Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

    гр.Плевен, 11.04.2012г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното съдебно заседание на 14.03.2012 година, в състав

                                                                                                              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.д.№ 8224 по описа за 2011 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

               

          Иск за делба І-ва фаза.

          Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.С.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Ф.П.,*** против Е.Б.Е., ЕГН **********,*** и В.Б.К., ЕГН **********,***, в която ищцата твърди, че тя и ответниците са наследници на Б.Г.Х., б.ж. на гр.Плевен, починал на 15.11.1984г., оставил им в наследство следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №56722.661.235 с площ от 205кв.м., заедно с находящите се в него СГРАДА с идентификатор №56722.661.235.1 със застроена площ от 76кв.м. с предназначение жилищна сграда, при съседи на имота: 56722.661.230, 56722.661.234, 56722.661.220 с административен адрес: ***.

            Ищцата твърди, че е собственик на 4/6 ид.части от имота, а правата на двете ответници в съсобствеността е – всяка по 1/6 ид.част.

            Ищцата посочва, че с Нотариален акт №66/1994г. прехвърлила на първата ответница Е.Б.Е. и на съпруга й – ½ ид. част от този имот срещу задължение за гледане и издръжка; но в резултат на влошените им отношения и неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите, предявила  иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, който съдът уважил- произнасяне по гр.д.№2907/2011г. по описа на Районен съд -Плевен. Ищцата твърди, че Е.Е. не желае да напусне имота, предмет на делбата и осъществява спрямо  нея психически тормоз; че  ответницата и съпругът й „отрязали тока в стаите”, които ползва, като ищцата се принудила да прехвърли партидата на свое име. Твърди, че ответницата не желае да заплаща консумирания от тях ток, като твърди, че ползва повече ел.уреди.

         Твърди, че поради крайно обтегнати отношения иска предоставяне ползването на целия имот по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.

  В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозирала само ответницата Е.Е.,***Й., ВАК. В отговора е изложено становище,че се оспорват квотите на съделителите в съсобствеността, но не е изразено конкретно становище досежно това какви са те според тази страна-съделител в процеса. Направено е и изявление досежно придобиване на имота по давност от страна на отв.Е.Е.. Направено е изявление относно извършени подобрения в съсобствения имот от страна на Е.Е. /предмет на разглеждане във ІІ-ра фаза на съдебната делба/ и в тази връзка-право на задържане.

   В о.с.з. от ищцата се явява лично и се представлява от адв.Ф.П., ПлАК, която подържа иска за делба и искането на основание чл.344 ал.2 от ГПК-прави  искане ищцата да ползва целия съсобствен имот.

   В съдебно заседание, ответницата Е.Е. се явява, не се представлява от пълномощника, посочен в представения по делото писмен отговор. Заявява, че не може да ангажира становище по отношение частта й в съсобствеността. По отношение искането на ищцата на основание чл.344 ал.2 от ГПК излага становище, че живее в съсобствения имот заедно със семейството си /съпруг и дъщеря/, но че ползва две от стаите; че е приобщила мазите на имота като жилищна площ; че банята е една и се ползва от всички живущи понастоящем в делбения имот. Заявява, че втората ответница/нейна сестра/ няма претенции тя да ползва и полагащите й се на нея части от имота, предмет на делбата. Заявява, че от 25 години плаща ел.енергия за имота, както и че не притежава друго жилище.

    В с.з. ответницата В.К. се явява и заявява, че квотите на съделителите в съсобствеността са посочени правилно от ищцата; че не живее и не ползва имота; че не е изявявала несъгласие с това сестра й да живее със семейството си в същия.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на ГПК, намира за установено следното:

    По делото се установява, че страните са съсобственици на недвижим  имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №56722.661.235 с площ от 205кв.м., заедно с находящите се в него СГРАДА с идентификатор №56722.661.235.1 със застроена площ от 76кв.м. с предназначение жилищна сграда, при съседи на имота: 56722.661.230, 56722.661.234, 56722.661.220 с административен адрес: ***, оставен им в наследство от починалия на 15.11.1984год. общ наследодател Б.Г.Х.. По делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници на Б.Христов-л.12 от делото. По отношение правото на собственост на страните по отношение процесния недвижим имот са приети като доказателства, установяващи това им право - Нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот от 18.04.1962год./л.3 от делото/; Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане-л.4 от делото, развален впоследствие с влязло в сила на 24.10.2011год. съдебно решение, постановено по гр.д.№2907/2011год. по описа на Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав/приложено  съдебно решение на л.7-10 от делото/. Представена е Скица на процесния  имот №5032/11.05.2011год.-приложена на л.5 от делото. Квотите на страните в съсобствеността са посочени правилно от ищцата,  а именно- тя притежава 4/6 ид.части от имота, а всяка от ответниците-по 1/6 ид.част. Дори и да се приеме за безспорно заявено изявление /в писмения отговор на ответницата Е.Е./ за това да е придобила част от делбения  имот по давност, то по делото не е проведено успешно доказване в такава връзка и в този смисъл квотите на съсобствениците са посочените по-горе.

         По отношение искането на ищцата с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК: Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.2 от ГПК в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Не е налице спор между страните досежно това, че в делбения  имот живеят ищцата и ответницата Е.Е.. Не се спори, че ответницата В.К. не живее в имота, а същата е заявила и в Становище, депозирано след приключване на съдебното дирене по делото, че не се противопоставя  ответницата Е.Е. да ползва и частта от имота съобразно нейното право в съсобствеността. Ищцата не е попълнила делото с доказателства във връзка както с твърденията й за сериозно влошени междуличностни отношения с Е.Е., така и досежно това последната да ползва имота си по начин, несъответстващ на правата й в съсобствеността. Що се отнася до доводите на ищцата за това, че съвместното съжителство с ответницата води до това да се трупат големи сметки за ел. енергия, съдът съобрази следното: доказателства не са представени, а ищцата сама заявява в исковата си молба, че партидата е на нейно име. Представената в съдебно заседание Фактура /приложена на л.41 от делото/ доказва единствено изчислен размер на задължение към ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД-за използвана ел.енергия по отношение процесния недвижим имот. Тази фактура не е доказателство за това кой от живущите на адреса каква част от тази сума дължи. При такава липса на доказателства по повод изложените от ищцата твърдения съдът приема, че  искането й не следва да се уважава. Претенциите й по-скоро касаят  искания по сметките, които се разглеждат в производството по ІІ-ра фаза на делбата. Искането се прави също така, когато някой от съделителите реално не ползва делбения имот, а това е само съделителката В.К., която не е сезирала съда с такова искане.

   Ето защо и предвид изложеното, съдът намира искането на ищцата на основание чл.344 ал.2 от ГПК за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 Делбата следва да се извърши с помощта на вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна цена на имотите и тяхната поделяемост с оглед правата на страните в съсобствеността.

 Воден от горното, съдът

 

        Р    Е    Ш    И  :

 

            ДОПУСКА на основание чл.341 от ГПК да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между П.С.Х., ЕГН **********,***, пълномощник по делото адв.Ф.П.,***, Е.Б.Е., ЕГН **********,*** и В.Б.К., ЕГН **********,*** на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №56722.661.235 с площ от 205кв.м., заедно с находящите се в него СГРАДА с идентификатор №56722.661.235.1 със застроена площ от 76кв.м. с предназначение жилищна сграда, при съседи на имота: 56722.661.230, 56722.661.234, 56722.661.220 с административен адрес: ***.

    ОТ ДОПУСНАТИЯ до делба недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 6/шест/ равни дяла, от които: 4/четири/ дяла за П.С.Х., 1/един/дял за Е.Б.Е. и 1/един/дял за В.Б.К..

            НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на делбата и неговата поделяемост, при възнаграждение в размер 100лв., вносими от съделителите в едноседмичен срок от влизане на решението в сила, както следва: ищцата -66,66лв. и всяка от ответниците- по 16,67лв.

  ОПРЕДЕЛЯ за Вещо лице С.Каракиров.

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата П.С.Х. с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК за цалостно предоставяне ползването на съсобствения недвижим имот, като неоснователно и недоказано.

  Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба. В частта, с която съдът се произнесъл по искането с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба по същия ред в едноседмичен срок.

                                   

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: