Определение по дело №3326/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2025 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20251110103326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14601
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110103326 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С депозираната искова молба ищецът е предявил обективно съединени искове, един от
които подлежи на разглеждане по общия ред, поради което съобразявайки разпоредбата на
чл. 310, ал. 3 ГПК производство от такова по глава 25 ГПК – „Бързо производство“ следва да
премине в такова по общия ред.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси следва да бъде уважени като
направените от ответника възражения съдът намира за неоснвоателни.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели, следва да се уважи като необходимо.
При служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че същата не
отговаря на чл. 127, ал. 2 ГПК, тъй като липсва посочване на банкова сметка или друг начин
на плащане. Следва да се укаже на ищеца и да конкретизира на коя длъжност желае да бъде
възстановен в случай на уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с
посочва на нейното наименование, предвид разминаването в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал.2 от ГПК
за даване на указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕМИНАВА на основание на чл. 310, ал. 3 ГПК от производство по глава 25 ГПК –
„Бързо производство“ в такова по общия ред предвид предявения от ищеца осъдителен иск
по чл. 224 КТ
1
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за
другата страна
да конкретизира на коя длъжност желае да бъде възстановен в случай на уважаване на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с посочва на нейното наименование;
да посочи банкова сметка или друг начин за плащане
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите,
поставени в исковата молба при депозит в размер на 350,00 лева, платими от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Т. М., тел. *** **********.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка в
счетоводството на ответното дружество.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели,
водени от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в първото открито заседание да представи трудовата
си книжка за констатация, че не започнал работа след датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2025 г. от 11.00 часа, за когато да се
призоват страните.

Съставя доклад по делото, както следва:
Предявените са от А. Н. Н. против У*“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №4/03.01.2025
г. на работодателя, и неговата отмяна, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 2 вр. чл. 1 КТ– за заплащане на сумата 6678,00 лева, представляваща обезщетение в
размер на разликата между получаваното при ответника възнаграждение и това при новия
работодател за периода от 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г., по чл. 224 КТ за заплащане на
сумата 5565,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 20 дни за 2022 г., на 40 дни за 2023 г. и на 40 дни за 2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на основание сключен трудов договор
№216/01.07.2022 г. на длъжността „* с работно време от 8 часа , сумарно по график с
петдневна работна седмица с месечно брутно трудово възнаграждение 910,00 лева. Посочва,
че с допълнително споразумение №2781/18.07.2024 г. възнаграждението му е увеличено на
сумата 1050,00 лева ведно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 63,00 лева. Сочи, че на 16.12.2024 г. работодателят му е връчил покана на
основание чл. 193, ал. 1 КТ за даване на писмени обяснения в седемдневен срок от
върчването й, но ищецът не е депозирал такива. На 06.01.2025 г. по време на ползване на
отпуск поради временна неработоспособност е извикан в болничното заведение, за да му
бъде връчена заповед №4/03.01.2025 г. , с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е
прекратено трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Счита, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено нито едно
нарушение на трудовата дисциплина. Това от своя страна възпрепятствало адекватната му
защита тъй като за него останали неизвестни действията, с които е нарушил трудовата
дисциплина. Липсата на мотиви възпрепятствала и извършването на проверка от страна на
съда дали е допуснато дисциплинарно нарушение. При тези доводи, счита че наложеното
дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, поради което уволнението следва да бъде
отменено. Моли да бъде възстановен и на заеманата до уволнението длъжност „*, както и
2
даму бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за периода 06.01.2025 г. до
06.06.2025 г. Поддържа, че при прекратяване на трудовото му правоотношение са останали
неизползвани дни платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и за 2024 г., поради което
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Претендира присъждането на разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове като недоказани и неоснователни. Посочва, че заповед №РД-36-
1/03.01.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, отговаря на
изискванията на закона, като същата е мотивира, в нея са посочени нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, мотиви и подпис на
работодателя. Заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели като въз основа на нея е издадена Заповед №4/03.01.2025 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 1 ,т. 6 КТ.
Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания работодателят е
поканил на основание чл. 193, ал. 1 КТ работника да даде обяснения, но такива не са
представени в дадения срок. Заповедта е издадена в сроковете за това, както и са спазени
критериите при определяне на наказанието. Поддържа, че в заповедта са посочени
конкретните действия, представляващи дисциплинарни нарушения, а именно неявяване на
работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г., както и неуведомяване на прекия си ръководител за
издаден болничен лист за периода 29.10.2024 г. и 30.10.2024 г. в срока за това, който е бил
представен едва на 06.11.2024 г. Действията на ищеца представлявали нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ. Посочва, че след като му е връчена заповедта за уволнение е уведомил
работодателя, че се намира в отпуск поради временна неработоспособност, представяйки на
07.01.2025 г. в отдел „Човешки ресурси“ болничен лист за времето от 01.01.2025 г. до
06.06.2025 г. Оспорва ищецът да е останал без работа за целия период, за който се
претендира обезщетение. Ответникът поддържа, че ищецът е заемал длъжности е различни
отделения, като полагащият се платен годишен отпуск за двете длъжността е различен.
Счита, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. не следва да се
дължи , тъй като правото му за ползване се е погасило. По отношение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. посочва, че на ищеца е изплатено обезщетение в
размер на 3444,06 лева.. Оспорва дължимостта на обезщетения за забава. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни като му се присъдят разноски.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните на безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се
оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, че ищецът виновно е нарушил
вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява съответно, както и че
заповедта е издадена при спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на
уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице,
спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед,
връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите
при които такова се изисква.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
на договора не е изтекъл.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа през сочения период, както и размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
3
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата.
По иска по чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор
№216/01.07.2022 г., прекратено със заповед №4/03.01.2025 г. на изпълнителния директор
ответното дружество.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца - и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4