РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър И.
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600745 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 4/21.09.2022г. на Беленския районен съд, постановена
по НЧХД № 121/22 на БРС, подсъдимият А. М. И. е признат за виновен в
това, че на 19.02.2022г. в гр.Д., обл.Р., нанесъл побой на С. Г. Ф., удряйки го в
областта на главата и горните крайници с юмруци и мотика, в резултат на
което му причинил лека телесна повреда, изразяваща е в кръвонасядяен на
лява скула, повърхностно нараняване и кръвонасядане на лигавицата на
горната устна, кръвонасядания по ляв горен крайник, поради което и на
основание чл.130 ал.2 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА размер
на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер
на 1000 лева, както и разноски в размер на 881 лева и 50 лева държавна такса.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия във всичките й части. Във
въззивната жалба и допълненията към нея се навеждат доводи за
1
постановяването на присъдата при нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост,
недоказаност на обвинението, явна несправедливост на наказнието и
недоказан граждански иск. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд или намаляване размера на
наложеното наказание, размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и размера на присъдените разноски. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
В съдебно заседание подсъдимият поддържа въззивната си жалба и
всички направени в тях искания. Твърди, че не е извършил престъплението, в
което е обвинен и иска да бъде пирзнат за невинен, по изложените
съображения.
Частният тъжител и граждански ищец С. Ф. и повеерникът му адв.Г.
П. от РАК, считат жалбата за неоснователна и изразяват становище, че
атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, по подробно
изложените съображения. Претендират направените пред въззивната
инстанция разноски.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
От фактическа страна е установено следното:
Подс.А. И. е български гражаднин, със средно образование, разведен,
неосъждан, работи като ЕТ.
Частният тъжител С. Ф. и подс. А. И. живеели в гр.Д., обл.Р. в
съседство, като дворното място, в което са постройките им е в режим на
съсобственост. В имота имало изградена ниска ограда, чието поставяне и
местоположение било спорно между страните и във връзка с това те били в
обтегнати отношения. В дворното място имало саморасли храсти и дървета,
по повод на които страните водили разговори да бъдат премахнати, но не
стигнали до решение. Впоследствие частният тъжител сам решил да ги
премахне.
На 19.02.2022г. след обяд частният тъжител започнал да реже
2
самораслите дървета в двора, като пред къщата била излязла и неговата майка
– св. Г. Ф.а. Действията на тъжителя били възприети от родителите на
подсъдимия, които уведомили последния за случващото се в общия им двор.
Около 17 часа подсъдимият дошъл, като влизайки в двора започнал да вика
към тъжителя, какво прави в имота му, взел една мотика от неговия двор и
тръгнал към тъжителя, като между двамата възникнала разправия. Стигайки
до тъжителя подсъдимият му нанесъл удари с ръце, със сапа /дървената част/
на мотиката, при които тъжителят се предпазвал с ръце и ударите попаднали
върху лицето и ръцете на Ф., а удар от сапа попаднал в областта на лявата
мишница на пострадалия. Този удар му бил нанесен в момент, в който
тъжителят отстъпвайки към къщата си се спънал и паднал назад, като се
подпрял с длани на земята. След това тъжителят успя да се изправи и се
прибрал в дома си. Той взел велосипеда си и се отправил към РПУ, където
подал жалба за случилото се. Подсъдимият прибрал оставените от тъжителя
бичкия и машинка за рязане на дърва, които впоследствие предал в
полицията.
На 19.02.2022г. в 19,40 ч. пострадалият Ф. посетил УМБАЛ „К.,
където бил прегледан в спешното отделение, като обективното му състояние
било описано в лист за преглед на пациент № 002582/19.02.2022г. и
допълинтелен лист № 2589/19.02.2022г. На 21.02.2022г. той посетил съдебен
лекар, за което му било издадено СМУ № 9010/2022г., в което били описани
консаттираните телесни увреждания и посочено, че същите имат характера на
болка и страдание.
По делото е изготвена СМЕ, от заключеинето на която е видно, че
частният тъжител е получил следните увреждания: повърхнотстно нараняване
и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, кръвонасядане на лявата
скула, кръвонасядания на ляв горен крайник. Експертиът е приел, че
установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на
19.02.2022г., при удари в лицето с юмруци и удари с дървената част на
мотика. Кръвонасядането на лява мишница добре отговаря да е поучено от
предмет с продълговата удряща повърхност, какъвто може да бъде дървената
част /сап/ на мотика. Повърхностното нараняване на лигавицата на горната
устна добре отговаря да е получено от свободния ръб на срещулежащ зъб при
удар в същата област, при което устната се притиска между удрящата
3
повърхост на предмета и свободния ръб на зъба. Експертът е посочил, че
обичайният възстановителен период за посочените уврежания е около 1-3
седмици. Тези травматични увреждания на Ф. са преценени по медико-
биологичния признак като болка и страдание.
Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни
доказателства по делото: лист за преглед на името на пострадалия №
002582/19.02.2022г. и допълнителен такъв № 2589/19.02.2022г., СМУ № 9010/
2022г., неоспорената от страните СМЕ, показанията на св.Г. Ф.а, частично от
обясненията на подсъдимия, отговор от РУ Д., справка от РУ-Д. относно
извършена проверка по преписка № УРИ 456900-282/ 2022 на РУ- гр.Две
могилш, Постановление от 21.04.2022г. на РРП за отказ от образуване на ДП
относно същия случай, скица на поземлен имот, удостовериня за
наследцииния, свидетелство за съдимост и други.
Посочената фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд. Събраните писмени и гласни доказателства са
правилно анализирани в тяхната съвкупност, като се изложени убедителни
мотиви, кои от тях и защо се кредитират с доверие и на кои не се дава вяра.
Настоящият състав споделя напълно направения от първата инстанция анализ
на доказателствата и крайния извод на съда.
Относно съдебното минало на подсъдимия.
Първоинстаницонинят съд е приел, че подсъдимият е неосъждан,
въпреки че по делото на БРС липсва приложена справка за съдимост на името
на А. М. И.. От служебно изисканата и приета такава от възивната инстаниця
е видно, че подсъдимият е бил осъждан във времето, като е реабилитиран по
право на 01.01.2022г. След това е осъден по АНД № 320/2018г. на БРС, като
му е наложено адм.наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Тази глоба е
заплатена на 03.04.2019г., видно от отразеното в справката за съдимост. С
оглед на това към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е
неосъждан.
Предвид посоченото не се касае за съществено процесуално нарушение,
допуснато от първата инстанция, което да налага връщане на делото за ново
разглеждане. Касае се за непълнота на доказателствата, свързани със
съдебното минало на подсъдимия, която непълнота е отстранена от
въззивната инстанция. Освен това приетата справка за съдимост за
4
подсъдимия потвърждава посоченото от районния съд, че той е неосъждан,
поради което не е налице противоречие в тази насока между доказателствата
по делото и приетото от районния съд, което също не налага връщане на
делото за ново разглеждане.
По делото няма спор, че на посочената дата и място, между тъжителя
и подсъдимия е възникнал конфликт, както и повода за същия. В тази насока
са всички писмени и гласни доказателства, в това число и обясненията на
подсъдимия и показанията на св.О. Т., който чул разправията. Спорният по
делото въпрос е дали подсъдимият е удрял тъжителя и му е причинил
констатиранати по-късно телесни увреждания, както и дали го е удрял в
мотика - с нейната дървена дръжка или не.
Относно вида и характера на получените от тъжителя телесни
увреждания. По делото са налице безспорни и обективни доказателства за
вида и характера на тези увреждания. Те се съдържат в листа за преглед на
името на пострадалия, в допълнителният такъв от 19.02.2022г.,двата
изготвени от лекар от спешното отделение на У.“-Р.; в СМУ; както и в СМЕ,
неоспорена от страните. Посоченото доказва, от една страна вида и характера
на телесните увреждания, а от друга това, че те са получени именно на
19.02.2022г., след конфликта между старните, с оглед отразената дата и част в
листите за преглед на тъжителя. В СМЕ освен вида и характера на телесните
увреждания е описан и механизма на тяхното получаване, който отговаря на
посоченото от пострадалия и от св.Ф.а. Безспорно и установено със
специалните знания на вещото лице е, че кръвонасядането на лява мишница
на пострадалия отговаря да е получено от предмет с продълговата удряща
повърхност, какъвто може да бъде дървената част /сап/ на мотика, а
повърхностното нараняване на лигавицата на горната устна от удар в тази
област с твърд предмет, при което устната се притиска между удрящата
повърхост на предмета и свободния ръб на зъба.
Законосъобразно и правилно първата инстнация е кредитирала с
доверие посочените писмени доказателства и заключението на вещото лице и
е дала вяра на тези гласни доказателства, които кореспондират с тях. Това са
показанията на св.Г. Ф., която е очевидец на случилото се и макар
заинтересована от изхода на делото, като майка на пострадалия обективно
описва случилото се, поради което правилно на нейните показания е дадена
5
вяра.
Настоящият състав намира показанията на св.Ф.а за добросъвестни,
обективни и житейски правдиви. Те напълно кореспондират с медицинските
документи и СМЕ на тъжителя и са дадени под страх от наказателна
отговорност, поради което съдът няма основание да се съмнява в тях.
Мястото, на което са се развили събитията и мястото, на което се е намирал
св.О. Т., който твърди, че е чул разправията между тъжителя и подсъдимия,
но не е видял физически контакт между тях и нанасянето на удари, не
опровергава приетото от първата инстанция. Кредиитраните с доверие
доказателства установяват по категоричен начин авторството на деянието, а
именно, че телесните увреждания на тъжителя са му причинени от нанесени
удари именно от подсъдимия.
С оглед приетото по-горе законосъобразно и правилно първата
инстанция не е дава вяра на обясненията на подсъдимия, който отрича да е
нанасял удари на пострадалия, тъй като те остават изолирани от останалите
доказателства по делото. Уврежданията са категорично установени, поради
което възраженията на подсъдимия в тази насока са неоснователни.
Относно механизма на получаване на посочените телесни
увреждания и авторството на престъплението, съдът намира, че по делото са
събрани достатъчно категорични доказателства, че те са в резултат от ударите
нанесен на Ф. именно от подсъдимия с юмруци и с дървената дръжка на
мотиката в областта на главата и тялото. В тази насока е заключението на
СМЕ, в която е посочено, че уврежданията могат да бъдат получени при
инцидента на 19.02.2022г. и по горепосочения начин. В тази насока са и
показанията на св. Г. Ф.а. Първоинстанционният съд е подложил на
задълбочен и прецизен анализ показанията на свидетелката, която е от една
страна очевидец на случилото се, а от друга страна е майка на пострадалия,
като законосъобразно ги е кредитирал с доверие.
С оглед изложеното възраженията на подсъдимия за
необоснованост на присъдата, неправилен анализ на доказателствата и
недоказаност на обвинението са неоснователни.
Районният съд правилно и мотивирано е
кредитирал
посочените доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и е
6
достигнал до единствения възможен извод относно авторството на деянието,
времето и начина на извършването му. Първоинстнационният съд е направил
анализ на доказателствения материал, като е изложил подробни съображения,
които въззивният съд споделя.
Обсъдена е обективната и субективна страна на престъплението,
което правилно е квалифицирано като такова по чл.130 ал.2 от НК. Правилно
е приложен материалния закон.
Изложеното по-горе дава основание да приеме, че на тъжителят е
причинено увреждане изразяващо се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК- лека телесна повреда, имащо характера на
болка и страдание. Това увреждане се дължи на активните действия от страна
на подсъдимия, който е нанесъл удари по лицето и тялото на тъжителя. От
субективна страна деянието е извършено умишлено. По делото липсват
доказателства тъжителят да е отвърнал на ударите на подсъдимия, поради
което няма основание за приложение на института на реторсията.
Законосъобразно е определен вида на наказанието на подсъдимия.
Съдът правилно е преценил, че за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 месеца, или пробация, или глоба, че подсъдимият е
пълнолетен и е неосъждан.
С оглед изложеното по-горе досежно съдебното минало на
подсъдимия и съгласно задължителната съдебна практика, изразена в
Постановление № 7/04.11.1985 на Пленума на ВС, ТР № 2/28.02.2018г. на
ОСНК няма пречка да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК по
отношение на подсъдим, който е осъждан, но е реабилитиран, както и по
отношение на подсъдим, който веднъж е бил освободен от наказателна
отговорност с приложиине на чл.78а от НК, в случай, че е изтегла една година
от изпълнението на наложената глоба по чл.78а от НК.
В настоящия случай всички тези предпосатвки са налице.
Подсъдимият е реабилитиран, заплатил е адм.наказание глоба, наложено му
по реда на чл.78а от НК по АНД № 329/18 ан БРС на 03.04.2019г., поради
което към датата на деянието- 19.02.2022г. този едногодишен срок е изтекъл.
Налице са всички предпоставки на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване
от наказателна отговорност на подсъдимия и налагане на администартивно
наказание глоба, като не е налице и забраната по чл.78а ал.7 от НК.
7
Размерът на глобата съдът е определил към минимума предвиден в
текста на чл.78а от НК в размер на 1000 лева. Не са изложени изрични
съображения относно отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, което е пропуск в мотивите на районния съд. В същото време
това не сочи на необоснованост, липса на моитив и съществени процесуални
нарушения и не налага връщане на делото за ново разглеждане. Това е така от
една страна предвид липсата на жалба от частния тъжител и поради това
липсата на възможност за промяна в размера на наказанието и неговото
завишаване. От друга страна предвид това, че е глобата е определена в
законовия минимум, под който не може да се слезе.
Настоящият състав намира, че при индивидуализация на наказанието
следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства:
полагането на труд от страна на подсъдимия; чистото му съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация; поведението на пострадалия, който
въпреки обтегнатите между страните отоншения е започнал да режи дървета в
общия двор, което е дало начало на конфликта. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъдат отчетени: недобрите
характеристични данни за подсъдимия, предвид наличието на негови
предходни осъждания. Настъпилата реабилитация не заличава факта на
извършването на предходните деяния и следва да се отчете именно като лоши
характеристични данни за неговата личност.
Въпреки посоченото от настоящата инстанция размера на наложеното
наказание глоба съотвества на тежестта на извършеното и на личността на
подсъдимия и се явява справедливо. С оглед изложеното по-горе не са налице
законовите предпоставки за промяна в размера на наложената глоба.
Неснователни са възраженията на защитата за явна несправедливост на това
наказание. Същото е минимално и с него ще се постигнат целите на личната и
генерална превенция, поради окето е справедливо.
Неоснователни са възраженията на защитата и относно явна
несправедливост на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Правилно, законосъобразно и в съответствие с направеното искане,
доказателствата по делото и справедливостта е присъден размера на
гражданския иск. Той е доказан по своето основание, предвид извършеното
противоправно деяние от подсъдимия по отношеине на тъжителя. Налице е
8
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите
неимуществени вреди на тъжителя. Безспорно при нанесените телесни
увреждания тъжителят е понесъл вреди от неимуществен характер, които
следва да бъдат обезщетени. Първата инстанция е отчела причинените
телесни уврежадния на пострадалия, техният вид, брой и тежест, търпените
болки от пострадалия в момента на получаването им и периода на
отшумяване на болките. С оглед на това присъденият размер от 1000 лева, е
обоснован, доказан и справедлив. Не са налице основания за намаляване на
гражданския иск.
Първата инстанция е приела за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявеният граждански иск от частния тъжител против подсъдимия
за сумата от 1000 лева- неимуществени вреди, със законната лихва от датата
на деликта- 19.02.2022г. /видно от съдебния протокол от 16.06.2022г.- л.10 от
делото на БРС/. С присъдата си районният съд е уважил гражанския иск за
главницата изцяло, като не се е произнесъл в частта за законната лихва и не е
осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия законната лихва от датата на
деликта. В същото време това не сачи на съществено процесуално нарушение
и не може да бъде остранено, нито от настоящата инстанция, нито при ново
разглеждане от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като срещу
пъровинсатинционаната присъда не е подадна възивна жалба от частния
тъжител или от неговия повереник, поради което не е налице законова
възможност за изменение на присъдата в тази й част. Не се налага отмяна на
съдебния акт за произнасяне в частта за законната лихва, тъй като предвид
липсата на въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец, дори при
връщане на делото за ново разглеждане не би могло да се утежни
положението на подсъдимия, тъй като първоинстанционната присъда се
проверява от въззивната инстанция само по жалба на подсъдимия.
С оглед изхода на делото законосъобразно са присъдани и
съответните държавна такса и разноски.
Пред настоящата инстанция тъжителят претендирана направените
съдебни разноски за представляващия го повереник, в лицето на адв.Г. П.. В
тази насока са представени договор за правна помощ и съдействие и
пълномощно /л.33 от настоящето дело/, от които е видно, че тъжителя С. Ф. е
заплатил на адв.Г. П. от РАК сумата от 500 лева за защита пред въззивната
9
инстанция, като тази сума е внесена в брой. С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на
тъжителя направените от него разноски за процесуален представител пред
настоящата инстанция.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/21.09.2022г. на Беленския
районен съд, постановена по НЧХД № 121/22 на БРС.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. И., роден на ****г.в гр.Р., живущ
в гр.Д., обл.Р., ул.“В. български гражаднин, със средно образование, разведен,
неосъждан, ЕТ „М-А. И.“, ЕГН: ********** да заплати на С. Г. Ф., ЕГН:
********** сумата от 500 лева /петстотин лева/- направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10