Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 17.05.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 728 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на
½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ масивна триетажна жилищна
сграда № 1, със застроена площ от 32,50 кв. м и разгъната застроена площ от 100
кв. м, построена в южната част на поземлен имот, придобит като земя за
земеделско ползване на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището
на с.К., общ.К., махала „К.“, с площ на поземления имот 2166 кв. м, който имот
съставлява имот № .- имот 3 от кадастрален район., по плана на новообразуваните
имоти на с.К., одобрен със заповед № .от 2007 г., изменен със заповед № .от
05.05.2011 г., при граници на този имот по скица: черен път, общински имот,
имот №..1, горски фонд и имот №..4. Собствеността била придобита при условията
на СИО, по време на брака на ищеца с Г.М., която закупила процесната сграда на
25.08.2011 г. от Г.П.Ю.и Ю.Г., за което бил съставен нотариален акт за продажба
на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело .от 2011 г. на нотариус Б.К., с
район на действие – района на PC – Радомир, вписан под №.в регистъра на НК.
Върху посочения недвижим имот
било извършено принудително изпълнение по изп. дело № . от 20. г. по описа на ДСИ при РС
- Радомир, с взискатели Г.П.Ю.и Ю.Г. и длъжник - Г.М..
Ищецът С.К. не взел участие в
изпълнителното дело, съответно в публичната продан на семейния им имот, след
провеждането на която за купувач на имота бил обявен ответникът И.Д., на когото
недвижимият имот бил възложен с постановление на ДСИ.
Доколкото имотът не бил изцяло
собственост на длъжника по изпълнителното дело, то независимо от извършената
публична продан купувачът И.Д. не придобил собствеността върху притежаваните от
ищеца С.К. идеални части от процесния недвижим имот, съответно и към настоящия
момент собствеността върху тези идеални части принадлежала на ищеца.
Ответникът упражнявал фактическа
власт върху недвижимия имот изцяло, без да е налице противопоставимо спрямо
ищеца правно основание за това по отношение на притежаваните от него идеални
части.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на ½ ид. ч. от недвижимия имот, описан в исковата молба,
както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху
процесната ½ ид. ч.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който моли производството по делото да
бъде прекратено, тъй като подаденият иск не попадал в хипотезата на чл. 496,
ал. 3 ГПК и ищецът не бил активно легитимиран да предявява настоящата искова
претенция.
В случай, че производството по
делото не бъде прекратено, ответникът оспорва изцяло предявения иск, твърдейки,
че ищецът няма качеството на собственик на имота към момента на подаване на
исковата молба, тъй като същият бил пълномощник на съпругата си Г.М.по сделката
за покупката на процесния недвижим имот, по силата на която Г.М.придобила имота
срещу задължението да заплати на продавачите цената от 11 000 евро в срок до
25.08.2013 г.
С изповядването на сделката
ищецът станал собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот по
силата на закона в качеството му на съпруг на купувача по сделката.
Ответникът твърди, че тъй като
цената не била платена към момента на сключване на нотариалната сделка, в полза
на продавачите възниквала законна ипотека за неплатената цена, съгласно чл.
168, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Ищецът знаел, че върху целия имот е възникнала законна
ипотека в полза на продавачите.
Видно било от справка по
персоналната партида на Г.М.- купувач на процесния имот и съпруга на ищеца С.К.,
че законната ипотека била вписана в Служба по вписванията – Радомир, с молба за
вписване на законна ипотека от 25.08.2011 г. на нотариус Б.К. в книга: Законни
ипотеки, том ., № ., двойно вх. № ., което се случило в деня на изповядване на
нотариалната сделка за покупко-продажба.
Законната ипотека била учредена
върху целия процесен имот, поради което идеалните части, които са собственост
на ищеца, също били ипотекирани за обезпечение на вземането на ипотекарните
кредитори, въпреки че ищецът не бил посочен изрично в договора за
покупко-продажба на процесния имот като страна -купувач и длъжник за продажната
цена, заедно със съпругата си.
Поради неиздължаване на
продажната цена на процесния имот в уговорения в нотариалния акт срок,
продавачите се снабдили с изпълнителен лист, образувано било изпълнително дело
и изпълнението било насочено спрямо ипотекирания процесен имот. Изпълнителният
лист бил издаден срещу длъжника Г.М..
По силата на разпоредбата на чл.
429, ал. 3 ГПК законната ипотека давала право на съдебния изпълнител да насочи
принудителното изпълнение към вещ, която е собственост на трето лице и която
вещ е дадена за обезпечение на дълга, за който се изпълнява. В този смисъл
нямало как да се приеме, че извършването на публичната продан от съдебния
изпълнител било недействително по отношение на ½ ид. ч. от процесния
имот, принадлежащи на ищеца, тъй като неговите идеални части били ипотекирани
ех lege по силата на чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Ответникът посочва изрично, че
владее процесния имот на валидно правно основание - законосъобразно проведена
публична продан на ипотекиран имот.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно
заседание, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва
предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К ., с район на действие –
района на РС - Радомир, се установява, че Г.П.Ю.и Ю.Г. са продали на Г.М., чрез
пълномощника ù С.К. недвижимия имот, описан в исковата молба за сумата
от 11 000 евро, която купувачът се задължил да заплати до 25.08.2013 г.
По делото е представено и свидетелство за сключен граждански брак, издадено
от Киевски отдел за регистриране на актове по гражданско състояние към
Харковско градско управление на правосъдието, от което е видно, че Г.А.М.и С.В.К.
са сключили граждански брак на 28.05.2010 г.
По делото са представени и молба, подадена от Г.Ю.и Ю.Г. на 25.08.2011 г.,
за вписване на законна ипотека върху целия процесен имот, както и 2 бр. справки
от системата на имотния регистър, от които е видно, че по молба на Г.Ю.и Ю.Г.
от 25.08.2011 г. върху процесния имот, предмет на изповяданата сделка,
обективирана в цитирания по-горе нотариален акт, е вписана законна ипотека.
Страните са представили и преводи на разпоредбите на чл. 60 и чл. 73 от СК
на Република Украйна, касаещи режима на съпружеска имуществена общност и
събирането на вземане върху имущество в режим на СИО.
По делото е приложено и копие от изп. д. № ./20. г. по описа на ДСИ при РдРС, от което е
видно, че същото е образувано по молба на Г.Ю.и Ю.Г., с приложен към молбата
изпълнителен лист от 26.11.2013 г., издаден по гр. д. № .г. по описа на СРС в
полза на молителите срещу Г.М.за сумата от 11 000 евро – продажна цена на
недвижим имот по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие – района на РС –
Радомир.
От приобщеното изпълнително дело е видно, че след проведена публична продан
за купувач на процесния недвижим имот е обявен ответникът И.Д., който е
предложил цена от 17 611 лева. С постановление от 09.06.2016 г. на ДСИ при
РдРС имотът е възложен на купувача по публичната продан - ответникът И.Д..
В хода на производството са събрани и други доказателства, които са
неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС е допустим, тъй като пътят за защита срещу твърдяна от
ищеца незаконосъобразност на извършена публична продан при влизане в сила на
възлагателното постановление поради необжалването му, е по исков ред – арг. от
чл. 496, ал. 3 ГПК. Макар в разпоредбата изрично да са посочени основанията за
това оспорване – участие в наддаването на лице, което не е имало право или
поради невнасяне на цената, то не може да бъде отречено правото на съпруга –
недлъжник да търси защита на правата си върху имота, възложен на третото лице –
купувач. При изложени твърдения, че така продаденият имот е бил в режим на
съпружеска имуществена общност, която съгласно чл. 27, ал. 4 СК е прекратена с
извършената публична продан, съпругът – недлъжник има правно основание да
предяви иск за защита на своите права по отношение на тази вещ, тъй като
последните не биха могли да бъдат придобити от третото лице и по отношение на него
проданта не би имала вещно - транслативно действие.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно
доказването на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик
на процесната вещ, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се
осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да
докаже по някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е.
правото си на собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и
пасивната легитимация на ответника, т. е. че вещта се намира в ръцете именно на
това лице, което поради липсата на основание да я държи, следва да му я върне.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че процесният имот е бил
придобит от Г.М.на 25.08.2011 г., през време на сключения от нея с ищеца С.К.
граждански брак и при действието на СК от 2009 г. С оглед датата, на която имотът
е придобит от бившия съпруг на ищцата - 25.08.2011
г., то приложима към тази дата е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, според която:
„вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити“, която е аналогична по съдържание с разпоредбата на чл. 60 от СК на
Република Украйна. Съвместният принос се предполага до доказване на противното
- чл. 21, ал. 3 СК. Оттук следва изводът, че процесният недвижим имот, придобит
от Г.М.по време на брака ù с ищеца С.К., е придобит в режим на бездялова
съпружеска имуществена общност. Тук следва да бъде отбелязано и че съгласно
действащото понастоящем законодателство –
чл. 29 ЗС, чужденците и чуждестранните юридически лица могат да
придобиват правото на собственост на сгради и ограничени вещни права върху
недвижими имоти в страната, освен ако със закон не е уредено нещо друго (чл.
29, ал. 3 ЗС), а също и решение № 1 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
765/2012 г., II г. о., ГК. С оглед на факта, че процесният имот представлява
масивна триетажна жилищна сграда, съдът намира, че в случая по отношение на
ищеца и неговата съпруга не е налице забрана за придобиването му.
Между страните не се спори, че въз
основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № .г. по описа на СРС в полза на продавачите Г.Ю.и
Ю.Г. срещу съпругата на ищеца - Г.М., е било образувано изп. д. № ./20. г. по
описа на ДСИ при РдРС, по което, след проведена публична продан, за купувач на
процесния недвижим имот е обявен ответникът И.Д., който е предложил цена от 17
611 лева и с постановление от 09.06.2016 г. на ДСИ при РдРС имотът е възложен
на купувача по публичната продан - ответникът И.Д..
В случая съпружеската имуществена
общност, възникнала върху имота между ищеца и неговата съпруга - Г.М., е
прекратена по реда на чл. 27, ал. 4 СК, тъй като недвижимият имот е бил обект
на принудително изпълнение за личен дълг на Г.М.за удовлетворяване на парично
вземане на кредитор. С пристъпване към принудително изпълнение върху имота и
реализиране на публичната продан съпружеската имуществена общност е била
прекратена между ищеца С.К. и съпругата му Г.М., като се е трансформирала в
обикновена дялова съсобственост, при равни дялове на основание чл. 28 СК. Така
всеки от съпрузите е станал съсобственик на по ½ ид. ч. от процесния
имот.
В действителност по образуваното
и водено в СИС при РдРС изпълнително дело не е имало доказателства, че
процесният имот е придобит от длъжницата по време на брака ù с ищеца и
същият е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и ДСИ не е
уведомил ищеца за извършваната публична продан. Ответникът И.Д. е дал писмено наддавателно
предложение с най-висока цена, поради което е станал купувач на недвижимия
имот. С оглед на това и въз основа на извършената публична продан с
постановление за възлагане на недвижим имот от 09.06.2016 г. ДСИ при РдРС е
възложил имота върху И.К.Д., което е влязло в законна сила на 01.07.2016 г. и е
породило своите правни последици. Така чрез деривативния способ „публична
продан” И.К.Д. е станал собственик от момента на постановлението на ДСИ при РдРС,
с което му е бил възложен имотът - така решение №. от 22.10.2012 г. по гр. д. №
./2012 г. на ВКС, ГК, І г. о.
Придобиването на процесния имот
от ответника чрез публична продан е деривативен способ за придобиване на
собственост, тъй като само публичната продан на движими вещи е уредена в ГПК
като оригинерно основание за придобиване на собственост – чл. 482 ГПК. Тази
норма е в главата за продан на движими вещи, а правната уредба за изпълнение
върху недвижими имоти е в друга глава – глава четиридесет и трета и е различна.
Публичната продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично
натоварен за това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху
недвижим имот само ако длъжникът е собственик. Затова е деривативен способ за
придобиване правото на собственост. Нормата на чл. 496 ГПК допуска
установяването на права върху имота на трети лица в исково производство. Ако
възлагането бъде впоследствие отменено, се извършва нова продан (чл. 497 ГПК).
Нормата на чл. 499 ГПК урежда последиците при съдебно отстраняване на купувача,
но стабилитетът на публичната продан е постигнат чрез невъзможност вече да се
обжалват предходните действия – опис, оценка.
Независимо от горното стабилитетът
на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на
действителния собственик са противопоставими на извършената публична продан. За
успешното провеждане на иск за собственост от действителния собственик е без
значение дали той е знаел за насочване на изпълнението върху негов имот, или
не. В този случай законът не придава значение на добросъвестността и не
предвижда фингирано правоприемство. Поради това ищецът, като трето за
публичната продан лице, не може да противопостави на купувача – И.Д., само
права върху недвижимия имот, които не може да противопостави и на взискателя –
чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. След като ищецът към датата на придобиване на
недвижимия имот от Г.М.– 25.08.2011 г., е бил нейн съпруг, сключеният помежду им
граждански брак не е бил прекратен, то и собствеността върху имота е придобита
в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищецът е станал
съсобственик на имота преди извършената публична продан и в качеството си на
такъв може да противопостави свои права спрямо ответника по иска. В случая са приложими
разпоредбите на чл. 502 и сл. ГПК, а по силата на чл. 504 ГПК в случаите,
когато изпълнението е насочено върху имот, то се прилага чл. 500 ГПК. Според
последната разпоредба на продан подлежи само частта на длъжника. Изключение от
това правило е въведено в ал. 2 на чл. 500 ГПК, съобразно който съсобствен имот
може да бъде продаден изцяло при наличие на съгласие на съсобственика –
недлъжник. За публичната продан, извършена по изп. д. № ./20. г. по описа на
ДСИ при РдРС няма изрично писмено съгласие на съпруга - недлъжник и поради
липсата на такова съгласие, то следва, че публичната продан има прехвърлително
действие само за притежаваната от съпруга - длъжник ½ ид. ч. от имота, а
останалата ½ ид. ч. от имота е останала собственост на съпруга -
недлъжник по изпълнението (в същия смисъл – решение № 493 от 22.10.20. г. по в.
гр. д. № 618/20. г. по описа на ОС – Перник). Предвид горното следва изводът,
че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от имота. За случаите обаче, при
които е продаден имот, който не принадлежи на длъжника, респ. е продаден
съсобствен имот, без съгласие на другия съсобственик е приложимо правилото на
чл. 496, ал. 2 ГПК. Според последната
разпоредба от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане,
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е.
купувачът не би могъл въз основа на
влязлото в сила постановление за възлагане да придобие правата на останалите
съсобственици – недлъжници. Затова публичната продан не е породила своето вещно
- транслативно действие по отношение на притежаваната от ищеца ½ ид. ч.
от процесния имот. Добросъвестността е без значение в този случай, тъй като
законът не ù придава правно значение, а действа принципът от римското право,
че никой не може да прехвърли това, което не притежава.
По възраженията на ответника, касаещи вписаната законна ипотека върху процесния имот и приложението на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК:
Видно от представената молба за
вписване на законна ипотека взискателите Г.Ю.и Ю.Г. са вписали законна ипотека
върху имота, придобит по силата на обективирания в нотариален акт № ., том .,
рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с
район на действие – района на РС - Радомир, договор за покупко – продажба, но
такава има вписана на името на Г.М., видно от справката от Служба по
вписванията – Радомир, а на името на ищеца С.К. законна ипотека върху имота няма
вписана в полза на взискателите.
След като срещу ищеца няма
издаден изпълнителен лист за вземането на взискателите Г.Ю.и Ю.Г. за продажната цена по договора за
покупко - продажба, имотът е придобит по време на брака и е СИО, а спрямо С.К.
няма вписана законна ипотека върху имота за вземането на взискателите, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК - субективни предели на
изпълнителния лист: „изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато
взискателят насочва изпълнението върху тази вещ“, и публичната продан на
съсобствен имот е извършена в противоречие с разпоредбата на чл. 500, ал. 1 ГПК,
тъй като системата на вписванията в РБ е поименна, а не имотна – срещу С.К.
няма вписана законна ипотека в полза на взискателите за вземането по договора
за покупко - продажба, а съгласно чл. 166 ЗЗД ипотеката се учредява чрез
вписване в имотния регистър. В допълнение следва да се посочи, че страните в
изпълнителното производство се определят от обхвата на субективните предели на
изпълнителния лист, в класическия случай това са взискателят и длъжникът,
посочени в изпълнителния лист. С разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и сл. ГПК са
визирани и особените случаи по активната и пасивна процесуална легитимация на
страните в изпълнителното производство. С особената хипотеза на чл. 429, ал. 3 ГПК се предвижда изпълнителният лист срещу длъжника да има сила и срещу трето
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, каквито данни
по делото, както беше посочено по-горе няма.
Воден от тези съображения, и като
взе предвид, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, за което не
се спори между страните, съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС за установяване
съществуването на правото на собственост на ищеца върху процесната ½ ид.
ч. от имота и осъждане на ответника да предаде владението върху нея, е доказан
по своето основание.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 800,00 лева – разноски за заплатен адвокатски хонорар, 50,00
лева – ДТ, заплатена от ищеца по делото, както и сумата от 29,50 лева, направени разноски за извършен превод от
лицензиран преводач.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че С.В.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на ½
ид. ч. от недвижим имот, представляващ масивна триетажна жилищна сграда № 1,
със застроена площ от 32,50 кв. м и разгъната застроена площ от 100 кв. м,
построена в южната част на поземлен имот, придобит като земя за земеделско
ползване на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на с.К.,
общ.К., махала „К.“, с площ на поземления имот 2166 кв. м, който имот
съставлява имот № .- имот 3 от кадастрален район., по плана на новообразуваните
имоти на с.К., одобрен със заповед № .от 2007 г., изменен със заповед № .от
05.05.2011 г., при граници на този имот по скица: черен път, общински имот,
имот №..1, горски фонд и имот №..4.
ОСЪЖДА И.К.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** да предаде на С.В.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** владението върху описания по-горе недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от недвижим имот,
представляващ масивна триетажна жилищна сграда № 1, със застроена площ от 32,50
кв. м и разгъната застроена площ от 100 кв. м, построена в южната част на
поземлен имот, придобит като земя за земеделско ползване на основание § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на с.К., общ.К., махала „К.“, с площ на
поземления имот 2166 кв. м, който имот съставлява имот № .- имот 3 от
кадастрален район., по плана на новообразуваните имоти на с.К., одобрен със
заповед № .от 2007 г., изменен със заповед № .от 05.05.2011 г., при граници на
този имот по скица: черен път, общински имот, имот №…, горски фонд и имот №….
ОСЪЖДА И.К.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сума в размер на 879,50 лева (осемстотин седемдесет и девет лева и
петдесет стотинки), представляваща сторени от ищеца деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:
М.М.