В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дарина Байданова

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 35 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск за присъждане на сума за неизпълнено парично задължение по договор за наем на движима вещ.

Ищецът „Перун 89" ЕООД, Пловдив твърди, между страните на 10.07.2017г. бил сключен договор № 084/30.06.2017г. за временно и възмездно ползване на строителен инвентар- дървени Н-греди /доки/ 3.60 м.-239 бр, 3.90м. –230 броя, или, общо 1757,40 л.м. , като в чл.1.2 в договор било посочено, че цитираният строителен инвентар ще се ползва на обект с административен адрес: гр. Кърджали, бул." Христо Ботев" № 73. Сочи, че съгласно чл.2.1 от процесния договор строителният инвентар бил предоставен срещу заплащане на наемна цена в размер на 1897,99 лева с ДДС по проформа - фактура и срокът за наемане бил 30 календарни дни, считано от 30.06.2017г. до 29.07.2017г. , като в съдебно заседание ищецът заявява, че не бил съставен приемо-предавателен протокол за предаване на наетата вещ. Сочи, че въпреки крайните срокове за връщане на наетата вещ, ответникът задържал строителния инвентар за по-дълъг период от време, без да има подписан анекс към договора и след месец септември ответното дружество спряло плащането. Твърди, че на 09.01.2018г. ответното дружество върнало в складовата база на ищеца в село Златитрап дървени Н-греди/доки/ - 221 на брой с размери 3.60м и 196 броя с размери 3.90 м, за което бил издаден приемно-предавателен протокол към договор № 084/30.06.2017г., подписан от представители на двете страни. Твърди, че на следващия ден бил съставен констативен приемо-предавателен протокол към същия договор, като в него били отразени част от върнатия строителен инвентар, тъй като същият бил повреден и отразен като брак, а именно: дървени Н - греди/доки/ -50 броя с размер 3.60 м. и 39 броя с размер 3.90 броя, за което ответното дружество било уведомено. С уведомително писмо-покана с дата 14.02.2018г. по пощата с обратна разписка ищецът поканил ответника да изпълни доброволно, като писмото било получено лично от ответнното дружество чрез управителя му. На 07.06.2018г. управителят на „Тера -КЖ" ООД направил запитване по електронна поща за дължимите от ответника суми и му била изпратена подробна справка, в която били отразени платените и неплатените суми по издадените фактури, след което ответното дружество заплатило две суми с обща стойност – 533,10 лв. и останали суми по издадени фактури - фактура № 5211/30.04.2018г. на стойност -1776,19 лв. - предмет на гр. дело № 453/2019г., фактура № 5209/30.04.2018г. на стойност -2114.20 лева с ДДС - дължима, съгласно Решение № 141/19.08.2019г. по в.гр.д.№ 133/2019г. по описа на ОС-Кърджали, с което въззивният съд обезсилил частично Решение № 115/11.03.2019г. по описа на РС-Кърджали по гр.д.№ 1395/2018г. Сочи, че фактура № 5208/30.04.2018г. на стойност 4250,88 лева с ДДС, също била предмет на посоченото гр. дело, но поради допусната техническа грешка при изписването ѝ, съдът установил, че не била налице идентичност в предмета на заповедното производство и исковото производство по отношение на сумата в размер на 4250, 88 лева и отхвърлил иска в тази част като недопустим. Твърди, че ищцовото дружество изпратило до ответника покана за доброволно плащане на описаните по -горе фактури с дата 14.06.2018г., получена от управителя на 18.06.2018г., като сумите по фактурите не били изплатени. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 4250,88 лв., дължима по фактура № 5208/30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи по изложение съображения.

Ответникът „Тера-Кж" ООД, Кърджали депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и счита, че не е налице претендираното от ищеца основание за уважаване на предявения иск, тъй като не съществува вземане на ищеца към ответника за сумата от 4250,88 лв. /главница/ по процесната фактура. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва срока на процесния договор за наем, като сочи, че началната дата на договора за наем е датата на приемо - предавателния протокол до окончателното им връщане, а такъв не бил съставен. Твърди, че инвентарът бил върнат в състоянието, в което бил получен от ищеца и отговарящо на предназначението му и не било налице основание за неговото бракуване. Сочи, че в изпълнение на т.5.6 от договора ищецът като наемодател имал възможност да контролира начина на ползване на инвентара и при необходимост да предприема мерки, каквито не били предприети. Счита, че за връщането на инвентара, както и за установяване на липси и повреди , страните договорили присъствие на двете страни. Налице бил двустранно-подписан протокол от 09.01.2018 г. за предаване на инвентара от ответника на ищеца, в който било записано, че страните нямат възражения по отношение на количеството. Или счита, че дори и да се приемело, че връщането на инвентара станало без представител на ответника, то, счита, че това би погасило само възражението му за количеството върнат инвентар, но не и за бракуван инвентар, тъй като в този ден - на 09.01.2018 г. , оглед за брак не бил извършван, а в протокола от 09.01.2018 г. изрично било записано, че предстои оглед за счупвания и снимков материал. Огледът за брак също съгласно договора следвало да се извърши в присъствието на двете страни. Въпреки това, в нарушение на договора и без да уведоми надлежно представител на ответното дружество за датата на извършване на оглед за брак, ищецът едностранно още на следващия ден съставил протокол за брак /констативен протокол/ от 10.01.2018 година. Сочи на следващо място, че процесната фактура не била осчетоводена като брак нито при ищеца, нито при ответника. Счита фактурираният брак за недължим, тъй като ответникът не бил уведомен и не присъствал, поради което възраженията му по отношение на състоянието предявява с отговора на ИМ. Оспорва истинността /съдържанието/ на Констативен-приемо-предавателен протокол към договор № 084/30.06.2017г. от дата 10.01.2018 г., като сочи, че същият не бил подписан за предаваща страна от ответника. Оспорва и фактура № **********/30.04.2018 г. относно бракувани дървени греди като вид, брой и стойност. Твърди, че строителният инвентар бил върнат в състоянието, в което бил приет първоначално от ищеца и ответникът не дължал претендираната сума. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора.

По делото е безспорно възникването между страните и съществуването на облигационно правоотношение по силата на договор за наем на движими вещи – строителен инвентар - Договор № 084/30.06.2017г., с който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника строителен инвентар - дървени Н-греди /доки/ 3,60 м.-239 бр., 3,90м. –230 броя, или, общо 1757,40 л.м. Договорено е инвентарът да се ползва на обект с административен адрес гр.Кърджали, бул.“Христо Ботев“ № 73 съгласно предназначението му – строително - монтажни работи и наемна цена от 1 897,99 лв. с ДДС, включена в проформа фактура № 923/10.08.2017г. Видно от съдържанието на договора срокът на наема е за 30 календарни дни, „считано от 30.06.2017г. до 29.07.2017г. от датата на приемно - предавателния протокол до окончателното връщане на Инвентара“, предаването и приемането на който и неговото състояние при сключване и прекратяване на договора, се удостоверяват с приемно-предавателни протоколи, които се прилагат към договора и което приемане и предаване на Инвентара се извършва в складова база с.Златитрап, община Родопи от понеделник до петък от 08,00 ч. до 16,30 ч. в присъствие на наемателя или негов представител, а ако същият не присъства - не може да се предявя претенции относно предаденото и прието количество инвентар и неговото състояние. Страните уговорили, че всички разноски относно превозване и връщане на инвентара от и до склада на ищеца-наемодател, както и разтоварването му на обекта са за сметка на наемателя-ответник, като наемодателят има право да получи инвентара във вида и състоянието, в което го е предал, а и при липси на инвентар или части от окомплектовката, или повредени такива, същите се заплащат по пазарни цени съгласно т.6.8 от договора. Освен това, съгласно т.6.10 при връщане на инвентара преди изтичане на наемния срок, наемодателят не дължи нищо, а при забава /т.6.12/ за връщане на Инвентара след наемния срок, наемателят заплаща наем за всеки просрочен ден пропорционален на договорения наем. Ищецът-наемодател издал фактура №**********/30.04.2018г. за сумата 4 250,88 лв. с ДДС, с която фактурирал наем дървени Н-греди /доки/ 3,6 м.-50 бр. - брак в количество 180 л.м. при единична цена 10,66667лв., и обща 1 920,000лв. и наем дървени Н –греди/доки/ 3,9 м.-39 бр. - брак в количество 152,100 л.м. при единична цена 10,66667лв. и обща цена 1 622,40лв.

Съгласно изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза фактурата е осчетоводена от страните, като от ищеца като извършена продажба на стойност 4250,88лв.,а от ответника - като услуга „наем“, не като брак и в двете счетоводства, записана е в дневника за покупки на ответника и данните са подадени в НАП за данъчен период м.април 2018г., същата е осчетоводена като задължение към ищеца във връзка с извършената доставка на услуга в размер на 4250,88лв. Описаните във фактура № **********/30.04.2018г. дървени греди ищецът закупил като дървен трегер на единични цени - 42,34лв. – L3,60м в количество 100бр. и 45,86лв. – L3,60м. в количество 100бр. при цена на линеен метър 11,00лв. Според вещото лице от данъчна гледна точка има значение как е осчетоводено, тъй като бракът по принцип е загуба на стока, отписване, а не реална продажба, доколкото в случая същественото е налице ли е задължение по процесната фактура, по която ответното дружество ползвало данъчния кредит. Във връзка с извършената продажба фактурираната стока била изписана от сметка 304 „Стоки“ от наличната в склада стока, с което била намалена наличността на стоките във връзка с извършената продажба.

Установява се по делото, че на 09.01.2018г. с приемо-предавателен приемо-предавателен протокол към договор № 084/30.06.2017г., подписан за приемаща страна – ищеца от В.К. и за предаваща страна – ответника от Н.Т., ответникът върнал на ищеца дървени Н – греди /доки/ - 221 бр. по 3,60 м. и 196 бр. по 3,90 м., като в протокола изрично е посочено, че ищецът приема същите без забележки по отношение на количество и предстои оглед за счупвания, както и да бъде направен снимков материал. Протоколът бил съставен в два еднакви екземпляра – по един за всяка от страните. На 10.01.2018г. бил съставен Констативен Приемо-предавателен протокол към договор № 084/30.06.2017г.,носещ подпис само за приемащата страна - ищеца от В.К., и от комисия, констатирала брака - В. К. - началник склад и В.Ч. - бригадир, с който бил констатиран брак на 50 броя дървени Н – греди /доки/- 3,60 м. и на 39 броя дървени Н – греди /доки/- 3,90 м.

От показанията на св.П.Д. – служител на ответника, се установява, че същата водела кореспонденцията с ответното дружество и изготвила процесния договор и връщане на наетото количество кофражен инвентар на 09.01.2018г. бил съставен протокол от склададжийката на фирмата за приетото количество кофражен инвентар и вписано, че на следващия ден ще бъдат прегледани кофражния инвентар за щети, тъй като е дървен и бройките следва да се прегледат една по една, за да се установи дали по самите елементи има счупване, което не може да бъде поправено. Установява и че на 10.01.2018г. бил съставен констативен протокол от склададжийката В. К. и бригадира В.Ч. за счупванията и за установения в присъствието на свидетелката брак по върнатото количество, за което ответното дружество било уведомено по имейл и в телефонен разговор и бил направен снимков материал на повредения кофражен инвентар, също изпратен на дружеството. Не присъствал човек от ответното дружество, който да провери констатираното от ищеца, въпреки така договореното с договора условие за присъствие на наемателя наемателя или негов представител при приемане и предаване на инвентара. Шофьорът превозил и подписал протокола, заявил, че бил наемен транспорт и можел да се подпише за количеството, но относно годността не може да подпише протокола. По желание на ответника била съставена фактурата оригинал след проформа-фактурата за стойността на бракуваните греди. По принцип плащанията на ответното дружество за наеми били извършвани трудно и неритмично. Бракът бил остойностен на продажна цена - 12,80 лв. на линеен метър. На 10.01.2018г. изпратила имейл на ответника, че има констатирани повреди и след огледа ги уведомила, че има проблем с този инвентар. Същата присъствала на получаването на инвентара от ответника и на прегледа следващия ден. Спомня си, че част от инвентара при предаването на наемателя бил чисто нов и същият бил получен отново от нает транспорт и изпратен само шофьор, без представител на ответника. Свидетелката заявява, че поправката в Договор за наем № 84/30.06.2017г. - л.7 от делото била нейна и касае периода на ползване и от кога точно започва да тече наема.

С оглед горното, съдът намира предявения иск за основателен.

От приобщената по делото доказателствена съвкупност, бе установено, че между страните е възникнала облигационна връзка по повод договор за наем на движими вещи, което не се оспорва, като действието на договора е посочен по период - от датата на сключването му - 30.06.2017г. при продължителност 30 дни - до 29.07.2017г., в какъвто смисъл е поправката в същия, извършена от св.Джурелова, чиито показанията съдът кредитира като логични и необорени от други доказателства по делото. Или, срокът на наема, така посочен с конкретно начало и край на периода отговаря и на посочения в календарни дни срок - 30 дни, при което нелогично е обсъжданата в тази част клауза относно срок с конкретно начало и край да следва да бъде отнесена към посоченото в договора условие, че същият се сключва за цитирания срок, но от датата на приемо-предавателния протокол и до окончателното връщане на инвентара. Т.е., с оглед на съдържанието на самия договор за наем, съдът намира, че същият е сключен за посочения в него срок с начална дата – датата на договора и действието му продължава до посочения като дата краен срок на договора. Доколкото не се установи по делото ответникът при получаване на инвентара да е възразил относно качеството на получаваната стока, поради невъзможност да бъде ползван съобразно предназначението му, следва да се приеме, че същият е бил в състояние да бъде ползван по предназначение. В тази връзка, по делото бе установено и че част от предадените за временно и възмездно ползване греди са нови - закупени от ищеца от трето по делото лице на цена 11,00лв. линеен метър, за което са налични и писмени доказателства, установени при неоспорената съдебно-счетоводната експертиза. Спорният по делото въпрос относно основанието на процесната, издадена за бракувана стока, фактура, не оборва извода за съществуващо задължение на ответното дружество да заплати на наемодателя повредения инвентар на пазарна цена, предвид изричното договореното в т.6.8, изр. 2 от договора от страните, че при установени повредени части, същите се заплащат на пазарни цени. Неосигуряването на представител на ответното дружество при предаване на наетия дървен инвентар не може да дискредитира извършения в негово отсъствие оглед, тъй като ответникът сам се е поставил в невъзможност да участва в това действие. Освен това, липсата на възражения относно качеството на върнатия строителен инвентар косвено се потвърждава и от осчетоводяването от ответника на издадената впоследствие фактура № **********/30.04.2018г., включвайки я в дневника за покупки и справка декларация за ДДС за м.април 2018г. и възползвайки се от правото си на данъчен кредит. Не се установява, а и не се твърди от ответното дружество неизпълнение на договора за наем от страна на ищеца-наемодател, а напротив, ответникът признава съществуващата облигационна връзка чрез връщане на част от получените вещи и чрез счетоводното оформяне на фактурата-предмет на делото. В този смисъл, съдебната практика е еднопосочна и категорична, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, респ. получателя на стоката/услугата по нея, включването ѝ в дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки/услуги и доказва неговото съществуване - решение № 121/21.07.2016г. по т.д. № 3210/2015г. на първо т.о. при ВКС.

Или, следва да се приеме, че ответникът дължи заплащането на пазарната цена за предадения му строителен инвентар по сключения договор за наем от 30.06.2017г., оформен като брак, по фактура № **********/30.04.2018г., при което същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 4250,88лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 14.01.2020г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски по представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно, за държавна такса – 170,04 лв., 200,00 лв.- за възнаграждение за вещо лице и заплатено в брой адвокатско възнаграждение – 400,00лв., съразмерно уважената част от иска, или, в пълен размер, възлизащ на 770,04лв.

Предвид изхода на делото разноски на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТЕРА-КЖ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали , ул.“Васил Левски“ № 13, да заплати на „Перун -89“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Карловско шосе“ № 34А, сумата 4250,88лв., представляваща неплатена цена по договор за наем № 084/30.06.2017г. по издадена фактура № *********8/30.04.2018г. за наем на дървени Н - греди /доки/ 3,6 м. - 50 бр. -брак и наем на дървени Н –греди /доки/ 3,9 м.- 39 бр. - брак, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 14.01.2020г., до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

Номер на акта:	310
Дата:	7 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия:	Дарина Василева Байданова

Дело:	20205140100035
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 януари 2020 г.

Решение по дело №35/2020 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА