ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /……………. год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VI-ти състав в закрито съдебно заседание, проведено 11.01.2018 год.
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 935 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника по
делото А.Н.Н., ЕГН-**********,***, с която моли съда
да измени постановеното Решение № 1718/16.11.2017 год. в частта на разноските,
като приемете, че са налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК и на ответницата не
следва да бъдат възлагани разноски по делото, а в условията на евентуалност,
моли да съда да редуцира присъденото адвокатското възнаграждение до размера
предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения, поради прекомерност.
В депозираната молба ответницата излага
фактически твърдение, че не е станала причина за образуване на делото и е
признала иска с отговора на исковата молба, поради и което не следва да и се
възлагат разноски.
Алтернативно твърди, че присъденото възнаграждение на
адвокат защитник като разноски е прекомерно.
В дадения от съда ищеца по иска е
депозирала отговор, с който оспорва искането и моли съда да го остави без
уважение.
Като се запозна с материалите по
делото съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Решение № 1718/16.11.2017 год. по
гр. дело № 935/2017 год. по описа на ВОС съдът е уважил предявения иск
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.
С постановеното решение съдът се е
произнесъл по направеното от ищеца искане за присъждане на направените от него
съдебно деловодни разноски по делото, като е осъдил ответницата А.Н.Н. да заплати на двете ищци направените по делото съдебно
деловодни разноски в размер на 4 780,72 лева.
Разноските по делото като размер
представляват заплатени държавна такса, държавна такса за вписване на искова
молба, за издаване на исканите удостоверения, за преписи, възнаграждение за
вещо лице, преводни такси и такса за издаване на скица общо в размер на 1318,72
лева, и възнаграждение за адвокат защитник в размер на 3 462 лева.
В мотивите си към решението съдът е
приел, че съобразно представените по делото писмените доказателства ответницата
е приобритател /купувач/ по договор описан в НА № 68, т. № 7/2017 год.,
вх.рег.№ 3204/16.02.2017 г. на СВ Варна и като такъв създава грешно фактическо
положение, което е и основание за провеждане на иска обосноваващо наличието на
правен интерес на ищците от провеждането му.
Съдът е приел, че ответницата със
своите действия е станала причина за завеждане на иска.
Съдът е присъдил разноските по делото
съобразно представените доказателства и списък за разноските в срока по чл.80
от ГПК от страна на ищците.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Направеното искане изменение на постановеното
решение в частта за разноските на две алтернативни основания, първото да не
присъжда разноски, а второто да се произнесе съобразно направеното възражение
за прекомерност.
Молбата е процесуално допустима тъй
като е подадена в срока за обжалване на цитираното Решение.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По делото са представени надлежни
писмени доказателства, от които е видно, че за осъществяване на правната защита
ищеца е направил разноски възлизащи общо в размер на 4 780,72 лева.
В постановеното решение съдът е приел,
че ответницата е станала причина за завеждане на делото и поради тази причина
дължи разноски.
В настоящото производство съдът намира
не следва да ревизира тези си изводи, тъй като липсва основание за това, поради
и което молба по смисъла на чл.248 от ГПК се явява неоснователна.
В срока по чл.248 от ГПК е направено
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Цена на иска в случая е 97 717,70
лева.
Платеното от ищците адвокатско
възнаграждение е в размер на 3 462 лева, за което са представени
доказателства.
Съгласно нормата на чл.7 ал.2 т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004 г., изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016 г. - бр. 41 от
23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 год./ минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да е в размер на 3 731,53 лева.
В изложения смисъл направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно.
Водим от горното, и на осн. чл. 248,
ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО
И НЕДОКАЗАНО искането на А.Н.Н., ЕГН:**********,***,
съда да измени постановеното Решение № 1718/16.11.2017 год. по гр.дело № 935/2017 год. по описа на ВОС в
частта на разноските, като приемете, че са налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК и на ответницата не следва да бъдат възлагани разноски по делото
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО
И НЕДОКАЗАНО искането на А.Н.Н., ЕГН:**********,***,
съда да измени постановеното Решение № 1718/16.11.2017 год. по гр.дело № 935/2017 год. по описа на ВОС в
частта на разноските на основание чл.78 ал.5 от ГПК, да се намали присъденото
адвокатското възнаграждение до размера предвиден в Наредбата за адвокатските
възнаграждения, поради прекомерност.
Определението на съда подлежи на
обжалване пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: