О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1574
гр.Пловдив, 12.09.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова
като разгледа докладваното от съдията т.дело №492 по описа на съда за 2018 г.
и като констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на
глава XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание,
извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба, подадена от “АГРОКЕМИКЪЛ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ №73 К,
представлявано от В.В.П., чрез пълномощник адв.Н.К., съдебен адрес ***, против
ЕТ „Т.Г. – ТЕРА – Д.Г.”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Добрич, жк Добротица, бл.34, вх.Б, ет.3, ап.5, с която е предявен иск за
заплащане на сумата 96 298,14 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на цената по неформален договор с периодични доставки за продажба на
препарати за растителна защита, торове и семена, по който са издадени 22 на брой
фактури в периода от 03.08.2015 г. до 21.09.2017 г.
Препис от исковата молба
е връчен на ответника на 04.07.2018 г., видно от съобщението на л.93. В
двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК, принципно изтичащ на 18.07.2018 г., но с
оглед нормата на чл.61, ал.2 ГПК – спрял на 15.07.2018 г., възобновен на
03.09.2018 г. и изтекъл на 05.09.2018 г., са постъпили, както следва: отговор
на искова молба с вх.№20677/05.07.2018 г., изходящ от Д.Г. лично, и отговор на
искова молба с вх.№21851/16.07.2018 г., изходящ от ответника, чрез упълномощен
адв.Н.К. (пълномощно на л.104). В първия отговор е направено изявление, че вземанията
на ищеца се признават от ответника, както и, че страните са постигнали
спогодба, която се иска от съда да бъде одобрена в открито съдебно заседание.
Във връзка с това е насрочено такова на 07.08.2018 г., на което представител на
ответника не се е явил и спогодба не е била постигната и одобрена по
предвидения за това ред. Във втория отговор е направено възражение за местна
неподсъдност на спора на ОС Пловдив с оглед седалището на ответното дружество.
Съдът намира, че горното
възражение е направено в срок и е основателно. Видно от вписванията в
търговския регистър, ответният едноличен търговец е със седалище в гр.Добрич, а
съгласно чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Съответно според чл.119, ал.3 ГПК (редакция преди тази от ДВ, бр.65/2018 г.), която е приложима по отношение
заварените към датата на изменението производства съгласно §5 ПЗР ЗИДГПК
(ДВ, бр.65/2018 г.), възражение за неподсъдност на
делото в хипотеза по чл.105 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока
за отговор на исковата молба. В насока на това, че същото възражение се
преклудира в срока за отговор, е и разпоредбата на чл.370 ГПК, приложима в
производствата по търговски спорове, какъвто е и настоящият. В настоящата
хипотеза възражението е направено в срока за отговор на исковата молба от надлежно
упълномощен представител на ответника, поради което без значение е, че в
първоначалния отговор такова възражение не се съдържа, както и, че със същия
ответникът е заявил, че признава вземанията на ищеца. Въпросът дали това
признание изхожда от ищеца е спорен, видно от съдържанието на отговора. Спорен
е и въпросът дали това изявление съставлява признание на иск по смисъла на
чл.237 ГПК. Независимо от това, дори да се приеме, че ответникът е признал иска,
съдът намира, че няма пречка едновременно с това същият да прави възражение за
местна неподсъдност, като в този случай по отношение признанието компетентен да
се произнесе е съдът по чл.105 ГПК. Ето защо съдът намира, че възраженията на
ищеца, направени в допълнителната искова молба в тази насока, са неоснователни.
Съответно, възражението за местна неподсъдност, направено от ответника, се
явява основателно. Това възражение е процесуална пречка за допустимост на
производството пред настоящия съд, поради което същото следва да бъде
прекратено и изпратено на Окръжен съд Добрич за разглеждане по правилата на
местната подсъдност. В компетентност на последния съд е да извърши преценка
относно родовата подсъдност на спора, каквото възражение също е направено от
ответника, доколкото спорът е повдигнат пред окръжен съд като първа инстанция и
настоящият съд принципно не може да изпраща дело по подсъдност на районен съд
от друг съдебен район.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело №492 по описа
за 2018 г. на ПОС, ТО, ХVІ състав.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Добрич за
разглеждане по правилата на местната подсъдност.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Пловдив с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: