Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………
/ 04.06.2020г. гр. Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ – ти състав, в
публично заседание, проведено на 22.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13886 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от
ищецът Д.Я.Д. ЕГН **********, съд.
адрес: ***2А, офис 318, представляван от "Адвокатско дружество
С*** ", Булстат***, гр.Варна,
чрез адв.В***, АК-Варна, гр.Варна,
ул." *** "2А, офис 318, тел. *** срещу
ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1202 Бул." *** "46,
която искова претенция след изменение, посредством увеличаване размера на
исковата сума, на основание чл.214 ал.1, п.р.3-то от ГПК, допуснато с
определение от с.з. на 22.05.2020г., е
както следва: за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: сумата от 1724,59лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за целия процесен период 01.07.2016г. - 30.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху
главницата от датата на
предявяване на иска – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
Отправя се искане за присъждане на всички направени по
делото разноски, включително адв.хонорар.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба: През периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ищецът сочи,
че е полагал труд на длъжност „младши инспектор в ГПУ -
Летище Варна при РДГП – Аерогари“, която е на
структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в
МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ищецът е бил
със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на
ГДГП, по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на
министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период, ищецът сочи, че е полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР,
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По
силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закона за държавния служител.
Съгласно чл.67, ал.1 от него, брутната
заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член, тя е с продължителност
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
От 14.10.2016г.,
съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - по дневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за
първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец
април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Преди 14.10.2016г., работното време на работещите на смени се е изчислявало
ежемесечно.
И при действието на двата варианта
възнаграждението за положения труд се дължи в месеца, следващ месеца на
полагането на труда, както гласи чл.33, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска, се настоява, че произтича от размера на
нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и
съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г., се сочи е имало
изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но
след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази
методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се
прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Излага се, че понятието „нощен труд" намира своето
легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда
/КТ/, съгласно който.
Ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е
трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно, коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели
на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след
преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави
различни правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо
едно от друго.
Това е пряко следствие на факта,
че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа
нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР, според изнесеното, изрично е разграничил заплащането
за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
При изложеното се настоява, че разликата между номиналния
брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с
коефициент 1,143 се явява своеобразен
извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка.
Изрично се уточнява, че не се претендира допълнителното
възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не се претендира допълнително възнаграждение
за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените
часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Претендира се допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд, след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените
общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР.
Основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР, се сочи, че се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните
работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата,
според ищецът, формирана като разликата между часовете
положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143, е умножена по часовата ставка за извънреден труд,
формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто,
съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР.
За периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът настоява, че е
положил общо 1752 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143, възлиза
на 2002,54 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен
извънреден труд от 250,54 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника.
При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца, за целия период, се
сочи че възлиза на 1629,04 лв. главница.
Ответното дружество в срока по
чл. 131 от
ГПК, е депозирало отговор
на исковата молба, в който се изразява
становище за оспорване на исковете, както по основание,
така и по размер. Считат се за недоказани
предявените искове срещу ГДГП.
Неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да
заплати на ищеца сумата от 1629,04 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, в
размер на 250,54 часа, за
посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент
„1,143",
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
За процесния период, не се
оспорва, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно
за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба
по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал.
9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г. (обн.
ДВ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.), е регламентиран редът, касаещ
спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., тъй
като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила на
02.08.2016
г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния
период, редът е регламентиран с Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.
ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.).
Не се възразява от ответникът, че страните по делото са били
в служебни правоотношения през процесния период.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче
счита, че не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в
която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и
следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени; 3.
продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на
дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР, дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност
от 8 часа. Не е налице
и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по
чл. 247 и чл. 250 от КТ.
За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който
не е заплатен от ответника, според ответникът следва ищеца действително да е
работил извън установеното за него работно време по график и да не му е
изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час
труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от
платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143, е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и
заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР е разрешено
полагане на 8 часа нощен труд, за разлика
от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7
часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като
същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7
часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за
служители на МВР, същото ще е 8 часа дневен труд към 8
часа нощен труд, при което се получава коефициент 1.
В тази връзка счита, че ГДГП вече е изпълнила задължението си и е изплатила
изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.
С оглед гореизложеното, се
отправя молба за отхвърляне предявените от ищеца искове като неоснователни
и недоказани, като се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответната
страна.
В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна,
моли се направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално
определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Ищецът, носи доказателствената тежест да докаже положителните факти, на
които се позовава, включително:
възникване на служебно правоотношение между него и
Главна Дирекция „Гранична полиция ” при Министерство на вътрешните
работи, полагане на извънреден труд за исковия период от 01.07.2016г. -
30.06.2019.г, както и размера на претендираното
възнгарждение за положения извънреден труд.
В тежест на ответникът е да докаже твърдението си в отговора
на исковата молба, че е заплатил всички дължими на ищеца възнаграждения за
положен извънреден труд за процесния период.
Прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, е следното: -че в процесния
период Д.Я.Д. ЕГН **********, се е намирал в служебно
правоотношение с ответника, изпълнявал е длъжността младши инспектор в ГПУ -
Летище Варна при РДГП - Аерогари, която е на
структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в
МВР.
Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от
ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези
възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на
исковата молба.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания, посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че стойността на претендираното допълнително възнаграждение за положен извънраден труд, съобразно твърденията на ищеца след приравняване
на нощни часове към дневни за процесния период, при
отчитане на ползван от ищеца отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, е в размер на 1724,59лв., за начислени 253 часа.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно
и компетентно дадено /л.119-125/.
Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за
положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР, „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 01.07.2016г. -
30.06.2019г., приложима към спора касаещ
нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ,
бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС,
петчленен състав/, липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба
№8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма,
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение
за извънреден труд в пълния размер, като дължимо възнаграждение за извънреден
труд се установява от заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищецът разноски са в
размер на 480,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно
списък по чл.80 ГПК/л.97/, представен в с.з. на 14.02.2020г. и договор за
правна защита и съдействие от 23.08.2019г./л.98/. Ответната страна своевременно
е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение,
което съдът намира за основателно, предвид факта, че минималния
еднократен размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ,
бр. 28 от 2014г./, възлиза на 350.72лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от
218,98 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса за производството
в размер на 68,98 лева и 150,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1202 Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Д.Я.Д. ЕГН **********, съд. адрес: ***2А, офис 318,
представляван от "Адвокатско дружество
С***", Булстат ***, гр.Варна/адв.В***,
АК-Варна, гр.Варна/, ул."***"2А, офис 318, тел.***, сумата от 1724,59лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за процесен период
01.07.2016г. - 30.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законовата лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на
вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.София 1202
Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.Я.Д. ЕГН **********, съд. адрес: ***2А, офис 318,
представляван от "Адвокатско дружество
С***", Булстат ***, гр.Варна/адв.В***,
АК-Варна, гр.Варна/, ул."***"2А, офис 318, тел.***, сумата от 350,72лв., представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1202 Бул."***"46, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 218,98лв., представляваща сбор от
дължимата държавна такса за производството в размер на 68,98 лева и 150,00 лева
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: