одобрен
със заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София. Посочено е,
че в „Архива“ на СО – район „Н.И.“ не се открива отчуждителна преписка, както и че в
регистъра към ПНИ имот с идентификатор ... е с неустановена собственост. Посочено е и, че
към датата на издаването на удостоверението, няма данни за постъпило заявление за
възстановяване правото на собственост на имот с идентификатор ... по ПНИ на местност
„Б“, землище на кв. „К“, район „Н.И.“, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е представено удостоверение изх. № ОА73-6392/10.05.2022 г., издадено от
Областна администрация на обл. София, съгласно което за ПИ с идентификатор ... по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, със заповед № КД-14-22-
826/30.08.2012 г. на началника на СГКК-софия, находящ се в гр. Н.И., район „Н.И.“, кв. „К
&4“, м. „Б“, ведно с изградена в имота сграда с идентификатор ....1, няма съставен акт за
държавна собственост по реда на ЗДС.
Представена е скица – копие от неодобрен кадастрален план на гр. София, в.з. „Б“ от
06.05.1992 г., в която е посочено, че имотът е заснет през 1987 г. с пл. № ... и нанесен в
кадастрален лист № ... и че същият се владее от наследниците на Д В. Л.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № РНИ22-УГ51-
581/12.05.2022 г. Д В. Л е починал на 03.11.1984 г., като е оставил наследници по закон
своята съпруга Б С Л (починала на 21.02.2013 г.) и своя син К. Д. В..
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели,
доведени от ответниците – Д А (на 77 години), С Аа (на 76 години).
Свидетелят А заявява, че познава Ж. В. и К. В.. Свидетелства, че знае, че същите имат общ
имот в м. „Б“ – лозе от около 2 дка. Твърди, че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС и
никога не е бил одържавяван. Сочи, че ходи там от 60-те години, тъй като имали кошара над
този имот. Сочи, че са били една група приятели и след като през 70-те години сключили
брак, започнали да ходят там семейно. Твърди, че в имота имало и вила на два етажа, където
4
ходят с приятели. Свидетелства, че вилата била строена през 70-те години и че са ходили да
помагат. Счита, че м. „Лта“ и м. „Б“ не са едно и също място, като първата местност се
намира от лявата страна на р. И, а втората – от дясната страна на реката. Твърди, че през
последните 10-12 години съпругата на К. В. почти всеки ден ходи в имота.
Свидетелката Аа заявява, че познава К. В. и дъщеря му Ж. В.. Свидетелства, че знае, че
същите имат общ имот в м. „Б“, която се намира от едната страна на р. И. Сочи, че живее в
кв. К, като имотът на В.и се намира в квартала, но е в гората, над къщите. Сочи, че много
хора имат имоти там и има построени вили. Твърди, че тези земи никога не са били внасяни
в ТКЗС. Заявява, че от 70-те години В.и отиват там и обработват земята. Сочи, че в имота
има изградена постройка. Свидетелства, че м. „Лта“ и м. „Б“ не са едно и също място, като
същите се намират от двете страни на р. И.
Съдът изцяло кредитира обсъдените свидетелски показания, тъй като са резултат от
дългогодишните им лични възприятия, поради което са първични. Няма данни за
заинтересованост на свидетелите и съдът не намира причини да не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, във вр. чл. с чл. 537, ал. 2 от
ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот на наведеното от него правно основание, както и че имотът се владее от
ответниците без правно основание. Ответниците следва да докажат, че владеят имота на
правно основание, както и всички свои възражения, релевирани в отговора на исковата
молба.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че процесният имот е бил актуван като общински с АЧОС № 2866/14.04.2011 г.
на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОС, актът за общинска
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно
изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ документ.
Същевременно, актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от
установените в чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за
държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността
или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на
държавата, респ. на общината. Доказването на придобивното основание се осъществява чрез
изследване на основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на
собственост, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, в т. ч. разписните списъци към кадастралните планове – в този смисъл
решение № 541/6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 27/15.04.2016 г.
по гр. д. № 3554/2015 г. на ВКС, I г. о.; решение № 107/06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г.
на ВКС, ІІ г. о.; решение № 2/22.04.2019 г. по гр. д. № 326/2018 г. на ВКС, І г. о. Ето защо,
5
релевантно за собствеността е осъществяването на конкретен придобивен способ, предвиден
като правопораждащ юридически факт за право на общинска собственост. Затова, при спор
за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на
собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е
издаден. Общината следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни
факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ.
В настоящия случай в исковата молба ищецът се позовава на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в
общинска не сочи удостоверяване на конкретно фактическо състояние (така решение №
271/30.10.2012 г.по гр.д. № 477/2012 г. на ВКС, II г.о. и др.). Общината не твърди, че е
собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала
собственик на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно който земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В
съдебната практика се приема, че в приложното поле на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ се включват
само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (земи по чл. 10 ЗСПЗЗ),
но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени
от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ във
връзка с чл. 19 ЗСПЗЗ се отнася за бивши земеделски земи, които подлежат на
възстановяване, но са останали незаявени в законните срокове. Приема се, че в обхвата на
разпоредбата не са включени земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и
които са останали собственост на физически лица в реалните им граници. Придобиването на
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата
на закона, следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от общината по
силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, е необходимо същата да докаже, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран (включително, че имотът е бил част от
кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно
е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, но в установените в срокове не са били заявени
реституционни претенции), изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Определение на понятието земеделски земи се съдържа в чл. 2 от закона. Това са земи,
които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на
урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен
полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на промишлени
или други предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива
сгради; 4. не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения. Определението визира статута на имотите към момента на влизане в сила на
закона. Същевременно, за уреденото в чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ производство по възстановяване
на собствеността на бившите собственици е от значение земеделския характер на земите към
6
момента на обобществяването им – образуването на ТКЗС и други подобни организации.
Затова по отношение на бивши земеделски земи, които към момента на приемане на закона
са изгубили земеделското си предназначение – понеже са самозалесени, включени са в
урбанизирана територия или върху тях са реализирани мероприятия, законът предвижда
специални разпоредби за възстановяването им - чл. 10, ал. 5 и ал. 7, чл. 10б от ЗСПЗЗ и др.
Земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се управлява
от общината и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, тази земя става общинска собственост
– чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. А според чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост.
Следователно, правото на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като
остатъчно (резултативно) – негов обект са земеделските земи, които са останали
невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да възникне правото
на собственост на общината в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се установи, че
имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, която не е притежание на
гражданин, юридическо лице или на държавата. Настъпилите промени в предназначението
на земите, от приемането на ЗСПЗЗ до настоящия момент нямат отношение към процедурата
по възстановяване на собствеността на бившите собственици и към правото на собственост
на общината, произтичащо от чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ (така решение №
41/26.05.2022 г. по гр. д. № 3705/2021 г. на ВКС, II г. о.). Така нареченият "остатъчен фонд"
на земеделската земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по
възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти –
физически и юридически лица, държавата и общините. Всички останали земеделски земи,
които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост
по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В настоящия случай, съдът счита, че спорният имот е бил земеделска земя по смисъла на
чл. 2 от ЗСПЗЗ към 04.03.1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява, че към релевантния момент актуваният имот е бил лозе,
респ. земеделска земя по смисъла на закона. Осъщественото впоследствие включване на
имота в урбанизирана територия не отрича земеделския характер на имота към
правнорелевантния момент и не е пречка за придобиване на собствеността от страна на
общината на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ при наличие на останалите предпоставки от
фактическия състав на придобивното основание. В хода на настоящото производство, обаче,
не са представени доказателства, че имотът е бил одържавен, отчуждаван, отнеман
неправомерно от държавата, обобществяван от селскостопанска кооперативна организация
или на друго основание, както и чия собственост е бил преди колективизацията.
Представеното по делото удостоверение от ОСЗ – Н.И., съгласно което местността, в която
се намира процесният имот, попада в хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е косвено
доказателство и индиция относно колективизацията на имотите, находящи се в посочената
местност, но предвид липсата на други доказателства в тази насока, настоящият съдебен
състав намира, че единствено въз основа на посоченото писмено доказателство не може да
7
бъде направен категоричен извод в посочения смисъл. Не са представени доказателства
нито за внасянето на процесния имот в ТКЗС, нито за извършване на разпоредителни
сделки, респ. не се установява същият някога да е бил част от кооперативното земеползване
или да е бил одържавен или отнет по друг начин. Не е доказано и да е предоставян за
ползване на граждани с актове по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод са и
показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Д. А (на 77 години към датата на
разпита му в открито съдебно заседание, проведено на 08.07.20... г.), С. Аа (на 76 години към
датата на разпита й в открито съдебно заседание, проведено на 08.07.20... г.), които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логични и вътрешно
непротиворечиви. И двамата свидетели категорично заявяват, че процесният имот никога не
е бил внасян в ТКЗС и никога не е бил одържавяван. Установява се по делото, че имотът не е
заявен за възстановяване или за изкупуване по реда на ЗСПЗЗ, не е заявяван за
възстановяване или/и възстановен по някой от останалите реституционни закони. Както се
посочи по – горе, в приложното поле на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, се включват само земите,
които са подлежали на възстановяване. В случая липсват доказателства, че имотът е
подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни същият да е бил отнет, да е бил част от
кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение той
не е подлежал на възстановяване и затова не може да стане общинска собственост.
При това положение, процесният недвижим имот, независимо от установения земеделски
характер на същия към датата на влизане в сила на ЗСППЗ, не попада в обхвата на чл. 10
ЗСПЗЗ, респ. не е земеделска земя, подлежаща на реституция по реда на ЗСПЗЗ и която да
не е била реституирана. При това положение имотът не попада и в приложното поле на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, от която ищецът извлича материалната си
легитимация като собственик на процесния имот. Ищецът не доказа предпоставките на
сочения от него способ за придобиване на имота. Създаденият АЧОС на основание чл. 25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно -
прехвърлително действие. По делото не се установи СО да е придобила собствеността върху
процесния имот на заявеното в исковата молба и посочено в АЧОС придобивно основание.
Затова е безпредметно разглеждането на въпроса дали ответниците упражняват фактическа
власт върху същия, респ. на правно основание ли е същото. При така установените факти се
налага извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
По изложените мотиви искането на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен
нотариален акт № ... на нотариус Р Р, с който К. Д. В. и М. К. В. са признати за собственици
на поземлен имот с идентификатор ... на основание давностно владение е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
единствено ответниците, които своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Същите са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5000 лв.
Доколкото възнаграждението е уговорено общо и предвид обстоятелството, че срещу всеки
от ответниците е предявен еднакъв на брой и вид искове, настоящият съдебен състав намира,
8
че възнаграждението е уговорено поравно за защита по предявения иск срещу всеки от тях –
т.е. по 1666,67 лв. Ето защо на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на всеки ответник сумата в размер на 1666,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СО, чрез кмета на район „Н.И.“, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Н.И., ул. ..., чрез П Е-Д – гл. юрисконсулт към СО,
район „Н.И.“ срещу Ж. К. В. с ЕГН **********, К. Д. В. с ЕГН ********** и М. К. В. с ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. Н.И., ул. ... иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с
идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-3 от 11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 27.07.2022 г.,
находящ се в гр. Н.И., СО, район „Н.И.“, квартал „К“, местност „Б“, целият с площ от 1932
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ...,
при съседи: ..., ...., ..., ..., ...., ...., ...., и за осъждане на ответниците да предадат на СО
владението на този недвижим имот, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени
констативен нотариален акт № ... на нотариус Р Р.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СО, чрез кмета на район „Н.И.“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.И., ул. ...., да заплати на Ж. К. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. ..., сумата от 1666,67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СО, чрез кмета на район „Н.И.“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.И., ул. ...., да заплати на К. Д. В., с
ЕГН ********** , с адрес: гр. Н.И., ул. ..., сумата от 1666,67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК СО, чрез кмета на район „Н.И.“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.И., ул. ...., да заплати на М. К. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. ..., сумата от 1666,67 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9