Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 17.11.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 141 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

С определение № 300914 / 13.12.2019 г. постановено по гр. д. № 46229 по описа на СРС за 2019 г., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – К..

          Производството е образувано по искова молба вх. № 653 от 14.02.2020 г. подадена от „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител, чрез адв. В. – САК против ответника А.Д.Н., ЕГН ********** ***,  ж. к. „Д.“, бл. 160, вх. „А“, ет. 3, ап. 12, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в размер на 1 000.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 12472 /2019 г. по описа на СРС лицето е подало възражение в срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на  подписан на 20.06.2012 г. Договор за кредитна линия между „ОББ“ АД, ЕИК : ********* и ответника, с който се предоставя кредит в размер на 1 000.00 лева. Договорът е сключен за срок от две години, считано от подписването му, като се е подновявал автоматично за още две години. На ответника е издадена карта при сключването на договора, както и веднъж на 08.10.2014 г. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане срока на договора на 20.06.2016 г.  

Ищецът сочи още, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „ОББ“ АД и „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, като задължението на ответника произтичащо от Договор за кредитна линия от 20.06.2012 г. е било изкупено от ищеца в настоящото производство. Твърди се, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, с обратна разписка / не е приложена по делото /.

На 01.03.2019 г. „Е.М.” ЕООД, ЕИК : ********* е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред СРС, с което е поискано ответника да бъде осъден да заплати сумите в размер на : 1 000.00 лева – главница, сумата от 278.00 лева – договорна лихва и е образувано посоченото по – горе ч. гр. д., но ответника е подал в срок възражение и съответно ищецът е уведомен да предяви иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.

На основание чл. 232 ал. 1 от ГПК ищецът извършва оттегляне на иска по отношение на претендираната договорна лихва в раз-мер на 278.00 лева.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 1 000.00 / хиляда / лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, явява се упълномощеният му защитник адв. В. – САК, който поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник адв. Т. – САК, който оспорва иска и излага подробно доводите си.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за кредитна линия, сключен между „Обединена Българска банка“ АД / кредитор / и А.Д.Н., ЕГН ********** / кредитополучател / се установява, че е предоставена на кредитополучателя в деня на сключване на договора банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1000.00 / хиляда / лева. Договорът е сключен за срок от две години, като се е подновил автоматично за срок от още две години, т. е на ответника веднъж е издадена карта при сключването на договора и още веднъж на 08.10.2014 г., съобразно формуляр за предаване на карта / л. 10 /. Но ответникът не е изпълнил задължението си и е оставил непогасени задължения в размер на 1 278.00 / хиляда двеста седемдесет и осем / лева, от които 1 000.00 / хиляда / лева – главница и 278.00 / двеста седемдесет и осем / лева – договорна лихва. Кредитът е станал изцяло изискуем  с изтичане срока на договора на 20.06.2016 г. 

От приложения като доказателство към делото заверен препис от договор за  прехвърляне на парични вземания / цесия / от 31.01.2018 г. е видно, че  вземането на „Обединена Българска банка“ АД, произтичащо от Договор за  кредитна линия от 20.06.2012 г. е прехвърлено в собственост на „Е.М.” ЕООД / описано в Приложение № 1 /. Приложено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Също така е приложено и Уведомително писмо изх. № 57 / 21.01.2019 г. до ответника, с което същият е уведомен за прехвърлянето на неговото вземане от „ОББ “ АД, произтичащо от Договор за кредитна линия от 20.06.2012 г. към „Е.М.” ЕООД.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Т.С., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че цената на иска съгласно заключението е 1 014.49 / хиляда и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки / лева, а размерът на лихвата, за която ищецът оттегли исковата си молба по чл. 232 ал. 1 от ГПК е в размер на 263.51 лева. 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „Обединена Българска банка“ АД / кредитор / и А.Д.Н., ЕГН ********** / кредитополучател / е сключен Договор за за кредитна линия от 20.06.2012 г.

Към исковата молба има приложено Уведомително писмо изх. № 57 / 21.01.2019 г. до ответника, с което същият е уведомен за прехвърлянето на неговото вземане от „ОББ “ АД, произтичащо от Договор за кредитна линия от 20.06.2012 г. към „Е.М.” ЕООД, което същият не е получил.

Но съдът не споделя доводите на упълномощеният защитник на ответника, че същата не е произвела по отношение на доверителя й последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй като следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. Едно от приложенията към исковата молба е писмо изх. 57 / 21.01.2019 г. до ответника, с което същият е уведомен за прехвърлянето на неговото вземане от „ОББ “ АД, произтичащо от Договор за кредитна линия от 20.06.2012 г. към „Е.М.” ЕООД.

Видно от приложеното разпореждане по чл. 131 от ГПК от 25.10.2019 г., препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. и цитираното писмо, е връчено на ответника по исковете на 04.11.2019 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм. /. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано / Решение № 123 / 24.06.2009 г. по т. д. № 12 / 2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 3 / 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711 / 2013 г.,I т. о. /.

С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника А.Д.Н., ЕГН ********** и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител - се явява носител на тези вземания.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в размер 1 000.00 / хиляда  / лева - главница.

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 1 000.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно :  сумата от 350.00 / триста и петдесет / лева, от които 50.00 / петдесет / лева – ДТ и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.Н., ЕГН ********** ***,  ж. к. „Д.“, бл. 160, вх. „А“, ет. 3, ап. 12 вземането на „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител в  размер на 1 000.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА А.Д.Н., ЕГН ********** ***,  ж. к. „Д.“, бл. 160, вх. „А“, ет. 3, ап. 12 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6, представлявано от Р.И.М.Т.  – управител направените по делото разноски в размер на 350.00 / триста и петдесет / лева, от които 50.00 / петдесет / лева – ДТ и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :