№ 3209
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Д. чрез процесуалния
му представител адвокат А.К. срещу решение № 78 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№
11300 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е
осъден М. Д. - гражданин на Република Малта с документ за самоличност /ID card/ №
560176М, да заплати на ХР. Г. Г. сумата от 4 207,50 лева, представляваща нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищеца,
авторитетът му в обществото, включително в социалния му кръг и в средите, в които
работи, както и в психологически и физически дискомфорт, следствие на клеветнически
твърдения, изнесени от ответника на 22.10.2018 г. в интернетблога на същия
www.mamteldelia.com в статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да
мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and[1]how-
i-let-them-bully-me-into-silence, a именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни
полицейски служби по света, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и
анализ на финансови услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу
ищеца, че терминалите на „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ се ползват за
измами, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на присъденото обезщетение; осъден е
М. Д. да преустанови непозволеното увреждане, като премахне от интернетблога
www.mamteldelia.com статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да
мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and-how-i-
let-them-bully-me into silence; осъден е М. Д. да заплати ХР. Г. Г. сумата от 2 213,53 лева,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, на
1
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на
решението, както и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е определил като
компетентен съд и е отхвърлил възражението за неподсъдност. Сочи се, че ВРС с
определение от 21.09.2020 г. е констатирал нередовности на исковата молба и е дал
възможност на ищеца да ги отстрани, което е сторено с молба от месец октомври 2020 г., а с
друга молба е представил писмени доказателства. Поради това и за съдът е съществувало
задължение да връчи на ответника и преписи от допълнителните молби за отстраняване
нередовностите по исковата такава, което не е сторено. Освен това проектът за доклад е
допълнен в съдебно заседание с факти и обстоятелства, съдържащи се в непредставени в
срок на ответника молби, с които той не е могъл да се запознае, нито му е дадена такава
възможност от първоинстанционния съд въпреки нарочна молба, като по този начин е
нарушено правото на страните на равенство в процеса. Сочи се, че съдът не е приел
приложимия материален закон на **********който е бил представен. Излагат се и други
нарушения на процесуалните правила – извършена служебна справка от съда, каквото
процесуално действие няма предвидено в ГПК; позоваване на електронна кореспонденция,
която е изрично оспорена; приети като доказателства по делото статии на английски език
без превод на български език. Навеждат се доводи, че атакуваното решение не се основава
на анализ на всички доказателства и обсъждането им – прието е, че ответникът не е оспорил
връзката между ищеца и „Сатабанк“, което не отговаря на действителността; не е обсъдено
обстоятелството, че са налице две публикации със сходен предмет, но ищецът се позовава
само на втората, без да споменава първоизточника, респективно как е била приета всяка
една от статиите и какви са били последиците и от първата; прието е, че цитирането на
други статии не е достатъчно, за да бъдат доказани конкретни факти, въпреки наличието на
достатъчно други публично достъпни материали; не е взета предвид заинтересоваността на
единствения разпитан по делото свидетел – жената, с която ищецът живее на съпружески
начала и негов адвокат; също така са приети за доказани факти и обстоятелства без връзка с
предмета на спора. Първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че за да бъдат
противоправни дадени фактически твърдения, те трябва не само да са неверни, но и
позорящи. Също така не е отчетено, че ищецът е бил визиран в процесната публикация в
качеството си на бизнесмен и управител на банка, а публичните фигури са длъжни да
търпят критика в по-голяма степен от частните лица, както и, че след като са налице и други
публикации, то е вероятно те да са били действителния източник на притеснения за ищеца.
Твърди се, че е абсурдно твърдението за проценти в засягане на територията на различни
държави, за което не са представени доказателства. В допълнителна молба навежда доводи
за недопустимост и на решението в частта относно неоценяемия иск за премахване на
статията, тъй като такива искове могат да бъдат предявени само, когато се касае за
предписани в закон дължими действия.
Иска се отменя на така обжалваното решение и отхвърляне изцяло на исковете.
2
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Подробно се излага становище, че исковете са подсъдни на български съд, че не са налице
допуснати описаните процесуални нарушения, както и, че решението е обосновано и
правилно.
С оглед правомощията си по член 267, алинея 1 от ГПК настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил всички факти и обстоятелства,
изложени от ищеца, като е поискал да бъдат приети като доказателства публикация в
„Таймс Малта“ от 23.09.2019 г. и публикация в „Малта Тудей“ от 07.07.2019 г. за доказване
на обстоятелството, че не само в неговия блог е разгласена подобна информация,
респективно – ищецът би могъл да претърпи вреди и от тези статии. Двете публикации
обаче са представени само на английски език в противоречие с разпоредбата на член 185,
изречение първо от ГПК.
Ответникът твърди, че през 2018 г. в блога си е публикувал статия на същата тема и след
това между него и ищеца е бил налице спор, който е решен със споразумение между
страните, и която публикация е първоизточник на процесната по делото статия. В тази
връзка е представил споразумение и приложение А, сключено между страните на 09.04.2018
г., които са изключени от доказателствения материал по делото с определение от съдебно
заседание, проведено на 29.01.2021 г.
Също така ответникът е изложил доводи, че в случая е приложимо правото на Република
Малта и е представил Закон за медиите и клеветата от 2018 г. с превод на български език, но
с определение от съдебно заседание, проведено на 29.01.2021 г., първоинстанционният съд
не го е приел и го е върнал на страната.
Доколкото в тежест на ответника е да докаже твърденията си, направени в отговора на
исковата молба, то представените доказателства се явяват относими към предмета на спора
и допустими съобразно нормите на ГПК и следва да бъдат приети.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника М.Д. в срок до първото съдебно заседание да
представи превод на български език на публикация в „Таймс Малта“ от 23.09.2019 г. и
публикация в „Малта Тудей“ от 07.07.2019 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника М.Д. в срок до първото съдебно заседание да
представи Закон за медиите и клеветата от 2018 г. на Републка Малта на английски език с
превод на български език.
ПРИЕМА като доказателство по делото споразумение и приложение А, сключено между
страните на 09.04.2018 г., сключено между М.Д. и Х.Г..
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.11.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5