Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря
Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №594
по описа на съда за
Производство
по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Административното дело е образувано по жалба с
вх.№ 4412/05.12.2019 г. подадена от „Петрол“ АД гр.Ловеч ул. Търговска №12,
хотел Ловеч, против Експертно решение на НЕЛК Специализиран състав по нервни и
очни болести с № 1452 от зас.№ 160/15.10.2019 г. С оспореното експертно решение
е отменено предходно ЕР на ТЕЛК - І МБАЛ І състав гр.София, и е потвърден Болничен
лист – продължение, с №Е2017 0554425 от 13.03.2021 г., с определен период на
отпуск по болест поради временна нетрудоспособност от 11.03.2019 г. до
30.03.2019 г., с диагноза „вътре-черепна травма“, издаден на лицето П.В.В. с
ЕГН********** ***.
Твърди се, че оспореното решение е постановено в
противоречие с материалното право и в нарушение на
административно-производствените правила.
С жалбата се иска отмяна на оспореното експертно
решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се възстановяване на
деловодните разноски.
Доводите за това са, че НЕЛК се е произнесла по
просрочена жалба, извън изтъкнатите в последната оплаквания и не въз основа на
относимата медицинска документация, а здравословното състояние на лицето по
болничен лист не съответства на действителното му здравословно състояние. Иска
съдът да отмени оспореното решение и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият не се
представлява.
Ответникът по жалбата НЕЛК гр. София, редовно
призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Оспорва жалбата.
Заинтересованата страна П.В.В., редовно
призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, в писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Останалите заинтересовани страни, редовно
призовани, не изпращат представители в съдебно заседание и не ангажират
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168
ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно
и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На 24.12.2018г. около 7:00 ч. В., която работела
по трудов договор с дружеството жалбоподател, била нападната и бита от нейна
колежка на работното й място – бензиностанция 7146 на „Петрол“ АД, намираща се
в гр. София. В. била прегледана на същата дата в неотложен кабинет за СИМП от
лекар, който констатирал в Амбулаторен лист №71/24.12.2018 г. (лист 134)
наличие на повърхностни травми на глава и шия и я изпратил за експертиза при съдебен
лекар. На В. било издадено Съдебномедицинско удостоверение №
С-410/24.12.2018г., в което било описано обективното състояние на пациента и
направено заключение, че тя има контузия на главата, долната челюст и шията и
драскотини по шията, като установените увреждания се дължат на действието на
твърди предмети (каквито са и човешките ръце и нокти).
Заради получените увреждания, на В. били
издадени болнични листове № Е20196467431 за 14 дни домашно лечение от
24.12.2018г. до 06.01.2019г., № Е20196121212 за 3 дни домашно лечение от
07.01.2019г. до 09.01.2019г. и № Е20170554129 за 20 дни домашно лечение от
10.01.2019г. до 29.01.2019г. (които не
са предмет на настоящото производство) за претърпяна трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО.
На 08.01.2019 г. (лист 119) и на 09.01.2019г. В.
била прегледана от лекар с оплаквания от главоболие, световъртеж, болки във
врата, затруднено дишане и преглъщане, загуба на равновесие, гадене, повръщане
и безсъние. В Амбулаторен лист №29/09.01.2019 г. специалистът констатирал ЧМН –
хоризонтален позиционен нистагъм, изразен дискоординационен синдром и
нестабилна походка, поставил диагноза мозъчно сътресение и контузия на шията и
назначил съответна терапия и лечение (лист 108). Извършена й била компютърна
томография на мозъка на 10.01.2019г. (л.116), като резултатът бил нормален КТ
образ на мозъка. На 23.01.2019 г. на В. бил извършен нов преглед от специалист
поради оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в шията и безсъние, като в
Амбулаторен лист №340 от същата дата (л.136) било констатирано, че пациентът
има палпаторна и спонтанна болка в областта на главата, лицето и шията, има
хематоми и драскотини, болка и в окосмената част на главата, неспокойна е с
безсъние и тревожност. Диагнозата била последици от други уточнени травми на
главата и контузия на шията.
На 29.01.2019 г., поради продължаващи оплаквания
от главоболие и световъртеж, В. била прегледана от специалист-невролог – член
на ЛКК, който в амбулаторния лист
отразил диагнози „Последици от вътречерепна травма“, „Мозъчно
сътресение“ и „Контузия на шията“, ведно с обективното състояние на пациента и
назначената терапия. Във връзка с продължилите оплаквания на В., на
30.01.2019г. след извършен преглед ѝ бил издаден първичен Болничен лист №
Е20170554220 от Обща ЛКК на ДКЦ XXIX София ЕООД (л.93). С БЛ била констатирана
временна неработоспособност на лицето поради трудова злополука с диагноза
„Последици от вътречерепна травма” и бил определен 20 календарни дни отпуск в
домашен-амбулаторен режим от 30.01.2019г. до 18.02.2019г. В амбулаторния лист
от прегледа председателят на ЛКК отразил анамнезата на лицето, както и
обективното му състояние.
Същото лечебно заведение издало и продължение на
първия БЛ – Болничен лист № Е20170554323 от 20.02.2019г. (л.96) със същата
диагноза и още 20 календарни дни отпуск в домашен-амбулаторен режим от
19.02.2019г. до 10.03.2019г. В амбулаторните листове от прегледа били отразени
анамнезата на лицето, както и обективното му състояние – продължаващи
оплаквания, нестабилизирано състояние с характеристика на посттравматична
церебрастения, изразен дискоординационен синдром и нестабилна походка.
Двата болнични листа са обжалвани от Директора
на ТП на НОИ София-град пред ТЕЛК София. По жалбите се произнесла ТЕЛК I състав
в I МБАЛ – София ЕАД, като със свое Експертно решение № 841/25.03.2019 г.
отменила болничните листове с мотив „В представената медицинска документация е
отразено обективно състояние и изследване /КТ/ и заключение от
Съдебно-медицинска експертиза, които не обуславят толкова продължителна
временна нетрудоспособност за посочения период“.
След получаването на ЕР на ТЕЛК, П.В. обжалва
същото. Специализиран състав по нервни и очни болести на НЕЛК София постановил
Експертно решение № 1451 от заседание 160 от 15.10.2019 г., с което отменил ЕР
на ТЕЛК и издал ново, с което потвърдил БЛ № Е20170554220 и БЛ № Е20170554323
като правомерно издадени. Мотивите на органа са, че в МЕД на лицето са
приложени документи, описващи състояние на временна неработоспособност с
придружаваща диагноза „Контузия на главата“ и „Мозъчно сътресение“, в първичния
болничен лист диагнозата е „Последици от вътречерепна травма“, описани са
характерни симптоми на увреждането, болничните листове са издадени след
прегледи, отразени в амбулаторни листове, с което са спазени изискванията на
чл.27, ал.1 и ал.4 от ПУОРОМЕ и НЕЛК потвърждава двата болнични листа.
Решението на НЕЛК е обжалвано от „Петрол“ АД
пред АдмС- Ловеч, и с решение № 231/02.12.2020 г. по адм.д.№ 593/2019 г.
жалбата е отхвърлена. Жалбата против решението е отхвърлена като неоснователна
от ВАС на РБ с решение № 5457/29.04.2021 г. по адм.д. № 1943/2021 г. по описа
на ВАС на РБ.
Копие от решението е представено по делото.
С оспореното пред съда по настоящото дело Експертно
решение на НЕЛК с № 1452 от заседание № 160/15.10.2019 г. е отменено предходно
ЕР на ТЕЛК - І МБАЛ І състав гр.София, и е потвърден болничен лист №Е2017
0554425, издаден на лицето П.В.В. с ЕГН********** ***.
Болничен лист №Е2017 0554425 от 13.03.2019 г. е
издаден от ЛКК при ХХІХ ДКЦ София ЕООД след извършени прегледи на В. на
11.03.2019 г. (лист 43) и на 13.03.2019 г. (лист 44), при които членовете на
ЛКК са отразили анамнезата и са установили обективно състояние на лицето „ЧМД –
не се установява, ЧМН – хоризонтален позиционен нистагъм. Изразен
дискоординационен синдром. Походка нестабилна, залита в неопределена посока“.
Болничният лист е продължение на първичен
Болничен лист № Е20170554220 от Обща ЛКК на ДКЦ XXIX София ЕООД и Болничен лист
продължение с № Е20170554323 от 20.02.2019г., издаден от същата ЛКК със същата
диагноза „последици от вътре-черепна травма“, за периода 11.03.2019 г.-
30.03.2019 г.
По делото е представено заверено копие от МЕД на
П.В.В., в което се съдържат изброените по-горе документи.
За доказване на възраженията си в жалбата, по
искане на оспорващия по делото са назначени съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)
и повторна СМЕ.
В първата СМЕ вещото лице – Началник на
неврологичното отделение в МБАЛ – АД гр. Габрово, подробно е анализирало
медицинската документация по болничните листа и е дало заключение, че е
възможно състоянието на В. да създаде временна нетрудоспособност за 60 дни.
Според вещото лице времевият периодът на нетрудоспособността се базира на
субективните оплаквания на пострадалата, извършените клинични неврологични
консултации и назначеното медикаментозно лечение и е правилно определен;
приложеният амбулаторен лист удостоверява извършването на клиничен преглед на В.
и диагнозата в него е поставена по правилата на ЛКК (лист 225). Вещото лице на
база опита си излага, че при вътре-черепна травма външна сила причинява
увреждане на мозъка, като мозъчното сътресение е най-леката форма на
черепно-мозъчна травма, при него не е задължително да се наблюдава загуба на
съзнание, но за клиничната му картина са характерни общо-мозъчни симптоми,
изразяващи се в главоболие, повръщане, координационни нарушения, нарушено
зрение, когнитивни и поведенчески нарушения, нарушение на вниманието и
концентрацията. Диагнозата се поставя с клиничен неврологичен преглед, вкл.
анамнеза и неврологичен статус. Специалистът е категоричен, че от извършените
неврологични прегледи на пострадалата, документирани в амбулаторните листове, е
установен хоризонтален позиционен нистагъм, дискоординационен синдром и
атактична походка, а клиничната картина на мозъчното сътресение, което последва
закрита вътречерепна травма, е т.н. посттравматичен церебрастенен синдром,
който може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. През този период
персистират гореописаните симптоми и синдроми, което налага продължително
амбулаторно лечение (лист 224).
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, същото е прието от съда.
От страна на оспорващия са наведени доводи, че заключението
не кореспондира с всички документи по делото и вещото лице е дало некомпетентно
заключение. Направено е искане от оспорващия и е назначена повторна СМЕ, която
да отговори на същите въпроси.
В заключението по повторната СМЕ вещото лице –
невролог в УМБАЛ „Александровска“ гр. София излага, че към датата на издаване
на процесния болничен лист няма данни В. да е страдала от последици от вътре-черепна
травма (лист 267). Извода си вещото лице подкрепя с това, че за тази диагноза е
необходимо пострадалото лице да е претърпяло черепно-мозъчна травма поне в най-леката
ѝ форма „мозъчно сътресение“, но от анализа на представените медицински
документи не счита, има достатъчно данни за това, следователно няма
черепно-мозъчна травма и последици от такава. Вещото лице счита, че от данните
може да се направи извод, че лицето действително страда от церебрастения (но не
от травма), панически атаки, тревожно-депресивни нарушения и други сходни
функционални нарушения, симптомите на която са еднотипни с тези на
след-травматичната церебрастения (лист 268).
Въпреки изводите си и второто вещо лице
потвърждава, че основният начин за установяване вида на травмата е клиничен
преглед на лицето. По втория въпрос вещото лице изразява становище, че ако е
имало претърпяна вътре-черепна травма, може да се създаде временна
неработоспособност за 60 дни, но ако не се приеме наличието на претърпяна
черепно-мозъчна травма, то 60 дни могат да се оправдаят с наслагване на допълнителна
неврологична или психиатрична патология. Вещото лице по повторната СМЕ счита,
че няма сигурни данни за мозъчно сътресение и следователно няма как да има
последици от вътре-черепна травма съгласно болничния лист, а за периода на
неработоспособност счита, че е пректомерен, освен ако няма наслагване на друга
неврологична и психиатрична симптоматика. В отговор на четвъртия въпрос излага,
че правилата за издаване на болничните листове не са спазени напълно, като
цитира последната редакция на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) от
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като коригира отговора си по четвърти въпрос, тъй като не е
съобразил актуалната редакция на НМЕ към датите на издаване на двата болнични
листа, като заявява, че счита последните за правилно издадени. Твърди, че по
делото не е видял диагноза „мозъчно комоцио“ и няма основание да се издава
болничен лист след 30-ия ден, като съдебният лекар също не е приел наличието на
комоцио (лист 276).
Съдът изцяло кредитира заключението по първата
СМЕ като компетентно изготвено, даващо конкретни и обосновани от медицинска
гледна точка отговори и съобразено с всички доказателства по делото. Изводите
на вещото лице по повторната експертиза не се кредитират напълно от настоящия състав.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК, подадена е в установения 14-дневен срок, пред местно компетентния съд и
от лице с активна процесуална легитимация. Решението е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр във вр. с чл.43,
т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността
му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен
съд, шести административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Решението на НЕЛК Специализиран състав по нервни
и очни болести с № 1452 от зас.№ 160 на 15.10.2019 г. гр. София (лист 8) е
издадено от компетентен орган по чл.103, ал.2 и чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр, в
кръга на неговите правомощия. Съставът на НЕЛК, който се е произнесъл, е
Специализиран състав по нервни и очни болести, следователно е компетентен
съобразно водещата диагноза на лицето и изискването на чл.49, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Решението е издадено в законоустановената
писмена форма, мотивирано е и съдържа правни и фактически основания, подписано
е от членовете на комисията.
Неоснователни са оплакванията на оспорващия за
нарушения на административно-производствените правила при издаване на
оспореното ЕР на НЕЛК. Спазени са специалните правила по чл.43 и сл. от
ПУОРОМЕРКМЕ за състав, разглеждане и произнасяне по жалбата против решението на
ТЕЛК. Оспореното решение е постановено след проверка и анализ на представената
медицинска документация по реда на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Оспорването пред НЕЛК е в срок – видно от
приложените в МЕД на лицето доказателства, В. е получила ЕР на ТЕЛК на 05.04.2019 г., отбелязано на него (лист 53),
жалбата против това ЕР е била подадена чрез неговия издател ТЕЛК на 15.04.2019г.
(листа 36, 37 и 48). В чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето изрично е
разписано, че обжалванията и възраженията на заинтересованите лица срещу
решенията на ТЕЛК се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. На
19.04.2019 г. жалбата е постъпила в НЕЛК.
Решението – предмет на проверка в настоящото
производство, е издадено и при спазване на относимите материално-правни
разпоредби на Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ.
Спорът в настоящото производство е не толкова
правен, колкото свързан с фактите – имало ли е пострадалото лице симптоми,
обосноваващи поставените при прегледите му диагнози, те основание ли са за
издаване на оспорените болнични листове и за потвърждаването им от НЕЛК.
Разрешаването на този спорен въпрос е определящо за извод за правилно
приложение на материалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл.50, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК
Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на
медицинската и друга документация. Временната неработоспособност е предмет
на медицинска експертиза, извършвана от лекуващия лекар, лекарски консултативни
комисии (ЛКК), ТЕЛК и НЕЛК. Обжалваният индивидуален административен акт – ЕР
на НЕЛК, е предмет именно на такава експертиза. Правната норма на чл.45, ал.1
от ПУОРОМЕРКМЕ е конкретизирана в ал.5 на същата разпоредба по отношение
жалбите срещу ЕР на ТЕЛК по временната неработоспособност – НЕЛК се произнася
по редовността на коментираните от ТЕЛК болнични листове. Цялостният прочит на
чл.45 от ПУОРОМЕРКМЕ сочи на извод, че НЕЛК е втора контролна инстанция, но
след отмяна на ЕР на ТЕЛК разглежда въпроса по същество – издава ново експертно
решение, отменя или потвърждава болничния лист, при условие, че конкретни
заболявания или болнични листове са били разгледани от ТЕЛК. Изводът, който
следва е, че НЕЛК следи за правилното приложение на материалния закон спрямо
установените факти, посредством специалните знания на лекарите от състава на
ТЕЛК.
В случая правилно от административния орган е
установено, че приложената медицинска документация доказва наличие на
състояние, обуславящо временната неработоспособност на В. към момента на
издадения болничен лист-продължение, след издадените по – рано два болнични
листа, първичен и продължение.
Легална дефиниция на понятието „временна неработоспособност“
е дадена с § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Тя
съвпада и с указанието по чл. 6, ал. 1 от НМЕ кога е налице временна
неработоспособност. В процесния случай жалбоподателката би била временно
неработоспособна към момента на издаване на оспорените болнични листове при
наличие на състояние, при което не може или е възпрепятствана да работи поради
общо заболяване или поради необходимост от изследване и/или лечение в същото
или в друго населено място в страната или в чужбина.
Доколкото в случая се твърди общо заболяване,
довело до временна неработоспособност, следва да се установи дали наистина е
било налице такова заболяване и дали същото е довело до временна
неработоспособност за периода, посочен в болничните листове, които са
потвърдени с ЕР на НЕЛК.
Данни и
доказателства за наличието на травматично увреждане и в резултат общо
заболяване „последици от вътре-черепна травма и мозъчно сътресение“ се съдържат
в МЕД на В. – амбулаторни листове от прегледи, съдебно-медицинско удостоверение
и др. Съгласно изискванията на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, болничните листове са
издадени след клинични прегледи на лицето, резултатите от тези прегледи са
отразени в амбулаторни листове и в личната амбулаторна книжка на пациента. В АЛ
№113/29.01.2019г. невролог – член на ЛКК е констатирал продължаващи оплаквания
от главоболие и световъртеж и е отразил диагнози „Последици от вътре-черепна
травма“ и „Мозъчно сътресение“, ведно с обективното състояние на пациента и е назначил
терапия. В АЛ №300/30.01.2019г. председателят на ЛКК отразил анамнезата на
лицето и обективното му състояние с диагноза „Последици от вътре-черепна
травма“. На 19.02.2019 г. също бил извършен преглед на В. от
специалист-невролог, който в АЛ №211/19.02.2019г. отразил анамнезата на лицето и обективното му
състояние – продължаващи оплаквания, нестабилизирано състояние с характеристика
на посттравматична церебрастения, изразен дискоординационен синдром и
нестабилна походка, като поставил диагнози „Последици от вътре-черепна травма“
и „Мозъчно сътресение“. На 11.03.2019 г. лекар със специалност код 10 „нервни
болести“ е прегледал В. и е отразил в АЛ №300/11.03.2019 г. идентична анаманеза
на лицето и обективно състояние, с диагноза „последици от вътре-черепна травма“
(лист 43), назначил е съответна терапия и лечение. На 13.03.2019 г. лекар със
специалност код 05 „ендокринология и болести на обмяната“, член на ЛКК, е отразил
в АЛ № 716/13.03.2019 г. (лист 44) същите травматични увреждания и диагноза.
В Съдебномедицинско удостоверение №
С-410/24.12.2018г. (издадено няколко часа след претърпените увреждания) е
описано обективното състояние на В. непосредствено след инцидента и е
констатирано, че тя има контузия на главата, долната челюст и шията и
драскотини по шията, като установените увреждания се дължат на действието на
твърди предмети (каквито са и човешките ръце и нокти). Следователно по делото е
установена безспорно и причината за състоянието на пациента, довела до
издаването на болничните листове – удари от нейна колежка, довели до контузия
на главата.
Амбулаторните листове и другата медицинска
документация като официални документи не са оспорени и са годно доказателствено
средство за отразените в тях обстоятелства – обективно състояние на пациента,
диагноза и предписано лечение. Тези медицински документи са послужили като
основание за издаване на оспорения болничен лист - продължение, и след като
анамнезата и неврологичния статус на В. са снети от съответните компетентни
медицински специалисти, то издаването на болничния лист и предписаната
необходимост от домашно амбулаторно лечение (вкл. и неговата продължителност)
се основава на медицинска преценка, която не е оборена от доказателствата по
делото. Болничният лист е издаден при спазване изискванията на чл. 27, ал. 1 и
ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция, какъвто правилен извод е направен
и в оспореното експертно решение на НЕЛК.
Доколкото за изясняване на спорния въпрос са
необходими специални знания в областта на медицината, съдът е назначил СМЕ и повторна
СМЕ по настоящото дело, като кредитира изцяло заключението на първата СМЕ като
задълбочено изготвено, кореспондиращо на събраните доказателства и отговарящо
на поставените въпроси. Заключението на вещото лице е формирано въз основа на
специални знания и след детайлно запознаване с приложената медицинска
документация. Правилността на преценката на НЕЛК за наличие на заболяване,
довело до временна неработоспособност, изрично е потвърдена от вещото лице в
заключението му по първата СМЕ и не е оборена от второто вещо лице.
Специалистът по първата СМЕ е категоричен, че от извършените неврологични
прегледи на пострадалата, документирани в амбулаторните листове, е установен
хоризонтален позиционен нистагъм, дискоординационен синдром и атактична
походка, а клиничната картина на мозъчното сътресение, което последва закрита
вътре-черепна травма, е т.н. посттравматичен церебрастенен синдром, който може
да продължи от няколко седмици до няколко месеца, през този период персистират
гореописаните симптоми и синдроми, което налага продължително амбулаторно
лечение, т.е. възможно е състоянието на В. да създаде временна
нетрудоспособност за 60 и повече дни, а периодът на временната
нетрудоспособност на пострадалата е правилно определен. Вещото лице изрично е
потвърдило, че горните симптоми са установени при всички прегледи на
пострадалата и са описани в амбулаторните листове, като не се наблюдава
влошаване, изискващо контролен скенер, но няма подобрение и тя не е била
излекувана, което е обосновало и издаването на второто продължение на първичния
болничен лист.
В тази връзка съдът не кредитира изцяло заключението
на второто вещо лице по повторната СМЕ, тъй като изводите му се основават на
това, че вещото лице не счита, че в представените медицински документи има достатъчно
данни пострадалото лице да е претърпяло черепно-мозъчна травма в най-леката
ѝ форма „мозъчно сътресение“. За разлика от първото ВЛ, второто вещо лице
не е направило подробен медицински анализ на амбулаторните листове и на
резултатите, анамнезата и диагнозите в тях, но също е посочило, че основният
начин за установяване вида на травмата е клиничен преглед на лицето. По
поставените въпроси са дадени некатегорични отговори (напр. „ако е имало претърпяна вътре-черепна травма,
може да се създаде временна неработоспособност за 60 дни, но ако не се приеме
наличието на претърпяна черепно-мозъчна травма, то 60 дни могат да се оправдаят
с наслагване на допълнителна неврологична или психиатрична патология“), без
да се посочи каква е тази допълнителна патология. Нещо повече – в съдебно
заседание вещото лице заявява, че не е установило диагноза „мозъчно комоцио“,
въпреки че в АЛ от прегледите преди издаване на болничния лист (както и в
предходните АЛ по издаването на първичния БЛ и предходен БЛ продължение) такава
диагноза „Мозъчно сътресение“ са поставили всички лекари-невролози, прегледали В..
Изводът за липса на мозъчно сътресение второто вещо лице обосновава с липсата
на данни за загуба на съзнание от пациента, въпреки че във всички медицински
справочници и литература изрично се сочи, че загубата на съзнание не е
задължителен симптом при мозъчното сътресение.
Следователно по делото са налице категорични
данни, че лицето не е можело да работи като касиер-продавач поради
здравословното си състояние, т.е. че реално е било в състояние на временна
неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периода на обжалвания болничен
лист.
Поради горното експертното решение на НЕЛК, с
което е прието, че болничният лист е законосъобразен по същество, отменено е ЕР
на ТЕЛК и БЛ е потвърден на това основание, е правилно.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
оспорващия, свързани с издаването на болничните листове при липса на
категорични доказателства за претърпяна вътре-черепна травма и мозъчно
сътресение, и без неназначаването на допълнителни медицински изследвания в тази
връзка.
В Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето МКБ-10, разработена от Световната
здравна организация и прилагана от НЗОК, мозъчното сътресение се класифицира
като Мозъчно сътресение (Commotio cerebri) с код S06.0, група заболявания
„Вътре-черепна травма“.
Видно от публично достъпната информация за
болестта, публикувана на интернет сайтовете на различни органи по
здравеопазване и специализирани организации (например https://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-s060-4/мозъчно-сътресение, https://pirogov.eu/bg/mozchno-stresenie_p54.html) , както и в специализираната литература по
въпроса (напр. Б. К., И. К.: Черепно-мозъчни травми, Основи на неврохирургията,
ИК ВАП Пловдив; П. Л.: Съдебномедицинска експертиза на телесните повреди, 2010г.;
Ст. Г., М. М.: Невротравматология, Хирургия, БАН, том V, изд. Знание ЕООД, 2000г.), признаците и симптомите на
„мозъчно сътресение” с код S06.0, с какъвто е диагностицирана В., могат да
включват главоболие, съчетано с гадене и повръщане – много характерен симптом,
световъртеж, психични промени, объркване, дезориентация и затруднено фокусиране
на вниманието, нарушения на съня, замъглено зрение, може да се наблюдава
травматична церебрастения. Всеки от тези симптоми може да се появи както
веднага, така и известно време след травмата. Симптомите на повечето сътресения
изчезват след седмици, макар че след това могат да останат някои проблеми,
които рядко са дълготрайни.
Всички изброени симптоми са били установени от
специалистите, извършили клинични прегледи на пострадалата, и са отразени в
амбулаторните листове, поставена е диагноза „Мозъчно сътресение“, поради което
съдът не кредитира изложеното в заключението на вещото лице в повторната СМЕ,
че в МЕД няма достатъчно данни и не е установило в документацията диагноза за
претърпяно мозъчно комоцио (мозъчно сътресение).
Характерно за тази диагноза е, че в мозъчния
паренхим не се наблюдават никакви промени – т.е. образните методи на
диагностика не показват никакви морфологични промени. Диагностицирането става
на базата на анамнезата за предшестваща закрита черепно-мозъчна травма,
физикално изследване и неврологична находка, т.е. чрез медицинския неврологичен
преглед на пациента. Последното напълно съвпада със заключението на първото
вещо лице, както и с посоченото от второто вещо лице, че основният начин за
установяване вида на травмата е клиничен преглед на лицето. Следователно
назначаването на допълнителни медицински изследвания (скенер, ЯМР, кръвни
тестове и др.) е било изцяло в преценката на лекарите-невролози, извършили
клиничните прегледи, и при поставената от тях диагноза „мозъчно сътресение”
като последица от вътре-черепна травма, такива медицински изследвания не са
били задължителни, както категорично потвърждава и първото вещо лице.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че така
поставената диагноза и увреждане не могат да доведат до толкова дълъг период на
оплаквания и необходимост от възстановяване, респ. за издаване на процесния
болничен лист продължение. За последиците от вътре-черепни травми и мозъчни
сътресения са правени редица специализирани изследвания. Според статията „Мозъчното
сътресение може да се обективизира. Неврофизиологията в помощ на експертите“ от
д-р Д.Ц., невролог във ВМА – София и проф. д-р К.Г., д.м.н. невролог в
Неврологична клиника на ВМА – София (публ. в медицинско списание „MEDINFO“,
бр.7/2017г.), „В България годишно се
регистрират 200 случая на черепно-мозъчни травми (ЧМТ) на 100 хиляди души
население. Според статистиките около 7% от травмите са тежки, около 12% –
средни и останалите 80% се причисляват към леките ЧМТ. Много от хората с лека
ЧМТ не получават веднага медицинска помощ и посещават ОПЛ или невролог дни,
седмици и дори месеци след травмата. Оплакванията им са от персистиращи симптоми
и затруднения при връщане към рутинните дневни натоварвания. Някои от тях са в
невъзможност да се върнат на работа за различно дълъг период – няколко седмици
или месеци“.
Вещото лице по първата СМЕ е категорично, че при
извършените неврологични прегледи на пострадалата, документирани в
амбулаторните листове, е установен хоризонтален позиционен нистагъм,
дискоординационен синдром и атактична походка, а клиничната картина на
мозъчното сътресение, което последва закрита вътречерепна травма, е т.н.
посттравматичен церебрастенен синдром, който може да продължи от няколко
седмици до няколко месеца, което налага продължително амбулаторно лечение.
Следователно при така установената симптоматика на В. е възможно състоянието й
да създаде временна нетрудоспособност за 60 и повече дни, и с процесните
болнични листове правилно е определен периодът на временната нетрудоспособност.
По изложените съображения настоящият състав на АдмС
– Ловеч намира, че обжалваното решение е валиден административен акт, издаден
при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Няма искане за присъждане на деловодни разноски
от страна на ответника.
Направено е искане за възстановяване на
сторените разноски от страна на заинтересованата страна П.В.. Същата е
представлявана от адв. М.Т.. По делото са представени: Договор за правна защита
и съдействие от 11.04.2019 г. /лист 47 и 57/ , в който адв. Т. е упълномощена
само до приключване на оспорването пред НЕЛК –София; Договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 03.02.2020 г. /лист 192/ за процесуално
представителство по адм.д. №594/2019 г. по описа на АдмСЛ. Няма договорено
възнаграждение, посочено е основание чл. 38, ал.1 и ал. 2 от ЗА.
Въпреки изхода на спора съдът намира за
неоснователно искането на адвоката на заинтересованата страна В. за присъждане
на направените по делото разноски на основание чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В
представения по делото Договор не е посочена конкретната хипотеза, при която се
предоставя безплатната помощ. На следващо място не са изпълнени и условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА – жалбоподателят не е осъден за разноски, като само в този
случай адвокатът на ответната страна би имал право на адвокатско
възнаграждение, а в случая липсва такова осъждане.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№
4412/05.12.2019 г. подадена от „Петрол“ АД гр.Ловеч, ул. „Търговска“ №12, хотел
Ловеч, против Експертно решение на НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни
болести с № 1452 от заседание № 160 от 15.10.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: