МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №14 от 13.02.2020г
ПО НОХД № 2303/2019 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия Р.А.Й. е внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК за това, че на 01.10.2019 г. в гр.П., в
съучастие като извършител с Т.С.А., с ЕГН ********** /извършител/, при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан
на тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 300 лева
от владението на З.А.К., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Срещу подсъдимата Т.С.А.
е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 01.10.2019 г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с Р.А.Й.,
с ЕГН ********** /извършител/, при условията на опасен рецидив – извършила е
престъплението след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнела чужди движими вещи – пари в размер на 300
лева от владението на З.А.К., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила за това сила и
заплашване.
Съдебното производството е
протекло по
реда на диференцираната процедура по гл.27 с провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подсъдимите Й. и А. признават всички факти от обстоятелствената част
на обвинителния акт и
се съгласяват да не се събират доказателства за
същите, като се отказват от
разглеждане на делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът твърди доказаност на
обвинението и отправя искане за определяне на наказание на всеки от подсъдимите
ориентирано към средата на наказателно правната санкция предвидена от закона.
Изтъкват се предходните осъждания на подсъдимите за същите по вид престъпления и
липсата на смекчаващи вината им обстоятелства. Защитникът на подс.А. – адв.П. прави искане на
същата да бъде определено наказание в минимален размер с оглед социалния статус
и материалното положение на подсъдимата, а защитникът на подсъдимия Й. –адв.И.
отправя искане за определяне на наказание на подзащитния му към минимума на
наказателно правната санкция, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК
с една трета.
Подс.Й. и подс.А. молят за по-лека присъда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.А.Й., роден на *** ***, ***, без
образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********
Подсъдимата Т.С.А., родена на *** ***, ***,
неомъжена, със завършен четвърти клас, осъждана, с ЕГН **********
Подсъдимият Й. бил осъждан
многократно, като със споразумение от 02.08.2013г по НОХД 4434/2013г по описа на РС-Пловдив е бил осъден за престъпление
по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК на лишаване от свобода в размер на шест
месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със
споразумение от 30.10.2014г по НОХД 5572/2014г по описа на РС-Пловдив, Й. бил
осъден за извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК на лишаване от
свобода в размер на 1 година и 6 месеца ефективно. С определение по същото дело
било постановено Й. да изтърпи по реда на чл.68, ал.1 от НК наложеното му
наказание по НОХД 4434/2013г в размер на шест месеца. Така определените
наказания били изтърпяни на 17.06.2016г. Със споразумение от 24.04.2015г по
НОХД 1561/2015г по описа на РС- Пловдив той бил осъден на наказание лишаване от
свобода в размер на 6 месеца, което било групирано по реда на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК с наказанието по НОХД 4434/2013г, като било определено едно
общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Определението
влязло в сила на 13.06.2015г. Деянието осъществено от Й. на 01.10.2019г било
извършено преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията лишаване
от свобода по предишните присъди.
Подсъдимата А. също била осъждана многократно
на различни срокове лишаване от свобода, като с присъда на РС-Пловдив по НОХД
3330/2015г, влязла в сила на 28.07.2015г, подс.А. била осъдена на две години
лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК, наказанието по която било изтърпяно на 24.06.2016г. Деянието
осъществено от А. на 01.10.2019г било извършено преди да са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предишната присъда.
На 01.10.2019г., в следобедните
часове, пострадалият свид.З.К. посетил клон на банка ЦКБ, находящ се срещу
магазин М.в гр.П., от където изтеглил сумата от 300лв. За операцията била съставена
разписка. След като взел парите от банката пострадалият свидетел решил да се
разходи като тръгнал в посока „С.“.
Получените от него пари в банката той сложил в портфейла си, а портфейла носил
в кожена чанта през рамо. Около 17.30ч К. се намирал на алеята в близост до
бензиностанция „Х.“ в гр.П.. Там наблизо имало подлез. По същото време на пътя
били и подсъдимите Й. и А.. Те видели пострадалия свидетел и решили да му
отнемат парите чрез употреба на сила и принуда. Подс.Й. приближил пострадалия и
му предложил подс.А. да му извърши сексуална услуга. Постр.К. отказал като
обяснил, че няма пари. Той продължил по пътя си, но тъй като имал биологична
нужда решил да мине през подлеза за да се облекчи. Когато пострадалият започнал
да слиза по стълбите подсъдимите тръгнали след него. Подс.Й. настигнал
пострадалият като първо му извикал да почака малко и той се обърнал. Тогава
подс.Й. бутнал пострадалия на земята и започнал да го рита по тялото с крака. Пострадалият К. стоял на
земята свит на кълбо и се опитвал да се предпази от ударите, които подс.Й. му
нанасял с крак в областта на корема, главата, кръста и по десния крак. След
това подс.Й. опрял нож в гърлото на пострадалия и му казал със заплашителен тон
да му дава парите. Пострадалият К. казал, че няма пари. Докато подс.Й. държал
ножа до гърлото на пострадалия, подс.А. преровила чантата на свидетеля и
извадила от там портмонето с намиращите се в него 300лв, изтеглени от банката
от пострадалия по-рано същия ден. Постр.К. помолил подсъдимата да вземе само
50лв, както и да му върне документите. Подс.А. върнала документите на
пострадалия, но взела цялата парична сума, като през това време подс.Й. заявил
на свидетеля, че ще го наръга и му казал да се маха. Постр.К. станал от земята и веднага тръгнал да излиза от
подлеза. Подсъдимите също тръгнали да излизат от подлеза, но от другата му
страна. Като излязъл от подлеза, пострадалият
срещнал намиращият се там случайно свид.Ц.П., на когото веднага
споделил, че е ограбен от подсъдимите. Те от своя страна също излизали в този
момент от подлеза от другата му страна. К. помолил свид.П. да му даде телефон
на районното управление за да се оплаче. Свид.П.извикал към подсъдимите да
изчакат и тъй като те спрели, той и пострадалият отишли към тях. Когато ги
приближили подс.Й. се засилил към тях и на турски казал към пострадалия, че ще
го наръга с нож. Репликата била разбрана от свид.П., който разбирал турски
език. Той попитал подсъдимите защо са взели парите на пострадалия и подс.Й.
заявил, че постр.К. бил правил секс с подс.А., но й бил дал 10лв и я тормозел.
След това подсъдимите си тръгнали, а пострадалият отишъл в полицията, където
съобщил за извършеният му грабеж. Постр.К. описал подс.А. на свидетеля С.С.,
полицейски служител в Шесто РУ на МВР, който познавал А. във връзка с работата
си и веднага я разпознал по описанието. Свид.С.представил на пострадалият
снимка на подс.А. и постр.К. категорично я разпознал като жената, която
участвала в извършеният му грабеж. За целия случай пострадалият разказал и на
полицейския служител при Шесто РУ на МВР свид.М.М., като обяснил, че
подсъдимите са му взели 300лв и описал отправените му заплахи и нанесените му
удари от подс.Й., както и пояснил, че докато подс.А. му вземала парите, подс.Й.,
го ритал с крака, след което опрял нож в гърлото му. Постр.К. показал на
полицейския служител разписката от банковата институция, сочеща изтеглената от
пострадалия сума по-рано същия ден. Свид.М.от своя страна посетил банковия клон,
от който пострадалият твърдял, че е изтеглил сумата и се уверил, че
действително на посоченото място от пострадалия имало банков клон на ЦКБ. Също
така свид.М.възприел и охлузванията по тялото на К., както и отпечатък от
подметка на обувка отпред в областта на гърдите и корема на пострадалия, под
ребрата му. Свид.М.и свид.С., който като полицейски служител от Шесто РУ на МВР
също работил по случая, познавали във връзка с работата си подсъдимите А. и Й. и разпознали именно тях по
даденото от пострадалия описание на извършителите. Още същия ден свид.М.потърсил
подс.Й. в дома му, но не го открил. Два дни по-късно подс.Й. сам се явил в
полицията, тъй като научил, че го търсят и бил задържан. Същият ден била
задържана и подс.А., която била открита в жилището им. Пред полицейските
служители подсъдимите обяснили постъпката си с това, че постр.К. не бил платил
за осъществен полов акт с подс.А. и поради това те му взели парите.
Назначената съдебно-медицинска
експертиза установила, че на 01.10.2019г на постр.З.К. било причинено охлузване
и кръвонасядане на лява ушна мида, три кръвонасядания на шията, две
кръвонасядания на гръдния кош, кръвонасядане в дясната хълбочна област,
охлузване на дясна лакътна става, кръвонасядане на лява лакътна става, кръвонасядане
на дясна раменна става, като всички те поотделно и в съвкупност са причинили на
пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства в досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им.
Показанията на пострадалия свидетел З.К.,
са източник на преки и първични доказателства за извършеното деяние и неговите
автори. От показанията на този свидетел се установява каква парична сума е
носил в себе си, как и кога е получил същата, при какви обстоятелства тази сума
му е била отнета, от колко лица и с какви действия, извършени от тяхна страна. Пострадалият
свидетел описал подсъдимата А. на полицейския служител свид.С., които я
разпознал, по даденото описание, тъй като я познавал във връзка със службата си.
Показанията на пострадалия по отношение на паричната сума, която носил в себе
си в момента на извършване на престъплението, се потвърждават от писмения
документ, издаден от ЦКБ АД, сочещ получаване от пострадалия на инкриминираната
сума на 01.10.2019г в 15.24ч. Твърденията на пострадалия за нанесените му удари
се потвърждават от обективните находки по тялото му, констатирани при
медицинското му освидетелстване на 02.10.2019г от лекар при ОСМ на УМБАЛ
Св.Георги. Същите според експертното заключение са причинили на пострадалия
болка и страдание без разстройство на здравето, което по смисъла на НК
представлява лека телесна повреда по чл.131, ал.2 от НК. Също така в тази
насока са и показанията на свид. М., който освен охлузванията по тялото на
пострадалия възприел и отпечатък от подметка на обувка в областта на гърдите и
корема. Липсата на следи по пострадалия от ножа, с който е бил заплашен не води
до извод за недостоверност на твърденията му по този въпрос, тъй като както
сочи и изготвената СМЕ е възможно опирането на ножа по начина, съобщен от
пострадалия, да не остави следи по тялото му.
Показанията на пострадалия свидетел К.
се подкрепят от показанията на случайно
намиращият се на местопроизшествието свид.П., който възприел уплахата му и
научил от него, че току-що е бил ограбен. Показанията на този свидетел са
източник на косвени за предмета на доказване обстоятелства, някои от които са и
с производен характер, тъй като са били възприети от първоизточника. Свид.П.обаче
лично е възприел присъствието на местопроизшествието на две лица –мъж и жена,
посочени му от пострадалия като извършители на грабежа, като от страна на мъжа, установен впоследствие като подс.Й., свид.П.възприел
и заплаха отправена към пострадалия. Също така свид.П.лично възприел уплахата
на пострадалия, в момента на излизането му от подлеза. Показанията на свид.П.се
потвърждават от тези на свид.С., на който свид. П.разказал, какво е видял и
научил от пострадалия.
Самоличността на подс.А. е била установена
от полицейския служител свид.С., които я разпознал по описанието дадено от постр.К.. Подсъдимите
били служебно известни и на свид.С., също полицейски служител, работил по
случая, който ги разпознал по описанието им, дадено от пострадалия. Подс.Й. бил
разпознат от пострадалия при проведено разпознаване на лица в присъствието на
поемни лица. Самите подсъдими също признават вината си в производството по
гл.27, чл.371, т.2 от НПК.
Описаните доказателства са
възпроизведени от годни доказателствени източници, съставени или приобщени по
реда на НПК и следва да бъдат кредитирани. Същите кореспондират помежду си и по
непротиворечив начин изграждат описаната фактическа обстановка. Събраните на
досъдебното производство доказателства изцяло и убедително подкрепят
направеното от подсъдимите самопризнание в съдебната фаза на процеса.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият подсъдимите Р.А.Й. и Т.С.А.
са извършили в съучастие като съизвършители престъпление грабеж по
чл.198, ал.1 от НК, в условията на
опасен рецидив. По
несъмнен начин се установява времето и мястото на извършване на престъплението.
Престъплението по чл.198, ал.1 от НК е сложно съставно,
резултатно, увреждащо и съдържа признаците на други две престъпления- принуда
по чл.143НК и кражба по чл.194 НК, които се намират във функционална връзка
помежду си. Употребената от дееца
принуда при това престъпление е насочена към сломяване съпротивата на
пострадалия с цел да го мотивира да предаде вещта или да не му пречи да
установи своя фактическа власт върху нея.
Принудата може да се осъществи както чрез употреба на сила или на
заплашване спрямо пострадалия, така и чрез последователни действия,
осъществяващи по отделно и двете й разновидности. За да е съставомерно деянието
по текста на чл.19 НК следва принудата да е насочена към лицето, което
упражнява фактическа власт върху чуждата за дееца движима вещ, предмет на
престъплението, като отнемането на тази вещ да се осъществява без съгласието на
владелеца й и с намерение за противозаконното й присвояване.
От обективна страна
безспорно и категорично се установява, че подсъдимите със съвместните си действия
са осъществили всички признаци на престъплението. Докато подс.Й. удрял пострадалия
и го заплашвал с нож, подс.А. отнела чуждите движими вещи- парична сума от
300лв, след което двамата заедно се отдалечили от местопроизшествието, ведно с
отнетата парична сума. Подс.Й. с действията си употребил спрямо пострадалия
както сила, изразила се в причиняване на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, така и заплашване, тъй като с опрения спрямо пострадалия
нож в гърлото въздействал спрямо него психически. Тези действия на подс.Й. имали
за цел и послужили за сломяване съпротивата на пострадалия К., като способствали
отнемането на паричната сума, фактически извършено от подс.А..
Подсъдимите са действали при
разпределение на ролите помежду им в качеството им на съизвършители. Подс.А.
участвала само в отнемането на вещите, но за да извърши това, тя ползвала
упражнената от подс.Й. физическа и психическа принуда спрямо пострадалия. Подс.А.
присъствала при извършване на действията от страна на подс.Й.. Тя възприела
действията на Й., с които били причинени телесните увреждания на пострадалия,
както и заплашването с нож спрямо него осъществено пак от подс.Й.. Подсъдимата действала ползвайки състоянието на
пострадалия при упражнената спрямо него принуда. От своя страна подс.Й.
действал именно за да улесни отнемането на вещите на пострадалия от страна на
подс.А.. Отнетите движими вещи – парична сума от 300лв са били собственост на
пострадалия и същевременно чужди за подсъдимите.
Подсъдимият Й. извършил е престъплението при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. Той осъществил
престъплението след като е бил осъждан на тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не било отложено
по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК
Подсъдимата А. извършила престъплението при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК след като е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Наказанието на подс.Й. наложено по предходните осъждания, било
изтърпяно на 17.06.2016г, а наказанието на подс.А. по предходното й осъждане
било изтърпяно на 24.06.2016г. Към момента на извършване на престъплението не е
изтекъл предвиденият петгодишен срок в чл.30, ал.1, в който случай чл.29 от НК
не се прилага.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимите А. и Й. с пряк умисъл. Подсъдимите са годни субекти
на това престъпление, което може да бъде извършено от всяко
наказателноотговорно лице- пълнолетно и вменяемо. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършените от тях деяния. Те са знаели, че паричната сума, която отнемат
е била във владението на пострадалия, че тази сума е чужда за тях и че владелецът
й не е съгласен тя да му бъде отнета, както и са осъзнавали, че това несъгласие
на пострадалия се преодолява именно чрез упражнената от подс.Й. принуда спрямо
пострадалия, изразила се в употребена сила и заплаха. Подсъдимите съзнавали, че
извършват престъпление след като са били осъждани преди това, със знанието за
изтърпените от тях наказания по вид и продължителност. Подсъдимите действали с
цел да присвоят паричната сума, като установят своя фактическа власт върху нея,
съзнавайки, че нямат правно основание за това. Те предвиждали настъпването на общественоопасните последици на деянията, а именно нанесените телесни
увреждания на пострадалия и лишаването му от притежаваната от него парична сума
като са целяли с действията си именно тяхното настъпване.
Подсъдимите А. и Й. действали като
съизвършители при общност на умисъла, като всеки един от тях съзнавал участието
на другия извършител и е искал така съчетана им дейност да предизвика
настъпилите престъпни последици, резултат на общата им дейност. Общият им
умисъл възникнал без предварителна уговорка помежду им.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК от НК,
законодателят е определил наказание “Лишаване от свобода” от пет
до петнадесет години, като е предвидил и възможност да бъде постановена и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
По отношение и на двамата подсъдими съдът отчете
сравнително ниската стойност на имущественият предмет на престъплението, чрез
въздействието спрямо който, обществените отношения, охраняващи правото на
собственост, не са били увредени в значителна или изключителна степен. Отнетата
парична сума от 300лв е в размер по- малък от една минимална работна заплата за
страната през 2019г. Това обстоятелство следва да се отчете като смекчаващо
вината на подсъдимите, по колкото сочи по-ниска обществена опасност на
извършеното.
Същевременно престъплението в частта на
упражнената принуда сочи по-висок интензитет на въздействие, като са изпълнени
и двете алтернативно посочени в закона възможности за реализирането й - сила и
заплаха. По този начин увреждането на обществените отношения охраняващи
личността е реализирано в по-висока степен, поради което това обстоятелство
следва да се отчете като отегчаващо вината на подсъдимите.
Като отегчаващо вината обстоятелство и за двамата
подсъдими следва да се счете обстоятелството сочещо съучастието им в извършване
на изпълнителното деяние на престъплението, което завишава обществената му
опасност. Отегчаващи вината на подсъдимите са и обстоятелствата сочещи по-ранни
техни осъждания, необхванати от правната квалификация на престъплението грабеж,
извършено при условията на опасен рецидив. Специално по отношение на подс.Й.
като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете фактът, че
деятелността му е реализирана при условията на опасен рецидив и по двете
хипотези на чл.29, ал.1 от НК.
Видно от изложеното не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, поради
което няма основания наказанието им да бъде определено по реда на чл.55 от НК,
в който случай би била обсъдена и хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК.
Наказанието на подсъдимите следва да се определи
по реда на чл.54 от НК. Макар да е налице превес на изложените отегчаващи
вината им обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да се определи в
размер ориентиран към минимума на наказателно правната санкция. Това е така
защото в по-голямата си част отегчаващите вината на подсъдимите обстоятелства
са свързани със самата правна квалификация на деянието и съдимостта им. От
друга страна обществената опасност на извършителите не е значителна, като в
хода на досъдебното производство се установява и частично съдействие на
разследването, тъй като подс.Й. сам се явил по полицейското управление, като
разбрал, че го търсят, след което и двамата подсъдими дали обяснения, с които в
известна част подкрепили твърденията на пострадалия К. за някои обстоятелства.
Наказанието спрямо подсъдимите следва да се индивидуализира
спрямо личността на всеки от тях. Видно е, че подс.Й. е извършил престъплението
при условията и на двете хипотези обуславящи наличието на опасен рецидив, както
и конкретните му действия по употребената по вид и интензитет принуда сочат
по-високата му обществена опасност от тази на подс.А.. Тези обстоятелства дават основания за
определяне на по – високо по размер наказание спрямо подс.Й. предвид личния му
принос към извършване на престъплението и многократните му осъждания.
По тези съображения настоящият съдебен състав
намери, че спрямо извършеното и личността на подс.Й., справедливо и достатъчно,
съобразно целите на чл.36 от НК, се явява наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, определено по реда на чл.54 НК. Така определеното наказание съдът
редуцира с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и определи на подс.Р.А.Й.
наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвиденото в санкцията на правната норма
наказание КОНФИСКАЦИЯ, съдът счете че не следва да бъде налагано, тъй като
предмета на престъплението е с ниска стойност и подсъдимият не е трудово
ангажиран.
Тъй като не са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода на подс.Й. на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС съдът
определи така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият Р.Й. да
изтърпи при първоначален СТРОГ
режим,
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от
НК съдът приспадна от
така наложеното на подсъдимия Р.Й. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по НПК, считано от
03.10.2019г. до влизане на присъдата в
сила, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По посочените по-горе съображения съдът намери, че спрямо подсъдимата
А. справедливо и достатъчно, съобразно целите на чл.36 от НК, се явява
наказание от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено по реда
на чл.54 НК. Посоченият размер на наказанието е съобразено с обществената
опасност на личността й, като съдът счита, че също е достатъчно за постигане на
целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът редуцира с една трета
на основание чл.58а, ал.1 от НК и определи на подс.Т.С.А. наказание в размер на
ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвиденото в санкцията на правната норма
наказание КОНФИСКАЦИЯ, съдът счете че не следва да бъде налагано на подс.А.,
тъй като предмета на престъплението е с ниска стойност и подсъдимата не е
трудово ангажирана.
Тъй
като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода на подс.А., на основание чл. 57, ал. 1, т.2,
б.„б“ от ЗИНЗС, съдът определи така наложеното наказание лишаване от свобода
подсъдимата Т.С.А. да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НК приспадна от така наложеното на подсъдимата Т.С.А. наказание
лишаване от свобода времето, през което е била задържана по НПК, считано от
03.10.2019г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл.189 ал.3
от НПК, тъй като подсъдимите са признати за виновни, съдът присъди в тяхна
тежест направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 134.40 лв., които следва да бъдат заплатени
разделно по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, в полза на
държавата.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: