О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Видин, 19.04.2017г.
ВИДИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети
граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
председател: Тодор Попиванов
Като разгледа докладваното от
съдия Попиванов гр.д. № 1054 по
описа на съда за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е изпратено по подсъдност Административен
съд – Видин. С искова молба е предявен
иск от Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и със съдебен адрес:***, ЕИК *********,
представлявана от кмета на общината, с адрес: гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, за
установяване недължимостта на суми по акт за установяване на задължение по
Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително
изпълнение в отдел „МДТ“ при община Видин, в размер на 2161.17 лева, от които:
1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за субирането на които суми е
образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г. поради
погасяването им по давност – 5 годишна за главницата и тригодишна за лихвите,
на основание чл.111, б.В, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се
твърди, че с Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 1-0340/29.07.2011г.
на началник сектор „Ревизии и принудително изпълнение в отдел „МДТ“ при община
Видин било установено, че Г.М.М. има задължения за данъци и такси по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.07.2011г. главница в общ
размер на : 1293.41 лева - данък превозни средства и лихви за просрочие в
размер на 867.76 лева.
Ищецът поддържа, че
е получил покана за доброволно изпълнение по изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при
РС – Видин за 2017г., образувано по силата на горепосочения акт за установяване
на задължение, с която го уведомявали за задължението по изпълнителното дело.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД за това, че с изтичане на
петгодишна давност са се погасили всички вземания, за които законът не
предвиждал друг срок. Счита, че
задълженията, посочени в Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК относно данъчни задължения за МПС са погасени по давност съгласно
императивните разпоредби на чл.110 и сл. от ЗЗД и не дължи плащането им, тъй
като Актът за установяване на задължения е издаден на дата 29.07.2011г., а
изпълнителното дело е образувано след изтичане на повече от 5 години - по молба
на взискателя от 27.02.2017г. Ищецът прави изрично възражение за изтекла
давност на задълженията му, установени с Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и
принудително изпълнение в отдел „МДТ“ при община Видин.
Направено е и
особено искане: на основание чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, съдът да допусне
обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство по изп.Д.№
1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г., по което е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 4553 от 07.03.2017 год.
При преценка по
допустимостта на производството съобразно чл. 130 от ГПК, съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим. Съображенията
за това са следните:
Вземането за данъци
и такси, в това число и за моторни превозни средства /МПС/, установени по
основание със закон, както и глоби са публични общински вземания по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т.1, 3 и 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по
чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по
чл.108 от ДОПК. В ал.4 на чл.107 от ДОПК
е предвидено, че актът може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция. Задълженията за данък върху
превозните средства могат да се установяват по два начина - чрез акт за
установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК, или чрез
ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Следва да се има предвид, че и в двете
хипотези актът подлежи на задължителен административен контрол, като за
случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал.3 от ДОПК
компетентният горестоящ орган, съобразно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ е Началника отдел
„Местни данъци и такси“ към съответната община – в случая – община Видин. В
случай, че изтече срокът за обжалване и
срещу акта не бъде подадена жалба или в случай на подадена такава, по която се развие
надлежно производство, в резултат на което бъде потвърден акта с влязло в сила
решение, то той се стабилизира и влиза в сила.
Доколкото в ДОПК и
АПК е предвиден специален ред за защита, по който ищецът е могъл да предяви
основанията си, заявени в настоящото производство за погасяване по давност, за
която твърди, че е настъпила, то съдът намира, че за него не е налице правен
интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданско - правен
ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Специалната процедура
по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и
събиране на публичните вземания на общините. Публичните общински вземания не
могат да бъдат предмет на исково производство пред съда, защото се установяват
с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното
производство и на облекчен ред на изпълнение, като действащият ДОПК предвижда
два способа за приложение на давността - единият е под формата на възражение от
страна на задълженото лице, при инициирано от кредитора производство по
принудително изпълнение, а другият - под формата на искане за
"отписване" по чл.173 от ДОПК. При наличието на изрично възражение
следва да се приложи редът по чл. 225, ал. 1, т.
7 вр. чл.
173 от ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния
изпълнител. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведено в
този смисъл възражение /давността не се прилага служебно/, а в случай, че не
възприеме наведеното възражение за изтекла погасителна давност - решаващият
орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК,
като инстанция по същество следва да констатира изтичането на давностния срок,
респективно - настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, при което да отмени евентуално извършените действия по
принудителното изпълнение на такова вземане. Иначе казано, преценката на
основателността на твърденията, че задължение за заплащане на публичните
вземания е погасено по давност, след като са предприети действия по тяхното
принудително изпълнение, е от компетентността на публичния изпълнител. При
евентуален отказ на публичния изпълнител, по искането за предприемане на
действия по смисъла на чл. 225, ал. 1, т.7
вр. чл.
173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията
на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност
вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия
орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК
- ще бъде приложимо производството пред административния съд, образувано при
условията на чл. 268 ДОПК
/в този смисъл Решение № 2813 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. №
11009/2010.г; Определение № 3112 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 6397/2012 на
ВАС/.
С оглед изложеното,
иск за установяване на недължимост на заплащане на данък върху МПС по чл.124 ГПК не може успешно да се проведе, тъй като той е допустим, когато не е
предвиден специален ред за реализиране на това право, а също и когато са налице
частни вземания, а не публични. Нормата, която регулира отношенията, свързани с
данъчните задължения не позволява недължимостта на данъка да се установява с
този иск. /В този смисъл е Определение №840/10.11.2005 год. по гр.д.№719/2005
год., ІV г.о. на ВКС, Определение №26 от 15.01.2009г. на ВКС по
ч.т.д.№311/2008г., Іт.о., ТК, Определение №444 от 31.12.2008г. на ВКС по
ч.гр.д.№2013/2008г., V г.о., ГК./
Съдът намира, че
дори и да се приеме, че предявеният иск би могъл да намери своята правна
квалификация под разпоредбата на чл.439 от ГПК, т.е. ако се приеме, че ищецът
се позовава на факти настъпили след влизане в сила на акта за установяване на
вземането, то такъв иск също се явява недопустим. Аргумент в тази насока се черпи от
разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК, която предвижда, че производството
по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред. В тази връзка и специалната процедура по ДОПК изключва
приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на
публичните вземания на общините. В този смисъл и приложението на разпоредбата
на чл. 439 от ГПК следва да се изключи, поради спецификата на задължението за
данък за МПС.
Доколкото
произнасянето по искането за обезпечение предполага допустим иск, по който да е
направено искането, то и съдът следва да остави без разглеждане искането за
обезпечение на предявен иск чрез спиране на изпълнението по изп.Д.№ 1046 по
описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г.
С оглед на всичко
гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 1054/2017г. по описа на Районен съд
– Видин, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск от Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и със
съдебен адрес:***, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината, с адрес:
гр. Видин, пл.„Бдинци” № 2, за установяване недължимостта на суми по акт за
установяване на задължение по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник
сектор „Ревизии и принудително изпълнение в отдел „МДТ“ при община Видин, в
размер на 2161.17 лева, от които: 1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за
събирането на които суми е образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС –
Видин за 2017г. поради погасяването им по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за допускане на обезпечение на предявения
иск от Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и със съдебен адрес:***, ЕИК
*********, представлявана от кмета на общината, с адрес: гр. Видин, пл.„Бдинци”
№ 2, за установяване недължимостта на суми по акт за установяване на задължение
по Декларация № 1-0340/29.07.2011г. на началник сектор „Ревизии и принудително
изпълнение в отдел „МДТ“ при община Видин, в размер на 2161.17 лева, от които:
1293.41 лева главница и 867.76 лева лихви, за събирането на които суми е
образувано изп.Д.№ 1046 по описа на ДСИ при РС – Видин за 2017г. поради
погасяването им по давност, като заявено по недопустим за разглеждане иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: